РЕШЕНИЕ
№ 12243
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.А
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110137962 по описа за 2021 година
Предявен e иск с правно основание чл. 200 КТ.
Ищецът А. К. В. твърди, че в резултат на трудова злополука, настъпила на
19.02.2021г. в обект на ответника в гр. Н. И., **********.е ампутирана дясната му
ръка, което му причинява неимуществени вреди, представляващи болки и страдания.
Същият моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 250 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените вреди, ведно със законна лихва от
19.02.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът „Реко Продъкшън“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва да е налице трудова
злополука, но същата е била причинена единствено поради поведението на ищеца.
Твърди, че ищецът сам е поставил ръката си в машината – преса и сам я е включил,
поради което искът следва да се отхвърли в цялост. В условията на евентуалност,
твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищеца и претендираното обезщетение
следва да се намали. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 200 КТ:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че е настъпила
1
злополука, поради която е ампутирана дясната му ръка и която е призната за трудова
по предвидения в закона ред, в причинна връзка, с която търпи неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания.
В тежест на ответника е да докаже умисъл за увреждането от страна на ищеца. В
условията на евентуалност, ответникът следва да докаже твърдението си за
съпричиняване, извършено при условията на груба небрежност.
Безспорно по делото е, че към датата на инцидента е налице трудово
правоотношение между страните, като ищецът е заемал длъжността машинен оператор
в производство на пластмасови изделия. Страните не спорят и относно факта на
настъпване на злополуката на 19.02.2021г., около 7 часа в предприятието на ответника.
От приетото по делото Разпореждане № 30329 от 07.05.2021 г. на ТП на НОИ (л. 23) е
видно, че злополуката е приета за трудова, по смисъла на чл. 55, ал.1 КСО. Същото е
индивидуален административен акт и официален удостоверителен документ,
притежаващ материална доказателствена сила, обвързваща съда. Видно от приложен
отговор на писмо на ищеца до ТП на НОИ, разпореждането не е било обжалвано и е
влязло в сила. Констатациите в обстоятелствената част на разпореждането са приети
въз основа на Протокол № 29 от 26.04.2021г. В протокола се описват обстоятелствата
довели до увреждането, като в т. 8 и т. 9 се посочва, че работодателят, имащ качеството
ответник в настоящия процес, не е предприел необходимите действия по
обезопасяването на работната среда. Поради това, на ответника му е бил и съставен акт
за нарушение и предписани мерки за отстраняване на допуснатите несъответствия с
нормативните изисквания. Съдържащите се в него констатации за наличието на
функционална връзка между извършваната от пострадалия конкретна работа и
изпълнението на трудовите му функции към момента на злополуката, както и за
съществуването на пряка причинна връзка между събитието и увреждането на
работника не се опровергават от събраните по делото доказателства. Т.нар.
функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа е кумулативен
елемент на фактическия състав на трудовата злополука по см. на чл. 55 КСО и чл. 200
КТ, поради което с разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО по дефиниция се счита
установен този елемент, т.е., че злополуката е осъществена при или по повод на
изпълняваната работа. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, в хода на
процеса не доказа обратното.
По делото е представена етапна епикриза от Военномедицинска академия – МБАЛ
София. В нея е приета следната диагноза: Травматична ампутация на предмишницата в
областта на дистална трета на дясна мишница. Състояние след остееосинтеза.
Състояние след артериален и венозен байпас артерия и вена брохиалис. Въпросната
диагноза потвърждава изцяло твърдяното увреждане в исковата молба. Същата
епикриза дава данни и за хода на заболяването, като в нея е записано, че пациентът се
2
нуждае от чести консултации с психиатър, както и че ще е нормално периодично да се
връща епизода на травмата. В тези моменти той е доведен до положение, в което
трудно да овладява емоциите си. От последваща епикриза се установява, че ищецът е
претърпял множество операции на: 19.02.2021г. – две на брой, 20.02.2021г.,
22.02.2021г., 24.02.2021г., 26.02.2021г., 28.02.2021г., 02.03.2021г., 04.03.2021г.,
06.03.2021г., 08.03.2021г., 10.03.2021г., 11.03.2021г., 12.03.2021г., 15.03.2021г.,
16.03.2021г., 17.03.2021г., 18.03.2021г. – две на брой, 19.03.2021г., 22.03.2021г.,
24.03.2021г., като за всички тях са приложени и оперативни протоколи. Приложени са
и множество изследвания, които установяват констатациите в двете епикризи и
извършените манипулации в описаните по-горе операции. По делото е назначена и
съдебно-медицинска експертиза, която в заключителната част потвърждава
състоянието на ищеца вследствие от злополуката (303 л.). Също така се установява, че
ищецът е с 95 % трайно намалена работоспособност, която е пожизнена. Вещото лице
приема, че след ампутацията и спадане на отока на ръката ще е възможно поставянето
на протеза – миоелектрична, която да подпомогне ищеца във всекидневната му
дейност, но не и да извършва бимануален труд. Така представената експертиза е
обоснована, отговаря на поставените въпроси и е подкрепена от останалите
доказателства по делото, поради което съдът я кредитира изцяло.
С оглед тези обстоятелства съдът намира за доказани в процеса настъпилите за
ищеца неимуществени вреди, в пряка причинна връзка с настъпилата трудовата
злополука на 19.02.2021г.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и
се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968г. понятието „справедливост” по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът на
първо място отчита внезапността на изживяната от ищеца травма и жестокостта на
увреждащото събитие. На следващо място, съдът отчита продължителността и
интензивността на душевните болки и страдания – по делото бяха събрани множество
еднопосочни доказателства за многобройните операции – над 20, които е следвало да
претърпи ищецът, както и дълготрайното отражение на физическото и психическото
му състояние. Следва да се вземе предвид и допълнителни характеризиращи белези на
увреденото лице. А. В. е бил на едва 24-годишна възраст към датата на злополуката.
3
Увреждането му е трайно и същото е довело до трудности за него във всекидневните
му ангажименти, както и в служебен план. В резултат от ампутирането на дясната му
ръка, той е придобил 95% тайно намалена работоспособност, което ще повлияе
пожизнено на възможността му да осъществява каквато и да било трудова дейност. От
приетите доказателства по делото се установява, че шокът от инцидента се завръща в
съзнанието на ищеца. От разпит на свидетеля Силвия Георгиева, майка на ищеца, се
установява, че А. В. е бил месец и половина в болница и са му направени множество
операции. В следствие на ампутацията на дясната ръка, ищецът е не може да се
самообслужва и към настоящия момент. Нарушен му е жизнения и емоционален
стандарт на живот. Свидетелят потвърждава и наличието на влошено психическо
здраве. При преценка на показанията , съдът следва да изходи от вероятната
заинтересованост, но преценени въз основа на чл. 172 ГПК, същите се подкрепят от
останалите доказателства по делото, поради което същите се кредитират от настоящия
състав.
С оглед изложеното и доколкото се касае за трайно пожизнено увреждане, каквото
е липсата на дясна ръка, съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на
100 000 лв. Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно всички факти
и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на
справедливостта.
По възражението с правно основание чл. 201, ал. 1 КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 1 КТ работодателят не отговаря за причинените вреди, ако
увреждащото деяние е причинено умишлено от работника. Умисълът е най-тежката
форма на вина. При него лицето съзнава последиците от действието и/или
бездействието си и желае тяхното настъпване. Доколкото в закона няма специфично
разграничение за вида умисъл, следва да се приеме, че екскулпиране на работодателя
ще е налице както при пряк, така и при евентуален умисъл на служителя. По делото не
е ангажирано нито едно доказателство, което да доказва, че действията на ищеца са
били умишлени, поради което, възражението се явява неоснователно.
По възражението с правно основание чл. 201, ал. 2 КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Това е случай на съпричиняване от страна на увреденото лице. Възражението за
съпричиняване е фактическо материалноправно възражение, което разширява предмета
на делото, същото подлежи на пълно и главно доказване и се преклудира в срока по чл.
131 ГПК. Ответникът е направил възражението именно в отговора на исковата молба,
поради което същото е допустимо и следва да се разгледа от съда. По делото са събрани
противоречащи си доказателства. От една страна, в т. 10 от Протокол № 29 от
26.04.2021г. на ТП на НОИ – гр.София е прието, че единственото лице, което е
4
допуснало нарушение, е работодателят. От друга страна по делото са приети три
експертизи. От приетата по делото видео – техническа експертиза се установява, че в
помещението са били две лица, пострадалото лице само е сложило ръката си в
машината, на която не е било спряно захранването, и е дало команда, чрез
превключвателите. От техническата експертиза се установява, че машината не е била в
неизправност, че ищецът сам е поставил ръката си в машината, както и сам е
придвижил лоста за пускане на машината. Поради противоречие между протокола и
експертизата, е допусната тройна техническа експертиза, която достига до същите
изводи относно поведението на ищеца. От същата се установява, че към датата на
инцидента са били налице нарушения в обезопасяването на работната среда и от страна
на работодателя, които са идентични с възприетите от протокола.
Следва да се отбележи, че режимът за съпричиняване по кодекса на труда е
различен от този в гражданското право. В чл. 201, ал. 2 КТ намаляване на
отговорността на работодателя е допустима единствено при груба небрежност, а не
при простото неполагане на дължимата грижа, както е прието в чл. 51, ал. 2 ЗЗД. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание, в нарушение на технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване
на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност –
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност, такива каквито не би допуснало и най-небрежното
лице.
Съдебната практика приема, че щом работодателят допуска постоянна практика,
нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила трудова злополука не може
да се прилага „грубата небрежност” при условие, че допуснатата от работодателя
неправилна практика е във връзка с настъпилата злополука. Видно от заключението на
тройната техническа експертиза, която се подкрепя и от протокола на ТП на НОИ – гр.
София, работодателят не е провел необходимото обучение на ищеца, не е взел
подходящи мерки за намаляване на рисковете от злополука, не е извършил
необходимия контрол за работа по безопасен начин. Всички тези задължения са му
вменени чрез разпоредби от различни нормативни актове. Така в чл. 186, ал. 1 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работното оборудване е предписано:
„Движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки, се
ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се
снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от
човек или предмети.“ Трудовата злополука е била допусната именно паради липсата на
подобно ограждение или устройство, което да спре движението на машината. Самото
5
наличие на тези изисквания в законодателството ни обосновава извода, че груба
небрежност от страна на работника ще е налице, когато въпреки тях, се стигне до
трудова злополука при сходна фактическа обстановка. Такова неполагане на
елементарно старание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност не може да бъде установено, когато са допуснати доказаните в настоящото
производство нарушения от страна на работодателя. Поради тези съображения и това
възражение се явява неоснователно.
С оглед изложеното, съдът намира иска за основателен за сумата от 100 000 лв., до
който размер следва да се уважи и отхвърли за горницата до пълния предявен размер
от 250 000 лв.
По искането за присъждане на законна лихва:
Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в
забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на увреждането.
Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане за
неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на
правопораждащия вредите юридически факт – увреждането, а не от момента на
влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението, или
отправената покана до делинквента. Посочените правила намират субсидиарно
приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени
на работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално
заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ, съгласно която за
неуредените въпроси по имуществената отговорност на предприятието за причиняване
на смърт или увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон. По
отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на
работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално
заболяване или от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл.
84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада
в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука, поради което
законна лихва следва да се присъди от датата на настъпване на трудовата злополука
19.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е ползвал безвъзмездна адвокатска помощ на осн. чл.38, ал.1, т. 2 ЗА, така
на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв ответникът следва да заплати на адв. Д. Й. адвокатско
възнаграждение в размер от 2 612 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски,
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 5 181,60 лв. – заплатен депозит за
СТЕ, СМЕ и видео-техническа експертиза, както и адвокатско възнаграждение, което е
6
действително платено от ответника на адв. Джурова, видно от представените по делото
платежни документи. Ищецът своевременно е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид предмета на
делото, неговата правна, фактическа сложност, както и събраните по делото
доказателства, съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно. При преценката си
съдът съобрази приложимата редакция на Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дължимите по делото държавни такси и разноски
следва да бъдат възложени на ответника съобразно уважената част на иска. Така той
трябва да плати по сметка на съда сумата от 4 320 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Реко Продъкшън“ ЕООД, ЕИК **********, да заплати на А. К. В.,
ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ, сумата от 100 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от трудова
злополука, настъпила на 19.02.2021 г., призната за такава с разпореждане № 30329 от
07.05.2021 г. на ТП на НОИ – София-град, ведно със законната лихва, считано от деня
на увреждането – 19.02.2021г. до окончателното погасяване на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 250 000 лв.
ОСЪЖДА „Реко Продъкшън“ ЕООД, ЕИК **********, да заплати на адвокат Д.
Й., с ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 2612 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ на ищеца в настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. К. В., ЕГН **********, да заплати на
„Реко Продъкшън“ ЕООД, ЕИК **********, сумата от 5 181,60 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Реко Продъкшън“ ЕООД, ЕИК
**********, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 4320 лв.,
представляваща дължимата държавна такса и разноски за процеса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7