Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Л. 10.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на
единадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1709/2018 год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от М.Н.П. против Детска ясла № 1, „Шарено петле“ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, причинила смърт на работник или служител.
Твърди се, че ищецът е дъщеря на П.В.П., починала на 28.08.2015 г. в гр. Л.. Приживе П. работила по безсрочен трудов договор към Община Л., Дирекция „Хуманитарна политика“, отдел „Здравеопазване и социална дейност“ в Детска ясла № 1 „Шарено петле“ на длъжност „Медицинска сестра“ в периода 01.01.2013 г. до смъртта ѝ на 28.08.2015 г. При извършвана от Петрова работа – почистване на прозорци в детската градина, в работно време, тя паднала, получила тежки увреждания на здравето, а в последствие в Спешна помощ към УМБАЛ Плевен починала. Претърпяната от нея злополука е декларирана като трудова с декларация от 26.08.2015 г. Ищецът твърди, че в следствие внезапната смъртта на майка ѝ е претърпяла страдания за обезвъзмездяването, на които претендира обезщетение.
Отправя се искане до съда да постави решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000,00 лв. – обезщетение за търпени и бъдещи неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.8.2015 г. до изплащането ѝ.
Ответникът оспорва заявената претенция. Твърди, че ежегодно е извършвал инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд, който включва и задълженията по почиствана на детската ясла, в който веднъж годишно се включват всички служители. За почистването на работниците са осигурени четки с телескопични дръжки за почиства на стъкла. Твърди се, че почистване на стъкла не е извършвано от пострадалата. В деня на инцидента на явилите се на работа служители не са възлагани дейности, извън тези по длъжностна характеристика, а задължението за участие на служителите в почистването на детската ясла е регламентирано в правилника за вътрешния трудов ред /чл. 31, т. 2 от него/. В трудовите задължения на детегледачите са включени задължения за почистване на подове, врати и прозорци. В тази връзка се твърди, че пострадалата е допринесла за настъпването на трудовата злополука, като при почистване се е качила на стол, вместо да ползва осигурените в детско заведение четки с телескопични дръжки за това. Навеждат се и възражения досежно размера на обезщетението. Твърди се, че ищецът е на 34 години, от дълго време живее в друго населено място, както и, че ѝ е изпратено обезщетение от осигурителния орган за настъпилата смърт на нейната майка в размер на 180,00 лв. и обезщетение от ЗАД „Армеец“ в размер на 333,33 лв., които следва да се приспадан от определения размер на обезщетение.
В съдебно заседание процесуалните представители на ищеца оспорват на ищеца да е заплатено обезщетение в размер на 333,33 лв. по застраховка трудова злополука във връзка с настъпилата смърт на нейната майка. Твърдят, че приживе наследодателят на ищеца е сключил застраховка живот с ЗАД „Армеец“, вероятно по риск смърт, и във връзка с нея е заплатено обезщетение в размер на 333,33 лв., като оспорват възможността с него да се намира размера на присъденото обезщетение.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника не оспорва, че наследодателят на ищеца към датата на настъпване на злополуката е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „Медицинска сестра“; че на 26.08.2015 г., при изпълнение на възложени ѝ задължения, тя е претърпяла злополука – тежка травма; че в следствие на тази травма, няколко дни след това, пострадалата е починала; че злополуката е регистрирана като трудова и е издадено разпореждане от НОИ за това.
В хода на производството ищецът участва лично и с адв. Т. и М.. Последната в хода по същество излага становище за основателност на претенцията в заявения размер и съображения в тази насока, които, наред с адв. Т., доразвиват в ангажирана по делото писмена защита.
По делото ответникът се представлява от адв. Н., който по същество излага становище за доказаност на възраженията досежно размера на претенцията и основанията за намаляването ѝ поради проявена груба небрежност от страна на наследодателя на ищеца, допринесла за настъпване на злополуката и за намаляване на определения по справедливост размер на обезщетение, с платени обезщетения на същото основание.
Съдът, като обсъди събраните доказателства в съвкупност и по отделно и взе предвид становището на представителя на ищеца, приема за установено следното от фактическа страна.
П.В.П. е починала на 28.08.2015 г. и оставила за свои наследници по закон преживял съпруг – Н.Д.П.и низходящи – М.Н.П. /дъщеря/ и С.Н.П./син/, което се установява от ангажирано по делото удостоверение за наследници изх. № 3235/14.12.2017 г., издадена от Община Л..
Не е спорно между страните, че към датата на злополуката с П.В.П. тя е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „Медицинска сестра“. В тази връзка по делото е ангажиран трудов договор от 23.12.2011 г. със страни по него – кмета на Община Л. и П.В.П.. С него на П. е възложено изпълнението на задължения за длъжността „Медицинска сестра“, с място на работа – Община Л., Дирекция „Хуманитарна политика”, Отдел „Здравеопазване и социални дейности”, Детска ясла № 1 „Шарено петле” за неопределен срок, при осемчасов работен ден, с основно възнаграждение от 413,00 лв. и допълнително за придобит трудов стаж и професионален опит от 35%. С допълнително споразумение от 02.01.2014 г., сключено между директора на Детска ясла „Шарено петле” Л. и П., основното и допълнително възнаграждение на П. е изменено.
На 03.01.2012 г. на П. е връчена длъжността характеристика за длъжността „Медицинска сестра“. В същата е отразено, че длъжността е пряко подчинена на директора на Детска ясла № 1 „Шарено петле”. Очертани са основните задължени, включени в длъжността: наблюдение и спомагане за физическото и психическо развитие на децата до тригодишна възраст; прием, сутрешен филтър и недопускане на болни деца; анализ на заболеваемостта и здравното състояние на децата; контрол върху изпълнението на противоепидиемилогичните мероприятия; информиране на родителите на децата за здравословното състояние на децата; контрол върху работа на детегледачките и провеждането на текуща дезинфекция по помещенията и личната хигиена на децата; контрол върху децата, освен при осигурено друго отговорно за тях лице; извеждане на децата извън детската градина с разрешение на директора и придружител; прилагане на правилата за адаптация на децата, с индивидуален подход към всяко дете; провеждане на организирани занятия на децата по писмени указания на педагога на яслата; по указания на лекар – педиатър, провеждане закалителни, физкултурни и оздравителни мероприятия; организиране на групова игрова дейност на децата; провеждане разходи и наблюдения; полага грижи за осигуряване безопасността на децата от злополука и наранявани и им указва първа помощ при необходимост.
Съгласно ангажирана по делото извадка от Правилника за вътрешния трудов ред на Детска ясла № 1 „Шарено петле” /в редакция към м. февруари 2014 г/, по нареждане на директора или решение на общото събрание, всеки е длъжен да оказва помощ в работа на останалите служители. След извършването на плануван годишен ремонт и/или отваряне на детската ясла след ваканция персоналът се включва в почистване, а при нужда в допълнителни ремонтни дейности, с цел естетизиране и привеждане на помещенията, коридорите и фоайетата в приемлив и удобен за функциониране и обитание от децата вид /чл. 31, ал. 1 и 2 от Правилника/. В списък към правилника в редакцията му към февруари 2014 г. П. е удостоверила, че е запозната с него, за което е положила подпис /л. 35, гр. д. 1955/2015 г. на РС Л./.
На 03.01.2012 г. на П. е проведен първоначален инструктаж, която тя е удостоверила с подписа си в книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /начален инструктаж/ пункт 42, л. 38 гр. д. 1955/2015 г. на РС Л./, за което е издадена и служебна бележка до ръководителя на Детска ясла № 1 „Шарено петле” от провелия инструктажа /л. 39 гр. д. 1955/2015 г. на РС Л./.
На 31.03.2015 г. на П. е проведен периодичен инструктаж, която тя е удостоверила с подписа си в книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /Инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж/ пункт 4, л. 45 гр. д. 1955/2015 г. на РС Л./.
Директорът на Детска ясла № 1 „Шарено петле” е издал инструкция за безопасна работа при почистване и хигиенизиране на помещенията, според която почистването на врати и прозорци се извършва най-малко два пъти годишно, след внимателно отваряне и поставяне на изправни маси и поставки. Според същата инструкция прозорци на височина над 1,5 м., стени и тавани се извършва само от работници по поддръжката, инструктирани за работа с преносими стълби. На основния и помощния персонал са забранени дейности по наредба и подредба, почистване и хигиенизиране на мебели, обзавеждане на стени и тавани с използването на преносими стълби. Инструкцията не е датирана, а към нея е приложен списък на запознатите с нея лица, сред които не фигурира името и подписа на П. /л. 46-48, гр. д. № 1955/2015 г. на РС Л./.
Ежегодно в Детска ясла № 1 „Шарено петле” се провежда почистване на помещенията в яслата. Почистването протича през юни, юли или август, в зависимост от плановете за почивка. То трае една седмица. Извън този период дейността по почистване се извършва от назначените в детската ясла детегледачки, което се установява от ангажирана длъжностна характеристика за длъжността „Детегледач“ /л. 52-53, гр. д. № 1955/2015 г. на РС Л./. През 2015 г. почистването е проведено последната седмица на м. август, като в него се е включила и П. /в тази насока месечен график за август 2015 г., според който в периода 24-31 август 2015 г. П. е била включена в него – л. 123, ДП № 32/2015 г., том III, по описа на ОСлО Л./. В едни от дните за почистване П. чистила едно от спалните помещения заедно със свидетеля Г.и друга сестра, на име Людмила. Преди да започне деня наличния персонал се събрал. Задачи не се разпределяли, тъй като всяка група сама организирала работата си. До 11,00 часа П. и колегите, с които тя работила в едно помещение, свалили пердетата, почистили част от прозорците с предоставените им стъклочистачки и преместили в средата на помещението шкафовете-легла, за да почистят зад тях. Врата към терасата и частта над нея не могли да почистят, тъй като се нуждаели от стълби, а двете, налични в яслата, към момента били заети. Свидетелят Г.и друга медицинска сестра – Людмила, започнали да почистват зад леглата, а П. се заела с изтриването на леглата с мокър парцал. Г.донесла кофа с вода, в която П. да изпира парцала си, след което продължила дейността, с която се била захванала. П. останала зад гърба ѝ, а малко след като Г.започнала работата си, чула удар. Когато се обърнала, видяла П. да лежи по гръб в близост до врата на терасата. Г.подложила ръка под главата на П., която клюмнала. П. не отговаряла, а по подложената под главата ѝ ръка Г.видяла кръв. Периметърът около пострадалата бил чист и само парцалът ѝ бил на една страна. Г.не разбрала как е паднала П.. Впоследствие видяла стола, който стои в спалното помещение и се ползва от персонала, докато децата спят, отхвръкнал на една страна. Г.отишла да повика свидетеля Колева, която в деня замествала директора /в тази насока заповед № 1422/23.07.2015 г., с която на директора на Детската ясла – Р.С.Ж.П.е разрешено ползването на платен годишен отпуск в периода 27.07.2015 г. до 26.08.2015 г., като е наредено тя да бъде замествана от Мичка К.– медицинска сестра – л. 137, ДП № 32/2015 г., том III, по описа на ОСлО Л./. При П. останала другата жена, която също почиствала в помещението /медицинската сестра Людмила/. Когато Г.и К.се върнали в помещението П. била в съзнание. К.я попитала какво се е случило, но пострадалата не могла да обясни. Свидетелят К.се обадила на телефон 112. Скоро след това пристигнала линейка. При пристигането на спешните медици П. реагирала на зададените ѝ от тях въпроси и движела крайниците си. До болницата я съпроводила свидетеля Колева, която след завръщането си от там споделила, че П. заявила, че ѝ се е завила свят и нищо повече. След злополуката П. ***. В деня на приемането ѝ /24.08.2015 г./ тя била изписана от ОАИЛ при МБАЛ Л. и приета за лечение във второ отделение по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД Плевен, където починала на 28.08.2015 г. Между страните не е спорно, че в следствие получената травма от П. е настъпила смъртта ѝ.
Казаното се установява от показанията на свидетелите К.и Г., които досежно обсъдените обстоятелства са непротиворечиви и последователни, поради което съдът има дава вяра. Фактите, относно приемането на П. в болница след злополуката и последвалата ѝ смърт се установяват от ангажираните епикризи от МБАЛ Л. и УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД /л. 14 – 16, по гр. д. № 1955/2015 г. на РС Л./.
Във връзка с настъпилата злополука с П. на 26.08.2015 г. е подадена декларация до ТП на НОИ от директора на Детска ясла № 1 „Шарено петле”. В декларацията е посочено, че злополуката е настъпила в рамките на работното време, около 11,30 часа на 24.08.215 г., в каквато насока са и показанията на свидетеля Г., по време на почистване на дидактически шкафове и детски играчки, при което тя е паднала върху паркета и получена черепно-мозъчна травма на главата /л. 8-9 от делото/. Във връзка със злополуката е проведено разследване, за което е съставен протокол от 15.10.2015 г. В него са констатирани нарушения във връзка със здравословните и безопасни условия на труди, допуснатите нарушения от Детска ясла № 1 „Шарено петле” и са дадени препоръки /протокол на л. 6 – 15 от делото/. С разпореждане от 15.0.2015 г. на ТП на НОИ Л. е прието, че настъпилата с П.В.П. злополука е трудова /л. 10 от делото/. Обстоятелствата, че злополуката е регистрирана като трудова и е издадено разпореждане от НОИ за това, не са спорни между страните.
На М.Н.П. на 17.09.2015 г. е изплатена парична помощ при смъртта на осигурено лице в размер на 180,00 лв., за което по делото е ангажирано удостоверение от 29.03.2018 г. от ТП на НОИ Л. /л. 24 от делото/. Във връзка с настъпилата смърт на П.В.П., на основание договор за застраховка „Злополука на учащи“, полица със срок на действие от 31.10.2014 г. до 30.10.2015 г., ЗАД „Армеец“ е изплатило на М.Н.П. застрахователно обезщетение в размер на 333,33 лв., което се установява от удостоверение от 11.04.218 г., издадено от ЗАД „Армеец“ /л. 25 от делото/. От ангажирани препис на застрахователната полица /л. 50, гр. д. № 2460/2017 г. на РС Л./ е видно, че застраховката е групова, сключена по списък от Детска ясла № 1 „Шарено петле“ Л. със срок на валидност 31.10.2014 г. до 30.10.2015 г. и застрахователен брокер. Към нея е приложен списък на застрахованите лица, сред които под № 15, е посочена П.В.П., от която е събрана премия от 2,50 лв., а сумата за която е застрахована е 1 000,00 лв. /л. 51, гр. д. № 2460/2017 г. на РС Л./.
П.П. имала две деца – син и дъщеря. Преди злополуката синът ѝ живеел с нея и съпруга ѝ в гр. Л., а дъщеря ѝ в гр. С.. П. не била приказлив човек, но пред колегите си споделяла за децата си, показвала снимки на дъщеря си, радвала се на детето, което тя имала, водила го със себе си в детската ясла. Синът на П. също я посещавал на работното ѝ място. След раждането на внучето ѝ П. ***, за да подпомага дъщеря си М. в грижите за него. Ищецът и след раждането на детето, продължила да работи, като през седмицата, в грижите за него, била подпомагана от свидетеля П., която наела като детегледачка, а впоследствие двете изградили приятелска и емоционална връзка. П. и свидетелят П. се засичали всяка седмица и се сменяли в грижите за детето /П. през работната седмица, а П. през почивните дни/. Заедно със сина и съпруга на пострадалата те направили прощапурник на детето. След смъртта на П. ищецът станала тъжна, не можела да спи, споделяла, че се страхува, че инцидентът може да се случи с нея и няма да има кой да поеме грижите за детето ѝ. Тези ѝ притеснения били провокирани от факта, че тя е единствената възрастна жена във фамилията, тъй като родителите на съпруга ѝ са починали. Преди злополуката ищецът споделяла, че има намерения да роди второ дете, но след нея заявявала, че не смее. Споделяла, че майка ѝ липсва и не може да получи помощ от нейна страна. М.П. се постарала загубата на майка ѝ да не се отрази на детето. Липсата ѝ усещала по осезаемо около значими събития – осми март, рождения ѝ ден, годишнина от смъртта ѝ. Продължила да я споменава често в разговори със свидетеля П., като очите ѝ се навляжнявали и плачела. Към момента тя среща подкрепа от страна на баща си и брат си, които продължават да я посещават в С..
Казаното се установява от показанията на свидетелите Ч., П., К.и Г.. Свидетелите Ч.и П. имат преки впечатления относно отношенията между пострадалата, членовете на нейното семейство /съпругът ѝ/ и разширената фамилия /синът, дъщеря ѝ и внучето ѝ/. Показанията им са последователни и непротиворечиви и макар, те да се намират в близки приятелски отношения с ищец, съдът има дава вяра. Заявеното от тези свидетели се подкрепя частично от показанията на свидетелите на ответника К.и Г.. Те също описват П., като затворен човек, но казват, че приживе тя е споделяла за децата си и е имала добри отношения с тях.
В рамките на производството по гр. д. № 1955/2015 г. по описа на РС Л., по предявени искове от Николай Данков Пашов /съпруг на П.П./ и С.Н.П./син на П.П./ против ответника, за обезщетяване на неимуществени вреди от настъпилата смърт на техния наследодател, са им присъдени обезщетения за причинени неимуществени вреди в размер на 49 820,00 лв. /при заявен иск от 80 000,00 лв./ за първия и 29 820,00 лв. /при заявен иск от 40 000,00 лв./ в полза на втория.
При анализа на фактите съдът не дава вяра на показанията на свидетеля К.относно причините за настъпване злополуката с П.. К.не е очевидец на събитията. Към датата на настъпване на злополуката тя се е намирала в друго помещения на детската ясла. Обстоятелството, че в близост до тялото на П. е намерен стол, само по себе си не е основание да се направи извод, че тя е паднала от него. Свидетелят Г., която по време на злополуката се е намирала в същата стая, не е казва, че е видяла П. да се качва на стол. Тя се е заела с триенето на шкафовете–легла, за което е ползвала мокър парцал. Ако е поела инициативата да трие стъклата на вратата към терасата то тази дейност не се е нуждае от мокра кърпа. Това навежда на извода, че не е било необходимо да се качва на стол, от които в последствие да е паднала.
В съобразителната част на т. 15 от ТР № 6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че задължителни по смисъла на чл. 300 ГПК за гражданския съд, относно това дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са само тези актове на наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние - с присъда, решение по чл. 78а НК или споразумение в наказателния процес. Съгласно даденото разрешение, решението по чл. 78а НК се приравнява на влязла в сила присъда, поради това, че и в този случай деянието си остава престъпление, а не административно нарушение, като разликата с присъдата е само във вида на отговорността - освобождаване от наказателна отговорност и налагане или не на административно наказание. С оглед казаното следва да се приеме, че наказателното постановление или актът на съда за неговата отмяна по НАХД имат за предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, поради което те не обвързват, съгласно чл. 300 ГПК, гражданския съд относно вината на дееца и противоправността на деянието. Съобразно изложеното, обстоятелството, че наказателните постановления, с които е ангажирана административно наказателната отговорност на ответника за нарушаване на изискванията за здравословно и безопасни условия на труд, са отменено, няма задължителна сила и не може да бъде взето предвид при очертаване на фактите по делото. По тези съображения съдът не обсъжда ангажираните от ответника решения по НАХД № 573/2017 г. и 344/2017 г., двете по описа на РС Л.. Изводите на съда, обективирани в решенията, не могат да обвържат настоящата инстанция, респективно да са основа за формиране на извод за липса на нарушения на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд.
При установените факти съдът прави следните правни изводи.
Съдът е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, причинила смърт на работник или служител с правна квалификация чл. 200 КТр и възражения за намаляване отговорността на работодателя с правна квалификация чл. 201, ал. 2 КТр.
Приживе П.П. е работила на длъжност „Медицинска сестра“ в Детска ясла № 1 „Шарено петле“ в гр. Л.. Детските ясли, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях /Наредба № 26/ са организационно обособени структури, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст. Като организационно обособени структури детските ясли са работодатели по смисъла на § 1 от ДР на КТр. Задължително в тях работят медицинска сестра или акушерка, педагог и детегледачка /чл. 9 Наредба № 26/, т. е. те се наемат от детските градини и работят към тях. С оглед на казаното, съдът приема, че към датата на настъпване на трудовата злополука П. се е намирала в трудово правоотношение с ответника, който е материалноправно легитимиран до отговаря по заявена от наследник на П. /нейна низходяща/ претенция за заплащане на обезщетение за вреди от трудова злополука с настъпила от нея смърт. Аналогично становище е изложено и в рамките на приключилото производство за обезщетяване на вреди от същия юридически факт /трудова злополука/, заявена от сина и съпруга на П.П., разгледана в рамките на производството по гр. д. № 1955/2015 г. Настоящият състав няма основание да застъпи различно от това становище.
Работодателят отговаря за увреждания на живота и здравето на работника или служителя, причинени от трудова злополука. По делото по несъмнен начин е установено, че по време на изпълнение на възложена от ответника работа /годишно почистване на помещенията в детската ясла/ П.П. е получила внезапно увреждане на здравето. В резултата на увреждането впоследствие е настъпила и нейната смърт. С оглед на казаното злополуката е трудова. Трудовият ѝ характер е признат от осигурителния орган /НОИ/, въз основа на подадена декларация, а след разследването ѝ е издадено разпореждане от него, което не е оспорено.
При настъпила смърт на работник работодателят отговаря имуществено пред неговите наследници. Искът е предявен от низходящ на П.П. /нейна дъщеря/, т. е. от лице, което е материалноправно легитимирано да търси заплащане на обезщетение от ответника.
Основанието за ангажиране отговорността на работодателя е неизпълнението на неговото относно задължение по трудовото правоотношение - да създава нормални условия за изпълнение на възложената работа на работника и служителя /чл. 127, т. 3 КТр/, като му осигури безопасни и здравословни условия за труд, така че всяка опасност за живота и здравето му да бъде предотвратена. При увреда на здравето или смърт на работника през време и във връзка или по повод на извършваната работа, работодателят дължи обезщетение за причинените вреди – имуществени или неимуществени. От отговорност той може да се освободи само при умишлено увреждане или смърт от работника. Отговорността на работодателя може да се намали само при проявена от пострадалия груба небрежност. Според съдебната практика груба небрежност е тази, при която увредения не е положил за себе си грижата, която би положил и най- небрежния, зает със съответната дейност, при подобни условия. При настъпила трудова злополука, пострадалият има принос към настъпването на резултата /увреждането на здравето или смъртта/, когато е извършил работата при липса на елементарно внимание или старание, в нарушение на основите технологични правила и изисквания за безопасност.
В случая по делото е установено, че пострадалата е извършвала работа, възложена ѝ от ответника. Възлагането е извършено с акт на работодателя – правилника за вътрешния трудов ред, с който пострадалата е запозната. В хода на изпълнение на работата не се установи П. да е нарушила правилата за безопасност. Не се установи по несъмнен начин, че при почистване в едно от помещенията на детската ясла, тя са е качила на стол, от който е паднала. По несъмнен начин е установено единствено, че тя е паднала, в следствие на което е получила черепно-мозъчна травма, от която настъпила смъртта ѝ. При установено от нейна страна нарушение на правилата за безопасност, допринесло за настъпване на резултата /смърт/ за съдът би възникнало задължение да изследва нарушени ли са конкретни правила за безопасност, което се оспорва от ответника в отговора. При данни за такива нарушения следва да се установи какъв е приноса на пострадалият към резултата и с оглед на него да се определи процента, с който да се намали определеното по справедливост обезщетение.
С оглед на казаното, при липса на данни в хода на производството, за проявена от пострадалата груба небрежност, съдът не трябва да изследва нарушени ли са конкретни правила за безопасност или не. Аналогично становище е изложено в мотивите на опр. № 125/15.02.2018 по гр. д. 3481/2017 г. на IV ГО на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение по в. гр. д. № 37/2017 г. на ОС Л., с което е потвърдено решение по гр. д. № 1955/2015 г. на РС Л. и е присъдено обезщетение в полза на съпруга и сина на пострадалата.
В хода на производството са направени възражения за намаляване размера на обезщетение с присъдено в полза на ищеца обезщетение от общественото осигурява във връзка с настъпилата смърт на нейната майка и с получено във връзка със смъртта ѝ застрахователно обезщетение. Съдът намира, че това възражение е основателно единствено досежно изплатеното обезщетение от общественото осигуряване в размер на 180,00 лв., по аргумент от чл. 200, ал. 3 КТр. Не могат да се споделят доводите на ответника за намаляване размера на обезщетението с платеното обезщетение, в размер на 333,33 лв., по групова застраховка „Злополука на учащи“.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТр обезщетението се намалява с размера на получените суми по сключените
договори за застраховане на работниците и служителите. Такова намаляване се
извършва само в случаите на сключени договори за задължителна застраховка на
работници и служители за риск „трудова злополука“, за сметка на работодателя,
при условията на чл. 57 ЗЗБУТ. При настъпил риск трудова злополука
обезщетението се изплаща от натрупаните вноски от работодателите, който те
превеждат в интерес на работниците и служителите за настъпилото застрахователно
събитие. Изпащането на обезщетение за същата вреда от рабодателя, без
приспадане на платеното на застрахователя по риск трудова злополука, би довело
до двойно обезщетяване на една и съща вреда. За да не са допусне това законът
предвижда приспадане. В случай на ищеца е заплатено обезщетение, но не по
сключена от ответника застраховка по риск трудово злополука, а по застраховка
по риск „Злополука на учащи“. Тя е сключена от служители на ответника групово,
сред които е и пострадалата. С оглед на казаното няма основания за намаляване
размера на обезщетение с платеното застрахователно обезщетение в полза на ищеца
/в изложени смисъл Решение № 227 от
25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2016 г., IV г. о., ГК, допуснато
по въпроса: „Следва ли заплатеното обезщетение по задължителната застраховка
трудова злополука, сключена от работодателя, да се приспада от обезщетението,
определено по иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди“/.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука
при настъпила смърт на работника съдът следва да вземе предвид всички
установени по делото обстоятелства, от значение за определяне справедлив размер
по смисъл на чл. 52 ЗЗД. В случаят следва да се отчетата обстоятелствата, при
които е настъпила злополуката, възрастта на работника, отношенията между
пострадалия и неговите близки, заявили претенция за заплащане на обезщетение,
страданията, които те са изживели във връзка със загубата му, загубата на
морална и емоционална подкрепа, която е по завишена, когато ищецът по делото е
непълнолетно дете, обществено-икономическите условия в страната, размерът на
присъжданите обезщетения по сходни дела, като се отчете, че осъждането само по
себе си също възстановява част от вредите.
Пострадалата
към датата на смъртта ѝ е била на 58 години, т. е. в трудоспособна
възраст. Злополуката с нея е настъпила на 24.08.2015 г., а смъртта ѝ
четири дни по-късно /на 28.8.2015 г./. В този отрязък от време тя е била
подложена на хирургична интервенция, но усилията за запазване на живота ѝ
не са дали резултат. Пострадалата и ищецът са майка и дъщеря. Между тях е
съществувала близка емоционална връзка. Обстоятелството, че двете са живели в
различни населени места, не дава основание на съда да направи извод за
обратното. Около година преди да настъпи смъртта на П. ищецът е родила дете.
Това е било първото внуче в семейството на пострадалата. Тя активно се е
включвала в грижите за него и почти всяка седмица е била в дома на ищеца.
Несъмнено раждането и грижите за детето са задълбочили връзка майка-дъщеря.
Ищецът е разчитала на помощта на своята майка. След раждането на детето тя е
продължила да работи. В грижите за него през седмицата е разчитала на свидетеля
П., която е наела като детегледачка, а през почивните дни е подпомагане от майка
си. Ищецът е планирала да има второ дете, а в грижите за него отново е
разчитала на помощта на пострадалата. Изградените отношения на топлина и
близост дават основание да се приеме, че моралните вреди от внезапната смърт на
майката на ищеца са с голям интензитет. Това се установя по несъмне начин и от
събраните в хода на производството гласни доказателства. Според тях след
злополуката ищецът не е можела да спи, имала е притеснения, че с нея също може
да се случи инцидент и няма да има кой да поеме грижите за детето ѝ. Във
фамилията тя е останала най-възрастната жена, тъй като родителите на съпруга
ѝ също са починали. Среща подкрепа от своя баща и брат, но те не могат да
заместят грижите и помощта на нейната майка. Близо четири години след
внезапната смърт на П. тя продължава да е част от живото на ищеца. При срещите
ѝ със свидетеля П. ищецът продължава да говори за майка си, спомня си за
нея, а при тези разговори се разстройва и плаче. Загубата на толкова близък
човек, спомена за него е естествено да предизвикат силни емоции, което във
времето ще са с по-малка честото и интензивност. Видно от показанията на
свидетелите на ищеца тя е започнала да преодолява изначалните си страхове от
загубата, като вече се замисля за възможността да има второ дете, което да
отгледа без помощта на своята майка.
При
определяне размера на обезщетението съдът взима предвид, че бащата и брата на
ищеца са заявили своите претенции за обезщетяване на вредите от смъртта на
пострадалата. С влязло в сила решение са им присъдени обезщетения в размер на 49 820,00
лв. и 29 820,00 лв. Тези обезщетения следва да се вземат предвид в настоящото
дело, като се отчете, че частичното им уважаване е при по- ниски размери на
заявените претенции /80 000, 00 лв. от съпруга на пострадалата и 40 000,00
лв. от сина ѝ/ и съобразно проведеното доказване в рамките на процеса. С
оглед на това те мога да служат като отправна точка за минимум на
обезщетението, но определеното от съда по настоящото дело следва да се измерява
с тях като абсобютва величина. В тази връзка, трябва да се вземат предвид и
размери на обезщетения, присъждани по сходни дела, в период близък до този на
настъпилата смърт на пострадалата, като те са в границите около 70 000,00
– 80 000,00 лв. /решение № 51/08.05.2018 г. по гр. д. № 2302/2017 г. на III ГО на ВКС – определено обезщетение на пълнолетни деца и
съпруга във връзка с настъпила смърт от трудова злополука на 03.12.2014 г., в
размер на по 70 000,00 лв., намелени с платно застрахователно обезщетение;
решение № 202/12.12.2014 г. по гр. д. № 1298/2014 г. на III ГО на ВКС – определено обезщетение на съпруга, две
пълнолетни деца и родители на пострадал, починал от трудова злополука на
17.05.2011 г., обезщетение в размер на 80 000,00 лв., редуцирано паради
принос на пострадали към настъпилия резултат/.
Съобразявайки
казаното до тук, съдът определя обезщетение в размер на 70 000,00 лв. От
него следва да се приспадне платеното на ищеца обезщетение от общественото
осигуряване в размер на 180,00 лв., като ѝ се присъди такова в размер на
69 820,00 лв., ведно със законната лихва от 29.08.2015 г. до изплащането
му, а иска за горницата да се отхвърли.
Ищецът е
заявил искане за разноски. По делото той е представляван от адвокат, като за
предоставените от него правно помощ са ангажирани доказателства за платено
възнаграждение от 2 400,00 лв. Доказателства за други разноски не са
ангажирани. При изходя на спора в тежест на ответника следва да се възложи
заплащането на разноски в размер на 1 680,00 лв.
Ответникът
също е заявил искане за разноски. По делото той е ангажирал доказателства за
разноски в размер на 1 000, 00 лв. /платено адвокатско възнаграждение/. От
тях, при изхода на спора, в тежест на ищеца следва да се възложи заплащането на
сумата от 300,00 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи
заплащането на държавна такса от 2 792,80 лв. /69 820,00х4%/.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 200 КТр Детска ясла № 1, „Шарено петле“, с адрес гр. Л., ул. „Съйко Съев“ № 3 да заплати на М.Н.П., с ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. ************сумата от 69 820,00 лв. /шестдесет и девет хиляди осемстотни и двадесет лева/ - обезщетение за търпени и бъдещи неимуществени вреди в резултата на причинена при трудова злополука смърт на нейната майка - П.В.П., ведно със законната лихва от 29.8.2015 г. до изплащането ѝ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до сумата от 100 000,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Детска
ясла № 1, „Шарено петле“, с адрес гр. Л., ул. „Съйко Съев“ № 3 да заплати на М.Н.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. ************сумата от 1 680,00 лв.
/хиляда шестстотин и осемдесет лева/ - сторени разноски, съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М.Н.П., с ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. ************да
заплати на Детска ясла № 1, „Шарено петле“, с адрес гр. Л., ул. „Съйко Съев“ №
3 сумата от 300,00 /триста лева/ - сторени разноски, съобразно отхвърлената
част на иска.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Детска ясла № 1, „Шарено петле“, с адрес гр. Л.,
ул. „Съйко Съев“ № 3 да заплати на РС Л. държавна такса в размер на
2 792,80 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и два лева и осемдесет
стотинки/.
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Л..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: