№ 10230
гр. С, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110127572 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от “Т-С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А, с които е поискало да бъде установено по отношение
на ответника М. М. С К, ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д-2 бл...., че последната дължи
на ищеца следните суми: сумата от 1285.62 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, отчитан с
абонатен №, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 13.01.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 236.75 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 05.01.2022 г.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно
20.78 лв. главница за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г. и 4.37 лв. обезщетение за
забава за периода от 31.01.2019 г. до 05.01.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговор, ответникът е депозирала такъв, който съдържа доводи по
основателността на предявените искове.
1
Ответникът твърди, че е запатил процесните задължения, поради което иска делото
да бъде прекратено.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
предавените искове. Ответникът се явява и поддържа отговора на исковата молба.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 1679/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 1285.62 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 13.01.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 236.75 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 05.01.2022 г., сумата
от 20.78 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 13.01.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 4.37 лв. за период Предвид невъзможността
длъжникът да бъде намерен на регистрираните от нея адреси в НБДН, както и по
месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът,
на основание чл.47, ал.6 вр. ал.5 и чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, е дал указания на заявителя да
предяви иск за установяване на вземанията си срещу него.
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения, касаещи стойността на доставена
от ищеца в имота на ответницата топлинна енергия и предоставена услуга дялово
разпределение. От данните по заповедното производство се установява идентичност на
претендираните вземания в двете производства, поради което исковете се явяват
процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещи вземания, за
които преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
По делото не е спорно, че страните са обвързани от облигационни отношения по
доставка на топлинна енергия за процесния имот, представляващ ап.49, находящ се в гр.С,
ж.к.Д-2 бл...., отчитан с абонатен №.
Съдържанието на облигационното правоотношение между страните пък се
установява от представените от ищеца Общи условия, които са одобрени и публикувани по
съответния ред, предвиден в чл.150 от ЗЕ. В тях е предвиден и срок за заплащане на
дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ.
Отчитането на топлинната енергия в индивидуалните обекти в етажната
собственост, в която се намира жилището на ответника, е извършвано от ФДР „Т С” ЕООД,
въз основа на сключен договор с ЕС №/02.10.2000 г. след взето решение на ОС на ЕС.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. В тази насока са
събрани доказателства от ТЛП. Представените от последното индивидуални справки за
отопление и топла вода отразяват количеството доставена в процесния имот топлинна
2
енергия и нейната стойност. В същото време, размерът на задълженията не е и спорен
между страните. Нещо повече, на 23.05.2022 г. и на 07.09.2022 г. ответницата е заплатила
същите, както и направените от ищеца разходи за държавна такса. Този факт се потвърждава
от пълномощника на ищеца в изявление пред съда в о.с.з. от 13.09.2022 г.
Ето защо, при тези данни, предявените искове следва да се отхвърлят поради
извършено в хода на производството плащане.
Въпреки това, отговроността на ответника за извършените от ищеца разноски в
производството за юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде ангажирана, тъй като
ответникът е станал причина за завеждане на делото, плащайки претендираните задлъжения
в неговия ход. В о.с.з. от 13.09.2022 г. пълномощникът на ищеца претендира
възнаграждение за юрисконсулт в минималния размер от 100.00 лв., предвиден в чл .25 ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 от
ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, който е съответен на фактическтата и правна
сложност на делото, с оглед процесуалното поведение на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т-С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, за признаване за установено по отношение на
ответника М. М. С К, ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д-2 бл...., че последната дължи на
ищеца следните суми: сумата от 1285.62 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, отчитан с
абонатен №, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 13.01.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 236.75 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 05.01.2022 г., поради извършено в хода на производството плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Топлофикация - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, за признаване за установено по
отношение на М. М. С К, ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д-2 бл...., че последната дължи
на ищеца суми за дялово разпределение за имот, отчитан с абонатен №, а именно: 20.78 лв.
главница за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г. и 4.37 лв. обезщетение за забава за
периода от 31.01.2019 г. до 05.01.2022 г., поради извършено в хода на производството
плащане.
ОСЪЖДА М. М. С К, ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д-2 бл...., да заплати на
“Топлофикация - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б,
представлявано от А А, сумата от 100.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски
по настоящето дело.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т С“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се приложи заверен препис от него по частно
гражданско дело № 1679/2022 г. по описа на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4