Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 523
/ 30.07.2019 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На първи юли през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 24 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК, вр. чл.51 от Закона за наследството ЗН/,
образувано по повод постъпила молба от “Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана
от изпълнителните директори В. М. С. и Д. Н. Н., чрез Регионален
център - Стара Загора, Финансов център – Хасково.
Молителят
твърди, че с договор от 26.04.2014 г. е предоставил стоков кредит на Е.Г.Х. в
размер на 1 299 лв. със срок за изплащане 26 месеца, като допусната била
забава в погасяване на задължението към банката. Длъжникът починал на
16.10.2014 г. На основание чл.60 ал.1 от ЗН, наследниците, които са приели
наследството, отговаряли за задълженията, с които то е обременено, съобразно
дяловете, които получават. Според т.15 от ОУ на банката към договора за кредит,
вземането на кредитора по отношение на кредитополучателите, съответно техните
наследници, било неделимо, съгласно чл.128 от ЗЗД. То можело да бъде събрано
изцяло от кредитополучателите и/или от наследниците им. Наследниците на
починалата по закон – И. Д. Х. и А. Д. Х. загубили
правото да приемат наследството й, според решение № 222/04.04.2017 г. по
ч.гр.дело № 2523/2016 г. на ХРС. Починалата имала сестра и брат, и двамата
починали преди нея, всеки от които оставил свои наследници по закон. Сестра й М. Г. Д. оставила за свои
наследници децата си Г.П.А. с ЕГН **********, К.П.Д. с ЕГН ********** и Х.П.Г.
с ЕГН **********. Братът на починалата И. Г. П. оставил за
свои наследници по закон Е.Г. П. с ЕГН **********, Г.И.Г. с ЕГН
**********, Д.И.Г. с ЕГН ********** и Х.И.Г. с ЕГН **********. Според чл.10
ал.3 от ЗН, починалите преди наследодателя негови братя и сестри се замествали
само от своите деца и внуци. Предвид изложеното и т.к. банката била кредитор на
починалата, за молителя възниквало правото да узнае, дали наследниците й –
всички горепосочени лица, без Е.Г. П., биха приели
или биха се отказали от наследството на починалата. Налице бил правен интерес
от иницииране на настоящото производство. Предвид изложеното и на основание
чл.51 ал.1 от ЗН, молителят иска, съдът да определи срок на горепосочените наследници,
да заявят дали приемат наследството на своя наследодател или се отказват от
него, което да бъде вписано във водената за това книга; както и да им се укаже,
че ако в дадения им срок не заявят това, на основание чл.51 ал.2 от ЗН ще се
приеме, че те са загубили правото да го приемат. В открито съдебно заседание
молителят не изпраща свой процесуален представител.
Приложени
към молбата са писмени доказателства. Договор за стоков кредит № 24430/26.04.2014 г. е сключен между Е.Г.Х., като
кредитополучател, и „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор. Договорът е за сумата от 1 299
лв. със срок на издължаване 26 месеца от датата на усвояването на кредита.
Видно от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № ФО-2266/29.05.2018
г., издадено от Община Хасково, Е.Г.Х. е починала на 16.10.2014 г., като е
оставила за свои наследници по закон – съпруг, починал на 29.10.2016 г., и две
деца И. Д. Х. и А. Д. Х.. Последните
двама са загубили правото да приемат наследството на починалата си майка, което
е разпоредено да бъде вписано в книгата по чл.49 ал.1 от ЗН, по силата на съдебно
решение № 222/ 04.04.2017 г. по гр. дело № 2523/2016 г. на ХРС, влязло в сила
на същата дата. Според горецитираното удостоверение, Е.Г.Х. има сестра и брат,
и двамата починали преди нея. Видно от удостоверение за наследници с изх. №
17-00-129/ 22.06.2018 г., издадено от Община Кърджали, сестрата на починалата М. Г. Д. е оставила за
свои наследници децата си Г.П.А., К.П.Д. и Х.П.Г.. Видно от удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН1-1428/04.12.2018
г., издадено от Община Хасково, братът на починалата И. Г. П. е оставил за
свои наследници по закон съпругата си Е.Г. П. и децата си Г.И.Г.,
Д.И.Г. и Х.И.Г..
С разпореждане
№ 366/17.01.2019 г. по настоящото дело, съдът разпореди призоваването на наследниците
Г.П.А., К.П.Д., Х.П.Г., Г.И.Г., Д.И.Г. и Х.И.Г.; като им се връчат преписи от
молбата и им се укаже, че се призовават за насроченото открито съдебно
заседание, за да им се определи срок за приемане или за отказ от наследството
на наследодателя им Е.Г.Х.; като ако в дадения им срок те не отговорят – те ще
загубят правото да приемат наследството, на основание чл.51 от Закона за
наследството. Призовките до всички тях за така насроченото първо открито
съдебно заседание с подробните указания на съда им се връчиха, чрез залепване
на уведомления по реда на чл.47 от ГПК по техните постоянни и настоящи адреси,
приложени като редовно връчени, на основание ал.5 от същия. Изключение прави
единствено призовката до Г.И.Г., получена от него лично. На никое от
насрочените по делото открити съдебни заседания, никои от наследниците не се
явиха, нито изпратиха свои пълномощници. В заседанието, в което за пръв път се
даде ход на делото на 27.05.2019 г., на всеки от наследниците съдът указа, на основание
чл. 51 от ЗН, че им се определя срок, за да заявят приемат ли наследството или
се отказват от него, а именно - наследството на наследодателя им Е.Г.Х., който
срок е най-късно до датата на следващото открито съдебно заседание – 01.07.2019
г., като им указа, че ако в този срок не отговорят, ще загубят правото да приемат
това наследство на основание чл. 51 ал. 2 от ЗН. Тези указания им бяха изрично
съобщени, а именно – на всички чрез залепване на уведомления по реда на чл.47
от ГПК по техните постоянни и настоящи адреси, приложени като редовно връчени,
на основание ал.5 от същия. В т.ч. на адреса си не е бил открит и Г.И.Г.. В
уведомлението до К.П.Д. е посочено, че той е отказал да получи призовката си. В
посоченото открито съдебно заседание, явяващото се и последно по делото, шестимата
наследника нито се явиха, нито изпратиха свои пълномощници.
С оглед
гореизложените данни по делото, във връзка със събраните писмени доказателства,
съдът достига до следните правни изводи:
Наследството
се придобива с приемането му, което може да бъде извършено изрично с писмено
заявление до районния съд по местооткриване на наследството, последвано от
вписване в особената за това книга, или мълчаливо с конклудентни действия –
чл.49 от ЗН. В случай, че призованият към наследяване бездейства е предвидена
възможността по чл.51 от ЗН – всеки заинтересован да поиска от районния съд да
бъде определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от
него. Такъв заинтересован по смисъла на цитираната законова разпоредба, е всяко
лице, за което съществува правен интерес от волеизявлението на призовавания
наследник. Несъмнено, банката – кредитор на наследодателя, освен че е активно
легитимирана да предяви настоящата молба, разполага и с правния интерес да
стори това. Разпоредбата на чл.51 от ЗН урежда две хипотези и настоящият случай
попада в първата от тях, когато определянето на срок за приемане на
наследството се развива в самостоятелно производство пред районния съд, което
по своя характер е охранително. В това производство съдът се произнася с
решение в зависимост от изразената воля. В същото лицето, което има право да
наследява се призовава, предпоставящо неговото редовно уведомяване, като се
имат предвид особеностите на настоящото производство. Приемането или отказът от
наследство са едностранни и неотменими волеизявления. Те имат строго личен
характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към
наследяване, което следва да изрази по делото своята воля лично и
самостоятелно.
В настоящия
случай преките наследници на наследодателката – нейните дъщеря и син са
загубили правото да приемат наследството на своята майка, на основание чл.51
ал.2 и ал.1 от ЗН, при което настъпват същите правни последици, както при отказ
от наследство. В такъв случай и низходящите на децата на наследодателката,
внуци на последната, не придобиват никакви права върху откритото наследство.
Частта на отказалия се от наследството, респ. на загубилия правото да го
приеме, уголемява дяловете на останалите наследници /чл.53 от ЗНасл./, които са
само тези от коляното на отказалия се. Когато отказалият се е единствен
наследник от този ред, както е в случая, частта му преминава към наследниците
от следващия ред. Ето защо и по правилото на чл.10 ал.2, вр. чл.8 ал.1 от ЗН, в
случая призовани да наследяват са именно ответниците, които са децата на
починалите преди наследодателката нейни сестра и брат.
По отношение
на призования по делото наследник К.П.Д., лично отказал да получи призовката си
с подробните указания на съда, приложима е разпоредбата на чл.44 ал.1 изр.
посл. от ГПК, според която същият е редовно призован. Той не заяви пред съда в
указания му срок, дали приема наследството на своя наследодател или се отказва
от него. Той бе уведомен изрично и за последицата от това негово бездействие, а
именно, че ако в този срок не отговори, ще загуби правото да приеме това
наследство на основание чл. 51 ал. 2 от ЗН. Тази последица следва да се приеме
за настъпила по отношение на този наследник и съдът следва да разпореди - в
особената за това книга, водена при Районен съд – Хасково, да се впише, че К.П.Д.
е загубил правото си, да приеме наследството, оставено му от неговата леля Е.Г.Х..
По отношение
на останалите петима призовани по делото наследници Г.П.А., Х.П.Г., Г.И.Г., Д.И.Г. и Х.И.Г. следва да
се има предвид, че в настоящото производство е неприложима фикцията по чл.47
ал.5 от ГПК, която в исковото производство предполага назначаването на особен
представител на лицето. Особеният представител обаче не би могъл да изрази
воля, дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството,
което зависи изцяло от личната преценка на наследника и се отразява в неговата
имуществена сфера. Целта на закона е, да се постигне равновесие в интересите на
всички заинтересовани лица, без да се ограничава и нарушава правото на приемане
на наследството. В този смисъл по отношение на тези наследници, въпреки
положените усилия в настоящото производство, са изчерпани процесуалните способи
за редовното им призоваване. Ето защо, молбата по отношение на тях следва да
бъде отхвърлена. Според чл.538 ал.3 от ГПК, отхвърлянето на молбата в тази част
не е пречка, молителят да подаде повторно молба пред същия съд за издаване на
същия акт.
Водим от
горното и на основание чл.51, вр. чл.49 ал.1 от ЗН, вр. чл.538 ал.3 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ДА СЕ ВПИШЕ в
особената книга по чл.49 ал.1, вр. чл.51 ал.2 и ал.1 от Закона за наследството,
водена при Районен съд – Хасково, че К.П.Д. с ЕГН ********** ***; е ЗАГУБИЛ ПРАВОТО да приеме
наследството, оставено му от неговата леля Е.Г.Х. с ЕГН **********, бивш жител ***, починала на 16.10.2014
г. в гр. Хасково.
ОТХВЪРЛЯ молбата на “Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от
изпълнителните директори В. М. С. и Д. Н. Н.,
чрез Регионален център - Стара Загора, Финансов център – Хасково; в особената
книга по чл.49 ал.1, вр. чл.51, вр. чл.52 от Закона за наследството, водена при
Районен съд – Хасково; да се впише, че Г.П.А. с
ЕГН ********** ***; Х.П.Г. с ЕГН ********** ***; Г.И.Г. с ЕГН ********** ***; Д.И.Г.
с ЕГН ********** ***; и Х.И.Г. с ЕГН **********
***, и с настоящ адрес *** - са приели или са се отказали от наследството,
оставено им от тяхната
леля Е.Г.Х. с ЕГН **********, бивш жител ***, починала на 16.10.2014 г. в гр.
Хасково.
Решението
в отхвърлителната част подлежи на обжалване от молителя пред Окръжен съд –
Хасково в 1-седмичен срок от връчването му.
Преписи от решението да се
изпратят на страните за сведение.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.