№ 2623
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20201110148440 по
описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С искова молба ищецът Р. П. Х., ЕГН **********, е предявила
отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК
против „...“ ЕООД, ЕИК ..., за признаване за установено, че ищцата не дължи
на „...“ ЕООД сумата от 1 581,65 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит, за което вземане е издаден изпълнителен лист от
21.12.2013 г. по ч.гр.д. № .../2013 г. по описа на Софийски районен съд, 30
състав и е образувано изпълнително дело № .../2014 г. по описа на ЧСИ ....
Твърди се, че последното изпълнително действие по изпълнителното
дело е от 2014 г., поради което ищцата счита, че изпълнителното
производство се е прекратило поради неизвършване на изпълнителни
действия по силата на закона най-късно на 31.12.2016 г. Твърди се, че видно
от материалите по изпълнително дело № .../2014 г., последното годно
изпълнително действие по делото е извършено през 2014 г. като до 29.05.2017
г. не са извършвани изпълнителни действия, нито са искани такива от
взискателя, следователно перемпцията била настъпила най-късно на
31.12.2016 г. Прекратяването на изпълнителното производство ставало по
право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие - т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че претенциите на
взискателя по изпълнителен лист от 21.12.2013 г. са се погасили по давност
към датата на подаване на исковата молба. Излага подробни съображения в
тази връзка по повод действието на перемпцията и давностният срок за
погасяване на вземането. Счита, че плащанията по изпълнителното дело, след
неговото прекратяване по право, не представляват признания на вземането,
като и в тази връзка се излагат съображения. Претендират се разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск. Сочи се, че към момента
погасителната давност за вземането не е изтекла, предвид редовно
предприеманите от взискателя изпълнителни действия. Било налице и
признание на дълга от длъжницата чрез извършени плащания. Излагат се
подробни съображения във връзка с приложението на перемпцията и на
давностния срок. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
439 ГПК.
По този иск в тежест на ответника е в условията на пълно и главно
доказване да докаже следните факти: че разполага с вземания в
претендирания размер, които подлежат на принудително изпълнение, вкл.
извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу
вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Не е спорно между страните, че срещу ищцата е издаден изпълнителен
лист от 21.12.2013 г. по ч.гр.д. № .../2013 г. на Софийски районен съд, 30
състав, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.12.2013 г.
Видно от заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК длъжникът Н.П.Х. и
ищцата Р. П. Х. следва да заплатят солидарно на кредитора „...“ ЕАД сумата
от 1581,65 лв., представляващата незаплатена главница по договор за
издаване на национална кредитна карта „...“ № ... от 1.02.2007 г., ведно със
законната лихва за периода от 15.10.2013 г. до изплащане на вземането,
редовна лихва в размер от 383,60 лв. за периода от 15.09.2011 г. до 20.05.2013
г., наказателна лихва в размер от 306,55 лв. за периода от 17.10.2011 г. до
9.10.2013 г., сумата от 45,44 лв. държавна такса и 208 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт.
По молба от 30.01.2014 г. на кредитора „...“ ЕАД е било образувано
изпълнително дело № ...... по описа на ЧСИ ..., рег. № ... към КЧСИ, срещу
двамата длъжници. На частния съдебен изпълнител са били възложени
правата по чл. 18 от ЗЧСИ, включително да определи способа за изпълнение.
На ищцата Р. П. Х. е била връчена покана за доброволно изпълнение на
18.03.2014 г., чрез съпруга ѝ Н. Х..
С молба от 14.03.2016 г. кредиторът „...“ ЕАД е уведомил частния
съдебен изпълнител, че по силата на договор за цесия са прехвърлени
вземанията по посоченото изпълнително дело на цесионера „...“ ЕООД.
Длъжниците са били уведомени за извършената цесия, видно от саморъчно
изписания текст от тях на л. 13 (гръб) от изпълнителното дело, под който се е
подписала ищцата Р. Х..
С молба от 28.06.2016 г. от „...“ ЕООД е направено искане да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното дело, с оглед сключения
между него и първоначалния кредитор договор за цесия.
Със споразумение от 15.06.2017 г. длъжникът Н. Х. се е споразумял с
кредитора „...“ ЕООД да уреди доброволно отношенията си по повод дълга,
2
като се задължава да погаси вземанията при уговорен в споразумението
погасителен план.
Със запорно съобщение от 23.04.2018 г. по изп.д. № ...... на ЧСИ ... е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата Р. П. Х. при
работодател „..“ ЕООД, с когото ищцата е била в трудово правоотношение,
видно от справката за осигуряване, приложена по изпълнителното дело.
Запорното съобщение е било получено от работодателя на 4.05.2018 г., видно
от приложеното по изпълнителното дело известие за доставяне.
Запорът е бил вдигнат със съобщение от 28.06.2018 г., поради заплащане
на дълга.
По изпълнителното дело е приложено и съобщение за налагане на запор
по изп. дело № ...... срещу ищцата, но същото няма отношение към дълга по
изп.д. № ......, нито е релевантно за настоящото производство.
С молба от 28.08.2020 г. взискателят „...“ ЕООД е направил искане за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение и доходи от пенсия на
ищцата.
Със съобщение от 3.09.2018 г. ЧСИ ... е уведомил работодателя на
ищцата, че вдига запора върху трудовото възнаграждение, поради
заплащане на дълга.
Видно от справка от 19.08.2020 г. на ЧСИ ... по изпълнителното дело по
искане на ищцата Р. Х., дължимите по изпълнителното дело суми към
19.08.2020 г. са в размер от 479,59 лв.
С молба от 2.02.2023 г. взискателят „...“ ЕООД е уточнил, че актуалният
размер на дълга към 25.01.2023 г. е 2825,35 лв.
На изпълнителния лист са направени отбелязвания за постъпили по
изпълнителното дело плащания в периода 27.06.2018 г. до 4.07.2023 г.„
Тези обстоятелства се установяват от представените по делото писмени
доказателства – приложените по изп.д. № ...... документи.
С писмо от 28.09.2023 г., прието като доказателство по делото, ЧСИ ... е
уведомил настоящия състав, че изпълнително дело № ...... е спряно, предвид
постигнато споразумение на длъжника Р. Х. с кредитора „...“ ЕООД за
доброволно изплащане на суми, като запорите, наложени върху банкови
сметки и трудови възнаграждения на длъжника са вдигнати по искане на
взискателя. Остатъкът от дълга по изпълнителното дело бил в размер от
2 825,53 лв. – вземане на кредитора и 479,59 лв. – такси на ЧСИ.
Съдът намира, че по делото се установява правния интерес на ищцата от
водене на делото – воденото срещу нея изпълнително дело не е прекратено,
като по твърдения както на взискателя ответник, така и на частния съдебен
изпълнител, дългът по заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.12.2013
г. по ч.гр.д. № .../2013 г., въз основа на която е издаден изпълнителния лист от
21.12.2013 г., към момента не е погасен.
Установява се, че вземанията по изпълнителния лист срещу двамата
длъжници са прехвърлени на взискателя „...“ ЕООД по силата на договора за
цесия – обстоятелство, което не се оспорва от ищцата. Ето защо ответникът е
материалноправно и процесуалноправно легитимиран да отговаря по
предявения иск.
3
По повод твърденията на ищцата, че изпълнителното дело е било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради настъпила
перемпция, съдът намира за нужно да отбележи, че споделя трайната
практика на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747 / 2020 г. на
ВКС, ІV г.о., съгласно което перемпцията е без правно значение за давността.
Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат
значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а
перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда
от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е
длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да
бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела.
Ето защо дори да се приеме, че изпълнителното дело, образувано през
2014 г., е било прекратено по право (перемирано), последващите искания на
взискателя да бъдат приложени изпълнителни способи прекъсват давността.
В случая давността за вземането на кредитора по изпълнителния лист е
петгодишна по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Изпълнителният лист е издаден
въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, но съгласно
трайната практика на ВКС (например решение № 3 от 4.02.2022 г. по гр. д. №
1722/2021 г. на ВКС, IV г.о.), чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е
определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.
Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна
рамка след влизане в сила на разпоредбата.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д”
ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Обявявано е за изгубило сила Постановление №3/19...г. на Пленума
на Върховния съд.
4
Съгласно тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Следователно от образуването на изпълнително дело № ...... през 2014 г.
до 26.06.2015 г. давността за процесните вземания не е текла, като при
съобразяване с мотивите на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК, давността е започнала
да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/19...
г. Безспорно към 26.06.2015 г. изпълнителното дело не е било перемирано –
същото е било образувано на 30.01.2014 г. Ето защо давността за вземането
би могла да изтече най-рано на 26.06.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че действие
от естество да прекъсне погасителната давност, е извършено на 23.04.2018 г. ,
когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Това
изпълнително действие е предприето именно срещу ищцата, не срещу другия
солидарен длъжник, поради което възражението, направено от процесуалния
представител на ищцата в този смисъл, е неоснователно. Предприето е и
друго изпълнително действие срещу ищцата, което е от естество да прекъсне
давността за вземането по изпълнителния лист – на 28.08.2020 г. взискателят
„...“ ЕООД е направил ново искане за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение и доходи от пенсия на ищцата.
С оглед изложеното не могат да бъдат споделени доводите на ищцата,
че правото на принудително изпълнение на вземанията по изпълнителния
лист от 21.12.2013 г. по ч.гр.д. № .../2013 г. на Софийски районен съд не
съществува, поради погасяване на вземанията по давност. Предвид
наложения запор на 23.04.2018 г. на трудовото възнаграждение на ищцата и
направеното ново искане на взискателя от 28.08.2020 г. за налагане на запор
на трудовото възнаграждение и доходи от пенсия на ищцата, до датата на
предявяване на иска – 6.10.2020 г. не е изтекла петгодишната давност за
погасяване на задълженията, при съобразяване с приетото с посоченото
тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС и предвид прекъсването на давността на посочената по-горе дата. По
делото са налице данни и че към момента изпълнителното дело е спряно,
поради сключено между ищцата и ответника споразумение за разсрочено
плащане на задължението. Тези обстоятелства обаче касаят период,
последващ предявяването на исковата молба, поради което се явяват
ирелевантни.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск,
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият е
направил искане за присъждането им. Същите са в размер на претендираното
от ответника юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е подал отговор
на исковата молба, но не е бил представляван в двете проведени по делото
открити съдебни заседания, поради което съдът намира, че възнаграждението
следва да бъде определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП,
във вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ – за
сумата от 50,00 лв. за изготвяне на писмен отговор, без явяване в съдебно
5
заседание.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. П. Х., ЕГН **********, с адрес гр. ...,
отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК
против „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ..., за
признаване за установено, че ищцата Р. П. Х. не дължи на „...“ ЕООД сумата
от 1 581,65 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит,
за което вземане е издаден изпълнителен лист от 21.12.2013 г. по ч.гр.д. №
.../2013 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав, и е образувано
изпълнително дело № ...... от 2014 г. по описа на ЧСИ ..., рег. № ... към КЧСИ,
поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Р. П. Х., ЕГН **********, с адрес гр. ..., да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. ..., сумата от 50,00 лв., представляваща съдебни разноски за
производството по гр.д. № 48440/2020 г. на Софийски районен съд, 182
състав.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6