Решение по дело №136/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260136
Дата: 20 април 2021 г. (в сила от 11 май 2021 г.)
Съдия: Стела Петрова Колчева
Дело: 20211420200136
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                      

гр. ВРАЦА,20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                        

Врачанският  районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди  двадесет и първа година, в състав:                                                        

                        Председател:СТЕЛА КОЛЧЕВА                                                       

                 Съдебни заседатели:                  

                                                                                                          

при секретаря Б.Стефанова и в присъствието на прокурора ......  като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело 136 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба на „Екофрут”ООД-Враца против НП№ 26-0000045/25.01.2021 г. на Директора на РД”АА”-Враца,  с което на дружеството жалбоподател за извършено нарушение по чл.7б, ал.1 ЗАПр. и на основание чл.96г, ал.1 ЗАПр. е наложено административно наказание –имуществена санкция в размер на 3000.00 лв. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за отмяната му на това основание.

         Ответната страна по жалбата е ангажирала писмено становище с аргументи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакуваното НП, с молба за потвърждаването му.

         След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

  Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

На 18.01.2021 г. в гр. Враца, ул. „В.Кънчов”, в офиса на дружеството жалбоподател, била извършена комплексна проверка за периода от 15.01.2020 г. до 15.01.2021 г. В хода на проверката св. Т.Г. и св.К.К.–*** установили, че в периода 11.12.20 г.- 21.12.20 г., лицето В.Т.Скато водач е осъществил международен превоз на товар от Нидерландия до РБългария, управлявайки влекач „Волво”, кат.3, с рег.№**** и прикачено полуремарке, кат.04 с рег.№ВР0371ЕВ, като при извършването на този превоз не е притежавал валидна карта за квалификация на водача.

С оглед установеното, св. Т.Г. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН №281923/18.01.21 г., в който посочил, че дружеството жалбоподател в качеството си на лицензиран превозвач е допуснал осъществяването на международен превоз на товар с горепосочения водач, който не притежава валидна карта за квалификация на водач, с което е нарушен  чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАПр. АУАН е съставен в присъствието на представител на дружеството и му е връчен лично, като същият не е вписал възражения.

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.7б, ал.1 ЗАПр., е издадено атакуваното НП, с което на основание чл.96г, ал.1 ЗАПр., на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

Съгласно представената справка от информационната система на ИА”АА”, водачът Венцислав Стаменов е имал карта за квалификация на водача, чийто срок на валидност е изтекъл на 19.10.20 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото свидетели Т.Г. и К.К. показанията на които съдът кредитира като обективни и безпристрастни, както и от останалите кореспондиращи им писмени доказателства- копие от СМР, констативен протокол за проверка, разпечатка от дигитална карта на водач и цитираната справка от ИС на ИА”АА” и др.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.3 от Регламент ЕС 2020/698 на Европейския парламент и Съвета от 25.05.20 г. за определяне на специални и временни мерки с оглед избухването на Ковид-19 епидемията, валидността на картите за квалификация на водачи, която щеше да е изтекла или ще изтече между 01.02.20 г. и 31.08.20 г., се счита за удължена или е била удължена за срок от седем месеца от датата на изтичане на срока на валидност, посочен във всяка подобна карта. С чл.3 от последващо приетия Регламент ЕС 2021/267 на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.21 г., валидността на картите на водачи, изтичаща между 01.09.20 г. и 30.06.21 г. отново е удължена с още 10 месеца. Горепосочените регламенти имат пряко действие като нормативни актове на територията на РБългария като държава-членка на ЕС, без да е необходимо транспонирането им в българското законодателство. Конкретният казус попада в хипотезата на втория цитиран Регламент, тъй като водачът осъществил процесния превоз е притежавал карта за квалификация с изтичащ срок на валидност на 19.10.20 г. и който срок се счита удължен от тази дата с още 10 месеца. При това положение към момента на превоза, водачът е бил „редовен” и дружеството-превовозвач не е извършило вмененото нарушение по чл.7б, ал.1 ,вр.чл.96г, ал.1 ЗАПр.  

         Предвид всичко гореизложено съдът намира въззивната жалба за основателна и като такава същата следва да бъде уважена, а атакуваното НП следва да се  отмени, като незаконосъобразно, без да е необходимо по-нататъшно обсъждане и на останалите доводи в жалбата.

         При този изход на делото, на жалбоподателя се дължи присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, което в случая се претендира в размер от 600.00 лв., съгласно посоченото в представения договор за правна помощ.

От страна на АНО на свой ред е направено възражение за прекомерност, съгласно чл.63, ал.4 ЗАНН.

Отчитайки, че конкретното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, и е приключило само в едно с.з. с участие на процесуалния представител на жалбоподателя, то и възражението за прекомерност се явява основателно. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в минималния размер, съгласно НМРАВ, а именно в размер на 440.00 /четиристотин и четиридесет/ лева.

          Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0000045 от 25.01.2021 г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Враца, с което на „Екофрут”ООД гр.Враца, ЕИК ********* за нарушение на чл., ал.1 от ЗАПр., на основание чл.96г, ал.1 от ЗАПр. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева.

         ОСЪЖДА на основание чл.63,ал.3, вр.ал.4 от ЗАНН ИА„Автомобилна администрация”-София да заплати на Екофрут”ООД гр.Враца, ЕИК ********* сумата в размер на 440.00 /четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането в останалата част до пълния претендиран размер от 600.00 лв.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Враца по реда на гл.XII от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за неговото  изготвяне.

                                                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ: