Решение по дело №483/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, против Решение № 240/22.07.2024г., постановено по АНД № 197/2024г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № **********, с който на „Медекс“ ООД за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

Релевирани са касационните основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, вр. чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение. Въз основа на изложените мотивирани възражения в подкрепа на всяко от касационните основания се претендира отмяна на решението и потвърждаване на оспорения ЕФ като законосъобразен. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на размера на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Ответната страна, чрез пълномощника си в депозирано писмено становище оспорва касационната жалба изцяло, като излага подробни съображения в подкрепа на възприетите от въззивния съд основания за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. Отправено е искане за отхвърляне на касационната жалба и присъждане на разноски по делото.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Варна е изразил становище за оставяне в сила на оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд, от страна, която има интерес да оспори въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348, ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че в 08.36ч. на 06.07.2021г., в землището на [населено място], обл. Варна, с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че моторно превозно средство на „ Медекс“ ООД – т. а. с ДК№ [рег. номер], с допустима техническа маса 7 200, с брой оси 2, категория Евро 5 В, без ремарке, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. ЕФ е връчен по надлежния ред.

РС – Девня е приел от правна страна, че към момента на извършване на нарушението по чл.179, ал.3б ЗДвП не е била предвидена възможност съгласно чл. 189ж, ал.1 ЗДвП да се ангажира отговорността на дружеството.

Оспореното решение е правилно.

Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция (ДВ, бр. 105/2018г., в сила от 01.01.2019г.) към датата на извършване на нарушението – 06.07.2021г., регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста с ДВ, бр. 13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г., обхватът на нормата е разширен до нарушенията по чл.179 ал.3 – 3б от ЗДвП включително, което е несъмнено доказателство, че към посочената дата 06.07.2021г. санкционирането на осъщественото от дружеството административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Правилен е изводът на въззивния съд, че санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е достатъчно основание за отмяната на фиша.

При издаване на електронен фиш по аргумент на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП са неприложими сроковете по чл.34 от ЗАНН, поради което не се споделя извода на районния съд, че електронния фиш е издаден след срока по срока по чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН.

В допълнение към изложеното от РС - Девня, по отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето по дело С-61/23 на СЕС с решение от 21.11.2024г., съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В този смисъл санкционната норма на чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по същия закон, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв., следва да остане неприложена. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като съдът правилно е установил, че са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.

Решението е законосъобразно, което налага оставянето му в сила.

Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.3 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Ответникът е представляван в касационното производство от адв. М.. От Договор за правна защита и съдействие се установява, че е договорено и платено в брой възнаграждение за адвокат в размер на 600лева. Предметът на спора е наложена имуществена санкция в размер на 2500лева, поради което на основание чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2024г. минималното възнаграждение за адвокат е 550 лева. Делото е със средна степен на фактическа и правна сложност, поради което възражението за прекомерност от страна на жалбоподателя е неоснователно. На основание чл. 63д, ал.1, вр. чл.143, ал.1 от АПК, АПИ следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника сумата от 600лева, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 240/22.07.2024г., постановено по АНД № 197/2024г. по описа на Районен съд – Девня.

ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура”, да заплати в полза на „Медекс“ ООД, ЕИК ********* сумата от 600лв. /шестстотин/, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.