Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./11.01.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІI състав, в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета
година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9451/2018 г.
Производството е образувано по предявен от В.Р.П., ЕГН **********, адрес: ***
срещу „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** иск с
правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД с искане за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в нервно и психическо
разстройство и яд; силни душевни терзания, физически и психически неудобства, дискомфорт и страдания; психически травми, емоционален
стрес и притеснения; накърняване на доброто име и обществена репутация, както и
на честта и достойнството, а също и на моралните и нравствени ценности,
настъпили в резултат на неоснователно и неправомерно заведените срещу него
съдебни производства по ч.гр.д. № 12746/2016 г. по описа на Районен съд, град
Варна и по гр.д. № 2584/2017 г. по описа на Районен съд, град Варна, ведно със
законната лихва, считано датата на завеждане на исковата молба в съда –
15.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Заявява, че повече от 19 години живее на адреса, посочен в исковата молба.
По заявление на ответника срещу него е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК, с която се претендира заплащането на сума за ползвани и
незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер
1272494 за периода 11.05.2009 г. до 03.09.2015 г. за обект – имот, находящ се в град *. Твърди, че на посоченият адрес е живял под
наем преди 2000 г. като не е бил собственик на апартамента, нито титуляр на
партидата. Депозирал възражение срещу издадената заповед, с оглед на което на
ответника били дадени указания за предявяване на искова претенция по реда на
чл. 422 ГПК. На 24.02.2017 г. е депозирана искова молба пред Районен съд, град *, с оглед на което е образувано гр.д. №
2584/2017 г. за установяване дължимостта на сумите по
издадената заповед за изпълнение спрямо ищеца. Твърди, че възразил срещу дължимостта на исковите претенции, както по основание, тъй
като не е абонат на ВиК услуги за обекта, така и по
размер, а също и поради изтекла погасителна давност. С решение №
4402/01.11.2017 г. по гр.д. № 2584/2017 г. исковите претенции са отхвърлени.
Постановеният съдебен акт не е обжалван и същият е влязъл в сила, поради липса
на постъпила въззивна жалба от страна на ответника.
Заявява, че в резултат на водено съдебно производство срещу него, както
заповедно, така и исково, претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
нервно, психическо разстройство и „яд“, при узнаване съдържанието на издадената
заповед за изпълнение. Получил нервна криза при получаване на заповедта за
изпълнение като с помощта на кмета бил откаран в клиника в гр. Бяла за оказване
на спешна медицинска помощ. Твърди, че претърпял още физически и психически
неудобства и дискомфорт в резултата на упражнените от
него усилия за насрещна искова защита. Неимуществените вреди се изразявали и в
емоционален стрес и притеснения от необоснованата имуществена претенция, както
и в накърняване на доброто име и обществена репутация на ищеца пред жителите на
с. * като
длъжник на монополно предприятие без да му е длъжник
и без да му дължи претендираните суми. Заявява, че в
резултат на воденото срещу него съдебно производство била накърнена честта и
човешкото му достойнство. Твърди, че страда от сърдечно - съдово заболяване
като през 2015 г. претърпял операция на сърцето. Посочва, че действията на
служители на ответното дружество, изразяващи се в предявяване на претенциите
пред съда са противоправни като е нарушен принципът
за добросъвестно упражняване на права, както и поради това че същите не
преследват правно-легитимна цел. В резултат на тези противоправни
действия настъпили гореописаните неимуществените вреди за ищеца, които
последният търпял за периода от 19.10.2016 г. до 01.11.2017 г. С оглед
изложеното иска уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
по делото е постъпил писмен отговор от ответника. Заявява, че исковата претенция е допустима,
но неоснователна. Оспорва, че партидата не носи имената на ищеца, както и че
при получаване на заповедта за изпълнение получил нервна криза. Твърди, че П.
не е претърпял изложените в исковата молба неимуществени вреди, тъй като не са
представени съответните доказателства. Същите са общи и бланкетни,
а и не се намират в пряка причинно следствена връзка с воденото срещу него
заповедно и исково производство. Не се сочат конкретни проявления на нервното и
психическото разстройство, на физическите и психическите неудобства и дискомфорт, на емоционалния стрес и притеснения, на
накърненото добро име, обществена репутация, чест и човешко достойнство.
Твърди, че здравословното състояние на ищеца не се е променило, считано от
неговото първоначално проявление през 2015 г. Завеждането на съдебно производство
срещу ищеца не може да се определи като противоправно
действие на служители на ответника. Още повече, че ищецът фигурира като титуляр
на партидата с абонатен номер 1272494, а и самият той признава, че е живял на
адреса през минал период от време. Не са установени факти, които да доведат до
заличаването му като титуляр на партидата, поради което и претенциите са
предявени спрямо него. Оспорва твърдението, че служители на ответника са
действали виновно спрямо П.. Твърди, че не е могъл да узнае преди завеждане на
съдебното производство, действителния собственик, тъй като няма задължение да
издирва данни за собствениците на водоснабдените имоти. Инициатива за
откриване, промяна и закриване на партида е задължение на потребителя. Оспорва
твърдението в исковата молба, че е налице злоупотреба с права от страна на
ответника, както и че извършените от последния действия по водене на заповедно
и искова производство са противоправни такива.
Твърди, че не е налице и вина у служителите на дружеството при подаване на
заявлението в съда, тъй като видно от справката за недобора по партида с
абонатен номер 1272494 титуляр е именно ищецът, който признава, че е живял в
имота. Освен това предявяването на заявление по реда на чл. 410 ГПК е законоворегламентирана процедура. С оглед гореизложеното
моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа
страна:
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти и обстоятелства, а именно че ответникът е завел и
образувал срещу ищеца заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК, за което е
образувано ч.гр.д. № 12746/2016 г. по описа на Районен съд, град * и исково такова по реда на чл. 422 ГПК, с оглед на което е образувано гр.д. № 2584/2017 г. по описа на Районен
съд, град *. Безспорно
е и обстоятелството, че исковото производство по реда на чл. 422 ГПК е приключило с отхвърляне
изцяло на исковите претенции на ВиК срещу В.Р.П..
Тези факти в
производството се установяват и от приобщените дела - гр.д. № 2584/2018 г. по
описа на Районен съд, град * и ч.гр.д. № 12746/2016 г. по описа на Районен съд,
град *. От последното е видно, че в полза на „*, ЕИК * е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за
изпълнение като е разпоредено В.Р.П. с ЕГН **********
да заплати на заявителя сумата от 1174,67 лв. /хиляда сто седемдесет и четири
лева и 0,67 ст./, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени В и К
услуги по партида с абонатен номер * за периода от
11.05.2009г. до 03.09.2015г. за обект – имот, находящ
се в гр. * от която 851,04 лв. /осемстотин петдесет и един
лева и 0,04 ст./ - главница, сумата от 323,63 лв. /триста двадесет и три лева и
0,63 ст./, представляваща лихва за забава за периода от 11.05.2009г. до
15.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 19.10.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 25.00 лева, представляваща платена държавна
такса и сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Издадената заповед за
изпълнение № 6244/20.10.2016 г. по ч.гр.д. № 12746/2016 г. по описа на Районен
съд, град * е редовна връчена на 12.01.2017 г. на В.Р.П., ЕГН ********** по настоящия
му адрес, съобразно справката от Национална база данни – Население, приложена
по ч.гр.д. № 12746/2016 г. по описа на Районен съд, град *: с. *, община *, област *. В срока по чл. 414 ГПК от негова страна е депозирано
възражение с рег. № */17.01.2017 г., в което заявява, че не дължи посочените в издадената
заповед за изпълнение суми.
Депозирането на
възражение от страна на В.Р.П. е обусловило предявяването на искови претенции
по реда на чл. 422 ГПК от страна на „*, което е сторено в указания от съда едномесечен срок
по реда на чл. 415 ГПК, с оглед на което е образувано гр.д. № 2584/2017 г. по
описа на Районен съд, град *.
В хода на исковото
производство, в проведеното на 21.07.2017 г. съдебно заседание ищецът „*“ ООД, ЕИК * е направил частичен
отказ от предявените искови претенции, с оглед на което състав на съда с
протоколно определение от 21.07.2017 г. по гр.д. № 2584/2017 г. по описа на
Районен съд, град Варна е прекратил частично производството по делото на
основание чл.233 от ГПК, по иска за главницата в размера от 513,79лв. дължима
за периода 11.05.2009г. до 05.12.2013г. като е продължил да разглежда исковата
претенция относно претендираната главница за сумата в
размер на 337,25лв., дължима за периода 06.12.2013г. до 03.09.2015 г. Също така
с постановения съдебен акт е прекратил и частично производството по делото по
отношение на иска за лихвите за забава за сумата в размера от 286,21лв., претендирани за периода от 11.05.2009г. до 05.12.2013г.,
като е продължил да разглежда исковата претенция относно претендираната
за лихвите за забава за сумата от 47,42лв., дължими за периода от 06.12.2013г.
до 15.10.2016 г. С горецитираното протоколно
определение съдът е обезсилил и заповед за изпълнение № 6244/20.10.2016г., в частта относно сумата в размер на
главницата в размер на 513,79лв. дължима за периода 11.05.2009г. до
05.12.2013г. и в частта за присъденото обезщентение за забава се отказвам от иска за сума от
286,21лв., претендирани за периода от 11.05.2009г. до
05.12.2013г.,съобразно т. 13 на ТР № 4/2013г.
Производството по
гр.д. № 2584/2017 г. по описа на Районен съд, град * е приключило с
постановяването на краен съдебен акт, с който са отхвърлени исковите претенции
на „* предявени спрямо В.Р.П., ЕГН **********. Този факт се установява от
решение № 4402/01.11.2017 г. по гр.д. № 2584/2017 г. по описа на Районен съд,
град *. С оглед отхвърляне на исковите претенции ищецът *, ЕИК * е осъден да заплати
на В.Р.П., ЕГН ********** сумата от 630,50 лева, представляваща сбор от
направените от него разноски за защита срещу оттеглената част от претенциите и
срещу неоснователните претенции, на основание чл. 78, ал.3 и 4 ГПК.
От приетото като
писмено доказателство по делото удостоверение, издадено от Община *, район * от 10.10.2018 г. се установява, че постоянния адрес на лицето В.Р.П.,
считано от 02.10.2001 г., е в *
Като писмено доказателсто е приета справка от Агенция по вписванията,
издадена от 23.08.2017 г., от която се установява, че по направената селекция
за апартамент * кв. „* – няма вписвания. От представеното извлечение от дирекция „Местни данъци“
при Община *, издадено от 25.09.2017 г. се установява, че собственик на апартамент, находящ се в град * е лицето *, която го е закупила съгласно договор № */14.03.1995 г.
По делото като
писмени доказателства са приети карнетни справки,
водени при ответника, от отношение ап. *, находящ
се в град *от които е видно, че партидата се води на „*“, както и справка за
недобора на частен абонат от 11.05.2009 г. до 15.10.2016 г., от която е видно,
че като титуляр на партидата на горецитирания
апартамент е лицето В.Р.П..
От решение № * г., постановено по
ф.д. № */1995 г. по описа на Окръжен съд, град * се установява, че
като едноличен търговец е регистриран В.Р.П. – с фирма „*.“ и адрес на
управление:***. От представеното по делото фирмено досие на *.“ се установява, че
седалището на фирмата е на адрес: град *.
Като писмено
доказателство по делото е прието експертно решение № * от */30.11.2015 г.,
издадено от *, от което е видно, че на В.Р.П. е определена временна неработоспособност –
56% до 29.11.2015 г. вкл., поради прекаран мозъчен инфаркт. От експертно
решение № * от */24.10.2016 г., издадено от * * е видно, че му е определена 56% трудова
неработоспособност. С експертно решение № * от */01.11.2017 г.,
издадено от * отново му е определена 56 % трудова неработоспособност.
От приетата като
писмено доказателство по делото епикриза ИЗ № 2241,
издадена от * се установява, че В.Р.П. е постъпил в болничното заведение на 29.08.2016
г. и е изписан на 31.08.2016 г. Като писмено доказателство е приета и епикриза ИЗ № *, издадена от *, неврологично
отделение, от която е видно, че ищецът е постъпил в лечебното отделение на
19.05.2015 г. и е изписан на 25.05.2015 г. Представена по делото е и рецептурната книжка на лицето В.Р.П., от която са видни
отпуснатите му и предписани лекарства, считано от 2015 г.
Прието по делото е
заключение по допуснатата Съдебно психиатрична експертиза, от която се
установява, че воденото срещу ищеца исково производство е причинило емоционален
стрес, както и симптоми на психично разстройство, които са отзвучали в рамките
на приключване на съдебните производства. Психичното разстройство само по себе
си е влошаване на психическото състояние на В.Р.П. и му е причинило
допълнителни морални страдания и душевни терзания за периода до приключване на
съдебните производства. Към настоящия момент са налични остатъчни симптоми
отговарящи на критерии за диагноза – други фобийни
тревожни разстройства. Вещото лице посочва, че гореописаните симптоми са
нарушили временно социалната адаптация, но няма данни от делото и анамнезата на
лицето относно интензитета на въздействието им върху живота и социалното
общуване на ищеца с близките и други лица. Вещото лице в съдебно заседание
посочва, че в случая се касае за една реакция на стресогенен
фактор, която е по – продължителна във времето. В периода на водене на делото
се е чувствал дискредитиран с преживяване, че може да му се случи нещо лошо.
Заявява, че оплакванията са отшумели, но е останала една тревожност, един
страх, че може да се възстанови нещо подобно. Фактът, че ищецът живее с
затворено общество е довело до преживяването затова кой какво мисли за него и
как са гледали на него. Посочва, че е налице причинна връзка между воденото
производство и тези остатъчни симптоми и други фобии и разстройства. Вещото
лице заявява, че не е възможно психичните изживявания да са резултат от
неговите заболявания.
От заключението на
Съдебно медицинската експертиза се установява, че водените срещу ищеца
заповедно и исково производство са произвели ефект на „стрес“ и на нервно
разстройство в смисъл на засилване на тежестта на съществуващия дискоординационен синдром и предизвикване на неорганично
безсъние. Същите са допринесли за влошаване на неврологичното състояние на В.Р.П.
като по отношение на дискоординационния синдром са
периодични, а по отношение на неорганичното безсъние – постоянни. Те са
причинили и допълнителни нервни сътресения и физически неудобства, както и допълнителни
неврологични усещания в горепосочената продължителност. В съдебно заседание
вещото лице уточнява безсънието е било достатъчно продължително като е траело няколко
месеца и е в резултат на съдебните производства. Предходното здравословно
състояние на ищеца е допринесло за разстройство на състоянието му, но основно
стресът е повлиял. Съдебните производства са допринесли за засилване на дискоординационния синдром като след приключването им той е
намалял. Вещото лице в съдебно заседание заявява, че дискоординационния
синдром и неорганичното безсъние са в причинно – следствена връзка с водените
дела. Уточнява, че съдебните производства могат да доведат до засилване на
оплакванията свързани със сърдечните заболявания.
Събрани са и гласни
доказателства чрез разпита на двама свидетели – *. От разпита на
свидетеля Колев се установява, че не знае срещу ищецът, а и от него да са се
водели съдебни производства. Твърди, че ако е имало такива би научил, защото се
намират в близки отношения. Знае, че е лежал в болница, но не може да каже дали
тази или миналата година. Посочва, че е кмет на * и лично той е връчил
съдебните книжа. Когато ги отворил В.Р.П. се почувствал зле – изчервил се и
вдигнал кръвно. Твърди, че сред жителите на *, ищецът се ползва с
добро име и помага на всеки, който отиде при него. Уточнява, че когато са
отворили плика в кметството не е имало други хора и той лично не е казвал на
никого за плика и книжата. Свидетелката * посочва, че познава
ищеца от 2001 г. и с него живеят на един адрес – град * Знае, че през 2017
г. ВиК са съдили П. за непратени сметки за периода
2009 г. до 2015 г. Посочва, че съдебното производство е приключило в негова
полза, но първоначално тя, заедно с ищеца и неговия процесуален представител са
издирвали кой е собственик на процесния апаратамент, за който се претендират да бъдат заплатени
доставените ВиК услуги. Твърди, че при издирването на
собственика е била непрекъснато с П. и той е бил притеснен. Уточнява, че и
преди и след като е получил призовката за делото е бил притеснен.
С оглед гореизложената
фактическа обстановка, съдът при съблюдаване на относимите
правни норми, възприема следното от правна страна:
Отговорността на ответника по предявения иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Същият носи отговорност
заради виновните действия или бездействия на своите работници и служители, на
които е възложила извършването на определена работа. За да е налице отговорност за вреди
от непозволено увреждане, е необходимо наличието на определено деяние и на
вредоносен резултат, който да се намира в причинна връзка с него. Трябва също
така деянието да е непозволено, т. е. да е извършено в нарушение на определени
законови разпоредби. В този смисъл решение № 668 от 19.03.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 320/2009 г., IV г. о., ГК.
В доказателствена тежест на
ищеца е да установи, че срещу него е било образувано заповедно производство по
реда на чл. 410 ГПК и исково производство по реда на чл. 422 ГПК като
образуването и воденето на същите е извършено от служители на ответното
дружество; че посочените действия – водене и образуване на заповедно и исково
производство са неправомерни такива; че е претърпял твърдените от него вреди –
нервно и психическо разстройство и яд; силни душевни терзания, физически и
психически неудобства, дискомфорт и страдания;
психически травми, емоционален стрес и притеснения; накърняване на доброто име
и обществена репутация, както и на честта и достойнството, а също и на
моралните и нравствени ценности в претендирания
размер; наличието на причинно-следствена връзка между извършените действия и вредоносния
резултат; че вредите са причинени в резултат от възлагането на работа от
ответника при или по повод изпълнението на която са настъпили вредите. Липсата на доказване, на който и да е от
елементите от фактическия състав, разпределен в доказателствена
тежест на ищеца води до извод за неоснователност на претенцията и до нейното
отхвърляне.
От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява, че срещу ищеца В.Р.П. е образувано заповедно
производство по реда на чл. 410 ГПК – ч.гр.д. № 12746/2016 г. по описа на
Районен съд, град * с оглед депозирано от страна на „* чрез упълномощения юрисконсулт
заявление. В резултат на подадено от страна на ищеца възражение по реда на чл.
414 ГПК в заповедното производство, е образувано исково производство по реда на
чл. 422 ГПК за установяване съществуването на сумите, за които в заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение № */20.10.2016 г. Последното е
образувано въз основа на предявена в срока по чл. 415 ГПК искова молба,
подадена от „* чрез
надлежно упълномощения юрисконсулт. От гореизложеното следва, че са извършени
действия от страна на служители на ответното дружество, въз основа на които са
образувани заповедно производство – ч.гр.д. № 12746/2016 г. и искова
производство – гр.д. № 2584/2017 г. и двете по описа на Районен съд, град
Варна.
По делото не се установи извършените действия от
страна на служители на ответното дружество за образуване на горецитираните
съдебни производства да са противоправни такива. Противоправността на деянието представлява всяко действие
или бездействие, с което се нарушава публичната забрана да не се вреди другиму,
стига да липсват основания, които да оправдават вредата.
Депозирането
на заявление по реда на чл. 410 ГПК и предявяването на искови претенции по реда
на чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение, както и воденото на заповедно и исково
производство не представляват действия, които по своята същност да са противоправни такива. Сезирането на съдебните органи е
израз на упражняване на конституционното право на лицата, било физически или
юридически такива, да търсят съдействие на компетентните органи, когато смятат,
че правата им са засегнати от действията или бездействията на други граждани. Фактът,
че ответното дружество чрез свои служител е депозирало заявление по реда на чл.
410 ГПК и в последствие е предявило и искови претенции по реда на чл. 422 ГПК и
е водило тези производства спрямо ищеца не води до извода за противоправност на тези действия.
Напротив чрез
предвидените и законово установени средства в ГПК ответникът е искал да защити
правата си спрямо ищеца, за когото е имал данни, че е негов абонат. След
извършения частичен отказ от исковите претенции, производството по делото е
частично прекратено, а при установяването в исковото производство, че ищецът
няма качеството потребител на предоставените водоснабдителни услуги, исковите
претенции са изцяло отхвърлени. Стигнало се е до благоприятен за ищеца изход.
Постановеното съдебно решение по гр.д. № 2584/2017 г. по описа на Районен съд,
град * не е обжалвано от страна на „*, а е влязло
в сила, което допълнително обосновава липсата на противоправност
в действията на ответника. С оглед частичния отказ от исковите претенции и
отхвърлянето на останалата част от исковите претенции, горецитираното
дружество е осъдено да заплати на В.Р.П. сторените от него разноски, което
представлява израз на законово предвидено възмездяване на страната затова че
спрямо нея са водени заповедно и исково производство като за част от исковите
претенции производството е прекратено, а друга част са отхвърлени изцяло.
В случая не
може да се говори и за злоупотреба с права, въпреки че и такава не се твърди,
тъй като чрез предвидените законови средства разписани в разпоредбите на чл.
410 и сл. ГПК ответникът е търсил защита на своите права. Чрез подаването на
заявлението в съда и в последствие депозирането на исковата молба, ответникът е
целял по надлежния ред да се проверят твърдените от него обстоятелства, а
именно дали му се дължи заплащането на претендираните
суми от ищеца, за когото е имал данни, че е негов абонат, което се установява
от приетите по делото доказателства.
В настоящия
случай, с оглед гореизложените мотиви следва изводът, че ответното дружество е
действало съобразно законовоустановените норми,
разписани в ГПК. Подаването на заявлението по реда на чл. 410 ГПК и в
последствие депозирането на исковата молба в съда не се установи по делото да е
било с единствената цел, да се накърнят правата на ищеца – неговата чест и
добро име, а напротив целяло се е чрез законово предвидените средства да се
достигне до разкриване на обективната истина по делото.
С оглед
гореизложените мотиви следва изводът, че извършените от страна на ответното
дружество действия не са противоправни такива. Липсата
на доказване, че извършените деяния са противоправни
такива води до извод за неоснователност на исковата претенция, тъй като не е
доказан от страна на В.Р.П. елемент от фактическия състав на предявения му иск,
разпределен му в доказателствена тежест.
На основание
изложените мотиви, съдът следва да отхвърли предявената искова претенция на В.Р.П.
срещу „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД.
По отношение
на разноските:
Двете страни в производството са поискали присъждане
на сторените в производството разноски, но с оглед изхода на спора такива се
следват само на ответната страна. Същата претендира присъждането на сумата от
300 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство. При съобразяване на разпоредбата на
чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП във връзка с чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правна помощ, действително дължащото се възнаграждение за
процесуалното представителство, осъществено чрез юрисконсулт е в размер на 300
лева, с оглед материалния интерес на предявената искова претенция. По изложените
съображения направените от страна на ответника разноски следва да бъдат изцяло
уважени и възложени в тежест на ищеца.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Р.П., ЕГН **********,
адрес: *** срещу „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** иск с правна квалификация
чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД с искане за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в нервно и психическо разстройство и яд; силни душевни
терзания, физически и психически неудобства, дискомфорт
и страдания; психически травми, емоционален стрес и притеснения; накърняване на
доброто име и обществена репутация, както и на честта и достойнството, а също и
на моралните и нравствени ценности, настъпили в резултат на неоснователно и
неправомерно заведените срещу него съдебни производства по ч.гр.д. № 12746/2016
г. по описа на Районен съд, град Варна и по гр.д. № 2584/2017 г. по описа на
Районен съд, град Варна, ведно със законната лихва, считано датата на завеждане
на исковата молба в съда – 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В.Р.П., ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на *, със
седалище и адрес на управление:*** сумата
от 300 лева, представляващи сторени от ответника разноски в настоящото
производството, на основание чл. 78, ал.8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: