Решение по дело №441/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Същото е образувано по касационна жалба на Агенция „Митници“, Главна дирекция "Митническо разузнаване и разследване", чрез пълномощника .....Я., против Решение №189/22.04.2024г., постановено по АНД №20234110200691/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №385/08.06.2021г. на началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ в Териториална дирекция „Митница Русе“ на Агенция „Митници“ в частта, в която на И. В. П. от [населено място] за нарушение на чл. 126, ал. 1, пр. първо от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/ и на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от с. з, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 925,24 лева.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че от събраните доказателства безспорно се установява извършеното нарушение по чл.126 от ЗАДС. Намира за неправилни изводите на въззивния съд, че АНО неправилно бил установил точното количество намерена акцизна стока. От съда се иска отмяна на решението на РС – Велико Търново и постановяване на друго по същество на спора, с което НП да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – И. В. П. от [населено място], не е взел становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на въззивното решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество е неоснователна. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение №189/22.04.2024г. по АНД №20234110200691/2023 г. състав на Районен съд – Велико Търново е отменил НП №385/08.06.2021г. на началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ в Териториална дирекция „Митница Русе“ на Агенция „Митници“ в частта, в която на И. П. от [населено място] за нарушение на чл. 126, ал. 1, пр. първо от ЗАДС и на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от с. з, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 925,24 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за недоказано посоченото нарушение, поради допуснато нарушение в хода на административнонаказателното производство, поради което и обжалваното пред него наказателното постановление е отменено. Според въззивния съд не е извършено замерване на алкохолен градус на всеки един от съдовете, а на експертен анализ били подложени двете сборни проби и по този начин не ставало ясно нито от кой съд какво количество течност е иззето, нито дали цялото количество иззет алкохол притежава посочените в НП характеристики – по вид и алкохолно съдържание. Така е приел, че е допуснато нарушение при вземане на пробите за изследване, което се отразяло на описанието на извършеното нарушение и на неговата съставомерност, съответно на размера на определения като дължим акциз. С тези мотиви ВТРС е отменил обжалваното пред него НП в частта досежно наложената глоба.

Така постановеното решение е правилно.

Делото се разглежда за втори път от АСВТ, след като с Решение №96/02.05.2023г. по КНАХД №1013682022г. състав на касационната инстанция е отменил решението по АНД №878/2021г. по описа на ВТРС, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По отношение на постановеното отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението на основание чл. 107е, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, решението на ВТРС като необжалвано в срок е влязло в законна сила.

При разглеждането на делото съдът правилно е установил фактическата обстановка, според която на 14.11.2020г. служители на ответника извършили проверка в частен имот, находящ се в [населено място], [улица], обитаван от П. Н. П., в негово присъствие. В прилежаща постройка към проверявания имот – маза, митническите инспектори открили общо съдове с различна взместимост, съдържащи течност, наподобяваща етилов алкохол и с мирис на етилов алкохол с общо количество от 278 литра.

При извършена на 18.11.2020г. проверка в обект, съдържащ уреди за дестилиране на етилов алкохол са били открити 13 броя ПВЦ туби с различна вместимост пълни с бистра течност с вид и мирис на алкохол, която при замерване с уреди /оразмерена кофа и спиртомер/ е установена на 167 литра с алкохолно съдържание от 65%. Допълнително са били установени 9 бр. ПВЦ туби съдържащи бистра течност с мирис на алкохол и 2 бр. ПВЦ туби, съдържащи кафеникава течност с мирис на алкохол, за които няма данни да е извършено замерване и какво количество течност с какво съдържание на алкохол съдържат.

За резултата от проверката били съставени Протокол за извършена проверка №20BG9950А050083 от 18.11.2020г. и Протокол за извършена проверка №20BG9950А050267 от 18.11.2020г., подписани от П. без възражения. За установяване на точния вид на намерената и иззета течност с мирис на алкохол, както и на алкохолното съдържание и дали е годна за консумация, са взети 2 броя проби, за което са съставени Протокол за вземане на проба №416 от 19.11.2020г. и Протокол за вземане на проба №418 от 19.11.2020г.

Взетите проби са изпратени в Митническа лаборатория [населено място] за анализ, като според становището на Митническите лабораторни експертизи с №17_10.12.2020; 18_10.12.2020 и 19_10.12.2020 от 15.12.2020г. определените физико-химични показатели и експертната оценка на изпитаните проби те представляват „етилов алкохол" - дестилатен алкохолен продукт е действителното алкохолно съдържание по обем съответно от 63,5% vol, 39,9% vol и 70,1% vol.

За извършеното нарушение е съставен АУАН №215/28.01.2021г., връчен на И. П. на същия ден. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта. Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното пред районния съд НП.

Съгласно разпоредбите на чл. 218 от АПК, приложими в производството съгласно препращащата разпоредба на чл. 63в отЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалният закон съдът следи служебно.

Настоящият състав намира изводите на въззивния съд за съответни на доказателствата по делото и материалния закон.

Следва да бъде съобразено новото Тълкувателно постановление №1 от 16.02.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. №2/2022г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, според което субект на отговорността по чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове може да бъде всяко лице независимо от регистрацията по този закон. Ответникът по касационната жалба, независимо че не е регистрирано по ЗАДС лице, е годен субект на административнонаказателната отговорност по чл. 126 от същия закон, при доказаност на някой от посочените в тази норма състави.

Нарушението по чл. 126, ал.1 от ЗАДС обаче може да бъде осъществено с различни изпълнителни деяния и в конкретния случай АНО е посочил, че формата на изпълнителното деяние е държане на акцизни стоки (278 литра дестилатен алкохолен продукт) без документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз.

Настоящият касационен състав споделя извода на въззивния съд за нарушение на нормативно установения ред за вземане на проби, което по своя характер е съществено, тъй като лишава лицето от възможността да участва в този процес и да се защити.

 

Видно от доказателствата по делото, установените по време на проверката общо 24 броя туби с течност са били иззети от митническите инспектори, като от проверяващите са взети и изпратени за анализ две сборни проби от течността – една от жълтеникавата течност( 227 литра, разпределена в 21 броя туби), и една от кафеникавата течност (33 литра, разпределени в 3 броя туби).

Или иначе казано, малко количество от всички туби с жълтеникавата течност, съответно с кафеникавата течност, е било смесено в един съд и така получената сборна проба е изпратена за лабораторен анализ. Но това че изпитаната сборна проба представлява етилов алкохол не означава по презумпция, че течността във всички намерени съдове е с алкохолно съдържание, след като на практика не са били изследвани по отделно всички намерени в помещението съдове. Въз основа на предположение от АНО е формиран изводът за наличие на алкохол във всички тях, съответно дължимия акциз за тях и за цялото количество намерена течност. Напълно възможно е било някоя от откритите ПВЦ туби да не е била пълна с етилов алкохол, но смесвайки съдържанието й с течност от останалите съдове това обстоятелство не може да бъде установено. Допуснато е нарушение, което е довело до ненадлежно установяване на съдържанието във всички иззети съдове, респективно, недоказаност на твърдението за наличие на акцизна стока – алкохол, съхранявана от санкционираното лице, без съответните документи, за претендираното от АНО количество, а от тук и неправилно определяне на размера на наказанието.

В крайна сметка, недоказано е извършването от обективна страна на претендираното от АНО изпълнително деяние, за което е ангажирана отговорността на ответника по касация. Недопустимо е наличието на административно нарушение и налагането на наказание да се установява въз основа на предположения.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

От ответника по касация не се претендират разноски, при което такива не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен състав,

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №189/22.04.2024г., постановено по АНД №20234110200691/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.