Р Е Ш Е Н И Е
№ 550 /30.03.2018 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети и първи март две хиляди и
осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 562 по описа за
2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.И.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 96, депозирана чрез неговия процесуален
представител адв. Й.А. *** срещу Наказателно постановление
№ 9806/04 от 27.08.2004 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя Д. са наложени
следните административни наказания:
- на основание
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата му е
наложена „глоба“ в размер на 50 лева за това, че около 07:00 часа на 14.08.2004
г. в гр. Варна по бул. „Трети март“ в посока към ж.к. „Възраждане“ управлява
лек автомобил с рег. № TX 2458AX със скорост от
102 км/час при разрешена скорост в населено място от 50 км/час, фиксирана и
показана на водача с радар ТР – 4 № 306 – нарушение на разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
- на основание
разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, му е
наложена „глоба“ в размер на 300 лева, за това, че около 07:00 часа на
14.08.2004 г. в гр. Варна по бул. „Трети март“ в посока към ж.к. „Възраждане“
управлява лек автомобил с рег. № TX 2458AX, без да притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство – нарушение на разпоредбата на чл. 150
от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят Д.И.Д. намира
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като представя един
единствен основен аргумент в защита на своята позиция, а именно твърди, че към
настоящия момент е изтекъл абсолютния давностен срок
за погасяване на административно – наказателното преследване. Навежда
твърдения, че никога не му е бил връчван препис от Наказателно постановление №
9806/04 от 27.08.2004 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – гр. Варна, като също така излага своите съображения защо не
намира за приложима разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и защо смята, че
датата на връчване на наказателното постановление следва да се приеме датата
19.01.2018 г. Поради гореизложените аргументи моли за отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното на
21.03.2018 г. открито съдебно заседание по НАХД № 562 по описа за 2018 г. на
Варненския районен съд, жалбоподателят Д.И.Д. не се явява лично, а се
представлява от своя процесуален представител адв.
Десислава Панчева от АК – Търговище, която поддържа жалбата на посочените в нея
основания и моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата
страна сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Варна не изразява никакво
отношение във връзка с депозираната въззивна жалба,
предмет на разглеждане в производството по НАХД № 562 по описа за 2018 г. на Варненския
районен съд, доколкото нито е депозирала писмен отговор на въззивната
жалба, нито изпраща законен или процесуален представител по време на откритoто съдебно заседание по делото.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
Около 07:00 часа на
14.08.2004 г. жалбоподателят Д.И.Д., макар и да бил към него момент
неправоспособен водач, доколкото нямал валидно СУМПС, управлявал лек автомобил
с рег. № TX 2458AX със скорост от 102 км/час по бул. „Трети март“ в гр. Варна,
в посока на движение към ж.к. „Възраждане“.
По същото време на бул.
„Трети март“ бил позициониран екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
гр. Варна, съставна част от който бил св. К.П.Д., който установил скоростта на
превозното средство, управлявано от жалбоподателя Д. с помощта на радар ТР – 4
№ 306.
Св. Д. спрял управлявания
от жалбоподателя Д. лек автомобил, показал му фиксираната скорост, като също
така установил, че жалбоподателя управлява превозното средство, без да
притежава валидно СУМПС.
Приемайки, че по този
начин, с това свое поведение жалбоподателят е извършил нарушения на
разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и съответно на чл. 150 от Закона за движение по
пътищата, на 14.08.2004 г. св. Д. съставил акт за установяване на административно
нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочените
нормативни разпоредби.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения
АУАН не било депозирано, като на 27.08.2004 г., Началник група към сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в АУАН, издал наказателно постановление, с което
на основание разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата
наложил на жалбоподателя „глоба“ в размер на 50 лева за извършеното нарушение
на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата, както и на основание разпоредбата на чл. 177,
ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата наложил „глоба“ в размер на 300
лева за нарушение на разпоредбата на чл. 150 от Закона за движение по пътищата.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото съдебно производство съдът следва да
провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на
това си правомощие съдът служебно констатира, че акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН преклузивни срокове.
На първо място съдът
намира, че не са били налице предпоставките за връчване на наказателното
постановление, на основание разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, тъй като в
кориците на административно – наказателната преписка се съдържа само едно
известие за доставяне, издадено от „Български пощи“ ЕАД, върху което е
отбелязано, че пратката не е била потърсена на адреса. Според съда въз основа
само на този документ не може да се приеме, че административно – наказващият
орган е осъществил щателно издирване на нарушителя. Нито е отбелязано в кой
времеви интервал е бил посетен адреса на жалбоподателя, нито е отбелязано от
кой служител на „Български пощи“ ЕАД е било сторено това. Предвид липсата на
аргументи по какви причини нарушителят не е бил открит на своя постоянен и
настоящ адрес, според съда е некоректно наказателното постановление да се счита
за връчено при условията на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 189,
ал. 14 от Закона за движение по пътищата предвижда съставяне на актовете за
установяване на административно нарушение, издаване на наказателни
постановления и обжалването им по реда
на ЗАНН.
Разпоредбата
на чл. 34 от ЗАНН регламентира случаите, в които не следва да се образува
административно – наказателно производство, както и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати, но
тези специални срокове касаят процесуалните срокове за съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление
и са свързани с основния принцип за бързина в административно – наказателното
производство.
Разпоредбата
на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за
изпълнение на наложените административни наказания.
В
ЗАНН обаче липсва регламентация на давностни срокове
за погасяване на административно – наказателното преследване, каквито се
съдържат в Общата част на НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по
въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите
на съучастие, приготовлението и опита се
прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се
предвижда друго.
Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 3 от НПК, изтеклата давност е обстоятелство, което изключва наказателната
отговорност, като в Тълкувателно решение № 3 от 27.02.2015г. на ОСНК изрично се посочва, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни. Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
препраща към уредбата относно погасяване на наказателната отговорност по
давност в НК.
В този смисъл следва да намерят приложение
съответните текстове на чл. 80 и 81 от НК.
В съответствие с гореизложеното и съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
всяко едно административно – наказателно преследване се е погасявало с
изтичането на срок от 4 години и половина от извършване на нарушението,
независимо от спирането и прекъсването на давността и независимо от субекта на
административно – наказателната отговорност. В този смисъл съдът намира, че в
конкретния случай, въпреки, че АУАН е съставен в законоустановения
срок и съответно наказателното постановление е издадено в сроковете, визирани
в чл. 34 от ЗАНН, при извършени нарушения на 14.08.2004 г., към
настоящия момент е изтекла абсолютната давност за административно наказателно преследване, което налага отмяната на НП.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че процесното наказателното постановление, издадено на 27.08.2004
г. от Началник група към сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Варна следва
да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 9806/04 от 27.08.2004 г., издадено от Началник
група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на Д.И.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 96, са наложени следните административни
наказания:
- на основание
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата му е
наложена „глоба“ в размер на 50 лева за това, че около 07:00 часа на 14.08.2004
г. в гр. Варна по бул. „Трети март“ в посока към ж.к. „Възраждане“ управлява
лек автомобил с рег. № TX 2458AX със скорост от 102 км/час при разрешена
скорост в населено място от 50 км/час, фиксирана и показана на водача с радар
ТР – 4 № 306 – нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата.
- на основание
разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, му е
наложена „глоба“ в размер на 300 лева, за това, че около 07:00 часа на
14.08.2004 г. в гр. Варна по бул. „Трети март“ в посока към ж.к. „Възраждане“
управлява лек автомобил с рег. № TX 2458AX, без да притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство – нарушение на разпоредбата на чл. 150
от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: