Решение по дело №348/2017 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

№  400 / 30.06.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и шести юни през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Гергана Докузлиева

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова

Гражданско дело номер 348 по описа за 2017 година, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.288 ал.12 от Кодекса за застраховането КЗ/ - отм., чл.558 ал.7 от КЗ, обн. ДВ бр.102/29.12.2015 г., вр. § 28 от ПЗР на същия, вр. чл.45 от ЗЗД, от Гаранционен фонд – София, ул. „Граф Игнатиев” № 2 ет.4, представляван от изпълнителните директори Б.И.М. и С.Г.С.; против К.С.С. с ЕГН ********** ***; понастоящем с адрес в гр. Н., обл. Б., ж.к. *****************.

Ищецът твърди, че на основание чл.288 ал.1 т.2 б. „а“ от КЗ /отм./, сега чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ, изплатил по щета № 110478/25.05.2011 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 831 лв. за увредения при ПТП, настъпило на 02.09.2010 г. в гр. Хасково, лек автомобил /л.а./ „Фолксваген Пасат“ с ДКН Х **** АР, собствено на Н.Е.А.. Това плащане той направил на 21.02.2012 г. по банков път, с преводно нареждане за кредитен превод от същата дата. Виновен за катастрофата бил ответникът, който управлявайки л.а. „Пежо 205” с ДКН Х **** ВВ, собственост на Г.И.П., при преминаване през кръстовището на ул. „Георги Кирков“ и ул. „Дунав“, при наличие на пътен знак „Б1“ /“пропусни движещия се по пътя с предимство“/ не пропуснал правомерно движещото се по пътя с предимство МПС-2, ударил го и така причинил процесното ПТП. В нарушение на чл.249, вр. чл.259 от КЗ /отм./, сега чл.461, вр. чл.483 от КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Ищецът поканил ответника, да възстанови платеното, но той не погасил задължението си. Ето защо, ищецът иска, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 831 лв., представляваща изплатеното от него обезщетение по щета № 110478/ 25.05.2011 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 09.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, и направените по делото разноски. В депозирани по делото писмени становища, ищецът чрез пълномощник, поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло, като основателен и доказан. Допълнително сочи, че регресната покана била изпратена на ответника на негов адрес, установен от справка в СДВР. Неоснователно било възражението на ответника, че ако е бил своевременно уведомен, щял е да плати на ищеца и да не се стига до настоящия съдебен процес, при което той не бил причина за образуването му и не дължал деловодни разноски. Според ищеца, при обезщетяването на вреди, причинени от непозволено увреждане, деликвентът се считал в забава и дължал обезщетение от момента на вредоносното деяние, без да му се дължи предоставяне на допълнителен срок или изпращане на покана. Всички ответни възражения останали недоказани и били неоснователни. В открито с.з. ищецът не изпраща свой процесуален представител.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск за допустим, но за неоснователен. Възразява, че фактическата обстановка в исковата молба не отговаряла на действителната такава. Ответникът не дал повод за завеждане на настоящото производство, т.к. едва с получаване на исковата молба узнал за изпратена му регресна покана за случая. Преди това той не е получавал такава покана, което се установявало и от представеното от ищеца пощенско известие за доставяне, видно от което той не е бил намерен на адреса, т.к. живеел и работел в гр. Несебър. Начините за уведомяване на страна в гражданския процес били регламентирани в чл.37-55 от ГПК. При процесното ПТП управляваният от ответника л.а. не бил негова собственост, а зает от него за послужване, като собственикът също не бил уведомен. Така неуведомяването нито на ответника, нито на собственика на л.а., възпрепятствало правото на ответника да плати доброволно или да оспори вземането, при което нямало да се стигне до настоящия процес. Не ставало ясно още, спазени ли са били сроковете за подаване на уведомление за настъпило застрахователно събитие, както и кога е било изплатено обезщетение на пострадалия Н.Е.А.. Предвид изложеното, ответникът иска, съдът да постанови решение, с което отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Той не се явява и не се представлява в открито с.з.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Участници в ПТП, настъпило на 02.09.2010 г., в 5,20 часа, са били ответникът в настоящото производство, управлявайки л.а. „Пежо 205” с ДКН Х **** ВВ, собственост на Г.И.П., и Н.Е.А. със собствения му автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДКН Х **** АР. За това ПТП е бил съставен протокол № 1093954/ 02.09.2010 г., в който е отразено горното, както и щетите по двата автомобила. Като обстоятелства и причини за ПТП-то е посочено, че в гр. Хасково, при преминаване през кръстовището на ул. „Георги Кирков“ и ул. „Дунав“, ответникът не спазил знак Б1, ударил движещият се по пътя с предимство л.а. на Арифов и реализирал ПТП. В протокола за ПТП е отразено, че ответникът не е представил валидна застраховка „Гражданска отговорност”, а водачът на увреденото МПС е представил такава при ЗК „Лен Инс”. Като видими щети по увреденото МПС са посочени – удар в преден ляв калник и врата. Сочи се, че е взето административно отношение към ответника, като му е съставен АУАН, на основание чл.6 т.1. Протоколът е подписан от съставителя и от двамата участници в ПТП. Видно от справка в базата данни на Информационен център към ГФ на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „ГО” на автомобилистите от 26.05.2011 г., за управлявания от ответника при процесното ПТП автомобил е налична застраховка със срок на действие 16.04.2008 г. – 15.04.2009 г. Видно от писмо рег.№ 16155/14.12.2011 г. от ОДМВР-Хасково-СПП, във връзка с процесното ПТП на ответника са издадени на 30.09.2010 г. едно НП № 2415 по чл.179 ал.2 от ЗДвП и второ НП № 2416 по чл.315 ал.1 т.1 от КЗ, които са били връчени и са влезли в сила на 28.10.2011 г.

На 02.09.2010 г. водачът на пострадалия при ПТП автомобил Н.Е.А. е подал до ищеца уведомление за имуществени вреди, настъпили от същото, като е декларирал желанието си, да получи обезщетение, определено по експертна оценка. Декларирал е още, че не е получил суми от виновния водач. По този повод ищецът е изготвил техническа експертиза по щета № 11-0478/25.05.2011 г., като негов технически експерт, на основание актуалните към датата на събитието цени за нови части и труд е оценил констатираните вреди, подробно описани, на сумата от общо 831 лв. Тази техническа експертиза съдържа и отбелязване с щемпел и подпис, че обезщетението е изплатено с № 296/21.02.2012 г. Общата дължима сума от 831 лв. е посочена и в заключителна техническа експертиза по същата щета, също съдържаща отбелязване с щемпел и подпис, че обезщетението е изплатено с № 296/21.02.2012 г. Изготвен е от ищеца доклад по щета за имуществени вреди № 11-0478/25.05.2011 г., в който на увредения при процесното ПТП е определено обезщетение за имуществените вреди в размер на 831 лв., които е разпоредено да се изплатят на основание чл.288 ал.1 т.2 от КЗ на собственика на увреденото МПС, като на основание чл.288 т.12 от КЗ налице било основание за търсене на регрес от ответника за тази сума и за сумата от 14 лв. разходи по ликвидация. И докладът съдържа отбелязване с щемпел и подпис, че обезщетението е изплатено с № 296/21.02.2012 г. Обезщетението в размер на 831 лв. е било изплатено на пострадалия от ищеца именно на 21.02.2012 г., в 13,42 часа, видно от представено преводно нареждане за кредитен превод на „Пиреос Банк България“ АД, като датата в документа е отбелязана с щемпел. Ищецът е поканил ответника с регресна покана изх. № ГФ-РП-172/02.04.2014 г., в едномесечен срок от получаване на поканата, да му изплати сумата от 845 лв. – обезщетение за процесното ПТП. Поканата не е получена от ответника, според представено пощенско известие за доставянето й № ИД PS 1377 0072OZV, с отбелязване, че той временно е в Несебър. Същата му е била изпратена на адрес в с. Конуш, обл. Хасково,  който е вписан за постоянен адрес на ответника в издадената му лична карта, видно от удостоверение рег. № RяБ-389/26.02.2014 г. на СДВР.

За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е установило, че на 22.02.2012 г. е налице извършено плащане по процесната щета от страна на ищеца към Н.Е.А. в размер на 831 лв., което се установявало от преводно нареждане за кредитен превод на „Пиреос Банк България“ АД с дата 21.02.2012 г. и от банково извлечение № 274 стр.9 за периода 21.02.2012 г. – 22.02.2012 г. от разплащателната сметка на ищеца при банката.

                При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Съгласно разпоредбата на чл. 288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ – отм., Гаранционният фонд изплаща по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" обезщетение за имуществени вреди на чуждо имущество, ако ПТП е настъпило на територията на страната ни и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на България, и виновният водач няма сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. На основание чл.288 ал.12 от КЗ – отм., след изплащане на това обезщетение, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното. Цитираните норми са аналогични на действащите към настоящия момент разпоредби на чл.557 ал.1 т.2 б.”а” и чл.558 ал.7 от КЗ, обн. ДВ бр. 102/29.12.2015 г. В случая се установява, че ответникът е реализирал ПТП на 02.09.2010 г., в гр. Хасково, като при преминаване през кръстовището на ул. „Георги Кирков“ и ул. „Дунав“, той не спазил знак Б1 и ударил движещия се по пътя с предимство л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДКН Х **** АР, управляван от Н.Е.А.. Към тази дата за управлявания от него л.а. „Пежо 205” с ДКН Х **** ВВ - ответникът не е имал договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства. Не е спорно още, че при процесното ПТП ответникът е увредил управлявания от Арифов негов собствен автомобил, както не са спорни и нанесените му щети по вид, обем и стойност. Констатираните вреди са в причинно следствена връзка с ПТП, обстоятелство, което ответникът също не оспорва. За процесното ПТП е била ангажирана административно-наказателната му отговорност. С оглед на горното и при наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправни действия на ответника, вреда, вина и причинна връзка, и изпълнение на задължението за заплащане на обезщетение от ищеца, на основание горецитираните разпоредби, съдът приема, че за ищеца се е породило правото на регресен иск срещу ответника - пряк причинител на увреждането. Това право, с оглед установените факти, е за заплащане на сумата от общо 831 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди, изплатено от ищеца на пострадалия на 21.02.2012 г. Изцяло неоснователно е ответното възражение за недоказаност на датата, на която е било изплатено обезщетението на пострадалия. Датата на плащането - 21.02.2012 г. е отбелязана в представеното по делото банково преводно нареждане за кредитен превод, удостоверена е в други представени писмени доказателства – техническа експертиза по щетата, заключителна техническа експертиза по същата и доклад по нея, всички неоспорени от ответника. Същата се потвърждава и от заключението на нарочно назначената за целта съдебно-счетоводна експертиза. Що се отнася до възражението, че ответникът не е получил покана от страна на Гаранционен фонд за плащане на претендираната сума, следва да се отбележи, че регресната покана има правно значение при снабдяване на Фонда с изпълнителен лист против виновния водач съгласно чл. 288, ал. 14 от КЗ – отм., но не и за допустимостта и основателността на регресния иск. Поканата има значение и за изпадане на длъжника в забава, като при липса на такава се замества от исковата молба. В случая обаче, обезщетение за забава върху главницата въобще не се претендира, при което изцяло ирелевантно е, дали ответникът е получил изпратената му регресна покана. Също ирелевантни и неоснователни са ответните възражения, че ако е бил своевременно уведомен, щял е да плати на ищеца и да не се стига до настоящия съдебен процес, при което той не бил причина за образуването му и не дължал деловодни разноски. Съдът споделя ищцовия довод,че при обезщетяването на вреди, причинени от непозволено увреждане, деликвентът се счита в забава и дължи обезщетение от момента на вредоносното деяние, без допълнителен срок или изпращане на покана.

Предвид изложените съображения, предявеният иск следва да се уважи изцяло за сумата от 831 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 09.02.2017 г. до окончателното изплащане.

             Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодни разноски, съобразно изцяло уважения иск /чл.78 ал.1 и чл.80 от ГПК/, а именно сумата от 200 лв., от които 50 лв. за държавна такса и 150 лв. за вещо лице. Предвид гореизложените съображения, неприложима в случая е нормата на чл.78 ал.2 от ГПК, на която неоснователно се позовава ответникът.

             Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

          ОСЪЖДА К.С.С. с ЕГН ********** ***; понастоящем с адрес в гр. Н., обл. Б., ж.к. *********************; ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд – София, ул. „Граф Игнатиев” № 2 ет.4, представляван от изпълнителните директори Б.И.М.и С.Г.С.; сумата от 831 лв., представляваща изплатено по щета № 11-0478/25.05.2011 г. обезщетение за имуществени вреди за увредения автомобил при ПТП, настъпило в гр. Хасково на 02.09.2010 г. по протокол за ПТП № 1093954/02.09.2010 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 09.02.2017 г. до окончателното изплащане; както и сумата от 200 лв., представляваща деловодни разноски.

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/ не се чете.

 

                    Вярно с оригинала!

 

                    Секретар:Д.С.