Решение по дело №117/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Постъпила е жалба от ЕТ „Ф. – Ф. А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Я., обл. Р., ул. „********“ № **, представляван от собственик и управител Ф. Б. А., против Решение № 1012-16-27/1 от 17.05.2023 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № РЖ-5-16-01338928 от 13.04.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на суми по ревизионен акт за начет № РА-5-16-01331789 от 30.03.2023 г. в общ размер на 36 440,42 лева, от които 25 990,24 лева - главница и 10 450,15 лева - лихви. В жалбата са изложени съображения, че тези актове са немотивирани и незаконосъобразни, като постановени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя доразвива тези съображения. Счита, че твърдението на ревизиращия орган за липсата на престиран труд по трудовите договори с търговеца и посочените лица, неправомерно обезщетени от НОИ, сочи на нищожност на тези трудови договори, поради което органите на НОИ е следвало да сезират районния съд, който да обяви нищожността им, което не е сторено. Също и болничните листи, въз основа на които са изплащани парични обезщетения за временна нетрудоспособност и майчинство, не са били оспорени по никакъв начин от страна на НОИ, поради което, като валидни актове те пораждат съответните правни последици, с които жалбоподателят като работодател и осигурител следва да се съобразява. Възразява, че е налице неяснота относно размера на начета по ревизионния акт, тъй като не са разграничени по основание и размер неправомерно изплатените парични обезщетения за всяко лице поотделно. Сочи и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на ревизионното производство, с оглед на това, че по възражението срещу акта за начет се е произнесъл със заключение същият орган, издал ревизионния акт, като едновременно са връчени заключението и разпореждането за плащане. Счита, че е приложим реда по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, тъй като законосъобразността на акта не може да се проверява в производството по негово събиране, а в случая е връчено разпореждане, с което започва производство по събиране на акта за начет, без да има произнасяне от Директора на ТП на НОИ-Разград. Оспорва и позоваването в оспореното решение на Инструкция № 1 от 03.04.2015г., която не била обнародвана в ДВ и имала характер на вътрешно служебен акт, незадължителен за изпълнение по отношение на трети лица. От съда се иска да отмени изцяло обжалваното решение, като не претендира за присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по жалбата - Ръководител на ТП на НОИ – Разград, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. Поддържа съображения, че с цел придобиване на право на обезщетение от бюджета на ДОО са плащани от жалбоподателя осигуровки за лица, наети по трудово правоотношение, без те да са упражнявали реално трудова дейност. Поради тази причина за същите не е възникнало осигурително правоотношение и неправомерно са им изплатени парични обезщетения от фондовете на ДОО.

Административен съд-Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Сигнал № 1036-16-299 от 05.08.2021 г. (л.85 от делото) на Началник сектор КП при ТП на НОИ – Разград уведомява Началник отдел КПК при същото ТП на НОИ относно съмнения за злоупотреба с фондовете на ДОО във връзка с постъпили на 28.07.2021г. от ЕТ „Ф.-Ф. А.“, ЕИК *********, Удостоверения - Приложение № 10 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), съответно с вх. № Р14-16-000-00-********** и вх. № 16-000-00-********** (л.94-95 от делото) по заявления-декларации по чл. 50-51 и чл. 53 от КСО за лицата Г. Г. И., ЕГН-********** и Н. Н. С., ЕГН-**********, въз основа на които са били изплатени обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете на посочените лица. В сигнала е посочено, че от информационните системи на НОИ се установява, че самоосигуряващото се лице Ф. Б. А., от 2016 г. до подаване на сигнала има сключени трудови договори с 5 лица, като 4 от тях са получавали обезщетение за временна неработоспособност. Поискано е да бъде разпоредена проверка относно упражняване на трудова дейност от лицата преди настъпване на времената неработоспособност.

В хода на проверката са дадени на ЕТ Задължителни предписания № ЗД-1-16-00977697 от 12.08.2021 г. за представяне на документи (л.87), във връзка с които търговецът е представил ведомости за заплати от 2016 г. до 2021 г., касови книги - 4 бр., регистър за изплащане на обезщетения - 1 бр., досиета на работнички - 4 бр. и папка с документи – 1 бр. От ТД на НАП – Варна са изискнаи копия от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ на Ф. Б. А., в т.ч. и за доходите й от дейността като ЕТ „Ф.-Ф. А.“ за 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г., които са приложени към преписката (виж писма - л.197 и л.198 и ГДД - л.199-204, л.212-231). Изискана е от ОД на МВР – Разград информация за задграничните пътувания на лицата А. С. Х., ЕГН-********* за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., Н. Н. С., ЕГН-*********** за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2022 г., Г. Г. И., ЕГН-********** за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2022 г. и на Ф. М. А., ЕГН-********** за периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2022 г., като е представена справка вх. № 9101-16-48/1 от 07.02.2022 г. (л.206-208).

Контролните органи са изискали на основание чл. 108, ал. 2 от КСО от лицата А. Х. (л.114), Ф. М. (л.125), Г. И. (л.157) и Н. С. (л.178) да се явят в ТП на НОИ – Разград, като представят трудовата си книжка и всички документи, изготвени и предоставени им от ЕТ „Ф.-Ф. А.”. На поканата са се явили и дали обяснение Г. И. (л.158-159) и Н. С. (л.179-182).

Съобразно установените данни от проверката, със Заповед № ЗР-5-16-01325092 от 20.03.2023 г. (л.84 от делото) Ръководителят на ТП на НОИ – Разград е възложил на основание чл. 107 от КСО и чл. 11, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, извършването на пълна ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на ЕТ „Ф.-Ф. А.”, ЕИК *********, от посочен контролен орган на ТП на НОИ – старши инспектор по осигуряването Е. М. А., като ревизията се извърши в срок от 20 работни дни, считано от датата на връчване на заповедта, за ревизирания период от 07.03.2016г. до 20.03.2023г. Заповедта е връчена срещу подпис на управителя и собственик на ЕТ – Ф. Б. А. на 22.03.2023 г.

Въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства контролният орган по ДОО е издал Ревизионен акт за начет № РА-5-16-01331789 от 30.03.2023 г. (л.22 и л.66 от делото), с който е констатирано наличие на неправомерно изплатени парични обезщетения от фондовете на ДОО, както следва:

1.От фонд „Общо заболяване и майчинство“:

- неправомерно изплатени парични обезщетения за бременност и раждане – главница от 11 911,85 лева и лихва от 3 955,98 лева, или общо 15 867,83 лв.;

- неправомерно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете – главница от 12 940,82 лева и лихва от 5 944,42 лева, или общо 18 885,24 лева и

2. От фонд „Безработица“ - неправомерно изплатени парични обезщетения за безработица по чл. 54б, ал. 1, ал. 1, 3, 4, 5 и 6 от КСО – главница от 1 137,60 лева и лихва от 549,75 лева, или общо 1 687,35 лева.

Общо за фондовете на ДОО ревизията установила начет в размер на 36 440,42 лева, от които 25 990,24 лева - главница и 10 450,15 лева – лихви.

Към ревизионния акт за начет са приложени Анализ (л.23-30, л.67-74 от делото), в който органът е изложил констатациите от ревизията и мотивите си във връзка с тях, както и 8 броя справки и други документи по чл. 23, ал. 2 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ. В справките (л.76-80) подробно са описани по периоди и по лица сумите с изплатените обезщетения от фондовете на ДОО, и съответно неправомерно изплатените и респективно дължимите суми от едноличния търговец-жалбоподател.

Изложените в Анализа констатации на ревизиращия орган, установяват, въз основа на събраните доказателства и данните от информационните масиви на НОИ, че за периода от м.04.2016г. до м.12.2022г. от осигурителя ЕТ „Ф.-Ф. А.” са подадени общо 6 бр. уведомления по чл. 62, ал. 3 от КТ за регистрирани трудови договори за пет лица както следва:

1.За Н. Н. С., ЕГН-**********:

- срочен трудов договор, сключен на 08.04.2016 год. до 01.04.2017 г. на длъжност „продавач- консултант“(с код по НКПД 5223 2001), прекратен от 27.03.2017г.

За периода от 18.04.2016г. до 22.03.2017г. на лицето са изплащани парични обезщетения на основание чл. 53 от КСО. Непосредствено след изчерпване на основанието за получаване на паричните обезщетения, правоотношението е прекратено;

- безсрочен трудов договор от 15.10.2020г., на същата длъжност „продавач-консултант“ (с код по НКПД 52232001), прекратен на 12.10.2022г.

За периода от 18.01.2021г. до м.06.2021г. на лицето са изплащани парични обезщетения поради временна неработоспособност по чл. 50 от КСО. След изчерпване на основанието на получаване на паричните обезщетения, правоотношението е прекратено;

Въз основа на данните от ОД на МВР-Разград за задграничните пътувания на лицето е установено, относимо към датата на сключване на втория договор, че лицето е било извън територията на Република България - напуснала страната през ГКПП „Аерогара Варна” на 14.09.2020 г. и е влязла обратно през ГКПП „Аерогара Варна” на 16.11.2020 г., а има подадено уведомление за сключен трудов договор, начислени по ведомост отработени дни и подпис за изплатено възнаграждение.

2.За А. С. Х., ЕГН-********** – срочен трудов договор, сключен на 05.10.2016 г. със срок до 31.12.2018 г. ., на длъжност „общ работник“ (с код по НКПД 9622 0001)и код по НКИД 8121 - „неспециализирано вътрешно почистване на сгради“, прекратен на 01.05.2019г.

За периода от 13.03.2017г. до 22.04.2019г. на лицето са изплащани парични обезщетения на основание чл. 50 и чл. 53 от КСО. Непосредствено след изчерпване на основанието на получаване на парични обезщетения, правоотношението е прекратено.

3.За Ф. М. А., ЕГН-********** – срочен трудов договор, сключен на 02.04.2018 г. със срок до 31.12.2018 г. на длъжност „продавач-консултант“ /с код по НКПД 52232001/, прекратен от 14.09.2020г.

За периода от 13.07.2018г. до 13.09.2020г. на лицето са изплащани парични обезщетения на основание чл. 40, чл. 50 и чл. 53 от КСО. Непосредствено след изчерпване на основанието на получаване на парични обезщетения, правоотношението е прекратено.

По данните, предоставени от ОД на МВР-гр. Разград с писмо вх.№ 9101-16-48/1 от 07.02.2022г. за периода от 01.01.2018г. до 31.01.2022г., лицето пребивава предимно извън страната – напуснало РБългария на 17.08.2019г. през ГКПП-Русе и има регистрирано завръщане – влизане през същия ГКПП – на 26.06.2021г.

4.За Н. В. Й., ЕГН-********** – срочен трудов договор от 11.01.2019г. до 31.12.2019г., на длъжност „продавач-консултант“ (с код по НКПД 52232001), прекратен от 18.04.2019г. На 04.04.2019г. лицето е родило дете С. С. А., и

5. Г. Г. И., ЕГН ********** – безсрочен трудов договор, с дата на сключване 24.02.2020 г., на длъжност „продавач-консултант“ (с код по НКПД 52232001), и дата на прекратяване 12.08.2022 г.

За периода от 21.05.2020г. лицето се води в отпуск поради временна неработоспособност, без право на парично обезщетение, а от 24.02,2021г. до м.07.2021г. на лицето са изплащани парични обезщетения на основание чл. 50 от КСО. След изчерпване на основанието на получаване на парични обезщетения, правоотношението е прекратено.

По данни, предоставени от ОД на МВР-гр.Разград за задграничните пътувания на лицето за периода от 01.01.2020г. до 31.01.2022г., същата е пребивавала извън страната през периодите от 15.01.2021г. до 16.07.2021г; следващо излизане на 09.09.2021г. до 02.10.2010г.; на 16.10.2021г. отново напуска страната и се завръща на 17.12.2021г., последно излизане зад граница – на 05.01.2022г.

От управителя и собственик на ЕТ – Ф. Б. А. са дадени писмени обяснения вх. № 1036-16-299/10 от 29.03.2023 г. (л.91 от делото), в които е посочила, че в периода от създаване на фирмата до м. октомври 2022 г. в хранителния магазин в с.Ясеновец на ул. „Първи май” № 33, с площ от 15-20 кв.м., са работили лично тя, както и Г. и Н. Заплатите се плащали на ръка, като тя не съхранява и не може да представи подписани от лицата документи, че заплатите са изплатени. В магазина не са изготвяни графици за работа и отчетни форми за отчитане явяванията и неявяванията на работа, поради което не може да ги представи при проверката. Сочи, че лицата се нуждаели от пари и ги е назначила на тяхна отговорност.

От събраните по време на ревизията доказателства е констатирано, че осигурителят не е съставял лични трудови досиета. Страните по трудовите правоотношения не разполагат с двустранно подписани трудови договори, длъжностни характеристики, служебни бележки, както и заповеди за прекратяване на трудови правоотношения. Същите са изискани както от едноличния търговец, така и от наетите него лица. Представените от осигурителя досиета съдържат само болнични листи, справки за приети и върнати документи, представени в ТП на НОИ, удостоверения приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, придружителни писма, заповед № 1/13.05.2019г. за разрешаване на отпуск на основание чл.163, ал.1 от КТ на Ф. М. А., заповед № 1/18.04.2016г. за разрешаване на отпуск на основание чл.164 от КТ на Н. Н. С., заповед № 2/без дата, на основание чл.163 от КТ и заповед № 3/без дата, за разрешаване на отпуск на основание чл. 164 от КТ на А. С. Х.

За отчетните 2016г., 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. от Ф. Б. А., ЕГН-********** са подадени в компетентното ТД на НАП, годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, с декларирани в приложение 7 доходи от дейности, подлежащи на облагане с патентен данък. В ГДД за 2016г. и в касовата книга е установено, че през същата година не са реализирани и декларирани по надлежния ред приходи от стопанска дейност с код по НКИД 8121 „неспециализирано вътрешно почистване на сгради“ (във вр. с трудовия договор на А. С. Х).

В представените от осигурителя ведомости липсвали подписи за получаване на начислените възнаграждения за труд, а платежните ведомостите за периода от м.05.2019 г. до м.08.2021г., които са генерирани от счетоводен програмен продукт и са с положени подписи, са разпечатани на 20.09.2021 г. за времето от 13:01 ч. до 13:19 ч., а тези за периода от м.09.2021г. до м.10.2022г. са разпечатани на 28.03.2023г. за времето от 09:34 ч. до 09:44 ч.

В Дневника по чл. 6, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, за завеждане на представените от осигурените лица и лицата по чл.4, ал.9 КСО документи по чл.З - 5 от същата наредба, за периода от 2016г. до 2019г. липсват вписвания за изплащаните парични обезщетения.

От дневника за личната хигиена на персонала се установява, че за периода от 14.04.2016г. до 28.03.2022г. в обекта е упражнявала трудова дейност само Ф. Б. А. - собственик на едноличния търговец.

При така установените факти, контролният орган в Анализа към РА за начет е направил извод, че посочените горе лица Н. Н. С., А. С. Х., Ф. М. А., Н. В. Й. и Г. Г. И., не са упражнявали трудова дейност по регистрираните от жалбоподателя трудови договори, за която да подлежат на осигуряване, и осигуряването за тях не е възникнало, тъй като не са изпълнени условията на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Контролният орган приел, че лицата, назначени от търговеца, не са престарали труд по смисъла на трудовото и осигурителното законодателство, а единствено са назначени на работа, за придобиване на право на получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО. Това противоречи на закона, който задължително изисква престиране на труд. На това основание са дадени и Задължителни предписания № ЗД-1-16-01331568 от 30.03.2023г. за заличаване на некоректно подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

Ревизията установява, че на лицата А. С. Х. - за периода от 06.10.2017г. до 22.04.2019г., Н. Н. С. - за периодите от 18.04.2016г. до 22.03.2017г. и от 18.01.2021г. до 01.06.2021г., Г. Г. И. - за периода от 28.02.2021г. до 07.07.2021г. и Ф. М. А. - за периода от 03.04.2019г. до 13.09.2020г. са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност и отглеждане на дете до 2-годишна възраст без да са осъществени фактическите състави на чл. 40, ал. 1, чл. 48а и чл. 52а от КСО, тъй като към датата на настъпване на временната неработоспособност същите не са имали качеството на “осигурено лице” по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и за лицата не са изпълнени условията на чл. 10, ал. 1 от КСО.

По същите съображения, за периода, попадащ в обхвата на ревизия, е установено и неправомерно изплащане на обезщетения за безработица по регистрирани в ТП на НОИ-гр.Разград 2 броя заявления по чл. 54а от КСО от лицата с прекратено правоотношение, съответно на Н. Н. С., рег.№ 161-00-329 от 06.04.2017г. и на А. С. Х., рег.№161-00-454 от 21.06.2019, без да са изпълнени императивните изисквания на закона, даващи основание за това.

Въз основа на горното органът е счел, че са нарушени разпоредбите на чл. 39, ал. 1 от НПОПДОО във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от КСО и в обобщение е приел, че поради неправилното удостоверяване в Приложения № 9 и № 10 от НПОПДОО на данни, свързани с наличието на осигуряване за съответния риск, на ДОО е причинена щета от страна на ЕТ „Ф.-Ф. А.“-с.Я. Респ. това е предпоставка, съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за издаване на ревизионния акт за начет с посочения в него размер на щетата, като неправомерно изплатените суми за парични обезщетения подлежат на възстановяване ведно със законната лихва по чл. 113, ал. 1 от КСО, отразено в справка към ревизионния акт за начет.

РА от 30.03.2023г. е надлежно връчен на ревизираното лица в деня на издаването му, като е оспорен пред Ръководителя на ТП на НОИ – Разград по административен ред с Възражение № 1054-16-1 от 06.04.2023 г. (л.64-65). По възражението е издадено Мотивирано заключение изх. № 1054-16-1/1 от 13.04.2023 г. (л.59-63) от контролния орган ст. инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Разград Е. М. А. В заключението е направен анализ на извършената ревизия, като отново е посочено, че петте лица, за които жалбоподателят е подал данни за осигуряване, не са упражнявали реално трудова дейност и за тях осигуряването не е възникнало, тъй като не са изпълнени условията на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съответно те не са имали право на парични обезщетения и помощи от ДОО, а изплатените такива представляват неправилно извършени осигурителни разходи, които са пряка щета за ДОО, за която отговаря жалбоподателят в качеството му на осигурител. Контролният орган е приел, че възражението е неоснователно и се е произнесъл със заключение, че следва да се издаде разпореждане за събиране на сумата по РА за начет.

С Разпореждане № РЖ-5-16-01338928 от 13.04.2023г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО (л.14 и л.53 от делото), на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено на жалбоподателя да внесе по банкова сметка ***-гр.Разград сумата по Ревизионен акт за начет № РА-5-16-01331789 от 30.03.2023 г. в общ размер на 36 440,42 лева, от които 25 990,24 лева – главница и 10 450,15 лева – лихви. Разпореждането е получено от жалбоподателя на 24.04.2023 г., съгласно известие за доставяне (л. 13 и л.52).

Същото е било оспорено по реда на чл. 117 от КСО с жалба с вх. № 1012-16-27 от 09.05.2023 г. и потвърдено с Решение № 1012-16-27/1 от 17.05.2023 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. В мотивите си административният орган е посочил, че настъпилата щета на ДОО е вследствие от неправилното подаване от страна на осигурителя на данни за петте лица като осигурени, въпреки че същите не са притежавали това качество поради липса на една от предпоставките за това, а именно реално упражняване на трудова дейност. Позовал се е на доказателствата, събрани в хода на приключило ревизионното производство, въз основа на които е приел, съобразно установените факти и обстоятелства, че административният орган е достигнал до правилен извод, че сключването на трудов договор е предпоставка за възникване на правоотношението, но не е достатъчен, за да се обоснове полагане на труд. От приложените към ревизионния акт документи е видно, че няма такива, които да доказват упражняване на труд от наетите лица. Единствените документи са свързаните с изплащане на парични обезщетения от ДОО, което потвърждава извода, че лицата са наемани само и единствено с цел да черпят права по реда на КСО. Решението е връчено на жалбоподателя на 22.05.2023 г., съгласно известие за доставяне (л.6 и л.48 от делото), а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 05.06.2023 г. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО преклузивен 14-дневен срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество – жалбата е неоснователна.

Съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във с чл. 168, ал. 1 от АПК.

Оспореният акт е издаден от съответния материално и териториално компетентен административен орган - Ръководителя на ТП на НОИ-гр.Разград, който съгласно чл. 117, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „в“ от КСО се произнася с решение по жалби срещу разпореждания за събиране на суми по ревизионни актове за начет.

Актът е в необходимата писмена форма и има съдържанието, изискуемо съгласно чл. 117, ал. 5 във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК относно необходимите реквизити - наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, указания относно органа и срока за обжалване, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с посочване на длъжността му.

Съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както в развилото се по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, пред Ръководителя на ТП на НОИ - Разград контролно-отменително производство, така и в проведеното по реда на чл. 110 и сл. от КСО, от контролните органи на ТП на НОИ - Разград, специално контролно-ревизионно производство. Направените от жалбоподателя възражения в тази насока са изцяло неоснователни.

В чл. 110, ал. 1 – ал. 4 от КСО, както и в специално издадената на основание чл. 108, ал. 3 от КСО Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт (обн. ДВ бр.28 от 17.04.2015 г., в сила от 17.04.2015 г., изм. и доп., бр.31 от 18.04.2017 г., бр. 92 от 27.10.2020 г.) е уредено специално административно производство за установяване и събиране на вземанията на НОИ, произхождащи от причинените щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход, и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Имуществената отговорност, предвидена в чл. 110 от КСО е безвиновна и възниква по силата на закона (изрична правна норма), поради което намира приложение единствено в осигурителните правоотношения. Състои се в заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на ДОО и се реализира въз основа на ревизионен акт за начет (чл. 110, ал. 1 от КСО и чл. 22 от Инструкция № 1 от 03.04.2015г).

Следва да се отбележи, че в това специално производство ревизионният акт за начет не е самостоятелен индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен административен и съдебен контрол, а е част от производството по установяване и събиране на причинените щети на държавното обществено осигуряване, в т.ч. и щети от неправилно извършени осигурителни разходи. Ревизионният акт за начет не създава задължения за плащане и не засяга имуществените интереси на ревизираното лице, а изпълнява функциите на мотиви за издаване на разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО за събиране на сумите, представляващи нанесени щети по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Съгласно чл. 110, ал. 2 от КСО и чл. 26 от Инструкция № 1 от 03.04.2015г., по ревизионния акт отговорното лице може единствено да прави възражения в 7-дневен срок от връчването му, по които издалият го контролен орган се произнася с мотивирано заключение. В случая тази процедура е спазена и проведена напълно законосъобразно при спазване на правилата, разписани в КСО и в Глава трета, Раздел I, чл. 6 – чл. 26 от Инструкция № 1, като контролният орган – издател на ревизионния акт за начет (на когото е възложена и е извършил ревизията) се е произнесъл с мотивирано заключение по подаденото от жалбоподателя възражение от 06.04.2023 г. в законоустановения 7-дневен срок. В тази връзка възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при оспорването на ревизионния акт за начет, е неоснователно. Неправилно жалбоподателят смесва производството по оспорване на ревизионни актове, издавани от органите по приходите по реда на ДОПК, с производството по издаване на ревизионен акт за начет по чл. 110 от КСО и Глава трета, Раздел I от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ. На оспорване по административен ред, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ от КСО, подлежи разпореждането за събиране на сумите по ревизионния акт, а решението на Ръководителя на ТП на НОИ по жалбата срещу това разпореждане е предмет на съдебен контрол. По този начин контролът за законосъобразност върху констатациите в РА се осъществява в производството по оспорване на издаденото разпореждане и потвърждаващото го решение за събиране на сумите по акта.

Цитираната Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. е валиден, действащ нормативен акт, които съгласно чл. 1а във вр. с чл. 7, ал. 3 от ЗНА и чл. 75, ал. 1 от АПК е задължителен за всички лица. Същата е обнародвана в Държавен вестник, бр. 28 от 17.04.2015 г., в сила е от 17.04.2015 г., като е изменяна и допълвана с Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция № 1 от 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, обнародвана в Държавен вестник, бр. 31 от 18.04.2017 г., и Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция № 1 от 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, обнародвана в Държавен вестник, бр. 92 от 27.10.2020 г. Изрично в § 3 от Заключителните й разпоредби е регламентирано, че влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. В действителност, провеждането на ревизионно производство при спазване на изискванията на Инструкция № 1 от 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ се явява предпоставка за защита интересите на ревизираните лица и за изясняването на фактите и обстоятелствата от значение за материалната законосъобразност на крайния акт - разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО.

Оспореното в настоящото производство решение, както и потвърденото с него разпореждане за събиране на сумите по издадения ревизонен акт за начет не противоречат и на материалния закон.

По своята правна същност регламетираната в чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО имуществена отговорност за причинени на осигурителния орган щети е деликтна. За реализирането й е необходимо да се установи реално претърпяна щета, понесена от НОИ и пряка причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на осигурителя. При това положение основният административноправен спор по делото се свежда до това, дали са налице предпоставки за ангажиране на такава отговорност спрямо осигурителя ЕТ „Ф.-Ф. А.“-с.Я. от гледна точка на факта на подадената от него осигурителна информация за петте лица Н. Н. С., А. С. Х., Ф. М. А., Н. В. Й. и Г. Г. И. и в този смисъл дали изплатените им парични обезщетения за бременност и раждане, и отглеждане на малко дете, съответно за безработица, се явяват неправомерно изплатени по вина на осигурителя, за да се приеме, че последният ощетява финансово осигурителната система.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. „г“ и б. „д“, и т. 3 от КСО предпоставка за възникване правото на парично обезщетение от фондовете на ДОО за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, съответно и за безработица, е придобиване качеството на "осигурено лице" за всички осигурени социални рискове. Т.е. право да получават посочените обезщетения имат само осигурените лица, каквито с оглед легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО са физическите лица, които извършват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски. Нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО постановява, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ.

Анализът на горните разпоредби сочи, че упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване и продължаване на осигуряването. В тази връзка и при правилна преценка на фактите, установени в хода на ревизионното производство контролният орган е достигнал до извода, че по отношение посочените горе пет лица Н. Н. С., А. С. Х., Ф. М. А., Н. В. Й. и Г. Г. И., не е доказано реално упражняване на трудова дейност. Такива доказателства не се събраха и в хода на настоящото съдебно производство. Установено е, че за посочените лица са подадени от ЕТ „Ф. – Ф. А.“ уведомления за сключени трудови договори по чл. 62, ал. 3 по реда на ал. 5 от КТ в ТД на НАП – Варна, но не е доказано, че същите са започнали да осъществяват и са осъществявали трудова дейност при жалбоподателя. Формално са създадени трудови правоотношения, но реално не е осъществявана трудова дейност – не е престиран труд по тези договори.

Осъществяването на трудова дейност е положителен факт, като в полза на оспорващия и в негова тежест при условията на пълно и главно доказване, е да докаже този факт. Оспорващият не е представил в административното производство каквито и да са доказателства (двустранно подписани трудови договори, длъжностни характеристики, писмени актове за постъпване на работа, присъствени форми, протоколи за начален или текущ инструктаж по безопасни условия на труд, заповеди за прекратяване на ТПО и др.), установяващи осъществяването на трудова дейност от посочените в решението лица.

Неоснователно е възражението на оспорващия че като е отрекъл полагането на труд, административният орган се е произнесъл по валидността на трудовото правоотношение, а редът за установяване на недействителност на трудовите договори по чл. 74, ал. 3 във вр. с ал. 2 КТ не е бил приложен.

Съгласно чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. В ал. 2 е указано, че трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета. А съгласно ал. 3 в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор.

Процесният случай не попада в хипотезата по чл. 74, ал. 3 КТ. Той не е и трудов спор между страните по едно трудово правоотношение дали те изпълняват задълженията си по него. Правният спор в настоящия случай е между осигурителя и НОИ и се отнася до това дали са налице осигурителни правоотношения, страни по които са петте лица, посочени в оспореното решение, или не са налице, а не дали регистрираните в НАП трудови договори за тези лица са действителни или не са.

Административният орган е приел, че не е налице един от елементите на фактическия състав на осигурително правоотношение, а именно – упражняване на трудова дейност от посочените лица и на това основание е приел, че такова осигурително правоотношение не е възникнало и те не са осигурени лица. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да бъде осигурено лице, независимо дали има валиден трудов договор, дали му е начислявано възнаграждение и дали за него са внасяни осигурителни вноски.

Същото е относимо и към възражението на жалбоподателя, че не е оспорена валидността на ползваните от същите лица болнични листи, който факт, в случая, е без правно значение при преценката за достоверността на подадената от жалбоподателя осигурителна информация за обсъжданите лица. Същият е подавал за тях данни като осигурени лица, въпреки че те не са притежавали това качество поради липса на една от предпоставките за това, а именно реално упражняване на трудова дейност.

При това положение и изплатените им суми за парични обезщетения за бременност и раждане, за отглеждане на малко дете и за безработица представляват неправилно извършени осигурителни разходи, които са пряка щета за ДОО. За нея следва да отговаря жалбоподателят в качеството му на осигурител, който некоректно е подал данни за осигуряване на лицата по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и неправилно е удостоверил в Приложения № 9 и № 10 от НПОПДОО данни, свързани с наличието на осигуряване на лицата за съответния риск.

От изложеното се налага извода, че в процесния случай е налице противоправно поведение на осигурителя, изразяващо се в подаване на некоректна осигурителна информация за лицата Н. Н. С., А. С. Х., Ф. М. А., Н. В. Й. и Г. Г. И. на които са изплатени парични обезщетения от фондовете на ДОО без наличието на фактически и правни основания за това.

Поведението на жалбоподателя е в пряка причинна връзка с причинената щета. Сумите по ревизионния акт за начет представляват неправомерно изплатени осигурителни плащания, с които е причинена щета на бюджета на ДОО в резултат на неправомерното поведение на ЕТ - жалбоподател, поради което и Разпореждането на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, за възстановяване на тези суми от Едноличния търговец, е издаден при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност.

Относно размера на причинената щета, представляваща стойността на неправомерно изплатените парични обезщетения от фондовете на ДОО, съответно за бременност и раждане, за отглеждане на малко дете и за безработица, те са конкретизирани в приложените към ревизионния акт справки за произхода на начета, изготвени от контролните органи. В тях неправомерно изплатените и подлежащи на възстановяване суми са подробни описани по основание, периоди, лица, размер на главницата, начислената лихва, както и общия размер на задължението. По смисъла на на чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, тези справки са неразделна част от ревизионния акт за начет, поради което възражението на жалбоподателя за липса на яснота относно размера на начета, се явява необосновано и неоснователно.

С оглед липсата на основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорения административен акт, то оспорването като неоснователно, следва да бъде отхвърлено.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Разград,

ОТХВЪРЛЯ оспорването на ЕТ „Ф. – Ф. А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Я., обл. Р., ул. „*******“ № **, представляван от собственик и управител Ф. Б. А., против Решение № 1012-16-27/1 от 17.05.2023 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № РЖ-5-16-01338928 от 13.04.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на суми по ревизионен акт за начет № РА-5-16-01331789 от 30.03.2023 г. в общ размер на 36 440,42 лева, от които 25 990,24 лева - главница и 10 450,15 лева – лихви.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:	/п/