РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Перник , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500078 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: М. П. К., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***
ЧРЕЗ адв. Л. К. Т., АК - П.,
със съдебен адрес: ***,
e-mail: ***
ПРОТИВ: Решение № 260328 / 13.10.2020 г., постановено по
гр. д. № 8043/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в частите, в които са уважени
исковете, като се моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени исковите
в обжалваната им част, като недопустими, неоснователни и недоказани.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното по делото
решение било неправилно и незаконосъобразно в частта, в която с решението която е
признато за установено, че М. П. К., ЕГН ********** дължи на ищцовото дружество сумата
от 809.56 лв. - главница за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 15.07.2016 г.
1
до 12.01.2018г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 17.09.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 176.43 лв. - обезщетение за забава за периода от 08.10.2016 г.
до 07.08.2019 г.
В останалата си част постановеното първоинстанционно решение Решение №
260328 / 13.10.2020 г., постановено по гр. д. № 8043/2019 г. по описа на Районен съд –
Перник е влязло в законна сила и не е предмет на настоящата въззивна проверка.
Жалбоподателя, счита постановеното решение в обжалваната му част неправилно
поради нарушение на материалния и процесуалния закон, необосновано и немотивирано.
Сочи, че от страна на ищеца не бе доказано по убедителен и категоричен начин
обстоятелството, че в процесния случай са налице законовите основания за служебно
начисляване на вода по отношения на моя доверител - ответника К., както и че размерът на
служебно начислената вода е коректно и точно изчислен. Основанието за служебно
начисляване поради липсата на индивидуален водомер в процесния недвижим имот било в
разрез с правната, а и с житейската логика при положение, че в хода на съдебното дирене от
било обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че единственият
водомер за имота е този на водопроводното отклонение, чиято доставка, монтаж, проверката
и поддържането са задължение и в тежест на ВиК Оператора, а не на ответника по делото в
качеството му на абонат по силата на Наредба № 4 от 14.09.2014 г. (Наредбата). В хода на
съдебното дирене недоказано и голословно останало твърдението на ищеца за наличието на
законовите основания за служебно начисляване на вода предвид факта, че по делото от
негова страна не били представени никакви предписания за подмяна на водомера,
адресирани до ответника от страна на дружеството - ищец, нито констативни протоколи за
неосигуряване на достъп, както и документи, че в процесния период водомерът е бил свален
за ремонт, каквито три са предпоставките за служебно начисляване, посочени numerus
clauses /изчерпателно изброени/ в приобщените по делото ОУ на дружеството, поради което
не било налице нито едно от основанията за служебно начисляване на вода съгласно
Общите условия на ищцовото дружество, представени и приети по делото, голословни и
недоказани останали и твърдения, че ответника сам е повредил процесния водомер. Не били
налице предпоставките на чл.11, ал.4 от Наредбата и чл. 17, ал.3 от ОУ на ВиК, тъй като
процесния имот не бил сред посочените в разпоредбата. Ищцовото водоснабдителното
дружество било длъжно без каквото и да било искане от страна на потребителя по силата на
нормативните актове да изпълнява задълженията си по отношение на водомерите на
водопроводно отклонение, което обуславяло извод, че в било извлякло ползи от собственото
си недобросъвестно поведение. От представените по делото доказателства не се
установявало по категоричен начин фактурираните количества вода са реално доставени.
Извлечението от сметки в таблична форма, в което са посочени дължимите суми по месеци,
считано от 12.11.2015 г .- 12.01.2018 г. вкл., противоречало на Закона за счетоводството.
Представените счетоводни документи не отговаряли на това изискване, поради което не
може да се направи безспорен извод, че отразените в тях суми са действително дължими,
именно за този абонатен номер и че същите се отнасят именно за въззивника К..
Извлечението от сметки за абонатен номер ***, било оформено в противоречие с Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността
при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, която изисква
информацията, която се представя с тези документи, да е представена по ясен и разбираем
начин (чл. 13, т. 2). В хода на съдебното дирене не бе доказано от ищцовата страна, че
доставяла на ответника надлежно сочената услуга с поне средно качество, което обуславяло
извод, че ВиК услугата не отговаря на изискванията на горецитираната разпоредба от
приложени от насрещната страна общи условия. Неправилно били кредитирани
заключенията по допуснатата първоначална и допълнителна СИЕ. Не били обсъдени и
2
релевираните възражения на ответника в съдебните заседания по отношение на
представените писмени доказателства. Първоинстанционният съд не бил отговорил на
всички възражения на ответника не бил изложил и подробни мотиви по всички съществени
въпроси, с което бил нарушил процесуалните права на ответника и постановил
необосновано решение.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба с който моли да се потвърди в обжалваната
част първоинстанционното решение. По делото безспорно било установено, че в процесния
водоснабден имот няма водомер, единствения водомер на водопроводното отклонение и са
начислени за процесния период ВиК услуги при неработещ водомер видно от представените
писмени доказателства. поради което било „служебно начислено количество вода“ съгласно
нормативната уредба.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител подържа
така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното
решение по съображенията изложени във въззивната жалба. Добавя, че в хода на съдебното
дирене пред първата инстанция било доказано, че единственият водопровод в имота е такъв
на водопроводно отклонение, а не индивидуален, поради което неговият монтаж, доставка и
цялостно обслужване следва да бъдат поети от ВиК оператора, а не от жалбоподателя като
потребител на ВиК услуги. Не било доказано от страна на ответното дружество, че са
налице законовите основания за служебно начисляване на вода, тъй като не били
представени нито констативни протоколи за неосигуряване на достъп, нито документи за
това, че водомерът е бил на ремонт по време на процесния период, нито предписание,
отправено до К., че следва да подмени водомера, които са основания за служебно
начисляване на вода. Не бе доказано и количеството вода, което служебно е било начислено
на ответника.
Моли за присъждане на направените разноски по представен списък по чл. 80 от
ГПК
Жалбоподателя в лично изложение пред съда сочи, че нямал никакви опции като
потребител на ВиК услуги от служебно начисление да мина на водомер, тъй като
спирателният кран е собственост на ВиК и нямало предписание какво да прави.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
представител, не изразява становище по хода на делото. По делото е депозирано писмено
становище преди датата на съдебното заседание с което въззиваемото дружество, няма
възражения да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. Изразява становище по
съществото на спора, като оспорва депозираната жалба изцяло и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. По безспорен начин по
делото било установена облигационната връзка между страните, както и че дружеството
било изпълнило задължението си за реално доставяне на ВиК услуги с оглед представения
по делото Договор № ***г.
Моли за присъждане на направените разноски в производството. Представя списък
по чл. 80 от ГПК.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
За да постанови обжалваното Решение № 260328 / 13.10.2020г., районния съд е
приел, отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждали с
3
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, а облигационно отношение за
доставка на ВиК услуги възниквало по силата на сключен договор с ищцовото дружество с
такъв предмет.
От представения договор № *** г. и публикации на общите условия на
дружеството, първоинстанционния съд приел, че през процесния период страните били в
облигационни отношения за доставка, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за имот
на адрес: ***, по силата на изричен писмен договор при действието на публично известни
общи условия на дружеството.
Отбелязал че, по делото било безспорно, че в процесния имот нямал индивидуален
водомер, а единственият водомер в имота бил водомер на водопроводно отклонение, както
и че начислените за процесния период ВиК услуги са при условията на неработещ водомер.
Приел е, че тъй като режим на начисляване на количеството изразходвана питейна
вода при липса на индивидуален водомер бил предвиден и в разпоредбата на чл. 25, ал. 8 и
ал. 10 от Общите условия на дружеството, а от сключения между страните договор, се
установявало, че в имота живеят трима обитатели и било изрично отразено, че това
обстоятелство се взема предвид при липса на водомер, от заключението на вещото лице по
проведената съдебно-икономическа експертиза се установявало, че служебно начисленото
количество вода е съобразено с начина, регламентиран в нормативната уредба и броя
обитатели, посочени в договора, то ответника дължал заплащане на потребното количество
вода.
Посочил, е че възражението на ответника, че не дължи заплащане на начисленото
количество вода, тъй като задължението за поддържане на водомера на водопроводното
отклонение е на ищцовото дружество е неоснователно, тъй като в случаят спорът бил не е
кой да поеме отговорността за подмяна на водомера, а дали количеството вода е отчетено
съобразно нормативните изисквания и договореното между страните. Доколкото и в
нормативния акт, и в общите условия бил предвиден начин за отчитане на вода при липса на
монтиран и работещ водомер, който е спазен, като количеството е начислено съобразно броя
обитатели, посочени в договора, следвал извода, че количеството вода било правилно
начислено. Ответникът не бил навел твърдения, че за част от процесния период в имота е
имало работещ водомер, по който е отчетено реалното количество вода, нито е представил
доказателства за твърденията си, че е отправил искане до ищцовото дружество за подмяна
на водомера, с оглед отчитане на реалното потребление. Предвид изложеното, не може да
бъде направен извод, че начислявайки количество вода при условията на липсващ водомер –
ищцовото дружество извличало облага от недобросъвестното си поведение по неизпълнение
на задълженията си за поддръжка на водомера.
По изложените съображения районния съд направил извода, че в полза на ищцовото
дружество било възникнало вземане спрямо ответника за сумата 1077,36 лв. – главница за
доставена, отведена и пречистена вода в жилище на адрес: ***, с абонатен номер ***, за
периода от 12.11.2015 г. – 12.01.2018 г.
С оглед уважаването на главния иск районния съд приел, и тъй като ответника не
бил изпълнил задължението си на падежа, дължал и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок
от датата на фактуриране. От заключението на вещото лице по проведената съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че обезщетението за забава за периода 11.02.2016 г. –
07.08.2019г. в размер на сумата 262,98 лв., поради което в полза на ищеца било възникнало
вземане за обезщетение за забава в посочения размер.
4
По възражението за погасяване на вземанията по давност, районния съд приел, че
изискуемостта на вземането за главница по фактурата, издадена на *** г., била настъпила на
*** г., по фактурата, издадена на *** г., била настъпила на *** г., по фактурата, издадена на
*** г., била настъпила на *** г., по фактурата, издадена на *** г., била настъпила на *** г.,
по фактурата, издадена на *** г., била настъпила на *** г., по фактурата, издадена на *** г.,
била настъпила на *** г., по фактурата, издадена на *** г., била настъпила на *** г., по
фактурата, издадена на *** г., била настъпила на *** г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение било подадено на *** г., т. е. след изтичане на давностния срок за
вземането за ползвани ВиК услуги за периода 12.11.2015 г. – 15.07.2016 г. в размер на 267,80
лв., поради което същите били погасени по давност.
Вземането за лихви възниквало от момента на изискуемост на главното вземане и се
погасявало с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започвала да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава за
периода 11.02.2016 г. – 07.08.2019 г. върху главниците за потребени ВиК услуги за периода
12.11.2015 г. – 15.07.2016 г. било погасено и не се дължало, като същото било в размер на
86,55 лв.
Съобразявайки изложеното районния съд, съдът достигнал до извода, че исковете
следвало да бъдат уважени за сумата 809,56 лв., представляваща главница за доставени ВиК
услуги за периода от 15.07.2016 г. до 12.01.2018 г., и за сумата 176,43 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 08.10.2016 г. до 07.08.2019
г. и да бъдат отхвърлени за сумата над 809,56 лв. до пълния предявен размер 1077,36 лв.,
представляваща главница за доставени ВиК услуги за периода 12.11.2015 г. – 15.07.2016 г., и
за сумата над 176,43 лв. до пълния предявен размер 262,98 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода 11.02.2016 г. – 07.08.2019 г. върху главниците за потребени ВиК услуги
за периода 12.11.2015 г. – 15.07.2016 г., като погасени по давност.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от при Районен съд – Перник, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 5344 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е
постъпило възражение от длъжника, както и в срок е била подадена исковата молба.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване
правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените
искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
5
Основните доводи в жалбата са, че от страна на ищеца не било доказано по
убедителен и категоричен начин обстоятелството, че в процесния случай са налице
законовите основания за служебно начисляване на вода по отношения на моя доверител -
ответника К., както и че размерът на служебно начислената вода е коректно и точно
изчислен
Неправилно Районен съд Перник бил интерпретирал доказателствата по делото,
като бил приел, че начислявайки количества вода в условията на липсващ водомер
ищцовото дружество извлекло облаги от собственото си недобросъвестно поведение.
От страна на ищцовото дружество не били представени никакви доказателства,
сочещи че въззивникът е получавал уведомления за ВиК услуги или покана за тяхното
плащане, поради което следвало да бъде отхвърлена исковата претенция изцяло, защото не
били изпълнени предпоставките за тяхната изискуемост.
Ищцовото дружество не било доказало да е доставяло сочената услуга поне от
средно качество, което водело до извода, че ВиК услугата не отговаряла на изискванията на
разпоредбите на общите условия приложени от ищеца.
Правоотношенията между страните по делото се регулират от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор "Водоснабдяване и канали" ООД гр.П., одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-09 от 11.08.2014 г.
Съгласно. чл. 11, ал.7 от ЗРВКУ, ВиК операторите публикуват одобрените от
комисията (ДКЕВР) общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко
в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им, но влизането в сила на тези общи условия не е обусловено от писменото
им приемане от потребителите (арг. от чл. 11, ал.7 от ЗРВКУ и чл. 71, ал.1 от Общите
условия).
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между
старините, поради което съдът приема, че общите условия, приложени по делото и одобрени
с Решение № ОУ-021 от 09.06.2006 г. на ДКЕВР, са приложими в отношенията между
същите. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи
условия от момента, в който потребителят е бил присъединен към В и К мрежата и започнал
да потребява вода от същата.
По делото между страните не се спори, че въз основа на Договор № ***г. между
страните по делото валидно е възникнало правоотношение, с предмет - предоставяне на ВиК
услуги за питейно-битови нужди до потребител - собственик на имота на посоченият адрес,
присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа. Ответникът към момента на
откриване на партидата е има качеството на потребител по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б."б" от
ЗРВКУ (в сила от 20.01.2005г.), поради което е дължал заплащане на предоставените му
ВиК услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР и въз основа на измереното количество
изразходвана вода.
Съгласно чл. 32 от Наредбата и чл. 5, т. 7 и чл. 21 и чл. 28, ал. 8 и 10 от
приложимите Общи условия одобрени с Решение № ОУ-021 от 09.06.2006 г. на ДКЕВР
предоставените В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се отбелязват в
карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител,
6
освен в случаите на отчитане по електронен път. В случаите, когато длъжностно лице на
оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери в нормативно
установените срокове и проверка не се извърши в срок от три месеца и когато
потребителите нямат монтирани водомери, месечното количество изразходвана, отведена и
пречистена вода се заплаща по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като при сгради - етажна собственост
посочените количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1.0 куб. м за всеки обитател
– така чл. 34а, ал.5 (в сила от 17.08.2012 г. приложима за процесния период) и чл. 39, ал. 5 и
6 от Наредбата. Този начин на определяне и заплащане на количеството изразходвана,
отведена и пречистена вода е предвиден и в чл. 23, ал. 5 и чл. 24, ал. 2 от ОУ, както в
случаите на липсващи индивидуални водомери, така и в случаите на неизправни и
повредени индивидуални водомери на потребителите, като в последния случай съгласно чл.
33, ал. 2 и 3 от Наредбата представителят на оператора прави предписание за отстраняване
на повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като след отстраняване на
повредата потребителят уведомява оператора и осигурява достъп до водомера съобразно
общите условия за извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра.
Възможно е определянето и заплащането на количеството вода да се осъществява въз основа
на пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1.0 m/s за периода до предишния
отчет, като този начин на изчисляване на количеството вода съгласно чл. 35, ал. 6 и чл. 37,
ал. 1 от Наредбата е приложим при отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера (така и чл. 22, ал. 4
във вр. с чл. 46 от ОУ) и при установяване на незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационните системи и нарушаване на пломбите и физически
въздействия върху водомерите, причинили тяхната повреда.
По делото въззиваемото дружество, въпреки наведените в исковата молба
фактически твърдения и възраженията направени с отговора на исковата молба, с оглед
разпределената доказателствена тежест не е представило писмени доказателства за
извършени в присъствието на потребителя и удостоверени с подписа му отчети на
измервателните уреди или за удостоверен по реда на чл. 22, ал. 4 от общите условия отказ за
осигуряване на достъп. Не са представени и доказателства, от които да се установява дали
след като с акт потвърждение № *** за първоначално монтиране ( поставяне) за снемане
ремонт (проверка) от дата ***г., приетото от първоинстанционния съд, в водоснабдения
имот находящ се в *** водомера е снет за проверка и е сменен с оборотен водомер, на
въззивника М.К. преди или през процесния период, са връчвани предписания за
отстраняване на повреда, поради което за него не е възникнало задължение за изпълнение на
предписанието на въззиваемото дружество като оператор на В и К услуги, съответно не е
започнал да тече срок за неговото изпълнение. Последното и липсата на посочените
доказателства, включително и относно начина на отчитане на количеството вода за
потребителя през процесния период, прави невъзможно да се установи по делото дали е
налице хипотеза за определяне на количеството изразходвана, отведена и пречистена вода
от въззиваемото дружество като оператор на В и К услуги и коя от горепосочените
хипотези, съответно методика за определяне на количеството вода, е приложима в случая.
Тези правнорелевантни факти не се установяват, както от представената справка-
извлечение, която като частен документ, удостоверяващ изгодни за въззиваемото дружество
факти, която не обвързва съда да приеме, че отразените в нея количества вода са
действително доставени и отчетени по надлежния ред, съответно че се дължат от въззивника
М.К. претендираните с нея суми, така и от заключението на съдебно-икономическата
експертиза, възпроизвеждащо изцяло данните по справката-извлечение, без да установява
приложения в случая начин на определяне на количеството вода и съответствието на
възприетата от оператора методика с нормативно установената такава. Следователно, при
7
липсата на възникнало за въззивника М.К. задължение за изпълнение на конкретно
предписание на оператора на В и К услуги по съществувалото между тях правоотношение
през процесния период и отсъствието на установена хипотеза, при която последният е
определял изразходваното от потребителя количество вода за същия период, за
въззиваемото дружество не е възникнало право да определя количеството вода по която и да
е предвидена в Наредбата и общите условия от 2006 г. методика. Предвид изложеното и
липсата на отчетни данни от водомер за изразходваното количество вода от имота на
въззивника М.К. през процесния период, въззивният съд приема, че исковата претенция
остава недоказана поради което следва да бъде отхвърлена.
Следователно жалбата се явява основателна, поради което следва да бъде оставена
без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение в обжалваните му части следва да
бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен.
С оглед резултата от обжалването и уважаването на въззивната жалба на осн чл. 273
във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззивника се дължат, направените в хода на и на
въззивното и първоинстанционното производство разноски..
Жалбоподателя претендира разноски по представен списък по чл. 80 пред
въззивната инстанция в размер на 300.00 лв., – заплатено адв. възнаграждение (видно от
договора за правна защита от ***г.., е направено отбелязване, че уговореното адв.
възнаграждение е платимо в срок до ***г., като липсва отбелязване да е платено до датата на
проведеното открито съдебно заседание 11.05.2021г.), поради което и с оглед липсата на
доказателства за реално заплатено възнаграждение съгласно т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС не следва да бъдат присъждани.
В хода на първоинстанционното производство жалбоподателя претендира и доказва
направени разноски в размер на 100.00 лв. депозит за съдебно – счетоводна експертиза и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лв. (видно от договора за правна
защита от ***г.., е направено отбелязване, че уговореното адв. възнаграждение е платено в
брой 100.00 лв.0, поради което и съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по
тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде присъдена само реално заплатената
сума. С оглед изложеното в пола на жалбоподателя следва да бъде присъдена и сумата от
81.03 лв. представляваща разликата над действително дължащия се от 200.00 лв. присъдения
от районния съд 118.97 лв. размер на съдебно – деловодните разноски сторени в
първоинстанционното производство.
-во
На основание чл. 280, ал.3, т.1 предл. 1 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260328 от 13.10.2020г., постановено по гр.д.№ 8043 / 2019 г.
по описа на PC Перник., В ЧАСТТА в която е признато за установено, че М. П. К., ЕГН
**********, с адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. П., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 809,56 лв. /осемстотин и девет
лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща главница за доставена, отведена и
пречистена вода за периода от 15.07.2016 г. до 12.01.2018 г. в жилище на адрес: ***, с
абонатен № ***, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 17.09.2019 г., до окончателното
8
изплащане на вземането, и сумата 176,43 лв. /сто седемдесет и шест лева и четиридесет и
три стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 08.10.2016 г. до 07.08.2019 г., за които суми е издадена Заповед № *** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 05344/2019 г. на РС –
Перник, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. П., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *** СРЕЩУ М. П. К., ЕГН **********, с
адрес: *** искове за признаване за установено спрямо ответника на осн. чл. 422 от ГПК, че
дължи сумата 809,56 лв. /осемстотин и девет лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 15.07.2016
г. до 12.01.2018 г. в жилище на адрес: ***, с абонатен № ***, ведно със законната лихва за
забава от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 17.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 176,43 лв. /сто
седемдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 08.10.2016 г. до 07.08.2019 г., за които
суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 05344/2019 г. на РС – Перник.
ОСЪЖДА “ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес
на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М. П. К., ЕГН **********, с адрес: *** и сумата от
81.03 лв. / осемдесет и един лева и 3 ст./ представляваща разликата над присъдения размер
118.97 и действително дължащия се от 200.00 лв. сторени в хода на първоинстанционното
производство съдебно – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9