РЕШЕНИЕ № 527/9.4.2020г.
гр. в., 27.03.2020
г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет
и втори състав
На пети февруари Година
две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает
Исаева като разгледа докладваното от съдията АНД № 5310 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на „Д."ООД, представлявано от К.Д., чрез адв. Д. против НП № 445705-F490292/03.07.2019
г. на Началника на Отдел"Оперативни дейности"- в. в ЦУ на НАП, с
което на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева на
основание чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС, за извършено
нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
В жалбата се
излага становище, че в хода на административно-наказателното производство са
допуснати множество нарушения на процесуалните правила, доколкото фактическата
обстановка не е описана ясно и конкретно в съставения АУАН и издаденото въз
основа на него НП. Твърди се, че нарушението не е доказано. Сочи се, че АУАН не
е обсъдил приложимостта на нормата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно
заседание въззивникът, редовно призован, се
представлява от адв. Д., който поддържа жалбата с
наведените в нея основания.
Въззиваемата страна,
редовно призована изпраща представител -юрисконсулт Александрова,
която в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено
наказателното постановление като законосъобразно и обосновано. Излага
становище, че в хода на съдебното производство от събраните писмени и гласни
доказателства се установява безспорно извършване на нарушението, описано в
обжалваното НП. Пледира да бъда присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на
свидетели актосъставителят и свидетелят по акта.
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното:
На 28.05.2019
г., в 18.33 ч. служители при ТД на НАП -в. -
св. И. А. и св. В.К. - инспектори по приходите в ЦУ на НАП
извършили проверка в търговски обект - магазин за хранителни
стоки, находящ се в гр. в., ул. Ф. К., стопанисван от
„Д."ООД.
В хода на
проверката е установено, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация ФУ -
модел ЕЛТРЕЙД Bl
с ИН на ФП№. При проверката е установено, че разчетената касова наличност от
монтираното в обекта фискално устройство е в размер на 59,60
лева, видно от междинен дневен финансов отчет № 0000161 от 28.05.2019
г. Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 164, 20
лева, съгласно изготвен опис на паричните средства от служител във фирмата -
лицето К. Н.К.с ЕГН: **********. Установено е, че фискалното
устройство притежава функциите „служебно въведени" и „служебно
изведени" суми. Констатирана е положителна разлика между фактическата
наличност и тази, разчетена от фискалното устройство в размер на 104,60 лева, представляваща въвеждане на пари в касата, която не е
отразена на фискалното устройство в момента на извършването й с точност до
минута. При така установените факти св. Й.А. съставил на
дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, въз основа на който е издадено
обжалваното НП, с което на основание чл.185 ал.2 вр.
с ал.1 от ЗДДС е ангажирана административно-наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
Административно -
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок.
Наказателно
постановление № 445705-F490292/03.07.2019 г. е издадено от компетентен орган
видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г.на Изпълнителния директор на НАП.
В хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на
чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни
норми.
Съдът счита, че от
събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно се
установява отразената в АУАН и НП фактическа обстановка. По несъмнен начин се
констатира, че към момента на проверката е съществувала разлика между наличните
в касата парични средства и сумата, разчетена от ФУ, с което юридическото лице
е нарушило разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № 18
от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите, доколкото нормата
предвижда задължение, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. Правилно е посочена и санкционната норма,
въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател, а именно разпоредбата на чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС.
След като органът се позовава на чл. 33, ал.1 от Наредбата,
той е приел, че не се касае за неотчетени продажби, съответно не е налице
неотчитане на приходи поради което е приложима нормата на чл. 185 ал.1 от ЗДДС като
правно основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дру жеството-жалбоподател.
Като неоснователни
бяха оценени възраженията за наличие на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
В случая се касае за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се
застрашават обществените отношения, които е призвана да пази нарушената правна
норма, с оглед на което санкционираното деяние не се отличава с малозначителност по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, във вр. с чл. 28 от ЗАНН.
Извършеното нарушение е свързано с обществените отношения, предмет на регулация
от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 година на
министъра на финансите. Целта на тези норми е да осигурят непрекъснат и
ефективен контрол върху продажбите, извършвани в търговски обекти чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД
(системен бон), в това число и осигуряване на пълно съответствие между
наличните парични средства у търговеца и отразеното по фискалното устройство, с
което разполага той, които обществени отношения в случая са засегнати.
Съдът обаче
намира, че са налице предпоставки за изменение размера на наложената санкция до
законово установения минимум, а именно до сумата от 500
лева, предвид събраните данни за реализиране на нарушението за първи път,
отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства и липсата на мотиви в НП,
обосноваващи справедливост на определеното по размер административнонаказателно
санкциониране.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.З от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял
въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице
основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна
на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание
чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК.
В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на
присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от
иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на АНО, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо
с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност,
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.З вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно за сумата от 53,33 /петдесет и три 0,33/
лева.
Доколкото не е
направено искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на въззивника, съдът намира, че не следва да се произнася по
въпроса за наличието на основание за произнасяне в посочения смисъл.
Воден от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №
445705-F490292/03.07.2019 г. на Началника на Отдел"Оперативни
дейности"- в. в ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 750 /седемстотин
и петдесет/ лева на основание чл. 185 ал.2 вр.
с ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите,
във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА
размера на административното наказание „Имуществена санкция" до сумата от 500 /петстотин/
лева.
ОСЪЖДА „Д."ООД да заплати по сметка на НАП сумата от 53,33
/петдесет и три 0,33/ лева за юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37,
ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд -в..
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: