Присъда по дело №1288/2022 на Софийски градски съд

МОТИВИ по присъда от 29.06.2022г. по ВНОХД №1288/2022г. по
опис на Софийски градски съд, ХV въззивен състав, Н.О.

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
Образувано е по повод на постъпил въззивен протест от прокурор в
Софийска районна прокуратура срещу присъда на СРС, НО, 13 състав от
15.09.2021г. по НОХД №20179/2018г., с която подсъдимият З.А.З. е признат
за невинен и оправдан по обвинението му за извършено престъпление по чл.
201 от НК.
В протеста и допълнението му се поддържа, че обжалваната присъда е
неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие с материалния
закон. Поддържа се, че извода на районния съд за липса на присвоително
намерение у подсъдимия е неправилен и необоснован, почиващ на превратно
тълкуване на събраните доказателства. Според представителя на обвинението
неправилно съдът е отдал голяма тежест на съдебно-счетоводната експертиза,
за да формулира изводите си, а показанията на част от свидетелите били
омаловажени, като тези на свидетеля В.К. от досъдебното производство, в
които се възпроизвеждало самопризнание на подсъдимия, включително за
това че употребил паричната сума за лични нужди и относно липсата на
намерение да я върне. От показания на други свидетели се извеждали
задълженията подсъдимият да отчита остатъкът от поверените му парични
суми, след като извърши текущите плащания. Счита, че от установените
ежедневни липси на дребни парични суми, записвани като „аванси“ към
заплатата на подсъдимия, които впоследствие били възстановявани от същия,
не може да се изведе заключение за намерение за връщане на
инкриминираната сума, с оглед разликата в действията на подсъдимия при
тези случаи и при вземане на целия дневен оборот и невписването му като
„аванс“, както е при инкриминирания случай. Отбелязва, че заеми и аванси се
отпускали от управителя на дружеството, което не би могло да бъде сторено
без негово съгласие, а същите следвало да бъдат документално отразявани,
съгласно необсъдените показания на свидетелите Ш. и К.. Изтъква, че
подсъдимият не е отразил взетата сума като аванс, съзнавайки че няма право
на такъв и във въпросния размер, оставяйки касата празна за следващия
работен ден. Намира, че провежданите разговори между управителя на
дружеството свидетеля К. и подсъдимия във връзка с липсващата сума не
променяли извода за престъпния характер на деянието. Отбелязва, че при
разглеждането на делото от първоинстанционния съд не бил изяснен въпроса
за размера на трудовото възнаграждение на салонните управители, как били
формирани същите и реда на изплащането им. Иска се отмяна на
постановената присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като съдът ме наложи
1

наказание под средния размер.
В производството пред въззивния съд представителят на СГП твърди,
че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и поддържа искането да бъде
отменена и да се постанови нова, с която подсъдимият бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение. Счита, че от събраните
доказателства, включително в хода на проведеното въззивно съдебно
следствие, се установила вината на подсъдимия, съответно били оборени
изводите на районния съд за това, че подсъдимият бил удържал като аванси
към трудовото си възнаграждение инкриминираните суми.
Защитникът адв. Г. счита, че първоинстанционната присъда следва да
бъде оставена в сила, тъй като изводите на първия съд били правилни и
законосъобразни, а събраните доказателства в проведеното съдебно следствие
не давало основание за ревизията им. В тази връзка отбелязва твърдението на
свидетеля Ш., според което салонните управители имали възможност да
плащат заплати сами на себе си и да дават аванси на служителите, а
документацията по делото не давала основания за извод за наличие на липси
и тяхно надлежно установяване, както и попадането на паричната сума в
държането на подзащитния й. Отбелязала е и неустановяването по надлежния
ред на длъжността на този свидетеля Ш..
Подсъдимият З. е поддържал изложеното от защитника си.
Въззивният съд, след като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото и в пределите на проверката по чл.314 от НПК
установи следното:
Подсъдимият З.А.З. е роден на **** г. в гр.Благоевград, живее в гр.
София, бул. ****, българин е, български гражданин е, неженен е, неосъждан
е, трудово ангажиран е, със средно образование образование е, ЕГН
**********.
Първоинстанционният съд е постановил присъда, с която е признал за
невинен и оправдал подсъдимия З. по повдигнатото му от СРП обвинение за
това, че на 08.03.2017г. в заведение за хранене „С.к.“ в търговски център
„България мол“, намиращ се в гр.София, бул. „****, в качеството си на
длъжностно лице - служител на „С.Б.“ ООД на длъжност „салонен
управител“ въз основа на трудов договор №143/08.07.2015г. и длъжностна
характеристика за задълженията на длъжността, присвоил като взел и
задържал за себе си чужди движими вещи – паричната сума от 3825, 40 /три
хиляди осемстотин двадесет и пет лева и четиридесет стотинки/ лева,
собственост на „С.Б.“ ООД ЕИК ****, поверени му да ги пази, престъпление
по чл. 201 от НК.
Съгласно трудов договор №143/08.07.2015г. подсъдимият З. бил
назначен на работа в стопанисваното от „С.Б.“ ООД заведение за хранене в
търговски център „България МОЛ“ на адрес гр.София, бул. „**** на
длъжност „салонен управител“. Подсъдимият З. бил запознат със
2

задълженията си съгласно длъжностна характеристика за длъжността
„салонен управител“, връчена му на 09.07.2015г., между които и да отговаря
за дневните обороти, да извършва разплащания с доставчиците и да отчита
дневните остатъци. Според служебните задължения на салонния управител,
на същия се поверявали от сервитьорите натрупаните за деня парични суми,
представляващи дневния оборот на заведението за съответния ден, които
следвало да бъдат съхранявани в касата на заведението и лично предавани
при негово разпореждане на управителя на дружеството - по това време
свидетеля В.К., съгласно заповед изх. №07/01.02.2017г. на управителя на
„С.Б.“ ООД.
При установения начин на работа салонният управител е имал право да
се разплаща текущо с доставчици на стоки и материали за търговския обект, а
същият е изплащал и аванси на служителите с разрешение на управителя на
дружеството. За извършените разплащания към доставчици, салонният
управител е следвало да приложи представените му фактури за доставки на
стоки, представляващи разходо-оправдателен документ за отчетения от него
по-нисък дневен оборот.
След приключване на работната си смяна сервитьорите се отчитали на
салонния управител, комуто фактически предавали вечер, след приключване
на смяната им сумата от оборота, който акумулирали в течение на работния
им ден, а последният следвало да приспадне от отчетената от него сума на
дневния оборот извършените плащания за текущи разходи – за закупуване на
продукти за дейността на заведението за хранене, давани аванси на персонала
и др., като останалата част да постави в касата на дружеството. За
извършените плащания за текущи разходи се съставял документ на компютър
в екселска таблица.
През месец февруари 2017г. подсъдимият взел под форма на аванси
сума от дневните обороти, равняваща се на 3870,00 лв., като за сумата от
2326,68 лв. не представил разходо-оправдателни документи. През същия
месец другият салонен управител свидетелят Л.М. взел под формата на аванси
сумата от 1543, 00 лв., като представил разходо-оправдателни документи за
цялата сума.
На 08.03.2017г. подсъдимият бил на смяна, изпълнявайки служебните си
задължения в търговския обект, посочен по-горе. За същия ден дневният
оборот възлизал на 3825, 40лв., от които сумата от 56, 14 лева били заплатени
безкасово - с кредитна карта, съгласно дневен финансов отчет №0052305 от
същата дата.
След приключване на работното му време подсъдимият З. взел и
задържал за себе си целия дневен оборот платен в брой в обекта, възлизащ на
сумата от 3769, 26 /три хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и
двадесет и шест стотинки/ лева, който му бил връчен в служебното му
качество на салонен управител. От дневния оборот сумата от 56, 40 лв. била
заплатена с кредитна карта.
3

На следващия ден салонният управител свидетелят М. установил, че в
касата няма никаква парична сума и уведомил по телефона управителя на
дружеството свидетеля К.. Подсъдимият потвърдил пред свидетеля К., че взел
въпросната парична сума, но поел задължение да я върне.
По повод случая не била извършена ревизия и липсващата сума не е
била отразена счетоводно или по друг начин документално.
В изготвените в табличен вид документи в дружеството работодател за
месец март е отразено, че подсъдимият З. взел под формата на аванси от
дневните обороти парична сума в размер на общо 2200 лв., като за сумата от
686, 87 лв. не е представил разходо-оправдателни документи. През същия
месец другият салонен управител свидетелят М. е взел под формата на аванси
сумата от 1513лв., като е представил разходо-оправдателни документи за
цялата сума.
На 27.04.2017г. свидетелят К. подал сигнал до СРП за неотчетените и
невърнати от подсъдимия З. парични суми за периода февруари-март 2017г. в
размер на 6 000 лв.
Подсъдимият продължил да работи на длъжност салонен управител до
02.05.2017г., когато трудовият му договор бил прекратен, а същият до
момента не е възстановил взетите поверени му парични суми от оборота на
търговския обект.
На 12.09.2017г. е отбелязано прехвърлянето на В.С.К. на капитала на
дружеството, който станал едноличен негов собственик и управител.
На 21.10.2017г. подсъдимият З. предал на В.К. сумата от 3300 лв., като
изготвил декларация, в която отбелязал че същата представлява част от общо
задължение от 7700 лв.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе след анализ
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите З.Ш. и Е.Л., депозирани пред първия съд, в хода
на въззивното следствие и частично прочетени по реда на чл. 281 от НПК –
относно показанията на свидетеля Ш., показанията на свидетелите В.К. и
Л.М., депозирани пред първия съд и прочетени по реда на чл. 281 от НК
относно показанията на свидетеля К., а също и намиращите се по досъдебното
производство таблици за заплати на салонните управители за месец февруари
и март 2017г. - л. 4, таблица „реинвестиции“ месец март 2017г. – л. 3, Заповед
изх. №07/01.02.2017г. на управителя на „С.Б.“ ООД - л. 25, трудов договор
№143/08.07.2015г. – л. 26, справка за актуално състояние на действащи
трудови договори към 01.04.2017г. в „С.Б.“ ООД – л. 29, справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ – л. 30, график за
м.януари,февруари и март – л. 31 – 33, дневен финансов отчет за 08.03.2017г.
– л. 34, дневни финансови отчети от други дати – л. 34-99, длъжностна
характеристика за длъжността „салонен управител“ – л. 99а, заключението по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза – л. 113, допълнение към същата
4

– л. 126, декларация от подсъдимия З. от 21.10.2017г. – л. 115.
Въззивният съд, извършвайки самостоятелна цялостна проверка на
правилността на присъдата, не споделя напълно фактическите изводи на
първия съд касаещи субективната страна на деянието на подсъдимия, относно
реда за отпускане на „аванси“ на служители, а също и следващите от тях
правни изводи, касаещи отговорността на подсъдимия, намирайки че
районният съд е извършил неправилна оценка на част от събраните
доказателства.
Относно установения начин на работа във връзка с отчетността на
оборота в търговския обект, макар според вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза да не му е бил предоставен искания достъп до
счетоводни документи, касаещи подадения сигнал за установени липси, като
ежедневни отчети за получени приходи, ведомости за заплати за 2017г.,
фактури и др. разходо-оправдателни документи за разплащанията на
доставчиците на стоки в търговския обект, документи за извършена ревизия
за установяване касовата наличност към 01.04.2017г., за предаването и
приемането на сумите от ежедневния оборот, въззивният съд намира, че са
налице достатъчно доказателствени източници за изясняване на същия. Като
такива, съдържащи значителна информационна стойност, съдът цени
длъжностната характеристика за длъжността „салонен управител“, която е
била връчена на подсъдимия преди момента на извършване на деянието, а
също и заповедта на управителя на дружеството, касаеща отчетността на
салонните управители. Същите се допълват от приложените по делото
таблици за заплати на салонните управители за месец февруари и март 2017г.,
графиците за работа за месеци януари – март 2017г., а също и показанията на
свидетелите Ш., Л., К. и М.. Управителят К. в прочетените му показания от
досъдебното производство от 16.10.2017г. и счетоводителят Л. – от заявеното
от нея пред първия съд, са конкретни и непротиворечиви в твърденията си, че
салонният управител заплащал заявките за продукти и текущи ежедневни
разходи и при необходимост аванси на персонала, за които се съставял
разходен ордер, подписан от служителя и салонния управител. Извършените
разходи се отрязвали в таблица, а остатъкът от оборота се описвал и се
запечатвал в плик, след което се прибирал в касата. Както управителят К.,
така и свидетелите Ш. и Л., последните двама в показанията си пред
въззивния съд, са категорични че салонните управители имали възможността
да дават парични аванси на служители, а и на себе си от парите от дневните
обороти, но само с разрешение на управителя К., а същите се описвали в
съответните отчети. От показанията на Л., както и на К. се установи, че за
процесния случай не е имало такова разрешение. Макар показанията на
свидетеля Ш. да насочват на извод за липса на дисциплина за отчетност на
дадените аванси, тъй като според свидетеля в някои случаи за същите не бил
съставян касов ордер и това не било отразявано в съставяните за целта на
отчета екселски таблици за деня, тези прояви представляват нарушения на
установените правила за работа с паричните средства от дневния оборот, а не
5

касаят предпоставките за разпореждане със средствата на дружеството.
Изложеното дава основание въззивният съд да не се съгласи с изводите
на първия съд за това, че салонните управители по свое усмотрение и без
предварително разрешение на управителя на дружеството работодател
можели да вземат или раздават парични аванси от сумите от дневните
обороти.
Съществено значение за начина на работа с паричните потоци в
дружеството има и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, чието
заключение въззивният съд кредитира с доверие, като изготвена от лице,
притежаващо съответните специални знания, изчерпателна и обоснована на
фона на ползваните информационни източници. Вещото лице е осветлило
модела на счетоводна отчетност в търговския обект, като е потвърдило
непредставянето му на такава, включително за размера и заплащането на
трудовото възнаграждение на подсъдимия. Потвърдило е установената
практика управителите да вземат пари от дневния оборот и след това в
екселска таблица да посочват номера на фактури, имащи значение на
разходо-оправдателни документи. Тъй като инкриминираните от
обвинението суми не са били отразени счетоводно от дружеството „С.Б.“
ООД, то не са били взети предвид като неотчетени парични средства от
реализираните дневни обороти за процесния период, изследван от вещото
лице.
Относно удостоверените в наличната по делото документация
неотчетени парични средства от реализираните дневни обороти в
заведението, вещото лице е установило отразените в приетата от съда
фактическа обстановка взети аванси от подсъдимия З. и от салонния
управител Л.М. от дневните отчети за месеците февруари и март 2017г. и
частта от тях, за която не са представени разходооправдателни документи.
В допълнението си към експертизата вещото лице излага обяснение, в
което посочва че според управителя на дружеството Кирилов цялата налична
документация, с която разполагат по случая, била приложена към
материалите по досъдебното производство и не могат да представят нищо
повече. Въпреки липсата на осчетоводяване на инкрминираната в
обвинението парична сума или съставянето на документ, отразяващ
констатациите при проверката по повод същата, съдът счита че е налице
достатъчно убедителен източник за установяване на касовата наличност,
поверена на подсъдимия по силата на служебните му задължения и
длъжностната му характеристика, при приключване на работната смяна на
08.03.2017г. Съдът оценява като такъв дневния финансов отчет за посочената
дата, в който ясно е отразено, че касовата наличност е възлизала на 3769,26
лв., като в дневния оборот била включена и безкасово заплатена сума от
56,14лв. Свидетелят М., също салонен управител, потвърждава горния извод
в показанията си пред районния съд, заявявайки че сумата в брой, посочена в
дневния финансов отчет, представлява сумата, която следва да се отчете
6

фактически в касата.
Въззивният съд се солидаризира с оценката на доказателствената
съвкупност на първия съд, касаеща действията на подсъдимия З. по
отношение на тази сума. Съобразявайки показанията на свидетелите,
служители на дружеството работодател на подсъдимия – салонния управител
М., управителя на дружеството К., счетоводителя Л. и свидетеля Ш., според
който фактически осъществявал финансовия контрол в дружеството,
въззивният съд намира за установено по несъмнен начин отнемането от
владението на дружеството присвояването от подсъдимия на сумата от
3769,26 лв. От показанията на свидетеля К. се установява, че само двамата
салонни управители подсъдимият З. и свидетелят М. са имали физически
достъп до касата на дружеството, а посочените свидетели потвърждават
направено извънпроцесуално самопризнание от подсъдимия за вземането на
паричната сума, след като свидетелят М. установил липсата на оборот в
касата в деня след смяната на подсъдимия.
В подкрепа на този извод е и признанието за задълженията на
подсъдимия и с писмен документ – съставена от него декларация от
21.10.2017г., за която по назначената от районния съд съдебно-графическа
експертиза е установено, че изхожда именно от подсъдимия. Въззивният съд,
също като районния съд, дава вяра на заключението на изготвената СГЕ,
отчитайки обосноваността му и професионалната компетентност на вещото
лице. Декларацията несъмнено е свързана с работата на З. при „С.Б.“ ООД,
тъй като касае предадена на бившия управител сума от 3300 лв.,
представляваща част от общо задължение на подсъдимия от 7700лв., а
свидетелят К. е категоричен че същата е съставена във връзка със задължения
на подсъдимия към представляваното от свидетеля дружество.
Поради изложеното въпреки липсата на първични и вторични
счетоводни документи, които в пълнота да удостоверят движението на
паричните потоци в дружеството – разходо-оправдателни документи като
фактури за доставки с получател дружеството работодател, приемо-
предавателни протоколи на касовата наличност, документ удостоверяващ
извършена счетоводна проверка по повод въпросния случай и др., не може да
постави под съмнение извода за това, че парична сума от 3769, 26 лв. е била
взета от касата на дружеството от подсъдимия на 08.03.2017г., както
правилно е приел районния съд.
Свидетелят К. е потвърдил пред районния съд за наличие на случаи, при
които подсъдимият е вземал пари от дневния оборот с негово съгласие, но със
значително по-малки суми до около 1000 лв., което се подкрепя и от
свидетелката Л.. В тази връзка в прочетените му показания от 26.06.2017г. по
реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, депозирани пред орган на досъдебното
производство, свидетелят К. е посочил, че при проведена среща между него и
подсъдимия по повод липсващата сума подсъдимият заявил, че същата
употребил за лични нужди и не възнамерява да я възстанови. Тези показания
7

кореспондират със също прочетените показания на осн. чл. 281, ал. 4 от НПК
на свидетеля Ш. относно съдържанието на комуникацията между подсъдимия
и управителя на дружеството К. относно дължимата сума, в които твърди, че
двамата били провели няколко срещи, а след като подсъдимият категорично
отказал да върне сумата, бил уволнен. Последното кореспондира на
обстоятелството, че подсъдимият останал на работа в търговския обект в
продължение на около два месеца след извършеното деяние, в за което време
явно са проведени въпросните срещи с управителя К., а също съответства с
твърдението на същия, че преди заплащането на сумата от 3300 лв. през месец
октомври 2017г., подсъдимият се укривал.
Другият салонен управител свидетелят М., а също и свидетелката Л. са
потвърдили, че първият открил липсата на паричната сума от предишния ден
при извършен отчет на касата, а при проведен телефонен разговор с
подсъдимия, последният заявил към момента на установяване на липсата, че
възнамерявал да върне парите. От изложеното се налага извод за
противоречиви в течение на времето изявления на подсъдимия пред
служителите и управителя на дружеството относно намерението му да върне
паричната сума.
Въззивният съд дава вяра на прочетените показания на свидетелката Л.
пред първия съд, касаещи датата на установяване на липсата – 09.03.2017г.,
като следваща времево обсъдения дневен финансов отчет от 08.03.2017г., в
който е отразена сумата, чиято липса е установена на следващия ден.
С оглед на обсъдената доказателствена съвкупност, въззивният съд не
намери противоречи в показанията на свидетелите Л., К., Ш. и М.,
включително в прочетените от досъдебното производство техни показания,
които оцени като подробни, конкретни, непротиворечиви и информативни за
относимите обстоятелства, съдържащи се в предмета на доказване, поради
което напълно им даде вяра.
Относно свидетеля В.К. е установено, че макара да е поел управлението
на дружеството от свидетеля К., то това е сторено формално, доколкото
същият е неграмотен и реално не е бил ангажиран по някакъв начин с
дейността на „С.Б.“ ЕООД.
При така установените фактически обстоятелства въззивният съд
намира, че от обективна страна подсъдимият З. е осъществил състава на
престъплението по чл. 201 от НК, за съставомерността на което е необходимо
да бъде доказано от обективна страна, че деецът има качество на длъжностно
лице и в това свое качество да е присвоил чужди пари, вещи или други
ценности, връчени му в това качество негово качество или поверени му да ги
пази или управлява.
От обективна страна се доказа, че подсъдимият З. на 08.03.2017г. в
заведение за хранене „С.к.“ в търговски център „България мол“, намиращ се в
гр.София, бул. „****, в качеството си на длъжностно лице - служител на
„С.Б.“ ООД на длъжност „салонен управител“ въз основа на трудов договор
8

№143/08.07.2015г. и длъжностна характеристика за задълженията на
длъжността, присвоил като взел и задържал за себе си чужди движими вещи –
паричната сума от 3769, 26 /три хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и
двадесет и шест стотинки/ лева, собственост на „С.Б.“ ООД ЕИК ****,
поверени му да ги пази.
Длъжностното качество на подсъдимия З. се установи от обсъдения
трудов договор №143/08.07.2015г., с който подсъдимият З. бил назначен на
работа в стопанисваното от „С.Б.“ ООД заведение за хранене в търговски
център „България МОЛ“ на адрес гр.София, бул. „**** на длъжност „салонен
управител“, а също и справката от 02.05.2017г. по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП
за прекратяване на трудовото правоотношение на подсъдимия. От
задълженията му в длъжностната му характеристика, връчена му на
09.07.2015г. да отговаря за дневните обороти, да извършва разплащания с
доставчиците и да отчита дневните остатъци следва извода за основанието, на
което подсъдимият З. получил паричната сума, а именно в изпълнение на
посоченото задължение от трудовата си функция, според която паричната
сума му била поверена да бъде пазена. Паричната сума, предмет на
престъплението, е била поверена на подсъдимия от сервитьорите при
приключване на дневната им смяна в търговския обект.
Както съдът отбеляза, установи се по несъмнен начин и размера на
присвоената парична сума, равняващ се на заплатената в брой сума от
дневния оборот за 08.03.2017г., възлизаща на 3769, 26 /три хиляди
седемстотин шестдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ лева, според
дневен финансов отчет за 08.03.2017г. В това отношение свидетелите,
извършили проверката на случая не са установили налична никаква сума от
дневния оборот за предходния ден, а подсъдимият извършил пред тях
самопризнание за вземането на паричната сумата на същия, формално
поемайки ангажимент за връщането й. Паричната сума, предмет на
престъплението е собственост на „С.Б.“ ООД, след като същата представлява
дневния оборот от работата на търговския обект, стопанисван от
дружеството.
Изложеното дава основание да бъде квалифицирано длъжностното
качество на подсъдимия по чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК като длъжностно лице, на
което е възложена работа, свързана с пазене на чуждо имущество в
юридическо лице.
Въззивният съд счита оценката на първия съд за липсата на
присвоителен умисъл за неправилна и постигната при нарушение на
принципа, обективиран в чл. 14, ал. 1 от НПК за вземане на решението по
вътрешно убеждение въз основа на обективното, пълно и всестранно
изследване на всички обстоятелства по делото. Тази оценка е резултат от
повърхностния доказателствен анализ, включително на гласните
доказателствени средства. Същите не са обсъдени от първия съд в тяхната
конкретност относно възпроизведените в гласните доказателствени средства
9

извънпроцесуални изявления на подсъдимия за категоричен отказ за връщане
на взетите парични суми. Съдът отчита първоначалното обещание за връщане
на взетите суми като формално, за което деецът не е имал вътрешно
намерение да го изпълнява, а също и израз на съзнателно избран модел на
поведение, след като подсъдимият добре е знаел, че ще бъде разкрит още на
следващия ден след извършване на деянието, което представлявало прецедент
в практиката за работа и отчитане на дневния оборот с оглед оставяне на
касата без отчетен парично и документално от предходния ден такъв дневен
оборот. Това негово избрано поведение е дало основание подсъдимият да
бъде оставен на работа до следващ момент на злоупотреба, който не е
инкриминиран в обвинението. Субективната страна на деянието се доказва и
от изявеното от свидетеля К. укриване на подсъдимия до момента на връщане
на сумата от 3300 лв., съгласно обсъдената декларация през месец октомври
2017г. В това отношение се отбелязва признание на подсъдимия за общо
задължение от 7700 лв. към дружеството, а също и невръщане на сумата,
предмет на обвинението. В подкрепа на извода за формата на вината е липсата
на предварително разрешение от страна на управителя на дружеството
работодател за вземане на сумата и значителния неин размер, в сравнение със
сумите, ползвани за аванси в дружеството до момента на деянието, а също и
неотчитането на взетата сума по никакъв начин – нито с отбелязване във файл
на програмата Ексел, съобразно утвърдената отчетна практика, нито
посредством разходо-оправдателни документи. Поради изложеното
въззивният съд намира обсъденото извънпроцесуално изявление на
подсъдимия, направено в разговор с управителя на дружеството К., за
категоричен отказ за връщане на присвоената сума, за обективен израз на
първоначалната липса на намерение същата да бъде върната, въпреки
заявленията в обратна насока.
Изложеното дава основание на въззивният съдебен състав да приеме
извода на първия съд за липса на присвоително намерение у подсъдимия за
неправилен, незаконосъобразен и неподкрепен от дължимия доказателствен
анализ. Предвид изложеното се установи, че подсъдимият З. е извършил
деянието с присвоителен умисъл, като е съзнавал длъжностното си качество,
поверяването му в същото длъжностно качество на въпросната парична сума,
представляваща дневния оборот на търговския обект, както и задълженията
си по длъжностната характеристика да пази същата, а също и
общественоопасния характер на присвоителното си деяние, засягащ пряко
условията за упражняване на правото на собственост върху предмета на
престъпление. Подсъдимият е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, свързани с разпореждането с предмета на
престъпление като със своя вещ и е целял същите.
Макар от показанията на свидетеля Ш. да се установи, че получаваното
трудово възнаграждение от салонните управители в процесния период да е
възлизало на около 2 000 лв., а именно значително по-високо от посоченото в
трудовия договор с подсъдимия, то не се установи салонните управители да
10

са били оправомощени в дружеството работодател сами да удържат
трудовото си възнаграждение. В тази връзка свидетелката Л. твърди, че
изплащала такова на ръка на работниците и служителите. Поради вече
изложеното салонните управители, какъвто се явява и подсъдимият, не са
имали права сами да удържат от дневния оборот без съгласието на
работодателя сумите за трудовото си възнаграждение, а всякакви извършени
действия в този аспект биха били незаконосъобразни.
След като част от сумата - сумата от 56, 14 лв. по дневния финансов
отчет от 08.03.2017г. е била заплатена безкасово, то изводите на първия съд за
липсата на осъществено деяние от обективна и субективна страна престъпно
деяние по отношение същата се явяват правилни и в тази част присъдата
следва да бъде оставена в сила.
По отношение на наказанието:
Разпоредбата на чл. 201 от НК, редакция преди изменението ДВ бр. 83
от 2019г., приложима по силата на чл. 2, ал. 1 от НК, предвижда наказание
лишаване от свобода за срок до осем години, като съдът може да постанови
конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от
права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК. Актуалната редакция на чл. 201, ал. 1 от
НК предвижда същото наказание, поради което не е настъпило по-
благоприятно изменение на закона за подсъдимия.
Като призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по
чл. 201 от НК, съдът на осн. същата разпоредба и чл. 54, ал. 1 от НК му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието
изпълнение отложи с изпитателен срок от три години, на осн. чл. 66, ал. 1 от
НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете степента на
обществена опасност на деянието на подсъдимия, предвид вида на
засегнатите обществени отношения, време, място, начин и обстановка на
извършване на престъплението, престъпния резултат и причинената
имуществена вреда. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимия, а също и доброволното връщане на
част от отнетите суми. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът
отчита причиняването по сходен на инкриминираното деяние начин на други
несъставомерни вреди, с оглед натрупаните задължения на подсъдимия, за
които не е представил разходо-оправдателни документи. Невисокия размер на
предмета на престъпление, само няколкократно надвишаващ минималната
работна заплата за страната към момента на извършване на деянието, е
показателен за ниската интензивност на засягане на обекта на защита от
престъпния състав на чл. 201 от НК.
Поради изложеното, преценявайки отношението между смекчаващите и
отегчаващото отговорността обстоятелства, намирайки обществената
опасност на деянието и дееца за невисоки, наложи наказанието при
относителен превес на смекчаващото над отегчаващото отговорността
11

обстоятелства между средния предвиден и минимално допустимия размер, но
по-близо до допустимия минимум.
Съдът намира, че с оглед вида и размера на наложеното наказание,
невисоката степен на обществена опасност на личността на дееца и на
извършеното деяние, за постигане на целите на наказанието и особено за
поправяне на извършителя, не е наложително същият да изтърпи ефективно
наложеното му наказание. Поради изложеното на осн. чл. 66, ал. 1 от НК
съдът отложи изпълнението му с изпитателен срок от три години.
Въззивният съд счита, че така наложеното наказание би изпълнило
целите на чл. 36, ал. 1 от НК, а с оглед вида и срока на наказанието лишаване
от свобода е от естество да упражни нужното поправително и
превъзпитателно въздействие върху осъдения към спазване на законите и
добрите нрави. Същото би въздействало предупредително върху него и
предупредително и възпитателно спрямо другите членове на обществото и би
му отнело възможността да извърши други престъпления.
Съдът счете, че за изпълнение на целите на наказанието не е нужно да
бъде прилагана диференцираната наказателна репресия с наказанията
конфискация и лишаване от права. Същото не се налага поради невисоката
обществена опасност на деянието и липсата на доказателства за затвърдени
престъпни нагласи у подсъдимия, с оглед чистото му съдебно минало.
С оглед изхода да делото и на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият
следва да поеме направените разноски, като бъде осъден да заплати в полза на
държавата по сметка на СДВР сумата от 206, 40 /двеста и шест лева и
четиридесет стотинки/ лева, както и в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски районен съд сумата от 60,00 шестдедсет лева/ лева, както
и 5,00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран въззивният съд постанови присъдата си.

Председател:

Членове: 1.

2.

12

Номер на акта:	93
Дата:	29 юни 2022 г.
Съдия:	Петър Ненчев Славчев

Дело:	20221100601288
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 април 2022 г.

Присъда по дело №1288/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите