Р Е Ш Е Н И Е
№125
гр. Велико Търново, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в състав
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕВТИМ БАНЕВ РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Таня Катрева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело № 10094
по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството е по реда на
чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът „Данекс Петролиум“
ЕООД – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител ***Г. от САК, е обжалвал решение №86 от 15.02.2022 година, постановено по АНД №856 по описа на Великотърновският районен съд за 2021
година като неправилно.
Оплакванията са за
неправилно приложен закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените
правила– касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК.
Що се касае до съдопроизводствените правила, то касаторът
счита, че съдът не е обсъдил всички доказателства, а доказателственото
значение на обсъдените доказателства е неправилно възпроизведено и възприето.
Неправилно съдът е оценил доказателственото значение
на изследванията на характеристиките на горивата, като не е съобразил
прилагането на определен български стандарт. Анализът на съда на приложените
при изследването на пробата гориво методи е необоснован, а и не става ясно защо
не е кредитирана СХЕ, изслушана по делото. По отношение на нарушението на материалният
закон се поддържа, че неправилно се приема от съда и АНО, че става въпрос за
разпространение на гориво, което се отклонява от изискванията за качество,
посочени в Наредбата за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Моли
за отмяна на решението и потвърденото с него НП, като алтернативно моли за
връщане на делото за ново произнасяне от районният съд при спазване на указания
по прилагането на закона. Претендира разноските.
Ответникът
по касация ДАМТН, не заема становище по жалбата, прокурорът дава заключение за
неоснователността и.
Административният
съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно
чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.
Решението е постановено
при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила - чл.348, т.2 от НПК.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като
законосъобразно наказателно постановление №КГ-2374 от 19.05.2021 година на
председателя на ДАМТН, с което на касатора на
основание чл.34, ал.2 във връзка с ал.7 от ЗЧАВ и §1, т.10 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията,
реда и начина за техния контрол /Наредбата за лаконичност/
е наложена имуществена санкция в размер от 20 000 лева и на касатора са възложени разноски от общо 720 лева.
За да
постанови този правен резултат съдът, след обсъждане на събраните в хода на
диренето доказателства, вкл. и СХЕ, както и тези, които представляват
представената му преписка е приел, че процесното пред
него постановление е законосъобразно, като при издаването му са спазени
формата, административно-наказателните правила, както и приложимия материален
закон.
Съдът е
констатирал, че става въпрос за безвиновна
отговорност на юридическо лице, за която не е необходимо на виновно поведение.
В случая според въззивната инстанция е нарушена забраната
на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ за разпространяване на течни горива, които не отговарят
на изискванията за качество, утвърдени с Наредбата. Констатирано е, че
разпространяваното от касатора гориво не отговаря на
изискванията на чл.6, т.2 от Наредбата по отношение на съдържанието на сяра и
по отношение на показателя пламна температура, съдържащи се в приложението към
нормата, което касае качествените показатели на дизеловото гориво.
Съдът е
приел, че касаторът е краен разпространител на течно
гориво по смисъла на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ. Приел е, и, че при пробовземането на гориво за анализ са спазени изискванията
на Наредбата. Конкретно е посочено, че изискванията за тази процедура са
спазени, като приложима е нормата на чл.18 от Наредбата, а не както е поддържал
касатора, при което приложим е посоченият в тази
разпоредба стандарт. Констатирано е, че при проверката и вземането на проби за
анализ са спазени изискванията на чл.18, 19 и 20 от Наредбата, като взетите
проби от горивото са представителни според събраните по делото доказателства,
като те са предадени в акредитирани лаборатории за изследване.
Пробите не
са били компрометирани нито при транспорта им до съответните лаборатории, нито
към момента на изследването им. Що се касае до двата спорни показателя на
горивото, от което са взети тези проби, то съдът е дезавуирал показанията на
изслушаната по делото СХЕ и е кредитирал изцяло данните за тези показатели на
взетите проби, които са получени в хода на административната процедура при
изследването им.
В това
отношение съдът е приел, че въпросите към СХЕ са имали правен характер и
отговорите на ВЛ не са от компетенциите му. Освен това съдът е приел, че
процедурата по оспорване на резултатите от взетите проби на горивото създава
условия за прозрачност и обективност при разрешаването на спор, включително и
когато са налице гранични стойности, при което се намалява риска от вземане на
неправилно решение. Всъщност при вземането на решение за разрешаване на спора
участват резултатите на всички страни по този спор. Формулите от стандарта БДС EN ISO 4259-2 са били приложени механично, без да се вникне
в същността на този стандарт и без да се съобрази с броя на взетите проби и
броя на наличните акредитирани лаборатории.
Какви са
констатациите на съда?
Касаторът е бил обект на проверка, за
резултатите от която е съставен протокол №Рс-091/08.09.2020 година на основание
чл.16 от Наредбата. Видно от т.2 на този
протокол горивото за дизелови двигатели се разпространява с декларация за
съответствие от 20.08.2020 годи на „Сакса“ ООД
/приложена по преписката/ , като горивото е получено по фактура за 6862 литра и с приемо-предавателен
протокол от 2.09.2020 година.
Посочено е
в този протокол, че е взета проба от горивото по реда на чл.18 от Наредбата т
дозиращия накрайник на бензиноколонка №2, с помощта
на удължител. Преди това са източени 4,51 литра през дозиращия накрайник, като
това е удостоверено с касов бон. Пробата
е взета в 6 броя чисти еднолитрови метални съдове з еднократна употреба, всеки
запълнен до 80 % от обема. Пробата е разпредебена,
затворена, етикетирана и пломбирана по изискване на чл.20 от Наредбата.
Разпределена е както следва: 4 броя с контролна проба, от които 3 броя за ГД
ККТГ и 1 бр. за касатора и 2 броя за арбитражни
проби. Посочен е номера на пломбата. В протокола е отбелязано, че пробите са
взети в момент на разпространение на горивото. Този протокол е бил съставен в
присъствие на служител на касатора. Съответно, със
заявка за изпитване №С-439/10.09.2020 година до Лаборатория за изпитване на
горива, смазочни материали и присадки е изпратена проба, като видно от
протокола за изпитване №С – 0439 - 2/14.09.2020 година, изпитани са 3 проби от
по 0,8 литра дизелово гориво. В резултат на това изпитване е констатирано, че
съдържанието на сяра в горивото е от 12,6
mg/kg +-0,4 и пламната
температура е от 51,9 градуса по целзий +-0.9. Издаден е констативен протокол з съответствие на течното гориво
№КП-0642/14.09.2020 година, в който е констатирано, че по тези два показателя
горивото не съотвества на изискванията за качество.
На
18.09.2020 година ДАМТН е уведомена от касатора, че
последният оспорва резултатите и започва спор на етап 1 от приложение 12 към
чл.22, ал.9 от наредбата, като на база на резолюция на ответника е пристъпено към прилагане на етап 1 от Приложение №12 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията,
реда и начина за техния контрол /Наредбата/. Съответно, извършена е експертиза
в ИЦ „Сейболт България“, като съдържанието на сяра е
измерено при използване на БДС EN ISO 20846: 2020 , а пламната температура
при използване на БДС EN ISO 2719:2016 и са получени следните стойности: съдържание на сяра 8,2+/- 0,8 и пламна
температура 58 +/- 1.След преизчисляване на границите за съответствие досежно показателя „съдържане на сяра“ в експертизата е
прието, че новите възпроизводимости за всеки от
приложените методи, е съответно, за първия – 2,11 и за втория – 2,77. Направен
е извод, че не може да бъде установено дали продуктът съответства или не на
изискванията по показателя съдържание на сяра. Съответно, след преизчисляване
на границите на съответствие досежно показателя
„пламна температура“ е изчислена нова възпроизводимост
на метода R2 = 3,72, като и в този случай е направен извод, че не може да се констатира
дали продуктът отговаря на това изискване.
Поискано е провеждането на етап 2 от процедурата по оспорване по посоченото
приложение, като с писмо ответникът уведомява касатора,
че арбитражните изпитвания ще бъдат за сметка на последния. Предложено е тези
изпитания да станат в Изпитателна
лаборатория при „БТ“ ООД – Стара Загора.
Касаторът възразява
срещу провеждането на тези изпитания в тази лаборатория по показателя
„съдържание на сяра“ и от своя страна предлага да се извършат в лабораторен
комплекс СЖС България в Бургас. Що се касае до изпитанията на пламна
температура, то касаторът се съгласява да станат в
предложената от ответника лаборатория.
Съответно, ответникът предлага конкретна дата и час за провеждане на
изпитанията, като касаторът се съгласява с тях и сочи
представителя си, който ще присъства на тези изпитания.
От протокола за изпитване на ИЛ при „БТ“ ООД на съответната абритражна проба по показателя „пламна температура от
5.11.2020 година се установява, че стойността на този показател е 52+/- 1,2.
Методът на изпитване е аналогичен на този, използван от лабораторията при
провеждането на етап 1 от посоченот приложение по
оспорване.
Съответно,
експертизата за съответствие по този показател /лист 88 от първоинстанционното
дело/ е посочено, че след прилагане на съответното условие съгласно приложение
12 към чл.22, ал.9 от наредбата, е установено несъответствие на изискванията за
качество на течното гориво.
Проведено е
и запитване на арбитражна проба по показателя „съдържание на сяра“ в ИЛ за
нефтопродукти при СЖС България в Бургас. От протокола за изпитване от 6.11.2020
година се установява, че при ползването на същия метод на изпитване ,като при
провеждането на етап 1 от процедурата, е получена стойност от 13,0 +/-
0,7. Съответно, в експертизата на ГД при
ответника е посочено, че след прилагането на този етап 2 от тази процедура се
установява несъответствие на горивото с изискванията за качеството му.
На
20.11.2020 година е издаден АУАН №А-110, в който посочените обстоятелства са
описани, като в крайна сметка е констатирано, че касаторът
като краен разпространител по смисъла
на§1, т.20 от ДР на ЗЧАВ нарушава чл.8, ал.2 от този закон във връзка с чл.6,
т.2 от Приложение 2 от наредбата. Срещу акта е депозирано възражение, като
впоследствие е издадено и процесното наказателно
постановление.
Както се
отбеляза вече, районният съд е изслушал и заключение на СХЕ, което не е
кредитирал. ВЛ е посочило в заключението си, че взетите проби са изпитвани по
три стандарта за показателя пламна температура и съдържание на сяра. Пробите са
били взети в съответствие с изискванията на чл.18 от наредбата, като е спазен
съответния БДС. Методите, за изпитване по трите стандарта по БДС, по които е
изпитвана пробата в лабораторни условия, не допускат възможност тази проба да е
взета по стандарт БДС EN
ISO 3170. ВЛ сочи и, че е налице голяма разлика в лабораторните резултати,
получени в София на 14.09.2020 година и тези, получени при провеждането на етап
1 от процедурата по оспорване, получени при изпитанията на 24.09.2020 година.
Това според методика на стандарт БДС ISO 4259 прави и
двата резултата са съмнителни. Според ВЛ това налагало да се проведе от всяка
от лабораториите по още три изпитания върху материала от пробата и отново да се
сравнят резултатите. Такива нови изпитания не са правени. Всъщност такива нови
изследвания на пробите досежно съдържанието на сяра
са били наложителни, за да се изчислят нови граници на съответствие, като R2 е неправилно изчислено и
оттам цялата процедура по установяване на съответствието на горивото с
изискванията за качество е опорочена. ВЛ сочи в този контекст и, че при липсата
на такива нови три изпитания в първите две лаборатории, изчисленията за R2 са погрешни, а посочената
стойност участва във формулите за изчисление на R3 и R4 /нови възпроизводимости
на метода/ и изчислената въз основа на тях стойност за А1 /граница на съответствието/
е погрешна. ВЛ е посочило и, че в последната експертиза /арбитражната/ са
посочени стойности на А1 и R4, без са е
ясно как са получени. На петият въпрос ВЛ отговаря, че поради липса на данни не може
да се проследи пътят, по който експертите в ГД ККТГ са достигнали до публикуваните
стойности но според експертиза Ек - 001/8.10.2020 г. /обобщаваща резултатите от
изпитанията в лабораторията на ГДККТГ и в лабораторията на „Сейболт“/ границата на съответствие на горивото с
изискванията за качество А1 е преизчислена на база на средната стойност на
резултатите от двете лаборатории. С помощта на този осреднен резултат най-
вероятно са изчислени стойностите за възпроизводимостите
от R1 до R4 и оттам новата граница за
съответствие.
Съдът е
нарушил разпоредбата на чл.107, ал.5 от НПК, като не е приел и анализирал
самостоятелно изслушаната по делото СХЕ и не е съпоставили и проверил изводите
на това ВЛ с други доказателства, които е следвало да събере и анализира.
За да не
кредитира експертизата съдът буквално е възпроизвел част от доводите в представеното
становище на н-к отдел в „Контролно – методичен“ към ГД „Контрол на качеството
на течните горива“ при ответника по касация /листове 231-232 от първоинстанционното дело/.
Както се
констатира и от първоначалната жалба, така и от касационната жалба на касатора, всъщност спорът се свежда до меродавността на
спазването на алгоритъма, предвиден в Приложение №12 към чл.22, ал.9 от Наредбата
и оттам на резултатите, получени от лабораторията на ответника по касация,
които са послужили за учредяване на производството и оттам в крайна сметка до
извода за несъответствие на дизеловото гориво с изискванията към него. ВЛ по
допуснатата СХЕ изрично е посочило, че стандарт БДС EN ISO 4259-2 е този, който описва последователно процедурите, които следва да
се извършат при оценка на съответствието на горивото, като именно този стандарт
е в основата на прилагането на изискванията на посоченото Приложение. Това ВЛ е констатирало и т.н. неприемливост на
резултатите от изпитанията, извършени в лабораторията към ДАМТН - ГД ККТГ и в изпитателния център на „Сейболт“ при провеждането на Етап 1 от описаната в
Приложението процедура по оспорване на резултатите. В това отношение е обяснено
от него, че ако два резултата, получени в две различни лаборатории, в различно
време и от различен оператор, се различават повече от възпроизводимостта
за метода, то и двата резултата са съмнителни. В случая ВЛ е констатирало, че възпроизводимостта за метода на изпитване на пламната температура и за метода на изпитване на
съдържанието на сяра се различава повече от резултатите, получени в
лабораторията на ДАМТН и в лабораторията на „Сейболт“,
като е посочило и съответните изчисления. При това положение според ВЛ, стр. 10
от приложимият стандарт разликите между средните на вече всички новополучени приемливи резултати /след нови три изпитания/
от всяка лаборатория да се оценят за съответствие, като се използва нова
стойност за възпроизводимост R2, вместо R, като тази
нова стойност се изчислява по формула, отбелязана в стандарта. ВЛ е
категорично, че в двете експертизи /за съответствието на пламната
температура и за съответствието на сяра/ от 8.10.2020 година след прилагането
на етап 1 от процедурата по оспорване са посочени стойности за R2, без да са извършени нови
три изпитания на пробата във всяка от лабораториите поради съмнителни
първоначални резултати. В това се
изразява според ВЛ погрешното прилагане на методиката от стандарта. Съответно,
в отговора на четвъртия въпрос, касаещ определянето
на съдържанието на сяра ВЛ в крайна сметка сочи, че не е ясно как са получени
стойностите за горната граница за показателя, преизчислена след прилагане
критериите на стандарта и за изчислените нови възпроизводимости
на метода в зависимост от четирите участващи лаборатории. Общият извод на ВЛ е,
че след като не са проведени три нови изпитания в София /в лабораторията
на ДАМТН/ и в лабораторията на „Сейболт“, изчисленията на R2 са погрешни, а те участват в във формулите за получаване на
стойностите на R3 и R4 и
изчисленията въз основа на тези пък стойности са погрешни. Оттам ВЛ е посочило,
че прилага изчисления по методиката на стандарта, но във формулите ще приложи
механично и неправилно осредняване на резултатите от изпитанията, повторяемост
и възпроизводимост по двата метода на изпитване.
От
протокола, проведен в съдебното заседание, на което е изслушано ВЛ, е видно, че
тази експертиза е приета от съда, като липсва процесуална позиция на ответника
за неприемането и.
Тъй като
процедурата по оспорване и тълкуване на резултатите се провежда по
Приложението, но във връзка с описаното в БДС EN ISO 4259-2, то съдът е следвало да
съпостави изводите на ВЛ със съдържанието на този стандарт, който липсва по
делото. При това положение съдът е следвало да изиска от Българският институт
по стандартизация да му се предостави съдържанието на този стандарт, за да
провери дали посоченото от ВЛ в заключението му при отговора на третия въпрос е
вярно. В случая това не е сторено, като необосновано и безмотивно
съдът не е кредитирал допусната и приета от него като доказателство СХЕ,
нарушавайки разпоредбите на чл.107, ал.1 и ал.5 от НПК.
Следва
решението да се отмени, като делото се върне на друг състав на съда, който да
постанови решение по жалбата на настоящият касатор
след като се запознае със съдържанието на
БДС EN ISO 4259-2 и
съпостави изискванията на стандарта и на Приложение 12 към чл.22, ал.9 от
наредбата към събраните писмени доказателства и изслушаното заключение на
експерта и посочи собствени аргументи дали и защо кредитира или не кредитира
това заключение.
При новото
разглеждане съдът, на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл226, ал.3 от АПК,
следва да се произнесе и по разноските, направени в касационното производство.
Водим от
горното Административният съд – Велико Търново, касационен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №491 от
11.10.2021 година, постановено по АНД №827/2021 година по описа на
Великотърновският районен съд.
ВРЪЩА делото на друг
състав на същия съд за ново произнасяне.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.