Р Е
Ш Е Н И Е
Гр.София,
… март 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА РАДЕВА
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева ч.гр.д.№2964 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Делото е образувано въз основа на жалба с
вх.№2341/08.02.2021 година, подадена от „З.Е.“ АД, ЕИК ********, срещу отказ на
ЧСИ С.П.да намали размера на дължимите от длъжника разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение. Моли отказът на ЧСИ да бъде отменен и съдът да
редуцира възнаграждението до размер на сумата от 200лева, тъй като е налице
плащане на дължимата сума и липса на всякакви други процесуални действия, които
да обосновават този хонорар, както и липса на правна и фактическа сложност на
делото. Моли да бъдат намалени и дължимите такси на ЧСИ.
В срока за отговор на жалбата другата страна в
процесуалната връзка В. К. попова, чрез адв.М.Б., оспорва жалбата да е
основателна. Твърди, че към момента на възражението за намаляване на разноските
дължимата сума не е била платена, въпреки, че ПДИ е била получена. Длъжникът е
извърши плащане едва след налагане на запора. Твърди, че по делото от името на
взискателя са подавани множество молби и са извършване редица действия, поради
липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника. Твърди, че сметката на
ЧСИ не е заверена на 04.02.2021 година, тъй като надлежно плащане е налице
тогава, когато се завери сметката на кредитора или същият получи в наличност
дължимата сума. Адвокатското възнаграждение е съобразено със ЗА и Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно
последната минималният размер на адвокатското възнаграждение е сумата от
2 252лева, който е размер близък, до уговорения. Излага подробни аргументи
защо не следва да се намали адвокатското възнаграждение. Позовава се на съдебна
практика.
ЧСИ С.П.излага мотиви за неоснователност на
жалбата.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Изпълнително дело №20219210400110 по описа на ЧСИ С.П.,
рег.№921 на КЧСИ е образувано въз основа на молба, подадена от В. К. попова,
чрез адв.М.Б., обективираща искане за образуване на изпълнително производство
за принудително изпълнение на вземането на взискателя и посочен изпълнителен
способ – налагане на запор върху банковите сметки на длъжника „З.Е.“ АД, ЕИК ********. Към молбата страната
е представила изпълнителен лист от 15.01.2021 година, издадена по гр.д.№2905/2020г.
по описа на САС, за сумата от 100 000лева застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на Б.Е.П., настъпила вследствие на
ПТП от 09.08.2017 година, ведно със законната лихва от 04.04.2018 година до
окончателното плащане на сумата. Представена е пълномощно на адв. Б. и договор
за правна защита и съдействие, с който е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 3 000лева, платени изцяло в брой.
На 20.01.2021 година ЧСИ П.издава постановление за
образуване на изпълнително дело, с което се разпорежда на длъжника да се
изпрати покана за доброволно изпълнение (ПДИ); да се извърши уведомяване на НАП
и с което присъединява за събиране в това производство претендирания адвокатски
хонорар.
На същата дата е изпратена ПДИ до длъжника, в която е инкорпорирано постановление за
разноски, съобразно което същите са 3 000лева адвокатско възнаграждение и
7 080,67лева такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 20.01.2021 година.
ПДИ е връчена на длъжника на 21.01.2021 година.
На 25.01.2021 година по делото постъпва възражение
от длъжника относно размера на разноските, като на взикателя, на 28.01.2021
година е изпратено съобщение, с което му се връчва препис от възражението.
На 28.01.2021 година по делото постъпва нова молба
от длъжника, с която се подновява искането за налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника.
Искането е удовлетворено от ЧСИ с постановление за
налагане на запор върху банковите сметки на застрахователната компания, находящи
се в „Райфайзенбанк България“ ЕАД и в „Уникредит Булбанк“ АД, от 28.01.2021
година.
Взискателят се противопостовя на искането за
редукция и с разпореждане от 02.02.2021 година ЧСИ отказва да уважи
възражението за прекомерност на длъжника.
Отказът на ЧСИ е съобщен на „З.Е.“ АД, ЕИК ********,
на 02.02.2021 година.
На 04.02.2021 година длъжникът представя на ЧСИ
документ за извършено преводно нареждане, с молба от същата дата, с която моли
запорът да бъде вдигнат.
При така установеното от фактическа страна съдът
достига до следните изводи:
Жалбата срещу този отказ е постъпила на 08.02.2021
година, поради което се явява допустима, като подадена
в срок от надлежна страна, имаща интерес от обжалването.
По основателността на жалбата.
По размера на адвокатското възнаграждение.
Упълномощеният адвокат е
подал молба за образуване на
изпълнителното дело, в която е поискал налагане на запори върху сметките на
длъжника. След изпращане на ПДИ, взискателят отново е поискал налагане на запори
върху банковите сметки на длъжника, което е сторено от ЧСИ в деня на подаване
на тази молба – 28.01.2021 година. Минималното адвокатско възнаграждение за
това, съгласно чл.10, ал.1,т.1 от Наредба №1/2004 година на ВАС, е сумата от 200лв.
В тази част съдът приема жалбата за основателна и атакуваното постановление на
ЧСИ в частта за адвокатското възнаграждение следва да бъде отменено над сумата
от 200лв адвокатско възнаграждение. Освен тези молби по делото липсва
доказателства за извършени от адвоката на взискателя каквито и да е действия,
свързани с процесуалното представителство на страната, за защита и съдействие и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Фактът,
че плащането е извършено след налагане на запорите е факт, ирелевантен относно за размера на
дължимото възнаграждение, тъй като е налице плащане и това плащане обезсмисля
извършване на действия, които се субсумират от разпоредбата на чл.10, ал.1,т.2
Наредба №1/2004г. на ВАС. Ето защо в тази част жалбата е основателна.
Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
Съгласно б.“ е“ от
цитираната разпоредба, дължимата такса на ЧСИ за суми над 100 000 лв. - 5220 лв. + 2 на сто за
горницата над 100 000 лв. Дължимите суми са
100 000лева главница; законна лихва в размер на 28 777,78лева за
периода от 04.04.2018г. до 03.02.2021 година и 200лева адвокатско
възнаграждение. Общият размер на вземането е
сумата от 128 977,78лева. Следователно, общият размер на таксата по т.26 е
сумата от 5 799,55лева. Другите прости такси, дължими на ЧСИ са следните:
за образуване на изп.дело – 20лева; за изпращане на ПДИ – 20 лева; за налагане
на запор – 15лева – общо 55лева. Общият размер на дължимите такси на ЧСИ е
сумата от 5 854,55лева.Този извод съдът е направил въз основа на
обективираните за извършени от СИ действия. Ето защо съдът приема жалбата и в
тази част за основателна.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ,
по жалба с вх.№2341/08.02.2021 година, подадена от „З.Е.“ АД, ЕИК ********,
срещу отказ на ЧСИ С.П.да намали размера на дължимите от длъжника разноски от
02.02.2021 и самото постановление за разноски, инкорпорирано в покана за
доброволно изпълнение от 20.01.2021 година по изп.дело №20219210400110 година
по описа на ЧСИ С.П., в частта за адвокатското възнаграждение в размер над
сумата от 200лв и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ в размер над сумата от 5 799,55лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.