Решение по дело №212/2020 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 260010
Дата: 29 септември 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Станислав Иванов Цветков
Дело: 20204230200212
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                  Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 260010

 

гр.Севлиево 29.09.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател: Станислав Цветков

              

при секретаря СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА, в присъствието на прокурора                                                                     като разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 212 по описа за 2020 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят К.К.К. ***, е обжалвал наказателно постановление № 18-0341-000584 от 22.08.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР Габрово РУ - Севлиево, с което за извършено нарушение по чл.20, ал.2 и на осн. чл.179, ал.2, предл.първо от Закона за движението по пътищата / ЗДвП / му е наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева, а за извършено нарушение по чл.147, ал.1 и на осн. чл.181, т.1 от ЗДвП наказание глоба в размер на 50.00 лева.В жалбата се твърди, че фактическата обстатновка, изложена в НП е некоректна и не отговаря на действителната, в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата съображения.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – РУ на МВР гр.Севлиево, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото.В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалб.К.К.К. бил правоспособен водач на МПС.На 06.08.2018 г. управлявал собствения си лек автомобил „Нисан Серена“ с рег. № ** **** **, като се движел по главен път I-4 в посока гр.София.Заедно с него, в автомобила пътувала свид.Е. Е. В., която била седнала на предна дясна седалка.По същото време, по същият път и в същата посока се движел товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ** **** **, собственост на Н.Б.И., с ЕГН **********, който бил управляван от Х. Е.М. с ЕГН **********.Товарният автомобил се движел на известно разстояние пред лекия автомобил, управляван от жалб.К..Около 00:30 часа товарният автомобил се намирал в участък от пътя при км. 87+500, когато пред него, на пътното платно, внезапно изскочило диво животно.Водачът на товарния автомобил опитал да избегне удара с него, но не успял, в следствие на което го ударил, то преминало под шасито на автомобила и останало лежащо на пътното платно.След удара с животното водачът на товарният автомобил и пътуващите с него слезли на платното, за да установят какви са щетите по МПС.Автомобилът се намирал на платното за движение, но не бил обозначен по никакъв начин, слабо светели само габаритните му светлини.В този момент, около 00:35 часа към мястото на случилото се приближил жалб.К. с управлявания от него лек автомобил.Последният, както и спътницата му – свид.В., забелязали намиращото се на пътното платно животно, поради което жалб.К. незабавно задействал спирачната система на управляваното от него МПС.Автомобилът обаче преминал през животното, след което с предната си част се ударил в задната част на спрелия на пътното платно товарен автомобил.За възникналото ПТП било сигнализирано в РУ МВР Севлиево, откъдето бил изпратен полицейски екип, в състава на който били свид.И.В.К. и свид.И.Т.К..При отиването им на мястото на настъпилото ПТП полицейските служители провели разговор с водачите на двата автомобила за установяване на причините за възникналото ПТП.Пред тях водачът на товарния автомобил заявил, че на пътя му внезапно изскочило диво животно, поради което настъпил удар с него и това наложило да спре на пътното платно.Автомобилът му не бил обезопасен, тъй като след малко слизането от него в задната му част се ударил автомобилът, управляван от другия водач.От своя страна жалб.К. възразил пред полицейските служители, че няма вина за случилото се, тъй като спрелият на пътното платно автомобил, в който се ударил не бил обозначен по никакъв начин.На двамата водачи била извършена проверка за употреба на алкохол, която отчела нулев резултат.За възникналото ПТП от страна на полицейските служители бил изготвен Протокол за ПТП № 1536745 от същата дата – 06.08.2018 г.От страна на полицейските служители било констатирано, че автомобилът, собственост на жалб.К. не е преминал годишен периодичен технически преглед до 12.07.2018 г.Същевременно, на същата дата - 06.08.2018 г. свид.И.В.К., в присъствието на свид.И.Т.К., съставил против жалбоподателя К.К.К., АУАН серия Д, № 921339, за това, че на 06.08.2018 г., около 00.35часа, в община Севлиево, на път Коритна-Български извор-Микре-Севлиево-В.Търново-Омуртаг-Търговище – Разград-Търговище, при следните обстоятелства: на ГП I-4 км 87+500, в посока за гр.София, управлява собствения си лек автомобил „Нисан Серена“ с рег. № ******, с несъобразена скорост с характера, интензивността на движението и конкретните условия на видимост, като при възникнала необходимост от настъпило току-що ПТП с диво животно, не успява да спре безопасно и удря в задната част спрелия на пътното платно на аварийни светлини т.а. „Форд Транзит“ с рег. № ОВ6782ВС, собственост на Н.Б.И., с ЕГН ********** и управляван от Х. Е.М. с ЕГН **********.Настъпва ПТП с материални щети.Водачите са изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410/0018, който отчете нулеви резултати /0,00% /.От направената проверка се установи, че автомобила „Нисан“ не е представен на годишен периодичен технически преглед до 12.07.2018 г., видно от знак за ПТП с номер 13302365, с което виновно е нарушил: чл.20, ал.2 и чл.147, ал.1 от ЗДвП.АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя.След запознаване със съдържанието му жалбоподателят не е направил писмени възражения.Такива са били направени устно пред полицейските служители, пред които заявил, че няма вина за настъпилото ПТП, тъй като другият автомобил не бил обозначен.Възражения от страна на жалб.К. по повод съставения му АУАН не са направени от него в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началник сектор към ОД МВР Габрово, РУ Севлиево с № 18-0341-000584 от 22.08.2018 г.Същото е издадено против К.К.К. ***, за това, че на 06.08.2018 г., в 00.35часа, в община Севлиево, на на път първи клас № 4, като водач на лек автомобил „Нисан Серена“ с рег. № ******, на ГП I-4 км 87+500, в посока за гр.София, управлява собствения си лек автомобил „Нисан Серена“ с рег. № ******, с несъобразена скорост с характера, интензивността на движението и конкретните условия на видимост, като при възникнала необходимост от настъпило току-що ПТП с диво животно, не успява да спре безопасно и удря в задната част спрелия на пътното платно на аварийни светлини т.а. „Форд Транзит“ с рег. № ОВ6782ВС, собственост на Н.Б.И., с ЕГН ********** и управляван от Х. Е.М. с ЕГН **********.Настъпва ПТП с материални щети.Водачите са изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410/0018, който отчете нулеви резултати /0,00% /.От направената проверка се установи, че автомобила „Нисан“ не е представен на годишен периодичен технически преглед до 12.07.2018 г., видно от знак за ПТП с номер 13302365, с което е извършил: 1. Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосф.условия, релефа, условията на видимост, интезивн. на движение и др.обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.ПТП, с което виновно е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП; 2. Не е представил ППС на технически преглед, с което виновно е нарушил чл.147, ал.1 от ЗДвП.За нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, наказващият орган е наложил на жалб.К. наказание по реда на чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП – глоба в размер на 200.00лева, а за нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП, му е наложил наказание по реда на чл.181, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50.00лева.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите И.В.К., И.Т.К. и Е. Е. В. и писмените доказателства – АУАН серия Д, № 921339 от 06.08.2018 г.; Протокол за ПТП; Справка картон на водача; НП № 18-0341-000584 от 22.08.2018 г. и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 21.05.2020 г.От клеймото на пощинският плик, с който жалбата е изпратена се установява, че същата е подадена на 26.05.2020 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на същата заповед, предвид заеманото от него длъжностно качество.

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършени нарушения на разпоредбите на: 1. чл.20, ал.2 от ЗДвП и 2. чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП гласи следното: “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”.

Административно-наказващият орган на осн. чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП е наложил на жалб.К. наказание глоба в размер от 200.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Който поради движение с несъобразена скорост ..… причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление”.

Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП: “ Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи”.

Административно-наказващият орган на осн. чл.181, т.1 от ЗДвП е наложил на жалб.К. наказание глоба в размер от 50.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Наказва се с глоба 50 лв.: собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед”.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява в съдебно заседание.В жалбата към съда се отправя искане обжалваното НП да бъде отменено изцяло.В съдебно заседание поддържа жалбата, като заявява, че моли съда да отмени НП в частта му по отношение наложеното наказание за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, а по отношение на наложеното наказание за допуснато нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП заявява, че признава вината си и няма възражения по отношение на НП в тази му част.

По отношение на наложеното наказание по реда на чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП

В жалбата и в съдебно заседание жалб.К. твърди, че не е допуснал нарушението, което му е вменено във вина.В участъка, в който настъпило ПТП скоростта не била ограничена под допустимата по чл.21 от ЗДвП, видимостта била ясна, не е намалена от атмосферните условия или поради друга причина, интензивността на трафика била относително ниска и нормална за тази част от денонощието.При приближаване на насрещнодвижещ се автомобил превключил от дълги на къси светлини.В един момент забелязъл на пътното платно в неговата лента неподвижно животно и почти едновременно с това и спрял автомобил в дясната част на лентата му, но предвид осветеността на къси светлини и спирачния път на автомобила не успял да избегне удара в другия автомобил.Почни веднага преминал и насрещнодвижещият се автомобил.Изразява несъгласие, че необозначен спрял автомобил без водач в него е предвидимо препятствие, както и, че автомобилът Форд Транзит е бил на аварийни светлини, тъй като същият бил само на габаритни светлини с неголяма яркост.Предвид обстоятелството, че всички пътуващи в другия автомобил били извън него, не отговаряло на истината твърдението, че предхождащото ПТП току-що било настъпило.От страна на водача на другия автомобил не били предприети действия по отстраняването му от пътното платно или обозначаването му съгласно изискванията на закона.

Съдът споделя доводите на жалбоподателя като намира, че НП е издадено при неизяснена и противоречива фактическа обстановка.От приложените по делото писмени доказателства и събраните в хода на производството гласни такива не може да бъде установен по категоричен начин механизма на настъпване на ПТП, причините за това, допуснатото нарушение, довело до възникването му.Недоказано е твърдението, че жалб.К. при управление на МПС се е движела с несъобразена скорост и това е довело до настъпване на ПТП.При съставяне на АУАН и след запознаване със съдържанието му, жалб.К. е направил устни възражения, които е следвало да бъдат вписани от актосъставителя и при наличието на които е следвало да бъде направена една по-обстойна проверка, при която по безспорен и несъмнен начин да бъде установен механизма на настъпване на ПТП, но това не е направено.От формална страна, в АУАН и издаденото въз основа на него НП не са отразени всички релаванти факти, обосноваващи признаците на нарушението.Не е отразен нито релефа на пътя, нито са описани атмосферните условия, ако са били специфични и е следвало да се съобразят при избиране на скоростта на движение.Не е установено, както от актосъставителят, така и от наказващият орган, каква е била скоростта на движение на автомобила, за да се приеме, че същата е несъобразена.Според съда неправилно е възприето становище от контролните органи, че щом се е стигнало до ПТП, скоростта винаги е несъобразена.Особено в конкретния случай не са налице данни за превишаване на ограничението на скоростта – дали е бил сигнализиран участъкът или не.В тази връзка не е обсъден въпроса, относно субективния елемент на нарушението, а именно – могъл ли е водачът да предвиди, че в пътното му платно се намира спрял автомобил, който не е обозначен по съответният ред и предотврати настъпването на ПТП.Съответно налице ли е от субективна страна нарушение или случайно деяние по смисъла на чл.11 от ЗАНН вр. с чл.15 от НК.Ето защо, съдът счита, че е необоснован извода за виновното извършване на деянието, с което е нарушена императивната разпоредба на чл.53 от ЗАНН.При всички случаи, следва да се съберат доказателства, сочещи за величината на скоростта – свидетелски показания, спирачен път и други възможни.Неизясняването на тези обстоятелства, които съставляват съществен елемент от състава на нарушението по чл.179, ал.2, пр.първо от ЗДВП, води до необоснованост на АУАН и НП, и е основание за неговата отмяна.Следва да се има предвид, че задължението на водачите по  чл.20, ал.2 от ЗДП, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, не е безусловно.Това задължение в настоящата хипотеза не може да бъде контролирано от съда, тъй като в АУАН и НП, липсва отразяване на конкретните фактори, които водачът е следвало да съобрази и които се намират в пряка причино-следствена връзка с настъпилото произшествие.Както вече бе отбелязано по-горе, след запознаване със съставеният му АУАН, жалб.К. е направил устни възражения, но те не са били вписани в акта.На мястото на настъпване на ПТП е имало преки очевидци, от които също е следвало да се снемат данни за причините за настъпилото ПТП.Следвало е с оглед разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН да бъде извършено разследване на спорните обстоятелства и едва тогава да се пристъпи към издаването на НП.

При тези констатации съдът намира, че АУАН е бил съставен, а НП издадено без контролните органи да са изяснили причините за настъпването на ПТП, без да са били преценени спорните обстоятелства и евентуално да се извърши разследване на същите.В съдебно заседание също не бяха представени доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да установяват, че на посочената в АУАН и НП дата жалб.К. е извършил нарушението, за които е ангажирана административно-наказателната му отговорност.Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.В случая съдът намира, че допуснатото нарушение е пречка да се установят по несъмнен начин конкретните обстоятелства по нарушението, дали деянието е извършено и извършено ли е то от жалб.К..

Изхождайки от гореизложеното и след преценка на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, съдът намира, че така описаното в НП фактическо обвинение не е доказано по изискуемия от закона несъмнен начин.Отразеното в акта, с който е констатирано административното нарушение, няма обвързваща доказателствена сила, не се счита за установено до доказване на противното и в тежест на административния орган е да установи извършването на нарушението с всички допустими от закона доказателствени средства - както в административното, така и в съдебното производство.

По изложените съображения съдът счита, че в тази му част обжалваното наказателно постановление е издадено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което се явява незаконосъобразно и в тази му част следва да се отмени като незаконосъобразно.

По отношение на наложеното наказание по реда на чл.181, т.1 от ЗДвП

В частта му, с която на основание чл.181, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя К. е наложено наказание глоба в размер на 50,00 лева за извършено нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.Не се спори, както вече бе отбелязано по-горе, че при извършената от контролните органи проверка било установено, че лекият автомобил „Нисан Серена“ не е бил представен в определения срок - до 12.07.2018 г. /, на годишен периодичен технически преглед, каквото задължение е вменено на жалб.К., в качеството му на собственик на автомобила, с разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП.Съдът намира, че наложената санкция за това нарушение е определена правилно както по основание, така и по размер.Административното наказание глоба е наложено в предвидения от закона фиксиран размер и не може да бъде изменяно нито по вид, нито по размер.По отношение на това нарушение в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Поради това в тази му част постановлението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0341-000584 от 22.08.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР Габрово, РУ - Севлиево, в частта му, с която на К.К.К. ***, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.20, ал.2 и на основание чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200.00 / двеста / лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0341-000584 от 22.08.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР Габрово, РУ - Севлиево, в частта му, с която на К.К.К. ***, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50.00 / петдесет / лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: