Р Е Ш
Е Н И Е № 290
гр.Видин 01.12.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС,гражданска колегия в
открито
заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В*
В*
Членове: Ан* П*
В* М*
при секретаря Н* К* като разгледа докладваното от съдия В* В*
въззивно гражданско дело №442 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по въззивната жалба на ОД на МВР-В* против Решение №98 от 26.03.2020г. постановено по гр.д.№2223/2019г.
по описа на ВРС.Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е
неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа се, че страните по
делото са в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР в който закон няма
препращаща норма към КТ и издадените към него подзаконови нормативни актове.
Поддържа се, че поради това ВРС неправилно е приел, че на ищеца се дължи
допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд предвидено в
НСОРЗ, която не може да намери приложение в настоящия случай. След като е приел
обратното ВРС е постановил незаконосъобразно решение за което се иска да бъде
отменено изцяло, като се приеме че предявените искове са неоснователни.
По делото е постъпил писмен отговор
от ответника, с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се поддържа, че обжалваното
решение е законосъобразно и обосновано.
Ответникът е подал частна жалба против определение от 03.07.20г. по същото дело като счита,че
присъденото адвокатско възнаграждение е неправилно изменено.
Окръжният съд, след като се запозна
с оплакванията във въззивната и частна жалби, становището на ответната по жалбите
страна и събраните доказателства приема за установено следното :
Въззивната и частната жалба са
подадени от надлежна страна и в законният срок, поради което са допустими.
По същество Окръжният съд приема
въззивната жалба за неоснователна.
Спорът между страните е основан на
разпоредбата на чл.178 във вр.с чл.187 от ЗМВР. Ищецът претендира за
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за посочен период,
получен в резултата на преизчисляване на положен нощен труд при превръщане на
нощните часове в дневни съобразно определен коефициент, общо в размер на 2 137,69
лева, след направено изменение на иска и обезщетение за забава в размер на 268,12
лева, след изменение на иска.Ответната страна е подала отговор на исковата
молба в който се поддържа, че исковете са неоснователни и недоказани по размер,
тъй като спрямо ищеца не е положен извънреден труд и не е работил извън установеното
работно време, тъй като осъществява трудовата си дейност по утвърдени
графици.При разглеждане на делото пред ВРС са събрани писмени доказателства,
изслушана е съдебно икономическа експертиза, въз основа на които с обжалваното
решение съдът е приел, че са налице условията при които претендира ищеца за
заплащане на допълнително възнаграждение, съобразно чл.178, ал.1, т.3 във вр. С
чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР за положен труд през нощта. Съдът на база установената
по делото фактическа обстановка, която се базира на събраните по делото
доказателства е направил съответните правни изводи ,които са пространствени и
обосновани.От събраните по делото доказателства се установява, че през исковия
период 01.08.2016 г. – 01.08.2019 г., ищецът
е работил на сменен режим като е полагал и нощен труд. Ответникът не е
направил възражения и не се е противопоставил на полагането на извънреден труд.
Не се оспорва и ищеца да не е отработил нормативно установените работни часове.
При така установената фактическа обстановка
Окръжен съд-В* приема за установено от правна страна следното :
Районният съд правилно е дал правна
квалификация на иска- чл.140 КТ във
връзка с чл. 179 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР.За да бъде уважена такава
искова претенция в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, следните правно релевантни факти: фактът на възникване на
служебно правоотношение с ответника , че е полагал нощен труд за исковия период
, който не е преобразуван, чрез преизчисление с коефициент 1.143, както и
размера на претендираното възнаграждение за положения нощен труд след
преобразуването му със съответния коефициент .Искът се явява доказан изцяло
поради следното :Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл.
178, ал.1, т.З ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.В процесния
период са действали последователно Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.
3, ал.З и в трите наредби са идентични и са в смисъл,че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
Районният съд законосъобразно е приел ,че липсата на такава норма не да следва
да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените
от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.Правилен
е и изводът ,че в случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в
която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.Законодателят е възприел подхода ,установен в Кодекса на труда и в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата . Във въззивната
жалба се поддържа ,че бил неправилен
изводът на Съда са субсидиарното приложение в процесния случай на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Горните доводи са
неоснователни . Съдът подробно е обсъдил възраженията на ответната страна за
недопустимост на превръщане на нощните часове в дневни, като обосновано е
приел, че в случая разпоредбата на чл.9,ал.2 от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските няма отношение към начина на преизчисляването на
положения труд и дължимостта на претендираното възнаграждение за извънреден
труд, тъй като въпросната разпоредба касае единствено отчитането на такъв труд
пред Инспекцията по труда.По тези съображения окръжния съд приема оплакванията
във въззивната жалба за неоснователни, като възприема изцяло изложените в
обжалваното решение мотиви, които се основат на събраните по делото
доказателства и нормативната уредба за конкретните трудови правоотношения,
поради което обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като
законосъобразно и обосновано.
Обжалвано е и определение от 03.07.20г. с което по молба на
ОД на МВР съдът е намалил присъденото адв. Възнаграждение от 679,63лв. на 398,41лв.
Жалбоподателят счита,че следва да се присъди отделно адвокатско възнаграждение за двата иска .Настоящият
съдебен състав счита частната жалба против определението от 03.07.2020 е
неоснователна. Първоинстанционният се е обосновал и правилно е приложил
правилата на Наредба №1 от 09.07.2004г. като е присъдил адвокатско възнаграждение в минимален размер предвид
материалния интерес и предявените искове.
По претендираните за тази инстанция разноски
на ответника по жалба в размер на 700 лева жалбоподателя е направил възражение
за прекомерност на възнаграждението, което се приема за основателно от
настоящата инстанция, преценявайки, че адвокат пълномощника на ответната по
жалба страна е изготвил само отговор на въззивната жалба, без да е осъществил процесуално
представителство поради което определя възнаграждение в размер на 300 лева.
По изложените съображения окръжният
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №98 от 26.03.2020г. постановено по гр.д.№2223/2019г.
по описа на ВРС.
Оставя без уважение частната
жалба против определение от 03.07.20г. по
гр.д.№ 2223/2019г. на ВРС.
ОСЪЖДА ОД на МВР –В*,гр.В*,ул.“Цар С* В*“№* да заплати на В.И.М. от гр. В*,ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на касационно
обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.