Р Е Ш Е Н И Е
№ 53/23.02.2022 год., град Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на първи
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря СТОЙКА
КОЛЕВА изслуша докладваното от съдия Сандева к.а.н.х.д. № 471/2021
год. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция
“Автомобилна администрация” - Варна срещу решение № 63 от 23.07.2021 г., постановено
по нахд № 453/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е изменено
наказателно постановление № 23-0000066/29.01.2021 г.,
издадено от директора на РД “АА” – Варна, с което на Х.К.И., ЕГН **********, за
нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра
на транспорта, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лева, като е преквалифицирано
основанието за налагане на административно наказание от чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвтПр в такова по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП и е определена глоба в размер на 500
лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение
на материалния закон. Твърди се, че неправилно районният съд е преквалифицирал основанието
за налагане на санкцията, тъй като нарушението касае обществен превоз на
товари, правилата по отношение на който се регулират от ЗАвтПр. Сочи се, че при
определяне на санкционната норма от решаващо значение е видът превоз, който е
извършван от лицето, което е засегнало със своите правни действия определени
обществени отношения. Твърди се, че ЗАвтПр се явява специален с оглед на вида
превоз, а ЗДвП е общ закон, чието действие е изключено от специалните норми,
уреждащи предмета на нарушението. Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго по същество, с което да се потвърди наказателното постановление.
Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба – Х.К.И., в писмен отговор по делото, оспорва основателността й по съображения, че районният съд е обсъдил всички
събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е
достигнал до правилни изводи от фактическа и правна страна. В същото време счита,
че решението на въззивния съд следва да бъде изменено в частта му относно приложената санкционна норма, но при
липса на подадена касационна жалба за това в законоустановения срок, искането
му не подлежи на разглеждане от касационната инстанция. Не подлежат на
разглеждане и останалите му искания и възражения срещу решението, като е
недопустимо те да се отправят с отговора по касационната жалба на другата
страна или с писмената защита по делото. Претендира присъждане на разноски по
делото и за двете съдебни инстанции.
Прокурорът при Окръжна прокуратура -
Добрич дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че законосъобразно районният съд е изменил НП, като е
преквалифицирал основанието за налагане на административно наказание. Иска
решението на ДРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Добричкият административен съд, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, счита за
установено следното от фактическа и правна страна :
Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото
на чл. 218, ал. 1 от АПК, тя е неоснователна по следните
съображения:
С оспореното решение РС – Добрич е изменил наказателно постановление № 23-0000066/29.01.2021 г.,
издадено от директора на РД “АА” – Варна, с което на Х.К.И. за нарушение на чл.
87, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България, издадена от министъра на
транспорта, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лева, като е преквалифицирал основанието
за налагане на административно наказание от чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр в
такова по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП и е определил глоба в размер на 500 лева. За
да постанови този резултат, районният съд е приел за безспорно установено, че
на посочените в акта дата и място жалбоподателят е извършвал обществен превоз
на товари, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по
смисъла на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Приел е, че наказващият орган правилно
е отнесъл установените факти и обстоятелства към хипотезата на чл. 87, т. 2 от
Наредба № 33/ 03.11.1999 г., но незаконосъобразно е санкционирал водача на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр, като му е наложил административно
наказание глоба в размер на 2000 лева. Изложил е мотиви, че посочената
административнонаказателна разпоредба от ЗАвтПр предвижда общо правило за
санкциониране на водачите на МПС, които извършват обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари без редовно издаден лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. В същото време в ЗДвП е предвидена специална норма – чл. 178в,
ал. 5 за същото по вид нарушение, съгласно която подлежи на санкциониране с
глоба в размер на 500 лева водач, който извършва таксиметрови, превози за
собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно
удостоверение за психологическа годност. След като ги е съпоставил, районният
съд е преценил, че двете санкционни норми се намират в съотношение на обща към
специална, като специалната норма на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП изключва
приложението на общата норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр. По тези съображения
е приел, че санкцията за извършеното от И. нарушение е следвало да бъде тази,
предвидена в чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, поради което и възползвайки се от
правомощията си по чл. 334, т. 3, във вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, е
изменил наказателното постановление, прилагайки закон за по-леко наказуемо
нарушение и налагайки на жалбоподателя административно наказание глоба в размер
на 500 лева.
Така постановеното решение е правилно.
Районният съд е установил релевантните фактически обстоятелства
по спора и след точен анализ на относимите нормативни разпоредби е стигнал до законосъобразен
извод за изменение на санкционната норма. Мотивите му за това се споделят напълно
от настоящия касационен състав и не е необходимо да се преповтарят.
Правилно
е становището на районния съд, че двете санкционни норми на чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвтПр и чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП са в съотношение на обща към специална,
което следва от съвместното им тълкуване и анализ. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр обявява за
нарушение упражняването на дейност без валиден документ, като видовете
документи са посочени общо. За разлика от нея в специалната норма на чл. 178в,
ал. 5 от ЗДвП законодателят конкретизира документа, чиято валидност се изисква
от водача, а именно удостоверение за психологическа годност. Не може
да се сподели възражението на касатора, че в случая специална е нормата на чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр с оглед на вида на осъществявания превоз, тъй като и
в двете санкционни норми се касае за обществен превоз на пътници и товари и
превоз за собствена сметка и основната разлика между тях е именно в конкретизацията
на документа, който се изисква от водача. По своя обхват и съдържание специалната
разпоредба на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП отговаря напълно на описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, изразяващо се в извършването
на обществен превоз на товари без притежание на валидно удостоверение за
психологическа годност, поради което законосъобразно районният съд я е приложил
на мястото на общата санкционна норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр,
изменяйки наказателното постановление чрез налагане на по-благоприятното за
дееца административно наказание глоба в размер на 500 лева.
По тези съображения
касационната инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при
правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което следва да
бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответникът по касация има право на разноски по делото в размер на 370
лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие. Така платеният
хонорар не е прекомерен съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2, във вр.
чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което и не подлежи на намаление на
основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. Не подлежи на разглеждане претенцията на ответника
по касация за присъждане на разноски за въззивната инстанция. В обжалваното
решение районният съд е приел, че жалбоподателят няма право на разноски с оглед
на изхода от спора (НП не е отменено, а само е изменена приложимата санкционна
норма). Ако лицето не е било доволно от произнасянето на съда, е могло да
поиска изменение на решението в частта за разноските, а не да претендира такива
едва с отговора си по касационната жалба на другата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63 от 23.07.2021 г., постановено
по нахд № 453/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Регионална дирекция “Автомобилна администрация” –
Варна да заплати на Х.К.И., ЕГН **********,***, сумата от 370 лева,
съставляваща сторени разноски пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: