№ 2019 г., гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав на
шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в
състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Д.Недева адм. дело
№680 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба на “**“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от
управителя Ф.А.Ш., против Ревизионен акт № Р-03001816004663-091-001/13.07.2017 г.
издаден от органи по приходите, потвърден с Решение №349/05.02.2018 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна, с
който са установени: задължения за КД по ЗКПО за данъчен период 2013 г. в
размер на 11 669.93 лв. главница и 4 528.40 лв. лихва, и за 2014 г. в
размер на 321 103.82 лева главница и 91 979.16 лева лихва.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на издадения РА, и потвърждаващото го решение, поради
допуснати при постановяването му нарушения на процесуалните правила и
неправилно прилагане на материалния закон, поради което се претендира неговата
отмяната.
Твърди се, че констатациите в
Ревизионния акт не отговарят на действителната фактическа обстановка. Излагат
се доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното
производство. Поддържа се, че с решението не са били обсъдени направените
възражения срещу Ревизионния акт. Твърди се, че органа по приходите неправилно
е приложил ЗКПО при тълкуване на сделки между свързани лица, отклонение от
данъчно облагане, „пазарна цена“, определяне на данъчния финансов резултат,
разходите, които не се признават за данъчни цели, данъчно третиране на
задължения, основанията за допълнително увеличаване на финансовия счетоводен
резултат на дружеството, лихвите при превишение на годишния корпоративен данък
над определените авансови вноски. Сочи се, че в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г.
е определено при какви условия, кой метод може да бъде използван, като е
допустимо едновременно прилагане на два или повече метода, в случаите, когато
самостоятелното им прилагане не води до резултат, отразяващ обичайните
търговски и финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими
условия. Съгласно чл.65 от Наредбата за целите на определяне на пазарните цени
при необходимост следва да се ползват и оценки на лицензирани оценители.
Определението за „пазарна цена“, дадено в т.16 на §1 на ДР на ЗДДС, поставя
като задължително условие тази цена да е определена чрез някои от тези методи.
Твърди се, че при прилагане на методите за определяне на пазарните цени органът
по приходите може да събира и анализира допълнителна информация, различна от
представената от задълженото лице, необходима за анализите на сделките между
свързани лица и сделки, чрез които се постига отклонение от данъчно облагане. Поддържа
се, че извършването на анализ на съпоставимост е от фундаментално значение за
определяне на пазарните цени между свързани и несвързани лица. Органът по
приходите не разполага с пазарна стойност на извършената услуга по метода на
увеличената стойност, поради което е следвало да постанови да бъде извършена
експертиза или да установи пазарната стойност на услугата по друг метод. Счита,
че изчисленията за определяне на пазарна цена на продуктите на ревизиращия
орган са неясни, тъй като в РД липсват данни посочените натурални и стойностни
показатели, ползвани в изчисленията, в кое приложение на РД се съдържат. При
направените изчисления от РО са взети предвид не данни за реализирана –
фактурирана продукция в натура, а са взети данни за произведена такава – „Брой
изработени изделия“. Липсват данни за пазарната цена на услугата изработка на
ишлеме, която да е определена по метода на увеличената стойност. В Ревизионния
акт органът по приходите не е изградил база за сравнение на услуги с подобен
предмет, изпълнени от дружеството през 2011 и 2012 г., с цел да установи, че
изпълнените услуги по изработка на ишлеме са сходни с тези изпълнени услуги
през 2013 г. и през 2014 г. при същите условия, при същите параметри и върху
сходни изделия – сходни модели на колани и на детайли за колани – патета. В жалбата
се сочи, че пазарните цени следва да бъдат определени въз основа на анализ на осъществени
неконтролирани сделки, който следва да бъде установен, чрез представяне на
фактури, евентуално и договори и приемо-предавателни протоколи за осъществяване
на съответните услуги по конкретни цени.
В този смисъл счита, че органът по приходите не е доказал хипотезата за
наличие на отклонение от данъчно облагане и основанията за прилагане на
правилата за трансферно ценообразуване. Не е определена пазарната стойност на
услугата „обработка на ишлеме“ по метода на увеличената стойност, при който
обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се
увеличи с обичайната печалба, и свързаните с това стойности на данъчни приходи.
Релевират се доводи, че неправилно
органът по приходите е увеличил данъчния финансов резултат и данъчната основа
при изчисляване на корпоративен данък за 2013 г. и за 2014 г. на основание
чл.78 от ЗПКО, във връзка с чл.26, т.2 от ЗКПО, чл.4, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗСч.
Сочи се, че предоставянето на търговски отстъпки е често срещано явление в
търговската практика и е част от маркетинговата стратегия на дружеството, както
и, че широко разпространена в търговската практика на „**“ ЕООД е прилагането
на така наречените „отложени възвръщаеми парични отстъпки“, като единствено в
този случай е налице хипотезата „ползване на отстъпки след датата на възникване
на данъчното събитие“ на доставката. Сочи, че разновидност на този вид
търговски отстъпки се прилагат в случаи, при които доставчикът е предал стоката
и я е фактурирал, но плащането на цената е отложено за по-дълъг период от
време. При предсрочно плащане страните могат да се договорят, да се направи
отстъпка от първоначално определената цена. В ревизионното производство са били
представени от дружеството писмени обяснения, в които е изяснено, че за периода
2013-2014 г. са били издавани кредитни известия за отстъпка/сконто на цена на
основата на клаузи в договорите за продажби на стоки и услуги/изработка на
изделия на ишлеме/ и вербални договорки с клиентите ** *** ** ** При предсрочно плащане от страна на
клиентите се предоставяла отстъпка/сконто на цена в размер на 2.5 % - 5 % от
фактурната стойност. Предоставянето на контрагентите на търговски
отстъпки/сконто на цена, в това число и вербално договорените, са били
документирани от дружеството съгласно изискванията на счетоводното и данъчно
законодателство, чрез издаване на кредитно известие. Издаденото кредитно
известие било осчетоводено в намаление на счетоводните приходи на дружеството
съгласно СС-18 и е било отразено в намаление на вземанията по партидата на
контрагента. На кредитното известие дружеството задължително е посочвало
информация за размера на търговската отстъпка/сконто на цена в процент и
фактурата за продажба, към която се отнася кредитното известие.
Жалбоподателят сочи, че в ревизионния акт няма данни за
отчетени разходи, счетоводни разходи, които да попадат в хипотезата на чл.26,
ал.2 от ЗКПО. В РД не се съдържат данни, от които да е видно, че начислени
счетоводни разходи за 2013 г. на стойност 50.41 лв. и за 2014 г. на стойност
1040 лв. са били свързани със счетоводни разходи за начислени глоби,
конфискации, включително по чл.307а от НК и други санкции за нарушаване на
нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински
задължения.
Счита, че неправилно органът по приходите е приложил хипотезите на ал.1 и
ал.2 на чл.46 от ЗКПО, тъй като разпоредбата на ал.1 не се прилага в случаите
на ал.2 на чл.46 от ЗКПО. По счетоводните сметки не се отчитат сделки, а
разчети и изменения на разчети по вземания и задължения. Към това неправилно
увеличение на данъчната основа се е стигнало в резултат на липса на конкретната
фактическа обстановка, с което са били нарушени основни принципи и изисквания
на ДОПК, заложени в чл.3 и чл.5.
Твърди се, че неправилно органа по
приходите е определил лихвите за неправилно определени размери на авансови
вноски за корпоративен данък за 2013 г. и за 2014 г. на основание чл.89, ал.1 и
ал.5 от ЗКПО. От РА не става ясно как органът по приходите е определил
превишението, какви месечни или тримесечни авансови вноски се дължат, каква е
сумата, върху която се дължат лихви, дължимият корпоративен данък, лихвеният
период, размера на лихвения процент през олихвявания период, по кой член от
ЗКПО се определя формулата.
Поддържа, че неправилно органът по
приходите е определил размера на изчислените лихви на основание чл.175 от ДОПК,
във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ.
Сочи, че с връчването на РД на
дружеството не са били приложени описаните в същия приложения, поради което
дружеството жалбоподател не е имало възможност да се запознае с тях.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, като по
съществото на спора изразява становище за незаконосъобразност на ревизионният
акт, поради което отправя искане за
неговата отмяна и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП Варна, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата. По съществото на спора отправя искане за
отхвърлянето й като неоснователна, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение определено
по реда на чл.8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, и в рамките на задължителната проверка по
чл.160 ДОПК приема за установено от фактическа страна следното:
Ревизията е възложена със ЗВР№Р-03001816004663-020-001/08.07.2016г.,
изменена със ЗИЗВР№Р-03001816004663-020-002/14.10.2016 г. и
№Р-03001816004663-020-003/15.12.2016 г., с обхват ДДС и Корпоративен данък, за
периода от 01.01.2013г. до 31.12.2014 г. За извършената ревизия бил издаден РД №Р-03001816004663-092-001/19.06.2017
г., връчен на 20.06.2017 г. по електронен път, като срещу РД няма постъпило в
срок възражение. Ревизионното производство приключило с издаден PA №Р-03001816004663-091-001/13.07.2017г., обжалван пред Директора на Дирекция “ОДОП” Варна при ЦУ на НАП,
който с решение № 349/05.02.2018 г. го е потвърдил, като е обсъдил и
направените възражения в жалбата до него, които е приел за неоснователни.
В хода на ревизионното производство е установено,
че едноличен собственик на капитала на „**“ ЕООД е "*** ***", ****
с рег.№ *** **на Административен съд гр.***, Ф.Р.Г..
Управителят
на дружеството - Ф.А.Ш., роден във Ф.Р.Г., гр.В., е представляващ на "***
***" **** и "** **" *****.
Основната
дейност на дружеството е изработка на ишлеме на кожени изделия - колани и
детайли за колани-патета с получатели "*** ***" **** и "** **"
*****. В ревизионното производство били представени договори за обработка,
сключени между „**“ ЕООД и: 1. „*** ***" **** от дата 24.11.2004 г. и
действащ за период от 5 години след подписване на същия; 2. „** **“, ***** от
дата 24.11.2004 г. действащ за период от 5 години след подписване на същия. Органите
по приходите констатирали, че не са представени актуални договори за обработка,
касаещи ревизирания период. Установено било, че фактурираните услуги за
изработка на изделията към свързаните лица са
били на цени под себестойността им. За периода 2012 г. – 2014 г. „***
***“ **** и „** **“ *****са основни доставчици на материали и стоки. По
банковите сметки на „**“ ЕООД не са били установени плащания към свързаните с
него лица „*** ***“ **** и „** **“ ***** /л.1499-1506/. Стоките били продавани
основно на **** ** **“, ****; **** ** *****&** ** ***; ** ** **.
В
писмени обяснения дружеството посочило, че клиентите на жалбоподателя ** ** **;
** **; ** ***; ** *** Ltd и ** ** **са извършвали плащания по банковите сметки
на "*** ***", разкрити във Ф.Р.Г. /л.309-311, папка 1 от преписката/.
Били съставяни протоколи за прихващане на вземания, в които били посочени
задълженията по фактури и вземанията по фактури. Извършените прихващания
намерили отражение в счетоводството на дружеството по дебита на сметка 4992. Други
кредитори във валута от кредита на сметка 411 „Клиенти“ аналитична партида на
клиента, съответно от дебита на сметка 401. Доставчици аналитична партида на
доставчика по кредита на сметка 4992, Други кредитори във валута. В хода на
ревизионното производство бил извършен анализ на счетоводните записвания във
връзка със съставените 16 протокола за прихващане на вземания /протоколи за
уреждане на плащания/, описани в РД /стр. 9-13/.
В
счетоводството приходите от продажби услуги (ишлеме) били осчетоводени по
счетоводна сметка 703 13 /ишлеме синтетика / и 703 14 / ишлеме естествена кожа
и 70315 /ишлеме GP и КР /гросе пате и клайне пате/. Органа по приходите, при
извършен анализ на счетоводните записвания и на първичните счетоводни документи
установил количеството на произведената продукция на ишлеме, себестойността й,
както и размера на отчетената загуба от дейността /изработка на ишлеме/, отразено
в РД/стр. 39-42/. Установено било, че услугите по изработка на ишлеме са
извършвани само към свързаните с „**“ ЕООД лица - “*** ***" **** и "**
**" *****.
Органът
по приходите установил, че за 2013 г. са изработени и фактурирани:
- 1192924 бр. колани синтетика и са
отчетени приходи от продажбата им общо в размер на 184902.11лв., т.е. средна
цена за единица бройка 0.1549 лв.;
- детайли за колани /гросе пате и клайне
пате/, в т.ч.:37220 бр. детайли за колани, отчетени са приходи общо в размер на
10919.26 лв. с единична цена за бройка 0.29337 лв. /0.15евро и общо 246 786
бройки GP и КР с единична цена за бройка 0.00лв./ 0.00 евро.
За 2014
г. са изработени и фактурирани:
- 1 480 023 бр. колани синтетика и са
отчетени приходи от продажбата им общо в размер на 243 909.09 лв., т.е. средна
цена за единица бройка 0.1648лв.
- детайли за колани / гросе пате и клайне
пате/, в т.ч.:
2300 бр.
детайли за колани - GP и КР /гросе пате и клайне пате/, от продажбата на които
са отчетени приходи общо в размер на 674.76 лв. с единична цена за бройка
0.29337 лв./ 0.15евро. и 927915 бройки GP и КР с единична цена за бройка 0.00
лв./ 0.00 евро.
Предвид
факта, че страните по сделката са свързани лица в хода на ревизионното
производство били предприети действия за определяне на пазарна цена на
услугата, като ревизиращите органи са съпоставили цените на услугите за ревизирания
период със средните цени на услугите за 2011 г. и 2012 г., които „**” ЕООД е
фактурирало на свързаните с него лица.
С цел
установяване на средните продажни/пазарни цени органа по приходите извършил проверка за установяване на факти и
обстоятелства на „**“ ЕООД за
финансовите 2011 г. и 2012 г., приключила с Протокол №П-03001817070764-073-001/12.05.2017
г. Въз основа на извършения анализ на представените от „**” ЕООД документи и
счетоводни регистри били установени средните продажни/пазарни цени за изработка
на едно изделие: колан синтетика - 0.3416 лв. и детайли патета /*** ** **, GP и
КР/ средната продажна /пазарна цена на 1бр. детайл - 0.2933 лв./0.15 евро.
Установените
при проверката средни пазарни цени на услугите - изработка на ишлеме на колани
синтетика и аксесоари към тях били съпоставени с фактурираната цена на същите
услуги /изработка на ишлеме/ през 2014 г. и 2015 г. Установена била разлика
/неотчетени приходи/ за 2013 г. в размер на 295 000.34 лв. и за 2014 г. в
размер на 533 889.19 лв., описани в таблица - стр. 43-44 от РД.
С горепосочените
суми органът по приходите на основание чл. 78 от ЗКПО, вр. чл.16, ал.1 от с.з.
допълнително увеличил финансовия счетоводен резултат на дружеството за 2013 г.
и 2014 г.
С РА
бил направен анализ на услугите и съпоставка на стойността им през годините, в
резултат на което било установено, че те значително се отличават за
ревизираните периоди, без ревизираното лице да е доказало съответствието им с
пазарната цена и причините за отклоняването й от нея, по арг. 116, ал. 2 от
ДОПК. Поради факта, че дружеството не е сторило това, то по силата на чл. 116,
ал. 4 от ДОПК органите по приходите приели, че имат правото да установят
пазарните цени въз основа на достъпна информация или доказателства. Органите по
приходите приели, че Наредбата за реда и начините за прилагане на пазарните цени
допуска при особени случаи като процесния, да се прилагат методът на сравнимите
неконтролирани цени и методът на увеличената стойност.
Прието
било, че „**” ЕООД, „*** ***" **** и "** **" ***** са свързани
лица, по смисъла на § 1 , т. 3 от ДОПК и през ревизирания период дружеството жалбоподател
е извършвало услуги шиене на ишлеме на колани и изработка на детайли за колани
единствено към тях.
В
представени писмени обяснения от 14.11.2016 г. /л.309-312 от папка 1 от
преписката/ било посочено, че стойността на услугата /ушиване на колани/ се
формира на база на действително извършените разходи за заплати, осигуровки,
материали, амортизации и общи разходи, разпределени на база брой изделие, което
не можело да обясни големия марж в стойността им през годините, т.к. тяхното
нарастване не е толкова значително в сравнение с увеличаването на приходите. В
счетоводството била създадена аналитична отчетност, чрез която се отчитали
отделно по звена и по видове изделия разходите за ишлеме - синтетика и ишлеме -
естествена кожа. Посочено било, че за част от изделията е реализирана загуба
поради ниската договорна цена на крайния клиент, получател на изделието - ****
***; MEYER; **** и други. Съгласно писмените обяснения финансовия резултат на група
** /Германия, България и Румъния/ за 2013 г. и 2014 г. е загуба.
Представени
били договори за изработка /ишлеме/ от 24.11.2004г. съставени на чужд език
/л.304-307/ и два анекса /л.301-302/, преводи, извършени от заклет преводач на
договорите за изработка и анексите към тях сключени с **** ” *** от 24.11.2004
г. и два анекса към него.
Страните
договорили да си сътрудничат в производството на аксесоари за облекла /колани
за панталони/ въз основа на производство на ишлеме /чл. 1/, като количествата
ще бъдат фиксирани в допълнителни актове към договора. Всички доставки ще са в
полза на „** **” /чл.2/. Цената на производството зависи от количествата на
поръчките и моделите и ще се посочва в допълнителните актове към договора /чл.
5/. В чл. 7 от договора било посочено, че всички плащания ще се извършват
своевременно от двете страни, по банкови сметки, посочени от „** **“ и/или от
производителя. Срока на договора е една година, считано от подписването му и
може да бъде продължаван само със съгласието на двете страни /чл. 9/. С анекс №
1 към договор за изработка /ишлеме/ бил допълнен чл. 1 от договора като
договарящите страни се съгласили да си сътрудничат в производството на
аксесоари за облекла /колани за панталони/ и в производството на компоненти или
незавършени аксесоари за облекла /колани за панталони/ въз основа на
производство на ишлеме. Компонентите, незавършените аксесоари за облекла и
коланите за панталони ще се изработват от изкуствени материали, текстилна лента
или естествена кожа. С анекс №2 към договор за изработка (ишлеме), сключен на
01.10.2005г. договарящите страни приели да продължат валидността на договора,
съгласно чл. 9 на същия за период от пет години от подписването и същия може да
бъде подновен или прекратен при съгласие на двете страни.
Органите
по приходите констатирали, че жалбоподателят не е представил анекси към
договорите от 24.11.2004 г. и/или други договори за изработка /ишлеме/, които
да касаят ревизирания период. Не са били представени уговорените с договорите допълнителни
актове за количеството и цената на поръчките /чл. 2 и чл.5/.
В
ревизионното производство, органите по приходите съпоставили предоставените
първични счетоводни документи със счетоводните записвания и установили, че за
2013г. съгласно аналитичен дневник на сметка 70313 „Ишлеме синтетика“ за
отчетна 2013 г. задълженото лице е отчело загуба в размер на 353 637.28лв. от
услуга - ишлеме синтетика и загуба в размер на 58 897.77лв. от услуга по
изработка на детайли за колани. От счетоводен регистър аналитични салда на
сметка 70313 „ишлеме синтетика“ установили, че са продадени 1267044 бр.
артикули на стойност 187049.61лв. Установено било, че в с/ка 70313 в подсметка
002 били осчетоводени освен произведените и продадени колани синтетика и
произведени и продадени детайли патета - *** ** **- общ брой 74 120 на стойност
2147.50лв. Издадено било кредитно известие №2017/27.09.20013г. към инвойс
№1979/30.08.2013г., с който била сторнирана доставка на 216006р. патета на
стойност 6336.89лв. В сметка 70313002 била сторнирана стойността на доставката,
но не бил сторниран броя на недоставените патета, т.е. изработените и продадени
патета по партида 002 били 52 520 бр. на стойност 2147.50лв.
В
счетоводството на дружеството били останали 74120 бр. патета, осчетоводени по
сметка 70313002, които били извадени като бройки и сума на прихода от данните
за произведените колани синтетика и взети предвид при анализа на данните за произведените
детайли – патета.
Органите
по приходите приели, че са били изработени и фактурирани колани синтетика общо 1192924
бр. като е отчетен приход от продажбата им общо в размер на 184902.11лв., т.е.
средна цена за единица бройка 0.1549лв.
От
регистър аналитични салда за периода на сметка 70315 „Ишлеме GP и КР“ /гросе
пате и клайне пате/ било установено, че са изработени общо 231 486 бр. детайли
за колани - GP и КР /гросе пате и клайне пате/ и са отчетени приходи в размер
на 8771.90лв.
От
аналитичен дневник на сметка 70315 „Ишлеме GP и КР“ били отчетени приходи общо
в размер на 8771.90лв. за 29 900 бройки GP и КР с единична цена за бройка
0.29337 лв./ 0.15евро. Съгласно аналитичен дневник на сметка 70313 002 „Ишлеме
синтетика - *** ** **“ били отчетени приходи общо в размер на 2147.50лв. за 7
320 бройки патета с единична цена за бройка 0.29337лв. /0.15евро./ Установено
било, че за 2013 г. били фактурирани общо 246 786 бройки GP и КР с единична
цена за бройка 0.00лв. /0.00 евро, въз основа на фактури /л. 915- 933, л. 935 и
л. 944 от папка 4/, описани в таблица на страница 40 от РД.
Органите
по приходите установили за 2014г., съгласно аналитичен дневник на сметка 70313
„Ишлеме синтетика“ за отчетна 2014г. задълженото лице е отчело загуба в размер
на 279 452.97лв. от услуга -ишлеме синтетика.
При
анализ на счетоводните записвания по сметката и на първичните счетоводни
документи /фактури за продажби/ било установено, че в с/ка 70313 “Ишлеме
синтетика“ са осчетоводени произведените и продадени колани синтетика и детайли
патета общо 2410238 броя изделия и отчетени приходи общо в размер на 244583.85лв.,
в т. ч.: в подсметка 002 - *** ** **- общ брой 324 870бр. на стойност 674.76лв.; в подсметка 024 - *** ** **- общ брой 263
425бр. на стойност 0лв.; в подсметка 025 - *** ** **- общ брой 341 920бр. на
стойност 0лв.; в подсметки 001 , от 003 до 0023 и 026 фактурираните колани
синтетика били 1480 023 бр. и отчетените приходи от продажбата им общо в размер
на 243 909.09лв., т.е. средна цена за единица бройка 0.1648лв.
Установено
било, че са изработени общо детайли ишлеме - *** ** **- 324 870бр., GP /гросе
пате/ 263 425 бройки, КР /клайне пате/ 341 920 бройки и са отчетени приходи
единствено от продажбата на 2 300 бройки *** ** **, общо в размер на 674.76лв.
като единичната цена за бройка е 0.29337лв./0.15евро/. Органът по приходите
установил, че за 2014 г. са били фактурирани на ** ** общо 927915 бройки *** **
**, GP и КР с единична цена за бройка 0.00лв. /0.00 евро въз основа на фактури,
описани на стр. 41 от РД.
По
отношение на данните, въз основа на които са определени средните продажни цени
на услугата - обработка на ишлеме на колани и детайли за колани /неконтролирани
сделки/, били анализирани извършените услуги по изработка /ишлеме/ от „**“ ЕООД
към свързаните към него лица за финансовите 2011 г. и 2012 г. поради факта, че
всички предходни сделки с процесната производствена линия са извършени между
свързани лица и първоначалният доставчик е установим, както и поради
обстоятелството, че липсва сравнителен материал за такава услуга от независимо
лице.
С
Протокол № Р-03001816004663-ППД-001/02.06.2017г. били приобщени доказателства
събрани в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства,
приключила с Протокол № П-03001817070764-073-001/12.05.2017г. Органите по
приходите извършили анализ на представените документи и счетоводни регистри от
„**“ ЕООД и установили данни за извършени и фактурирани услуги - изработка
колани и детайли за колани на ишлеме за 2011 г. и 2012 г., в т.ч. брой
изработени изделия, размер на реализираните приходи по групи изделия: изработка
на ишлеме - колани синтетика и изработка на ишлеме - колани естествена кожа /ЕК/.
За
изработка на ишлеме - детайли за колани - патета /GP и КР/ била установена
средната продажна/пазарна цена на 1бр. детайл - 0.2933лв. установена въз основа
на фактура № 1505/13.11.2012г. /л. 1051/ и Аналитичен дневник на сметка 70315
ишлеме - GP и КР за 2012г. Органите по
приходите приели, че средна пазарна цена за единица изделие на услугата шиене
на ишлеме на колани синтетика е била в размер на 0.3415лв. и на услугата
изработка на детайли патета - 0.2933лв. и са установили неотчетени приходи
съгласно чл. 16 от ЗКПО, вр. чл.78 от с.з., описани в таблица на стр. 43-44 от
РД.
Установено
било, че по кредита на сметка 70299 „Отстъпки“ са осчетоводени за суми със знак
„минус“ за 2013г. в размер на 232542.33лв. и за 2014г. в размер на 309535.46
лв. Сметката била приключена със сметка 123 „Печалби и загуби“.
В писмени
обяснения „**“ ЕООД посочило, че за периода 2013 г.-2014 г. са издавани
кредитни известия за отстъпка/сконто на основата на клаузи в договорите за
продажби на стоки и услуги /изработка на изделия на ишлеме/ с клиентите ** **
**; *** *** & **.**; *** ** **; ** *** Ltd при предсрочно плащане от страна
на клиентите. Отстъпката/сконтото била в размер на 2.5% - 5% от фактурната
стойност. За сконтото се издавало кредитно известие и се отразявало по
партидата на клиента. На кредитното известие задължително се посочвала
информация за размера на сконтото в процент % и дните за предсрочно плащане,
част от клиентите са извършвали плащания по сметките на „*** ***“ във Ф.Р.Г.,
за което били съставяни протоколи за прихващане.
В хода
на ревизията не били представени договори, анекси и/или споразумения сключени с
клиентите на ревизираното лице, в които да са договорени вида на стоката,
продажната и цена и размера на отстъпките.
В
съставените фактури за продажби и кредитните известия /КИ/, които се отнасят за
отстъпки/сконто било констатирано, че в същите е вписана банковата сметка на
дружеството в Райфайзенбанк ЕАД. Към всяко КИ бил приложен опис, от който бил
установен размера на предоставената отстъпка за предсрочното плащане по
фактурите.
В
инвойсите, издадени на клиент ** **** &**.** **I ****, била предоставена
отстъпка от 5 % при плащане в срок до 10 дни, 2.5% при плащане в срок до 30
дни; за клиенти ** *** ** **1; "**** *** S.R.L." ****; *** *** ** ** ****;
**i ** *** ***; ** **und **.** **'* Fashion ** била предоставена отстъпка от 4
% при плащане в срок от 10 дни.
Органите
по приходите извършили анализ на счетоводните записи по кредита на сметка 70299
„отстъпки“ във връзка с КИ за всеки клиент по отделно като проследили
стойността на инвойсите, указания в тях срок за плащане, датата на плащане и
полагащата се отстъпка.
Съпоставени
били с постъпилите суми по банковата
сметка на жалбоподателя в Райфайзенбанк България ЕАД от „*** ** **“ ***; „***
** *****&** **“; „** ** und **.** **’* **“ и от представените документи за
извършени плащания по банкови сметки на **** “ ***, **** от „**** ***“ *.*.*.;
„*** ** **“ и „**** *** ** **.**“.
Установените
резултати били изведени в таблици за всеки клиент поотделно - по номер на
кредитно известие, осчетоводена отстъпка; полагаща се отстъпка и плащания без
право на отстъпка/поради плащания след указания срок в инвойсите или без
доказателства за реално осъществени плащания, както и за отстъпки по инвойси
издадени в периоди преди ревизирания, когато били отчетени и приходите от
продажбите, описани в РД /стр. 14 до 39/.
Органите
по приходите извършили анализ на всяко едно издадено от „**“ ЕООД кредитно
известие, като установили, че същите са формално редовни, но посочените в тях
отстъпки са в нарушение на вписаните в инвойсите договорени условия относно
сроковете за плащане и вида и размера на отстъпките. Приели, че отчетените в
счетоводството отстъпки за плащане са в нарушение на основните принципи на
закона за счетоводството съпоставимост между приходи и разходи, на текущо
начисляване, изискващ приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития да
се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на
получаването или плащането на паричните средства, и да се включват във
финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Приели, че по смисъла на
чл. 17 от ЗСч /отм./, разходите и приходите се класифицират и представят във
финансовите отчети при условията и по реда на приложимите счетоводни стандарти,
като СС № 18 „Приходи“, в раздел „Признаване на приходи" определя, че
приходите се признават в отчета за приходите и разходите, когато има пряка
връзка между извършените разходи и получените приходи, т.е. при спазване на
изискването за съпоставимост на разходите и приходите.
На
основание чл. 78, вр. чл. 26, т. 2 от ЗКПО, вр. чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от ЗСч
/отм./, годишният счетоводен резултат на жалбоподателя бил увеличен със сумата
от 138 749.51 лв. за 2013 г. и със сумата от 138 938.33 лв. за 2014г.
Установено
било, че по дебита на счетоводна сметка 609 „Други разходи“ подсметка 08
„глоби, неустойки и лихви за просрочие“ са отчетени разходи в размер на 50,41
лв. за 2013 г. и 1040 лв. за 2014 г., като със сумите в посочените размери не е
бил преобразуван декларирания от „**“ ЕООД счетоводен финансов резултат.
На
основание чл. 26, т. 6 от ЗКПО с горепосочените суми е било извършено
увеличение на декларирания от дружеството СФР в подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО.
През
2013г. дружеството осчетоводило по дебита на сметка 609 „Други разходи“ и било
извършено счетоводно записване по кредита на сметка 4592 „Други разчети с
бюджета и ведомства“ в размер на 50.00лв. и по кредита на сметка 4991 в други
кредитори в лева в размер на 0.41лв.
През
2014г. дружеството осчетоводило по дебита на сметка 609 „Други разходи“ и било
извършено счетоводно записване по кредита на сметка 4592 „Други разчети с
бюджета и ведомства“ в размер на 1954.95лв.
Предвид
факта, че по сметка 4592 „Други разчети с бюджета и ведомства“ е извършвано
разчитане на задълженията и плащането към държавния и общинския бюджет, органите
по приходите приели, че са били извършени плащания, представляващи разходи за
начислени глоби, конфискации, включително по чл. 307а от Наказателния кодекс и
други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на
публични държавни или общински задължения.
"***“
*** **** и "***“ *** ***** били основни доставчици на материали,
предназначени за изработката на колани на ишлеме. От м.12/2012г., същите
дружества са единствени доставчици на стоки - основно колани на „**“ ЕООД. Органът
по приходите установил, че през ревизирания период не е имало извършени
плащания по декларираните от дружеството получени доставки.
Съгласно
представените писмени обяснения на дружеството, органите по приходите установили, че част от клиентите на
жалбоподателя - *** ** ** **, "**** *** S.R.L." ****, **** *** & **.**
**** ***, **** *** ***, **** *** ****** **** са извършвали плащания по банковите сметки на
"*** ***" ****.
Установено
било, че единствено в Протокол №16 от 31.12.2014 г. се прихващат задължения на
„**“ ЕООД към "*** ***" общо в
размер на 1 349 343.66 евро по инвойси за осъществен ВОП на стоки. В
протокола бил включен инвойс 299/05.01.2015 г. на стойност 29 000 евро.
Органите по приходите установили, че е невъзможно сума в същия размер да бъде
прихваната към 31.12.2014 г., т.к. към тази дата не е имало издаден документ и
същата не е била изискуема.
В хода
на ревизията били представени преводи на документите, представени в хода на
ревизията на чужд език, копия от фактури, счетоводни регистри общо 1759 листа и
документи за извършени плащания по банкови сметки, с приложен опис към тях, от
който е видно кое плащане към коя фактура се отнася.
Установено
било от легализирания превод, че с процесните протоколи от № 1 до №15 страните
са се съгласили да се погасят вземания/задължения между страните описани по
фактури за покупки съответно продажби. Към протоколите били приложени фактурите
за покупки и за продажби, и счетоводни регистри.
Органите
по приходите установили, че с протоколи от № 1 до № 15 се прихващат задължения
на „**“ ЕООД с неговите вземания, за които има издадени фактури.
В
протокол № 16 от 31.12.2014г. страните са се договорили да се погасят насрещни
вземания/задължения между „**“ ЕООД и „*** ***“ на обща стойност 1349343.66
евро. В първата част от протокола, подробно били изброени фактурите, въз основа
на които са възникнали задълженията на дружеството. Във втората част от същия били
посочени основание на вземането: фактура/плащане и дата. Представени били копия
от фактурите за покупки, описани в процесния протокол /л. 1-51 от свитък № 3
вх.№ 621-4/13.11.2017г./ и главна книга на сметка 401 „Партида 405 (4012) „***
***“ за периода от 01.04.2014г. до 31.12.2014г. /л.1-8 счет. регистри от свитък
№ 3 вх.№ 621-4/13.11.2017 г./.
С
допълнителна молба вх. № 621-7/12.12.2017г. били представени извлечения от банковата
сметка на „*** ***“, като в подробен опис към нея било посочено плащането и
номер на протокола за който се отнася. Органът по приходите установил, че не са
били представени доказателства за вземанията на жалбоподателя от „*** ***“
посочени в протокол № 16 от 31.12.2016г.
От
преглед на записванията на счетоводен регистър 411 Клиенти „отворени позиции за
период“ било установено, че по сметката са заведени две партиди на „*** ***“
партида 17, в която са посочени вземания на дружеството в размер на 456949.72
лв. по фактури за продажби и партида 143.
В
случая за осчетоводените вземания по партидата 143 „*** *** корекция“ на сметка
411 „Клиенти“ нямало посочени документи в счетоводния регистър въз основа на
които е била съставена стопанската операция.
Органите
по приходите приели, че не са представени счетоводни документи, във връзка със
съставените счетоводни записвания, не са представени изрично поисканите с
искането писмени кореспонденции с контрагентите за потвърждаване на вземанията
и задълженията към 31.12. на 2012 г.; на 2013 г. и на 2014 г.
Органите
по приходите установили, че не е било възможно да бъде извършено прихващане
задълженията на „**“ ЕООД към „*** ***“, предвид факта, че не са представени
годни доказателства от какво произтичат вземанията на жалбоподателя в размер на
1 320 343.66 евро /2 582 367.74лв./, както и първични счетоводни документи, въз
основа на които са съставени счетоводните записвания.
Изискани
били и предоставени извлечения от банковите сметки на немското дружество, от които
било установено, че не може да се проследят всички постъпили суми по сметките,
които касаят ревизираното дружество, т.к. част от сумите са затъмнени
/зачеркнати/. С писмо вх. № 621-7/12.12.2017г. били представени част от
документите /до 31.03.2014г./ във вида, в който били представени в ревизионното
производство. В писмени обяснения било посочено, че информацията, която е
затъмнена не касае дейността на „**“ ЕООД. Не са били представени банкови
извлечения за постъпили суми след 31.03.2014 г. от клиентите на „**“ ЕООД.
Органите
по приходите установили, че в справка 2 на Част VIII в ГДД за 2012г. вх.№
1800И0046384/26.03.201Зг. и за 2013 г. с вх.№1800И0066780/28.03.2014г. „**”
ЕООД е декларирало размер на прогнозната печалба - 0.00 лв.
На основание
чл. 89, ал. 1 и ал. 5 от ЗКПО за установеното превишение на годишния
корпоративен данък над определените авансови вноски органът по приходите
определил лихва за 2013г. в размер на 633.51лв. върху сума 8 752.44лв. и за
2014г. в размер на 17439.12лв. върху сума 240 827.86лв. След допълнителното
данъчно преобразуване по реда на ЗКПО, органите по приходите установили
корпоративен данък за довнасяне: за 2013 г. в размер на 11669.93лв., ведно с
лихва забава в размер на 4528.40 лв. за 2014 г. в размер на 321103.82 лева,
ведно с лихва за забава в размер на 91979.16лв.
Прието
било, че „**“ ЕООД е имало задължение да прави авансови вноски, както следва: за
2013 г. на основание чл. 85 от ЗКПО тримесечни авансови вноски тъй като в ГФО
за 2012г. са били декларирани приходи в размер на 2040 х. лв.; за 2014г. на
основание чл. 86 от ЗКПО, месечни авансови вноски предвид обстоятелството, че в
ГФО за 2013 г. са декларирани приходи в размер на 5791 х. лв.
Жалбоподателят
декларирал прогнозна печалба в размер на 0.00 лв. в подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО, т.е. е заявил, че няма задължение да прави авансови вноски за финансовите
2014г. и за 2015г.
След
извършеното допълнително увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на
чл. 22, т. 1 от ЗКПО, при ревизията бил установен:
- за
2013г. дължим корпоративен данък в размер на 11 669.93 лв. Дружеството е
следвало да прави тримесечни авансови вноски /чл.85/. През годината дружеството
не е правило авансови вноски. Не е била подадена и декларация по реда на чл. 88
от ЗКПО. Органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗКПО и са определили, че превишението от 75 на сто от дължимия годишен
корпоративен данък е в размер на 8752.44 лв. и са начислили лихва на основание
чл. 89, ал. 5 от ЗКПО в размер на 633.51 лв.
- за 2014г.
при ревизията бил установен дължим корпоративен данък в размер на 11669.93лв.
Дружеството е следвало да прави месечни авансови вноски /чл.84/. През годината
същото не е правило авансови вноски. Не е била подадена и декларация по реда на
чл. 88 от ЗКПО. Приложили са разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗКПО и са
определили, че превишението от 20 на сто от дължимия годишен корпоративен данък
е в размер на 240 827.86 лв. и на основание чл. 9 от ЗКПО и чл. 175, ал. 2, т.
2 от ДОПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ са начислили лихва в размер на
17439.12 лв. за периода от 16.04.2014г. до 31.12.2014г.
В РД с
лихвен лист е начислена лихва до 19.06.2017 г. в размери съответно: за 2013 г.
- 3817.08лв., върху главница в размер на 11669.93лв. и за 2014г. - 72399.18лв.,
върху главница в размер на 321103.82лв.
В РА с
лихвен лист е начислена лихва от 20.06.2017г. до 13.07.2017г. в размери
съответно: за 2013г. - 77.81лв., върху главница в размер на 11669.93лв. и за
2014г. - 2140.86лв., върху главница в размер на 321103.82лв.
С подадена
годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО вх.№1800И0066780/28.03.2014г. е
деклариран счетоводен финансов резултат - счетоводна загуба 317 026.98лв. и
формиран данъчен финансов резултат - данъчна загуба 317 101.01лв.
Увеличен
е финансовия резултат на основание: чл.26, т.6 от ЗКПО със сума в размер на
50.41лв., представляваща отчетени по сметка 609 „Други разходи” разходи за
глоби, неустойки, лихви за просрочие, с които не е преобразуван СФР; чл.78 от ЗКПО, във връзка с чл.26, т.2 от ЗКПО, чл.4, ал.1, 2 и 3 от ЗСч /действащ за
2013г./ със сума в размер на 138 749.51лв.; чл.78 от ЗКПО, във връзка с чл.16,
ал.1 от ЗКПО със сумата на неотчетените приходи в размер на 295 000.34лв. Установена
данъчна печалба за 2013г. е в размер на 116 699.25лв. Дължим данък - 11 669.93
лв. за внасяне, ведно с начислени лихви за забава 4528.93 лв., в. т. ч. по реда
на чл. 89 от ЗКПО - 633.51лв.и по чл. 175 от ДОПК -3894.88лв.
За 2014
г. е подадена годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО вх.№
1800И0090031/30.03.2015г. с деклариран счетоводен финансов резултат -
счетоводна загуба 45 196.43лв. и формиран данъчен финансов резултат - данъчна
загуба 45 196.43лв. Увеличен е финансовия резултат на основание: чл.26, т.6 от ЗКПО със сума в размер на 1040.00лв., представляваща отчетени по сметка 609
„Други разходи” разходи за глоби, неустойки, лихви за просрочие, с които не е
преобразуван СФР; чл.78 от ЗКПО, във
връзка с чл.26, т.2 от ЗКПО, чл.4, ал.1, 2 и 3 от ЗСч /действащ за 2014г./ със
сума в размер на 138 938.33лв.; чл.78 от ЗКПО, във връзка с чл.16, ал.1 от ЗКПО
със сумата на неотчетените приходи в размер на 1533889.19лв.; чл.46, ал.1 и 2 от ЗКПО със сума в размер на 2 582 367.74 лв., поради липса на осчетоводени приходи
от отписване на тези задължения. Установената данъчна печалба за 2014г. е в
размер на 3211038.23лв. Дължим корпоративен данък за 2014г. в размер на 321 103.82лв.
Дължим данък за внасяне – 321 103.82 лв., ведно с начислени лихви за забава
91979.16 лв., в. т. ч. по реда на чл. 89 от ЗКПО - 17439.12лв. и по реда на чл.
175 от ДОПК -74540.05лв.
От заключението
на неоспорената и приета по делото ССчЕ се установява, че ревизиращият екип е
приел за установена средна продажна цена, различна от изчислената по счетоводни
данни. Приходите са определени, като установената от ревизиращия орган цена е
била умножена по броя изработени изделия/по счетоводни данни/. Отклонението от
данъчно облагане е било определено, като разлика между определените от
ревизиращия екип приходи и отчетените от ДЗЛ: за 2013 г. – 295 000.34 лв.,
2014 г. – 533 889.19 лв. Ревизиращият орган е определил средните пазарни
цени въз основа на предходния период – 2011 г. и 2012 г. Вещото лице сочи, че в
РД и РА не е бил използван термина „контролирани сделки“, коментирани са били
сделки между свързани лица. Установени са били продажбите за 2011 г. и за 2012
г. – общо, количествено и стойностно. Определена била средна продажна цена за
двете години и е приложена за 2013 г. и за 2014 г. Приета е продажната цена,
определена въз основа на счетоводните данни на жалбоподателя. Извършена е
корекция в количеството. В РД и РА не е била определяна норма на печалбата по
метода на увеличената стойност. Определени са продажни цени на услугата ишлеме,
въз основа на счетоводни данни на „**“ ЕООД за 2011 г. и за 2012 г. Продажната
цена е определена въз основа на данните за продадените количества, за които са
отчетени приходи от продажби. Установени са продажби на - **** **, ** *** и ** **
при цена 0.00 лв. в следствие на това е отчетена загуба. Въз основа на
отчетената загуба вещото лице прави извод, че надценката за всеки от артикулите
е с отрицателна стойност /продавани са на загуба, при цена по-ниска от
себестойността/, т.е. не е налице надценка. Кредитните известия са били
отчетени по кредита на см.70299 „отстъпки“. Вещото лице сочи, че съгласно чл.10
от СС-18 „Сумата на прихода от една сделка се определя съгласно споразумение
между предприятието и купувача или ползвателя на актива. Тя се оценява по
справедливата стойност на полученото или подлежащо на получаване
възнаграждение, като се отчита сумата от всички търговски отстъпки и отстъпките
за по-голямо количество, направени от предприятието. От представените договори констатира,
че отстъпките се определят въз основа на срока, в който клиента е извършил
плащане на сумата по съответната фактура. Жалбоподателят е начислявал отстъпки
в размер надвишаващ договорения. Размерът на счетоводните приходи е определен
въз основа на декларираните от жалбоподателя данни, коригирани със сумите,
установени в хода на ревизионното производство. Вещото лице сочи, че обжалваните
увеличения се дължат на продажби при цени, извън договорените, продажба на цена
в размер на 0.00 лв. и начисляване на отстъпки, надвишаващи размера на договора.
Кредитните известия са били осчетоводени по кредита на см.70299 „Отстъпки“, със
знак минус. Приключени са в см.123 „Печалби и загуби“, което е довело до
намаление на финансовия резултат. Данъчен непризнат разход, разходи за глоби,
неустойки и лихви за просрочие са отчетени по см.609 „Други разходи“ 2013 г. –
50,41 лв. 2014 г. – 1040 лв. С Протокол №16 от 31.12.2014 г. е било извършено
прихващане на вземания от *** *** със
задължения към *** ***. Вещото лице констатира, че към датата на която е бил
издаден протокола, задължението по фактура от 05.01.2015 г. на стойност
29 000 евро не е било нито ликвидно, нито изискуемо. При прихващане
задълженията между страните са закривани с разчетна сметка 4992 вместо със
сметките от гр.50. В протокол №16 от 31.12.2014 г. са посочени фактурите, въз
основа на които е възникнало задължението на жалбоподателя от *** ***. Обща
сума – 1 349 343.66 евро. Посочени са и насрещни задължения – дата,
сума, без посочване на документа, въз основа на който са възникнали. За
прихванатите задължения е представена справка за плащания, извършени от трети
лица към *** ***. В счетоводството на жалбоподателя е бил извършен запис на
сумата по кредита на см.401 с отрицателен знак. С това е формирано кредитно
салдо към 31.12.2014 г. в размер на 2 366 356.13 лв. Вещото лице не е
установило първични документи, въз основа на които са били възникнали
задължения на *** *** към „**“ ЕООД. Вследствие на счетоводните операции за
прихващане на вземания по протокол №16 от 2014 г. е налице отписване на
задължения в размер на 1 320 343.66 евро, в следствие на
прихващането. Жалбоподателят е извършвал продажби при цена от 0.00 лв., като
същевременно е разпределял разходи за прихващане на услугите. Вещото лице сочи,
че това компрометира съпоставимостта на приходите и разходите. При спазване на
Глава VІІІ от Наредба №Н-8 от 2006 г. следва да бъдат съобразени периодите, в
които е била извършвана услугата и пазарните условия. Съпоставка, базирана на
различни периоди, води до значителни отклонения, които не могат да бъдат
компенсирани с корекционни коефициенти. Няма източник на информация, от който
да бъдат изведени данни за средни пазарни цени на услугите – изработка на
ишлеме на колани синтетика и аксесоари към тях.
Вещото
лице дава заключение, че не е била определена себестойност на услугата
обработка на ишлеме по метод на увеличената стойност. Данъчно непризнат разход
– 2013 г. – 50,41 лв. са формирани от 50 лв. разходи за глоби и 0,41 лв. лихви
за просрочие към енергоразпределителното дружество. За 2014 г. - 1040 лв.,
формирани от 700 лв. разходи за глоби и 343 лв. адвокатско възнаграждение по
трудово правен спор. Сумата от 29 000 евро не е приход или разход към
датата на съставяне на протокола. При спазване на Глава VІІІ от Наредба Н-8 от
2006 г. средните пазарни цени се определят въз основа на цените на услугите,
които са прилагали други търговци. Вещото лице счита, че за да се установят
пазарни цени следва да се установят конкретните търговци, които са извършвали
идентична услуга през посочените периоди. От тях следва да бъдат изискани
счетоводни данни, въз основа на които да се установи средната цена на услугата
за всеки данъчен период. Изработката на ишлеме на колани и аксесоари към тях е
специфична услуга и не се установява източник, от който да бъде получена
информация за търговски дружества, които са извършвали идентична услуга през
посочените периоди. Такава информация не е предоставена и от страните по
делото, което възпрепятства определянето на средна пазарна цена на услугата,
която да бъде съпоставена с фактурираната цена на същите услуги през 2013 г.,
2014 г. и 2015 г. По делото са
приобщени, като доказателства Заповед №Д-604/28.04.2016 г., Заповед
№Д-658/12.05.2016 г., Заповед №Д-569/22.04.2016 г. издадени от Директора на ТД
на НАП Варна, Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол“ на Ревизионен доклад.
При така изложената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по
чл.156 ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен
ред и в частта, потвърдена с Решение № 349/05.02.2018 г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
При извършване на задължителната проверка по
чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен
орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е
възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от
пороци водещи до неговата нищожност.
Оспореният ревизионен акт е издаден в
писмена форма и при спазване на изискванията за съдържанието му, визирани в
чл.120 ал.1 от ДОПК.
Спорът между страните е формиран по
въпросите 1. дали правилно органите
по приходите са увеличили финансовия резултат и данъчната основа за
корпоративен данък за 2013 г. и за 2014 г., правилно ли органа е определил стойността
на услугата ишлеме, 2. кредитните
известия за търговска отстъпка/сконто в съответствие с данъчното
законодателство ли са, 3.
начислените счетоводни разходи по чл.26, т.6 от ЗКПО за 2013 г. свързани ли са
с начислени глоби, конфискации, включително по чл.307а от НК и други санкции за
нарушаване на нормативни актове, 4.
основателно ли органите по приходите са увеличили счетоводния финансов резултат
на дружеството за 2014 г. със сумата в размер на 2 582 367.74 лв. на
основание чл.46, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, 5.
основателно ли са определени лихвите по чл.89, ал.1 и ал.5 от ЗКПО и 6. и тези по чл.175 от ДОПК.
За разрешаване на този спор, съдът
съобрази следното:
1. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО
"пазарна цена" е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, а
именно: сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била
платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка
между лица, които не са свързани. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ДОПК
"методи за определяне на пазарните цени" са: а) методът на сравнимите
неконтролирани цени между независими търговци; б) методът на пазарните цени,
където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на
стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите
на търговеца и с обичайната печалба; в) методът на увеличената стойност, при
който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията
се увеличи с обичайната печалба; г) методът на транзакционната нетна печалба;
д) методът на разпределената печалба. Редът и начинът за прилагане на методите
са определени в Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на
методите за определяне на пазарните цени. Изрично в чл. 2 от Наредба №
Н-9/14.08.2006 г. е указано, че същата е приложима и за определяне на пазарни
цени по сделки между несвързани лица, в предвидените от закон случаи. За такъв
случай се приема и уреденият по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, която разпоредба визира
"сделки, включително между несвързани лица", на която се позовава и
решаващия орган.
В тежест на органите по приходите е да установят
основанието за преобразуване на финансовия резултат, т.е. в случая, че изработката
на ишлеме синтетика, ишлеме естествена кожа и ишлеме гросе пате и клайне пате е
по цени, които се отклоняват от пазарните цени, определени по методите по § 1,
т. 10 от ДР на ДОПК. За да се приеме, че е налице основанието по чл. 15 и чл.
16, ал. 1 от ЗКПО, пазарната цена следва да е определена по някой от методите
посочени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и при спазване на разпоредбите на Наредба №
Н-9/2006 година. Предвид разпоредбата на чл. 65 от Наредба № Н-9/2006 г. за
целите на определяне на пазарните цени може да се ползват оценки на лицензирани
оценители и заключения на вещи лица, каквито не се установява да са ползвани.
За да се
обоснове приложението на чл. 15 от ЗКПО в контекста на основанието за
преобразуване по чл. 78 от ЗКПО, е необходимо да се извърши сравнение между
контролираната сделка и съпоставими такива между несвързани лица, като за
влияние върху размера на данъчния финансов резултат може да се приеме само
хипотеза, при която, при равни други условия, т.е. при наличие на
съпоставимост, условията при контролираната сделка се отличават от условията
между несвързани лица. Само при установена съпоставимост може да се преценява
дали разликата в цените оказва влияние на данъчния финансов резултат.
Органът по приходите в
ревизионното производство е предприел действия за определяне на „пазарна цена“
на услугата, като са съпоставени цените на услугите за ревизирания период със
средните цени на услугите за 2011 г. и за 2012 г., които „**“ ЕООД е
фактурирало на свързаните с него лица. Установените при проверката средни
пазарни цени на услугите – изработка на ишлеме на колани синтетика и аксесоари
към тях са били съпоставени с фактурираната цена на същите услуги през 2014 г.
и 2015 г. В конкретният случай е посочено, че са били използвани методът на
сравнимите неконтролирани цени и методът на увеличената стойност. Органът по
приходите е използвал методът на сравнимите неконтролирани цени и методът на
увеличената стойност по Наредбата, като е анализирал данните за извършените
услуги на ишлеме за 2011 г. и за 2012г., които са били съпоставени с
фактурираните цени на услугите изработка на ишлеме за 2014 г. и за 2015 г.
Използваните методи според Наредбата следва да бъдат съпоставени с цените на
услугите за съответните години, за които се извършва ревизията, в случая това е
за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г., за да бъдат относими данните.
Няма информация органът по приходите да е анализирал икономическата ситуация за
периода 2011 г. и 2012 г., след което за 2013 г. и 2014 г., дали има промяна
при търсенето, предлагането, изработката и др. фактори, които влияят на цената
на шиене на колани и изработка на детайли за колани, за да се приеме, че
правилно са били определени „печалбите“ на дружеството. Прието е, че за 2013 г.
и за 2014 г. изработените и фактурирани изделия – колани са били с единична
цена за бройка 0.00 лв., без да е изследвано от ревизиращите органи, кое е
породило това, променената икономическа ситуация, поскъпване на материалите,
липса на търсене и/или други фактори. След като органът по приходите е
съпоставил цените на услугите за период различен от 2013 г. и 2014 г., то
получените данни не са относими за ревизирания период и не може да се приеме,
че същите са идентични и за периода на ревизията. Няма данни органът по
приходите да е направил справка за наличието на същата дейност или сходна в
страната, наличие на цехове и др. предприятия, за да се приеме, че обективно не
съществува възможност да се намерят данни/материал за сравнение. Дори и да се
приеме, че не съществува такава дейност/производство на този вид продукти в
страната, то това не означава, че органите по приходите могат в противоречие на
ЗКПО и Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на
методите за определяне на пазарните цени да прилагат методите на сравнимите
неконтролирани цени и методът на увеличената стойност за период различен от
ревизирания. Съгласно чл. 5 от Наредбата, методите се прилагат въз основа на
сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка, като за целта
се извършва анализ за съпоставимостта между контролирана и неконтролирана
сделка на посочените фактори. В случая няма извършен анализ на контролираната и
неконтролираната сделка, тъй като методите използвани от органите по приходите
не са сред посочените в Наредбата и §1, т.8 от ДР на ДОПК. „Липсата“ според органите
по приходите на „сравнителен материал“, „неконтролирана сделка“ не обосновава
законосъобразност на извършеното увеличение на финансовия резултат. Обстоятелството,
че липсва сравнителен материал обективира невъзможност да бъде извършена
проверка дали условията по сделката, съответстват на условията по съпоставима
сделка между несвързани лица, като изключва приложението на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО, тъй като при липса на база/основание за сравнение, няма как да бъде
обосновано отклонение в условията на сделката, съответно отклонение от
облагане. Всяко заключение основано на данни различни от пазарен аналог е
предположение, вариант на възможна пазарна стойност на дадена сделка.
В ревизионния доклад и ревизионния акт е посочено,
че ревизиращият екип е определил пазарната цена по метода на увеличената
стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на
продукцията се увеличи с обичайната печалба. Посочено е, че това е единственият
възможен метод, по който може да бъде определена пазарната цена, поради факта,
че всички предходни сделки с процесната производствена линия са извършени между
свързани лица и първоначалният доставчик е установим. В заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, в частта на фактическите установявания, вещото лице в т.3
констатира, че в РД и РА не е била определяна норма на печалбата по метода на
увеличената стойност, определени са продажни цени на услугата ишлеме, въз
основа на счетоводните данни на „**“ ЕООД за 2011 г. и за 2012 г. Вещото лице сочи,
че продажната цена е била определена въз
основа на данните за продадените количества, за които са били отчетени приходи
от продажби. Изложеното обосновава извода, че ревизиращите органи не са
определили „пазарната цена“ по реда на Наредба №
Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне
на пазарните цени, а само формално са посочили, че са определили пазарните цени
по метода на сравнимите неконтролирани цени и методът на увеличената стойност.
В този смисъл неправилно органът по приходите е увеличил финансовия резултат на
дружеството за 2013 г. със сумата в размер на 295 000.34 лв. и за 2014 г. със
сумата в размер на 533 889.19 лв. и са начислени за тези суми лихви за
забава.
2. На основание чл.26, т.2 от ЗКПО органът по
приходите не е признал за данъчни цели счетоводните отстъпки, които дружеството
е направило за своите клиенти - „**** ***“ S.R.L.; „** ** **“ и „**** *** ** **.**“,
в случаите, когато са заплатили предсрочно стойността на стоката. Органът по
приходите е приел, че в хода на ревизията не са били представени договори,
анекси и/или споразумения сключени с клиентите на ревизираното лице, в които да
са били договорени вида на стоката, продажната цена и размера на отстъпките.
Мотивите на Директора на Дирекция „ОДОП“ в потвърждаващото РА решение са
взаимно противоречиви, тъй като в частта по т.1 се приема, че дружеството е
изработило и фактурирало за 2013 г. и за 2014 г. колани синтетика и детайли за
колани – гросе пате и клайне пате, за които са били установени „пазарни цени“ и
съответно е бил увеличен финансовият резултат на дружеството, а в т.2 от решението
е посочено, че не са били представени договори, анекси и/ли споразумения
сключени с клиентите на дружеството, в които да са договорени вида на стоката,
продажната цена и размера на отстъпката. Прави впечатление, че органът по
приходите приема, че действително са били изработени и фактурирани, съответно
доставени въпросните количества колани и детайли към тях, след което се отрича,
тези продукти да са били продадени, на какви цени, без данни за уговорена
отстъпка. След като е прието веднъж, че има реално изработени, фактурирани количества
колани и детайли към тях и платени предварително, то следва да се приеме, че и
са били предоставени и отстъпките към тях. В решението не се съдържат мотиви,
няма наведени твърдения и в производството пред съда, че органът по приходите
не признава изработката, съответно доставката и фактурирането на коланите и
детайлите, или на част от тях, поради което неправилно е приел, че не е била
осъществена посочената отстъпка. Дружеството жалбоподател е издавало фактури /за
услуги, а не авансови фактури/ на съответните дружества – ** ** **, **** *** & **.**, *** *** **, ** ** Ltd, като след това е издавало кредитно известие до
дружеството в зависимост от това дали е била платена предварително цената и в
какъв срок, за да може да се определи процента на отстъпка/сконто/, което е в
съответствие с чл.18, ал.4 от ППЗДДС. В случая в договора за изработка/ишлеме/
не е била предвидена отстъпка за плащане на изработеното предварително, но тази
отстъпка е била обективирана в издадените фактури и последващите кредитни
известия, с които се признава, че плащането е било направено предварително и е
посочен съответния размер отстъпка. От заключението на вещото лице се
установява, че дружеството е начислявало отстъпки в размер, надвишаващ
договорения, което не променя волята на страните при извършено плащане предварително,
да се ползва отстъпка. Предвид горното съдът приема за неправилен крайния извод
на органите по приходите по приложението на чл.26 т.2 от ЗКПО.
3. Относно увеличението на финансовия резултат на
дружеството за сумите свързани с
начислени глоби, конфискации, включително по чл.307а от НК и други санкции за
нарушаване на нормативни актове, по реда на чл.26, т.6 от ЗКПО, съдът приема
установеното от органите по приходите за правилно. Видно от представените
доказателства от ответника – Аналитични салда за период 01.01.2014 г. –
31.12.2014 г. на „**“ ЕООД в счетоводна сметка 609.08 Глоби, неустойки, лихви,
просрочие е отразена сумата 50.41 лв. и на стр.296 в счетоводна сметка 609.08
Глоби, неустойки, лихви, просрочие, е отразена сума 1040 лв. От страна на
ревизираното дружество не са представени доказателства, които да опровергаят
извода на органа по приходите. След като дружеството жалбоподател е отразило в
счетоводството си, че тези суми са били заплатени за Глоби, неустойки, лихви,
просрочие, то следователно действително са били заплатени на посоченото
основание. В случай, че неправилно са били осчетоводени, то е следвало да бъдат
представени доказателства, че средствата са били платени за други цели, на
друго основание, но такива доказателства не са били представени, както пред
органа по приходите, така и в производството пред съда. В жалбата е посочено
бланкетно, че не се съдържат данни в РД, от които да е видно, че начислените за
2013 г. и 2014 г. счетоводни разходи са били свързани със счетоводни разходи за
начислени глоби, конфискации и др. Органът по приходите се е позовал на
доказателствата – Аналитични салда за ревизирания период, които Аналитични салда
се издават от дружеството жалбоподател. Също така информацията, на която се е
позовал органа по приходите е била осчетоводена и създадена от дружеството, а
не от трето лице, поради което е обективна и отразява правилно осчетоводяването
на процесните суми. Предвид изложеното съдът намира, че в тази част РА е
законосъобразен. Жалбата против него се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
4. Относно увеличението на счетоводния финансов
резултат на дружеството по реда на чл.46, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, е прието, че
през периода няма извършени плащания по декларираните от дружеството получени
доставки. Органът по приходите е установил, че в Протокол №16/31.12.2014 г. се
прихващат задължения на „**“ ЕООД към „*** ***“ общо в размер на 1 349 343.66 евро по
инвойси за осъществен ВОП на стоки, като дружеството жалбоподател не е имало
законови основания да извърши прихващането. В Протокола е бил включен инвойс
№299/05.01.2015 г. на стойност 29 000 евро.
Съдът
приема, че правилно органа по приходите е увеличил финансовия резултат на
дружеството със сумата в размер на 1 349 343.66 евро, предмет на
прихващане Протокол №16/31.12.2014 г.
Видно от самия протокол, приложен по преписката на л.92, папка 8, в същият е
посочено, че дружествата се споразумяват да погасят вземанията/задълженията
между „**“ ЕООД и „*** ***“, описани във фактури на стойност
1 349 343.66 евро. Органът по приходите е приел, че дружеството
жалбоподател не е имало задължения, които може и следва да бъдат прихванати към
„*** ***“. В случая в протокола от 31.12.2014 г. са посочени фактури, по които
доставчик е „*** ***“, и фактури, по които доставчик е жалбоподателя. От страна
на жалбоподателя не е внесена яснота за тези фактури, не е било обсъдено за
какво са били издадени и какви стоки/продукти са били доставени/изработени, от
което да може да се направи обоснован и непротиворечив извод, че именно
дружеството жалбоподател е имало задължения, които да бъдат погасени. Фактурите
посочени в протокола от 31.12.2014 г. по които доставчик е дружеството „*** ***“
са представени по делото с административната преписка, но същите са на чужд
език, като няма превод на български език. Този факт е бил установен също и от
органа по приходите, но от страна на дружеството жалбоподател не са били представени
съответните преводи в административното и съдебното производство. Фактурите, по
които доставчик е жалбоподателят не са представени нито в хода на ревизионното, нито в съдебното производство. В
жалбата не са наведени твърдения, нито
изложени факти, не са ангажирани и доказателства, които да опровергаят
констатацията на ревизиращите органи. Цитирани са единствено правни норми,
абзаци от решението на Директора на Дирекция „ОДОП“, но няма изложение на факти,
от които да може да се проследи, за какво са били издадени описаните в
протокола от 31.12.2014 г. фактури, от какво са произтекли задълженията,
съответно вземанията на дружеството жалбоподател. Този извод се потвърждава и
от заключението на вещото лице, което сочи, че не са били установени първични документи,
въз основа на които са били възникнали задълженията на „*** ***“ към „**“ ЕООД. В този смисъл правилно органът
по приходите е увеличил счетоводният финансов резултат за 2014 г. с посочената
сума по реда на чл.46, ал.2 от ЗКПО. Предвид изложеното съдът намира, че РА е
законосъобразен в тази част. Жалбата против него се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
4.1 Органът по приходите е посочил, че дружеството е
включило в протокола инвойс №299/05.01.2015 г. на стойност 29 000 евро,
като е установил, че е невъзможно тази сума да бъде прихваната към 31.12.2014
г., тъй като няма издаден документ и същата не е била изискуема. Жалбоподателят
не е ангажирал доказателства, които да установят, че действително сумата е била
изискуема към 31.12.2014г. Дружествата, извършващи търговска дейност, имат
свобода на договаряне, но договорките между тях трябва да почиват на
законодателството на територията, на която извършват търговска дейност. Също
така следва да отразяват реално търговските взаимоотношения между договарящите
се. Формалното посочване в протокола и издадения инвойс, че сумата в размер на
29 000 евро е била прихваната, не може да породи желаното действие, като
не са представени доказателства в тази насока. В потвърждение на изложеното е и
заключението на вещото лице, което е установило, че към 31.12.2014 г.,
задължението по фактурата №299/05.01.2015 г. на стойност 29 000 евро не е
било нито ликвидно, нито изискуемо. Сумата не представлява приход или разход
към датата на съставяне на протокола. Съгласно принципът на документална
обоснованост по арг. от чл. 4, ал. 3 от ЗСч всяко записване в счетоводството на
предприятието следва да се основава на редовни и автентични документи.
Наличието на документална обоснованост е основание за доказване на стопанските
операции, за изписването им и респективно отразяване в счетоводството.
Събитията и сделките се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо
съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им
форма съгл. чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗСч. В случая с протокола са погасени
насрещни вземания/задължения на двете дружества, като не е установено
дружеството жалбоподател да е имало везамания към „*** ***“. Предвид изложеното
съдът приема, че в тази част РА е законосъобразен. Жалбата против него се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
5. Относно установеното превишение на годишния
корпоративен данък над определените авансови вноски и определената лихва за
2013 г. и за 2014 г., жалбоподателят не излага съображения в жалбата, нито в
хода на съдебното производство, чрез които да изясни защо счита за недължима
определената от органа по приходите лихва по реда на чл. 89, ал.1 от ЗКПО. Посочил е само, че
органа по приходите не е съобразил разпоредбите на чл.83, чл.84 и чл.89 от ЗКПО. Според цитираната разпоредба, когато 75 на сто от дължимия годишен
корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата на определените тримесечни
авансови вноски за съответната година, върху превишението над 20 на сто се
дължи лихва. Дружеството не е правило авансови вноски, не е била подадена
декларация по реда на чл.88 от ЗКПО. По
посочената в чл. 89, ал.2 от ЗКПО формула, дружеството дължи лихви за сумата,
която е била прихваната в размер на 1349343.66 евро и 29000 евро и за сумите от
50.41лв и 1040лв, за заплатени глоби, неустойки и лихви. Настоящият състав на
съда намира за правилна и законосъобразна констатацията на ревизиращите органи,
че в случая е приложима нормата на чл. 89 от ЗКПО. При приключването на
финансовата година със загуба, корпоративен данък не се дължи и не се събират
определените авансови вноски за изтеклата година, макар че са били дължими, до
определяне на окончателния резултат на дружеството за годината. В случая
дружеството е приело, че след като е приключило финансовата година на загуба,
то не дължи корпоративен данък и лихви не се дължат върху невнесени в срок
авансови вноски, което е неправилно. В конкретния случай се установи дължим КД,
поради което дружеството е следвало да внесе авансови вноски, респ. и лихви.
6. На основание чл.175, ал.1 от ДОПК за неплатените в
законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер,
определен в съответния закон, правилно органът по приходите е определил /срока
и размера/лихва за забава на /невнесения/ корпоративен данък, в частта за
сумата, с която е приспаднато задължението и вземането на жалбоподателя към *** *** и за сумите за глоби и неустойки, в съответствие с
чл.1 от ЗЛВДТДПДВ.
КД за
2013 г.
Съгласно подадената ГДД за 2013 г. ревизираното
лице е декларирало СФР – загуба в размер на 317 026.98 лв. След
извършените в хода на ревизията увеличения органите по приходите са установили
СФР – печалба в размер на 116 669.25 лв. Предвид изложените в т.1 и т.2 от
настоящото решение мотиви съдът намира, че СФР за 2013г. неправилно е увеличен
със сумата от 295 000.34 лв., представляваща отклонение от данъчно
облагане по реда на чл.16 от ЗКПО, и със сумата от 138 749.51 лв. –
приходи и разходи, неотчетени по реда, определен в нормативен акт чл.78 от ЗКПО
/вж. таблицата на стр.46 – стр.47 от РД /л.1636 – л.1635/. С оглед горното
установеният от настоящата съдебна инстанция СФР на „**“ ЕООД за д.п.2013 г. е
финансова загуба в размер на 316 976.57 лв., т.е. за посочения период не е
налице данъчна основа за определяне на корпоративния данък – арг. от чл.19 от ЗКПО. По изложените съображения, съдът приема, че в тази част оспореният РА е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
КД за
2014 г.
Съгласно подадената ГДД за 2014 г. ревизираното
лице е декларирало СФР – загуба в размер на 45 196.43 лв. След извършените
в хода на ревизията увеличения органите по приходите са установили СФР –
печалба в размер на 3 211 038.23 лв. Предвид изложените в т.1 и т.2
от настоящото решение мотиви съдът приема, че СФР за 2014 г. неправилно е
увеличен със сумата от 533 889.19 лв., представляваща отклонение от
данъчно облагане по реда на чл.16 от ЗКПО, и със сумата от 138 938.33 лв.
– приходи и разходи, неотчетени по реда определен в нормативен акт чл.78 от ЗКПО /вж. таблицата на стр.51 – 52 от РД /л.1631 – л.1630/. С оглед горното,
установеният от настоящата съдебна инстанция СФР на „**“ ЕООД за д.п.2014 г. е
финансова печалба в размер на 2 560 082.89 лв., т.е. за посочения
период е налице основание за определяне на корпоративен данък – арг. от чл.19
от ЗКПО, и същата следва да бъде в размер на 256 008.29 лв. на основание
чл.20 от ЗКПО. Следователно РА в частта, с която на жалбоподателя са установени
допълнителни задължения за КД по ЗКПО за д.п.2014 г. в размер над 256 008,29
лв. – главница, и съответните лихви, е незаконосъобразен и следва да се отмени.
Предвид изложеното съдът намира, че РА, в частта, с
която на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за КД по ЗКПО за
д.п.2013 г. в размер на 11 669.93 лв. и лихви в размер на 4 528.40
лв., за д.п.2014 г. в размер над 256 008,29 лв. до 321 103.82 лв. –
главница, и съответните лихви, е незаконосъобразен и следва да се отмени. В
останалата част РА е правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него е
неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед
изхода на спора, направените своевременни искания за присъждане на разноски и след
като съобрази изложеното по-горе, съдът констатира, че общият размер на
задълженията по ревизионния акт в обжалваната част е 429 281,31 лв. /главница и
лихви/. С настоящото решение РА е отменен в частта, с която на жалбоподателя са
определени данъчни задължения в общ размер
99 940,27 лева /главница и лихви/. От страна на жалбоподателя се
претендират разноски в размер на 5 974 лева, в т. ч. 54,00 лева, от които 50
лв. заплатена държавна такса за завеждане на делото и 4 лв. за банкова такса за
превеждане на сумата, 420 лв. за внесен депозит за вещо лице, 5 500 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че заплатените от
жалбоподателя преводни такси за извършване на услугата по превеждане на
внесените суми за държавна такса в размер на 4 лева не следва да бъдат
присъждани, тъй като същите не представляват деловодни разноски по смисъла на
чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 78 от ГПК, приложим по силата на препращащата норма
на чл. 144 от АПК. Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят е
довнесъл сума в размер на 100 лв. за определен окончателен размер на депозит за
вещо лице, поради което следва да му се присъдят реално извършените разходи. С
оглед горното, доказаните от жалбоподателя разноски по делото са в размер на 6
074 лв. Дължимите разноски за жалбоподателя /адвокатско възнаграждение, депозит
за вещо лице и държавна такса/ съобразно така уважената част от жалбата /99 940,27
лв./ са в размер на 1 414,08 лева. Дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение
за ответната страна съобразно отхвърлената част от жалбата /за сумата от 329 341,04
лева/, изчислени по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, са в размер на 5 234,41
лева. От изложеното следва, че по компенсация жалбоподателят следва да бъде
осъден на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК,
да заплати в полза на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Варна при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 820,33
лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03001816004663-091-001/13.07.2017
г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 349/05.02.2018
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна
при ЦУ на НАП, в частта, с която на „**“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: с. Г.В., общ.С.П., обл.Р., са определени допълнителни задължения за
корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период д.п.2013 г. в размер на 11 669.93
лв. и лихви в размер на 4 528.40 лв., за д.п.2014 г. в размер над 256 008,29
лв. до 321 103.82 лв. – главница, и съответните лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „**“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: с. Г.В., общ.С.П., обл.Р., против Ревизионен акт №
Р-03001816004663-091-001/13.07.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП Варна, потвърден с Решение № 349/05.02.2018 г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, в останалата
му част.
ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: с. Г.В., общ.С.П., обл.Р., да заплати на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“–Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 3 820,33 лв.
/три хиляди осемстотин и двадесет лева и тридесет и три стотинки/.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението
до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: