Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 194
14.03.2023 г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №900 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на И.Д.Г. ***, подадена чрез пълномощника й адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис 8, против Решение №2153-20-90 от 04.07.2022 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Смолян, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане №201-00-1429-11 от 18.05.2022 г. на Ръководителя на „Осигуряването за безработица“ при ТП на НОИ – Смолян.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неоснователно и незаконосъобразно. Неправилно административният орган бил кредитирал доказателствената стойност на писма и административна кореспонденция при наличие на валидно издадени удостоверения, съгласно действащи регламенти на ЕС. Правото на Съюза се прилагало директно, с приоритет пред националното законодателство. Декларацията, подадена на 28.12.2017 г. от Вероника Узунова, била потвърдена като правно значим факт с писмо от 15.03.2018 г. на Дирекция „ЕРМД“ към ЦУ на НОИ и изпратеното с него удостоверение U1, издадено от Испанския осигурителен институт. Оспорва се компетентността на Провинциалната инспекция по труда и социалната сигурност на гр.Б. (Кралство Испания) да издава валидни и правно значими документи относно валидността на осигурителен стаж, като се счита, че не било допустимо с доклад да се анулира трудов стаж. При наличие на потвърден осигурителен стаж в U1 от Испанския осигурителен институт за периода от 08.12.2017 г. до 21.12.2017 г., незаконосъобразно административния орган бил кредитирал наличие на недобросъвестно получено обезщетение за безработица. Оспорва се доказателствената стойност на списъка с отменени документи, издадени по утвърден образец на ЕР. Писмото не било административен акт и не произвеждало правен ефект. Счита се, че обжалваното решение е недопустимо и поради наличие на неприключило наказателно производство пред Окръжна прокуратура – Смолян.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателката навежда допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Счита, че административни актове на чужд административен орган, аналогичен с българската „Инспекция по труда“, не могат да отменят актове на длъжностни лица по осигуряването.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Смолян, чрез процесуален представител, в писмен вид, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита оспорването за неоснователно, като изтъква, че жалбоподателката не била упражнявала трудова дейност, поради което нямала право на парично обезщетение за безработица, а наличието на сключен договор и внесени осигуровки не били достатъчни да се направи извод за реално упражняване на трудова дейност.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.12.2017 г. жалбоподателката И.Д.Г. подала до ТП на НОИ – Смолян заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (л.190), в което декларирала, че правоотношението й със SERV.AGRICOLAS LYUBO SLU, CR VALLADOLID, 5BJ, BURGOS, LA CUEVA DE ROA, c.p. 09135, било прекратено, считано от 22.12.2017 г. Декларирала и че последния й период на заетост в чужбина бил от 08.12.2017 г. до 21.12.2017 г. Към заявлението приложила друго заявление – за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка (Испания) със СЕД U002 (л.186).
С мотив започнало производство по удостоверяване на осигурителен стаж за работа в държава членка на ЕС, с Разпореждане №201-00-1429-1 от 03.01.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Смолян (л.183), производството по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) е било спряно.
Приложен към писмо изх.№3201-30-78441/09.03.18 г. (л.180), от Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ („ЕРМД“) на НОИ – София, до ТД на НОИ – Смолян е бил изпратен преносим документ U1.
С Разпореждане №201-00-1429-2 от 20.03.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Смолян (л.178), производството по заявление за отпускане на ПОБ е било възобновено.
С Разпореждане №201-00-1429-3 от 21.03.2018 г. (л.174) на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Смолян, на И.Д.Г. е било отпуснато ПОБ за период от 22.12.2017 г. до 21.12.2018 г. в размер на 86,66 лв. дневно.
С Разпореждане №201-00-1429-4 от 09.05.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Смолян (л.172), производството по изплащане на ПОБ на Г. е било спряно, с мотиви, че след проверка на Главна дирекция „Национална полиция“ било установено, че лицето напуснало територията на България на 06.12.2017 г. и се завърнало на 09.12.2017 г. Поради това от Ръководителя на осигуряването за безработица е прието, че били налице обстоятелства по чл.54г, ал.4 от КСО за спиране на производството – наличие на данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и удостоверяване на осигурителния стаж от компетентната институция на Испания, с оглед новите факти.
Разпореждане №201-00-1429-4 от 09.05.2018 г. е било оспорено от И.Д.Г. пред Директора на ТП на НОИ – Смолян, който с Решение №1012-20-43#1/26.06.2018 г. (л.162) е отхвърлил подадената жалба. Решение №1012-20-43#1/26.06.2018 г. е било обжалвано пред АдмС – Смолян, който с Решение №388/08.10.2018 г. по адм.дело №183/2018 г. (л.146) е отхвърлил жалбата против административния акт. Решение №388/08.10.2018 г. по адм.дело №183/2018 г. на АдмС – Смолян е било обжалвано пред ВАС и оставено в сила с окончателно Решение №8169/03.06.2019 г. по адм. дело №14016/2018 г. на ВАС (л.127).
С Разпореждане №201-00-1429-5 от 04.11.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Смолян (л.126) производството по изплащане на ПОБ на И.Г. е било възобновено.
С Разпореждане №201-00-1429-6/05.11.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Смолян (л.125) е било отменено Разпореждане №201-00-1429-3/21.03.2018 г. за отпускане на ПОБ на И.Д.Г.. В разпореждането е посочено, че с писмо вх.№1029-20-783#5/01.10.2019 г. на ОДМВР – Смолян било изпратено писмо от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР, касаещо проверка и предприети действия по отношение на осигурителя „SERVICIO.AGRICOLAS LYUBO,SLU” от страна на испанските власти. Регионалната инспекция по труда и социалното осигуряване в Испания била изготвила доклад, като било посочено, че не било налице преместване на работници в българска фирма, включително в работен център на фирмата. Изрично било записано, че целият трудов стаж на лицата (по приложен списък), включително и на И.Г., бил анулиран, поради симулиране на трудова дейност, а целта на тази симулация била получаване ПОБ в България. От официален превод от испанската служба за връзка в гр.Б. на писмо вх.№1030-20-749/20.09.2019 г., ставало ясно, че в Анекс I се прилагал опис на анулираните U1/SED и U002, като в същия фигурирало името на Г.. От писмо с вх.№1030-20-749#2/08.10.2019 г. на ОП – Смолян, касаещо информация за приключила проверка относно упражняване на трудова дейност на лица, ставало ясно, че били събрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Въз основа на изложеното е прието, че Г. не била упражнявала трудова дейност при посочения осигурител през периода от 08.12.2017 г. до 22.12.2017 г. и отпускането на ПОБ било неправомерно.
С Разпореждане №201-00-1429-7/05.11.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Смолян (л.124), е било отказано отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО на И.Д.Г.. Отказът е мотивиран с описаните в Разпореждане №201-00-1429-6/05.11.2019 г. обстоятелства, като е допълнено, че посоченото от лицето Г. в заявлението относно прекратяване на правоотношението й с осигурителя, считано от 22.12.2017 г., било в противоречие със събраните по случая доказателства. По безспорен начин се установило, че лицето не упражнявало трудова дейност при осигурителя, с оглед на което не било налице осигуряване, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО и заявителката не била осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1, т.3 от КСО.
С Разпореждане №201-00-1429-8/05.11.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Смолян (л.121) е разпоредено И.Д.Г. да възстанови недобросъвестно полученото ПОБ за периода от 22.12.2017 г. до 31.03.2018 г. в размер на 5 719,56 лв.
На 18.12.2019 г. с Решение №1012-20-120#1/18.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Смолян (л.112), са били отменени оспорените пред него Разпореждане №201-00-1429-6 от 05.11.2019 г., с което е било отменено Разпореждане №201-00-1429-3/21.03.2018 г. за отпускане на ПОБ на И.Д.Г., както и Разпореждане №201-00-1429-7/05.11.2019 г. за отказ за отпускане на ПОБ и Разпореждане №201-00-1429-8/05.11.2019 г. за възстановяване на недобросъвестно получено ПОБ. С решението преписката е била върната на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Смолян за ново произнасяне. Разпорежданията са били отменени, тъй като не били налице категорични доказателства, че изпратеното от изпратеното от „ЕРМД“ – НОИ писмо с вх.№1030-20-749/20.09.2019 г. (с информация за анулираните U1/SED и U002 на лица, вкл. и на Г.), имало окончателен характер.
С Разпореждане №201-00-1429-9/18.05.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Смолян, (л.2) е било отменено Разпореждане №201-00-1429-8/05.11.2019 г., а с Разпореждане №201-00-1429-10/18.05.2022 г. (л.1) и Разпореждане №201-00-1429-7/05.11.2019 г.
С Разпореждане №201-00-1429-11 от 18.05.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Смолян на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.10 от КСО, отново е било отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на И.Д.Г.. Отказът е постановен с мотива, че от страна на Провинциална инспекция по труда и социалната сигурност на гр.Б. бил издаден доклад, изпратен с писмо вх.№1029-20-2110#2/29.11.2021 г. на дирекция „ЕРМД“ – НОИ, съгласно който било налице анулиране на осигурителния период на лицето от 08.12.2017 г. до 21.12.2017 г. Изрично в доклада се посочвало, че решението за анулиране било окончателно. В документа било описано извършено Г. нарушение, изразяващо се в симулиране на трудово-договорни отношения с цел неправомерно получаване на помощи.
Въз основа на изложеното Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Смолян направил извод, че лицето не упражнявало трудова дейност при осигурителя „SERV.AGRRICOLAS LYUBO, SLU“. Не било налице посоченото в заявлението за отпускане на ПОБ прекратяване на осигуряването, считано от 22.12.2017 г. За Г. не било възникнало осигуряване по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО и същото не се считало за осигурено лице съгласно §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. След като по категоричен начин трудова дейност не се установявала, по отношение на И.Г. не били изпълнени нормативно регламентираните изисквания, касаещи правото на лицето на ПОБ.
Разпореждането е било оспорено пред Директора на ТП на НОИ – Смолян, който с процесното Решение №2153-20-90 от 04.07.2022 г. отхвърлил жалбата.
В решението, след като установил фактическата обстановка по случая, административният орган е приел, че независимо, че било налице първоначално удостоверяване на периода на осигурена заетост на лицето, и административният орган приел за налични предпоставките за отпускане на ПОБ, впоследствие, след извършена проверка по случая от компетентните органи на Кралство Испания са установени нови факти, свързани със съзнателни действия от страните по трудовия договор, насочени към неправомерно получаване на парично обезщетение на територията на Република България, без да било изпълнено изискването на законодателя за реално упражняване на трудова дейност. Направен е извод, че е налице извършена симулация от страна на страните по т.нар. трудово правоотношение, насочено към неправомерно получаване на парични средства от бюджета на държавното обществено осигуряване. Безспорен бил фактът, че И.Г. не извършвала трудова дейност за осигурителя през периода от 08.12.2017 г. до 21.12.2017 г. Като цитирал и анализирал относимите по казуса правни норми, Директорът на ТП на НОИ – Смолян приел, че законодателят въвел изискване за упражняване на трудова дейност като задължително кумулативно условие за възникване на осигурителното правоотношение и в последствие на право на ПОБ. В настоящия случай, от доклад на Провинциална инспекция по труда и социалната сигурност на Б., изпратен с писмо вх.№1029-20-2110#2/29.11.2021 г. на „ЕРМД“ – НОИ, било видно, че решението за анулиране на осигурителните периоди било окончателно. Доказателствата за неупражнена трудова дейност при осигурителя „SERV.AGRRICOLAS LYUBO, SLU“ били достатъчни за да се приеме, че И.Г. нямала качеството на „осигурено лице“, съответно нямала право на поисканото парично обезщетение.
Оспореното Решение е съобщено на И.Г. чрез пълномощника й на 29.07.2022 г., видно от известие за доставяне PS 4700 00R59Z W.
Жалбата срещу Решението е депозирана на 10.08.2022 г. чрез ТП на НОИ – Смолян, където е заведена с вх.№2153-20-90#1 от същата дата.
По делото като част от административна преписка е представено писмо рег.№328600-30041/19.04.2018 г. на Главна дирекция „Национална полиция“, с което Директорът на ТП на НОИ – Смолян е бил уведомен, че И.Д.Г. е напуснала територията на България през ГКПП – Аерогара София на 06.12.2017 г. и е влязла на 09.12.20217 г., отново през ГКПП – Аерогара София (л.106).
Като приложение към писмо с изх.№1029-40-5365/20.09.2019 г. (л.93) от дирекция „ЕРМД“, до Директора на ТП на НОИ – Смолян е било изпратено копие от официален превод на писмо с вх.№1029-50-18166 от 12.09.2019 г. от испанска служба за връзка в гр.Б., относно извършена проверка на осигурителя „Sevicio Agrricolas LYUBO, SLU“. Видно от съдържанието на посоченото писмо, в следствие на процеса по трудово разследване на работници с българска националност, предоставяли услугите си във фирма „Сервисиос Агриколас ЛЮБО, ЕООД (SLU)“, извършено от Инспекцията по труда и социалната сигурност на Б. по официално искане на български институции, били получени индивидуални доклади, издадени от цитираната инспекция, в които се съобщавало за анулирането на осигурителните периоди като работници за чужда сметка към Социална сигурност на Испания, което обстоятелство предполагало, че издаването на някои от формулярите U/SED U002 включвало трудово неактивни периоди в момента, като следвало анулиране на посочените формуляри. В Анекс I към писмото бил налице опис на анулираните UI/SED U002, включително и на засегнатите работници и анулираните трудови периоди в осигуряване към Социална сигурност на Испания. Установява се, че в посочения Анекс I фигурират имената на жалбоподателката И.Г..
В писмо peг.№А-26254/24.09.2019 г. на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ в МВР (л.74 гр.) се посочва, че Регионалната инспекция по труда и социалното осигуряване в Б. изготвила доклад, подчертаващ, че нямало преместване на работници, поради това, че преместването се осъществявало от испанска фирма, но не се осъществявало в българска, нито в работен център на самата фирма, и за извършеното преместване не бил информиран компетентният орган по труда и социална дейност в България. В доклада се посочвало също, че анулирането на целия трудов стаж било поради симулиране на трудова дейност, като целта на тази симулация била да се получат обезщетения за безработица в България. Работниците, на които се анулирал трудовият стаж от системата за социално осигуряване, били изрично посочени в писмото. Сред изброените е записано и името на жалбоподателката.
В писмо изх.№19071345/05.08.2019 г. (л.69), копие от което е било предоставено на Директора на ТП на НОИ – Смолян (от ОП – Смолян), се посочва, че Л. Б. С. е едноличен собственик на капитала на „Орех Любо“ ЕООД ***. При проверка в електронния регистър на Декларациите по чл.15, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, се установило, че въпросното дружество не било подало годишна декларация, като в тази връзка нямало данни дружеството да стопанисва обект, в който се полагал наемен труд на територията на област Смолян.
В Официално уведомление O.S.:9/0004524/19 от 23.08.2019 г. от инспектор по труда от Провинциална дирекция на Държавна публична служба по заетостта в Б. (л.53), се описва, че в дирекцията сведения и документи представил Л. Б. С. – „притежател на предприятието“ „SERV.AGRICOLAS LYUBO.SLU“. Част от документите се отнасяли до командироване на 62 работници, наети чрез временни трудови договори за определен обект или услуга за извършване на селскостопански дейности за период от 15 дни в полза на собственика на предприятието. В трудовите договори не бил посочен определен обект или услуга, както и дата за приключването на обекта. „Притежателят“ съобщил, че в приложение към трудовия договор било уговорено временното командироване въз основа на чл.40 от Устава на работниците, който не бил приложим към казуса. Удостоверено било, че трудовите договори не били съобщени на Публичната служба по заетостта в Автономната общност, което било признак, че може и да били изготвени в последствие. В уведомлението изрично се сочи, че в случая „не сме пред командирован работник, тъй като командироването се извършва от едно испанско предприятие, командироването не се осъществява до Българско Предприятие, нито до работно място на самото предприятие.“ С. заявил, че тъй като работниците не могли да работят в Испания поради климатичните условия, се е пристъпило към командироването им в България, по-конкретно, във Войводино и Неделино, където „притежателят“ на предприятието имал площи с орехови насаждения и плодни дървета с цел да извършват работа на тези терени. Предприятието обаче не пристъпило към уведомяване на компетентните трудови власти, нито предоставило какъвто и да е образец за съобщаване на командироването. Заключението на испанския орган е, че не е имало командироване, тъй като „командироването“ се извършвало от испанско предприятие, но не до българско предприятие, нито до работно място на същото предприятие, като на компетентните трудови власти в България не било съобщено извършване на командироване. Въз основа на изложеното следвало да се анулират всички регистрации, поради трудова симулация, като целта на симулацията била получаването на помощи за безработица в България. Предприемачът симулирал споменатите регистрации, за да може посочените лица да фигурират като вписани за определен период за да натрупват периоди с направени вноски, или пък за да спазят изискването за „законно състояние на безработица“, за да имат достъп до помощи.
Представен по делото е и легализиран превод на Доклад рег.№000005515s1900062405 от 05.09.2019 г. (л.55 гр.), от Директор на Спомагателен регистър на Провинциалната дирекция в гр.Б. на Държавна публична служба по заетостта, изготвен в отговор на искане за съдебна помощ и касаещ преписка № Сервисиос Агрикодас Любо, СЛУ/ЕООД (Servidos нннAgricolas Lyubo, SLU). В доклада се сочи, че независимо не били спазени формалните изисквания за наемане на работници, били правени вноски в различни периоди, в Главната Каса на Общественото Осигуряване, като същите щели да бъдат анулирани и щяло да се счита, че не били направени. Главната Каса на Общественото Осигуряване била в процес на анулиране на промените по трудовия „живот“ на всички работници, включени в приложения към доклада списък. Сочи се още, че до НОИ – България било адресирано уведомление, с което се съобщавало за анулирането на формулярите UI и ефекта от тях, за всички работници, включени в приложения списък. Изрично се сочи, че „в настоящия момент се предвижда анулирането на промените по трудовия живот“. Под №44 в приложения към Доклада списък е записана И.Д.Г..
С писмо №Сло-1348/18 от 22.07.2021 г. (л.46) Окръжен следствен отдел при ОП – Смолян е уведомил Директора на ТП на НОИ – Смолян, че било образувано досъдебно производство №4/2019 г. за това, че през периода 01.10.2017 г. до 31.05.2018 г. в гр.Неделино при условията на продължавано престъпление работодателят „SERV.AGRICOLAS LYUBO.SLU“ съставил документи с невярно съдържание – фирмена документация за колективен трансфер, чрез които съзнателно дал възможност на 50 физически лица от гр.Неделино да получат без правно основание чуждо движимо имущество – парични обезщетения за безработица от фонд „Безработица“ към НОИ, в размер на 241 000 лв., като документната измама била в особено големи размери, представляваща особено тежък случай – престъпление по чл.212, ал.5 във вр. с ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Към момента продължавали разпитите на лицата, получили обезщетения за безработица от НОИ, като свидетелите твърдели, че работили известно време в Испания, след което били командировани в с.Войводиново и в гр.Неделино от посочения работодател.
До ТП на НОИ – Смолян е било изпратено писмо от дирекция „ЕРМД“ – НОИ вх.№1029-20-2110#2/29.11.2021г. (л.33), към което е бил приложен отговор на испанска служба относно осигурителя SERV.AGRRICOLAS LYUBO, SLU. От легализиран превод на този отговор (писмо), издаден на 17.11.2021 г. от Провинциална дирекция на Държавна публична служба по заетостта в гр.Б., Инспекция по труда и социалната сигурност – Б. (л.34), се установява, че същото е във връзка с Доклад, касаещ проверка на „Сервисиос Агриколас ЛЮБО, SLU“ (SERV.AGRRICOLAS LYUBO, SLU). В това писмо се посочва, че Главна каса на социална сигурност предприела анулиране на вписванията кум социална сигурност на работници и периоди, сред работници които е и И.Д.Г.. Решението за анулирането било окончателно.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, насочена е срещу годен за съдебно оспорване административен акт и изхожда от адресат на акта, за който е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението на Директора на ТП на НОИ – Смолян е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица.
Обжалваният акт е постановен при спазване на изискуемата форма и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването си, което го прави мотивиран, и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му.
Не се установява при издаването на акта да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, конкретни такива не се твърдят и в жалбата.
Решението е съответно на материалния закон.
Потвърденото с процесното решение Разпореждане за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от компетентно длъжностно лице, а като правно основание за постановяване на Разпореждането са посочени нормите на чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.10 от КСО, и е прието, че жалбоподателката не е осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от КСО.
В чл.54ж, ал.1 от КСО е регламентирано, че паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Според легалната дефиниция в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1 – 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6, ал.8, а лицата по чл.4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
Хипотезата на чл.54а, ал.1 от КСО (в относимата към датата на подаване на заявлението за отпускане на ПОБ редакция) предвижда, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл.114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава.
Разпоредбата на чл.54а, ал.4 от КСО предвижда, че ПОБ се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението за отпускане на ПОБ е подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 дни от тази дата.
По силата на чл.54л от КСО, отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
В случая жалбоподателката е подала заявление за отпускане на ПОБ и такова първоначално е било отпуснато, но в последствие са били установени доказателства, от които е станало ясно, че тя няма право да получава този вид обезщетение.
Съгласно посоченото в писмо от 17.11.2021 г. от Провинциална дирекция на Държавна публична служба по заетостта в гр.Б., Инспекция по труда и социалната сигурност на гр.Б., Испания (л.34), същото е било изготвено във връзка с Доклад, касаещ проверка на „Сервисиос Агриколас ЛЮБО, SLU“ (SERV.AGRRICOLAS LYUBO, SLU), като се сочи, че Главна каса на Социална сигурност предприела анулиране на вписванията към социална сигурност на 66 български работници, сред които и И.Д.Г.. В писмото изрично се сочи, че решението за анулиране е окончателно. В приложения към писмото Анекс I се прилага опис на анулираните Ul/SED U002, включващ засегнатите работници и анулираните трудови периоди в осигуряване към Социална сигурност на Испания. Сред тези работници е и И.Д.Г.. Писмото е било изпратено до ТП на НОИ – Смолян с писмо с вх.№1029-20-2110#2/29.11.2021 г. на Дирекция „ЕРМД“ – НОИ.
Преди издаване на посоченото писмо е бил изготвен и Доклад рег.№000005515s1900062405 от 05.09.2019 г. от Директор на Спомагателен регистър на Провинциалната дирекция на Държавна публична служба по заетостта в гр.Б. към Държавна публична служба по заетостта (Испания), касаещ преписка № Сервисиос Агрикодас Любо, СЛУ/ЕООД (Servidos Agricolas Lyubo, SLU), в който се сочи, че в Главната Каса на Общественото Осигуряване се извършвал процес на анулиране на промените по трудовия „живот“ на всички работници, включени в приложения към доклада списък, като в него под №44 е записана и жалбоподателката И.Д.Г..
От посочените доказателства, както и от редица други, сред които: писмо рег.№328600-30041/19.04.2018 г. на Главна дирекция „Национална полиция“; писмо с изх.№1029-40-5365/20.09.2019 г. на „ЕРМД“ относно копие от официален превод на писмо с вх.№1029-50-18166 от 12.09.2019 г.; писмо рег.№А-26254/24.09.2019 г. на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ в МВР; писмо изх.№19071345/05.08.2019 г.; Официално уведомление O.S.:9/0004524/19 от 23.08.2019 г. от инспектор по труда от Провинциална дирекция на Държавна публична служба по заетостта в гр.Б. и писмо №Сло-1348/18 от 22.07.2021 г., несъмнено се установява, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност в заявения от нея пред ТП на НОИ – Смолян период.
От нормата на чл.10, ал.1 от КСО следва извода, че сключването на трудов договор не е достатъчно, за да възникне право на ПОБ, тъй като това право на обезщетение е свързано и с реализиране на трудова дейност.
Представените по делото преки и косвени доказателства са в подкрепа на извода на ответника, че настоящият случай се отнася до неправомерно получаване на обезщетение за безработица от жалбоподателката. Постигането на тази цел е съпътствано и от опит за заобикаляне на европейското и националното законодателство в областта на социалното осигуряване и сигурност, изразяващ се във фиктивно наемане на работа на физически лица от осигурителя SERV.AGRRICOLAS LYUBO, SLU, за които има данни да са били заплащани съответните осигуровки, но няма нито данни, нито доказателства за реално извършване на трудова дейност от тези лица, вкл. и от жалбоподателката. В тази връзка следва да се отбележи, че отново за постигане на целта – получаване на обезщетение за безработица от фондове на НОИ, след като от испанските власти е било установено, че на територията на тази страна не е бил престиран труд от наети от дружеството лица, сред които и оспорващата, са били релевирани твърдения от собственика на горепосоченото дружество за командироване на работниците в България, където „на обекти“ на това дружеството да извършва трудова дейност. За последното обаче не са налице както данни, така и каквито да е доказателства. Ето защо изводът на Директора на ТП на НОИ – Смолян се явява правилен.
В случая първоначално зачетения осигурителен период, който в последствие е анулиран, не може да породи право на обезщетение за безработица. Отрицателният факт на липса на упражняване на трудова дейност в полза на осигурителя, представлява релевантния факт, който е от значение за пораждане на право на ПОБ за лицето.
Съдът приема, че в процеса на преценката за правото на ПОБ на Г., Ръководителят на осигуряването за безработица и Директорът на ТП на НОИ – Смолян, са взели предвид всички събрани в хода на административното производство доказателства. Документите, изпратени от испанската страна, в които е посочено анулиране на осигурителния стаж на жалбоподателката, са официални такива и се ползват със задължителна сила за административния орган. В тях се съдържат данни, извлечени от архивите на официални власти в Испания. В тази връзка неоснователни са възраженията относно компетентността на Провинциалната инспекция по труда и социалната сигурност в гр.Б. да издава валидни и правно значими документи относно валидността на осигурителен стаж. В случая е констатирано несъответствие за периода на осигурена заетост на лицето в Испания, като не се установява и такава заетост при осигурителя SERV.AGRRICOLAS LYUBO, SLU в България, чрез командироване на жалбоподателката у нас. Доказателства за установяване на последното обстоятелства не са налице по делото, и не се направи пред съда искане за събиране на такива.
В съответствие с член 76 от Регламент (ЕО) №883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, Ръководителят на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Смолян е извършил необходимото, за да бъде осуетено неправомерно изплащане на обезщетение за безработица, като е отказал отпускането му.
Заличаването на данните за извършвана трудова дейност в държавата членка и анулиране на документи, издадени от компетентните органи в Испания, както и резултатите от извършената проверка на Инспекция по труда и социалната сигурност на Испания, получени в официален превод на български език, категорично потвърждават обстоятелството, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност като заето лице за периода от 08.09.2017 г. до 21.12.2017 г. при осигурителя SERV.AGRRICOLAS LYUBO, SLU, както в Испания, така и в България, съответно не е налице прекратяване на трудовото й правоотношение на дата 22.12.2017 г. Това се потвърждава от издадените български държавни органи документи, в които се сдържа информация както за установеното от испанските власти, така и за установеното от българските.
Заявеното от оспорващата обстоятелство за упражнявана трудова дейност при осигурителя „SERV.AGRRICOLAS LYUBO, SLU“ не съответства на действителното фактическо положение, тъй като осигурително правоотношение между жалбоподателя и посочения осигурител не е възникнало, поради неупражняване на трудова дейност от Г., а решението на чуждите власти за анулиране на стажа й е окончателно.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че оспореният акт е бил издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Като е потвърдил Разпореждането на Ръководителя на осигуряването за безработица, Директорът на ТП на НОИ – Смолян е постановил правило и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора и чл.143, ал.3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателката. На основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Г. ***, против Решение №2153-20-90 от 04.07.2022 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Смолян, с което е потвърдено Разпореждане №201-00-1429-11 от 18.05.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Смолян.
ОСЪЖДА И.Д.Г., ЕГН **********,***, да заплати на НОИ, Териториално поделение – Смолян, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: