№ 245
гр. Горна Оряховица, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
при участието на секретаря Мария Ат. Първанова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20214120200708 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ИВ. ЗЛ. К. атакува издадения електронен фиш
Серия К № 4447367 на ОД на МВР – Велико Търново. Излага доводи в
жалбата за отмяна на електронния фиш/ЕФ/.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА ОД на МВР гр. Велико Търново –
редовно призован, не изпраща процесуален представител и не заема
становище по жалбата.
Районна прокуратура – ТО Горна Оряховица – редовно призована, не
изпраща процесуален представител.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.02.2020 г. в 00:08 часа на територията на община Лясковец на път
I-4/София-Варна/ при км 153+343 в посока към град Варна бил заснет със
стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0
автомобил с рег. № СА **** ВК, движещ се в посока към град Варна със
скорост 131 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение
на скоростта от 60 км/ч.
1
Видно от справката за регистрацията и собствеността на л.11,
собственик на заснетия лек автомобил към датата на нарушението е
дружеството „*****” АД, като с декларация от 29.03.2021г. е декларирано от
законния представител на дружеството Таков, че жалбоподателят е
управлявал МПС на посочената в ЕФ дата/л.17/.
За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение
първоначално против Таков/л.18/ е издаден ЕФ № 3435445-л.18, а
впоследствие против жалбоподателя бил издаден атакувания в настоящото
производство електронен фиш серия К № 4447367/л.8/, в който било прието,
че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост 131 км/ч.
при отчетен толеранс/л.9/.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства,
подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
В съпроводителното писмо, приложено на л.2, се сочи, че към момента
в сектор ПП при ОДМВР-В.Търново не е получена обратната разписка,
удостоверяваща датата на връчване на обжалвания ЕФ. С оглед липсата на
удостоверяване на връчването, изводите за спазването на срока за обжалване
следва да се направят в полза на жалбоподателя.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката,
по която да се извърши доброволното ѝ плащане.
Включването в текста на електронния фиш на израза „ПП I-4 /София-
Варна/, км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр. Варна” удовлетворява
изискването на закона за посочване на мястото на нарушението, доколкото
съдържащите в цитирания израз данни позволяват еднозначното определяне
2
на мястото, на което се е намирал автомобилът в момента на измерване на
скоростта и заснемане на нарушението.
В обжалвания електронен фиш са посочени марката, моделът и
регистрационният номер на заснетия автомобил, максимално разрешената
скорост в посочения участък, на който е извършено нарушението, пътният
знак, с който е въведено ограничението на скоростта, скоростта, с която се е
движел заснетият автомобил, както и допуснатото от водача на заснетия
автомобил превишение на максимално разрешената скорост. Посочването на
изброените данни в обжалвания електронен фиш е достатъчно за
изпълнението на изискването на процесуалния закон за описание на
нарушението.
От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-
2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-
Велико Търново до директора на дирекцията (л.15) се установява, че
участъкът от пътя при км 153+343 на път I-4 е бил предварително оповестен
като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-
радарна система MultaRadar SD 580 по реда, предвиден в действащата към
момента на заснемане на нарушението Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой
36 от 19.05.2015 г.
От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888,
издадено от Българския институт по метрология (л.28), се установява, че е
одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с
която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност
на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от
08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното
нарушение.
От протокол за проверка № 45-С-ИСИ/22.08.2019г. (л.14) е видно, че
използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система
MultaRadar SD 580 с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща
метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията
за това средство за измерване.
3
От анализа на приетите като писмено доказателство методически
указания относно реда за работа със стационарна система MultaRadar SD
580 (л.29 и сл. от делото) се установява, че използваното за установяване и
заснемане на нарушението техническо средство отговаря на изискванията за
стационарна автоматизирана система, регламентирани в § 6, т.65 от ДР на
ЗДвП.
От приложената към изпратената в съда преписка снимка (л.9 от
делото), представляваща по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от
данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия
хартиен носител, се установява, че на 14.02.2020 г. в 00:08:53 часа при км
153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, автомобил с рег.№
СА**** ВК се е движел със скорост 135 км/ч./с отчетен впоследствие
толеранс.
Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на
нарушението е установен по несъмнен начин.
Административнонаказващият орган законосъобразно е приложил
нормата на чл.188 ал.2 пр.1 от ЗДвП, съобразно която собственикът или този,
на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за
извършеното с него нарушение. Липсват данни, а и не се твърди от страна на
жалбоподателя, същият да е депозирал декларация, съобразно чл.189,ал.5 от
ЗДвП, в която да посочи данни за лице, извършило нарушението и да
предостави копие от свидетелството за управление на МПС на лицето, което
е управлявало МПС-то, с което е извършено конкретното нарушение. Всяко
измежду лицата, посочени в чл.188 ЗДвП при получаване на електронен фиш
има възможността при условията на чл.189 ал.5 от ЗДвП да декларира кому е
предоставено МПС за управление.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като
административно нарушение по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.
В конкретния случай не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН. Приетото за установено превишение на скоростта от 71 км/ч
надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява
административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Поради това не може да
се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, което да даде основание за
4
квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.
Неоснователен е доводът, развит в жалбата до съда, че „няма как да има
нарушение с такава правна конструкция“. Нарушената законна разпоредба е
посочена с израза „нарушение на член 21, алинея 2 във връзка с член 21,
алинея 1 от ЗДвП“. Неоснователен е на практика развитият в жалбата довод,
че като нарушени разпоредби били посочени и двете алинеи на чл. 21 от
ЗДвП, което затруднявало жалбоподателя да разбере за кое от двете
нарушения е санкциониран. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
регламентирана забрана за водачите на пътните превозни средства при
избиране на скоростта на движение да превишават посочените в таблицата
стойности, а съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП “когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак“. От анализа на текста на двете алинеи следва, че в
ал. 1 е регламентирано самостоятелно правило относно максимално
разрешената скорост в различни хипотези, докато текстът на ал. 2 не изразява
самостоятелно правило, а чрез препращане към ал. 1 урежда специално
правило за максимално разрешената скорост, въведена чрез пътен знак.
Следователно когато водачът превиши въведена с пътен знак максимално
разрешена скорост (какъвто е и процесният случай), той нарушава не
самостоятелно правило, регламентирано в чл. 21, ал.2 от ЗДвП, а правило,
формулирано чрез техника на препращане в чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1
от ЗДвП. Ето защо издателят на обжалвания фиш е приложил правилно
материалния закон и не е нарушил правото на защита на наказания, като е
квалифицирал управлението на заснетия автомобил със скорост над
ограничението на скоростта, въведено с пътен знак, като нарушаване на чл.
21, ал. 2 във вр. с чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
Относно сроковете за установяване на нарушението: В
случая от датата на извършване на нарушението, съвпадаща с
датата на неговото заснемане-14.02.2020г.- до най-ранната
дата, на която е могъл да бъде издаден електронен фиш
по отношение на жалбоподателя И.К.- 29.03.2021г./датата
5
на получаване в ОД на МВР Велико Търново на
декларацията, подадена от Таков-л.16- 17/, е изминал период
от време над една година. Тоест давността по чл.34 ал.1 от
ЗАНН- една година от извършване на нарушението безспорно
е изтекла, с което се е погасила и възможността за
осъществяване на наказателно преследване. В свое решение
по КНАХД № 10300/2019г. Адм.съд В.Търново от
27.12.2019г. посочва,че сроковете по чл.34 от ЗАНН са
приложими в производствата по издаване на електронен
фиш, като дори анулирането на ЕФ и издаването на нов ЕФ
да е станало в изпълнение на регламентираната в чл.189 ал.5
от ЗДвП процедура, то провеждането на тази процедура е
следвало да се осъществи в рамките на регламентираните в
чл.34 ЗАНН срокове за наказателно преследване- тримесечен
от откриване на нарушителя, който срок е спазен, и
едногодишен от извършване на нарушението, който в случая
не е спазен. В конкретния случай се е стигнало до издаване на
ЕФ след изтичането на една година от датата на извършване
на нарушението, което е недопустимо с оглед разпоредбата
на чл.34 от ЗАНН и е основание за отмяна на оспорения ЕФ.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен
фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Относно разноските: Представя се договор за правна защита и
съдействие със страни жалбоподателя и адв.М./л.46/, в който не фигурира
договорено и платимо в брой при подписване на договора адвокатско
възнаграждение. Записано е, че процесуалното представителство е безплатно.
Посоченият защитник не се е явявал в съдебно заседание, изготвил и
6
депозирал е писмено становище след постъпване на изготвената
жалбата/л.43/, в която сочи становище за даване ход на делото в негово
отсъствие и това на жалбоподателя. По изложените съображения съдът
намира, че не следва да присъди разноски в полза на жалбоподателя относно
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4447367, издаден от
*************, с който на ИВ. ЗЛ. К. е наложено административно наказание
глоба в размер на 800 лева на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6
от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл.21,
ал.2,вр.ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7