№ 34
гр. Пловдив, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330107218 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.535 ТЗ от „Лайт кредит“ ООД срещу ЦВ. Г. П. за признаване за установено по
отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата от 2767,96 лв., дължима по
запис на заповед от 25.09.2018 г., без разноски и без протест, платим на падеж
26.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК в съда – 16.02.2021 г., до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК № 1746/ 18.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2918 по описа за 2021 г. на РС
Пловдив, XIV гр.с.
Ищецът твърди, че на 25.09.2018 г. между страните бил сключен договор за
паричен заем, по силата на който ищецът предоставил на ответника в заем сума в
размер на 2500 лв. Заемателят се задължил да върне предоставената сума, ведно с
уговорена договорна лихва. За обезпечаване на вземанията за главница и
договорна лихва в размер на общо 2767,96 лв. от ответника бил издаден запис на
заповед. Заемателят не е извършил плащания по договора за заем. Ищецът подал
заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение
въз основа на записа на заповед, за което било образувано ч.гр.д. № 2918/ 2021 г.
на Районен съд Пловдив. Длъжникът възразил срещу издадената заповед за
изпълнение, поради което ищецът предявява настоящия иск за признаване за
установено, че ответникът му дължи процесната сума въз основа на записа на
1
заповед от 25.09.2018 г. Моли за присъждане на законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 16.02.2021 г., както и на сторените в
производството разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Депозирано е становище от 19.10.2021 г., преди първото по делото съдебно
заседание, с която ответникът оспорва предявения иск и излага твърдения, че е
извършил плащания, за която представя доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на иска:
Съдът е сезиран с установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК
след депозирано възражение срещу заповед за незабавно изпълнение по чл.417
ГПК. За допустимостта на предявения иск исковият съд следи служебно, като
извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални
предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното
производство – така т.10а от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от
приложеното по делото ч.гр.д. № 2918 по описа за 2021 г. на Районен съд
Пловдив, XIV граждански състав, по повод на депозирано заявление от ищеца
„Лайт Кредит“ ООД, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК,
съгласно която е разпоредено длъжникът ЦВ. Г. П. да заплати на заявителя сумата
по процесния запис на заповед от 25.09.2018 г. в размер на 2767,96 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.02.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претенциите, предмет на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и на настоящата искова молба
са напълно идентични. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника на
26.03.2021 г., видно от покана за доброволно изпълнение – л.31-32 от частното
гражданско дело. В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответникът е депозирал възражение
вх. № 15667/31.03.2021 г. Заявителят е уведомен с разпореждане на съда от
15.04.2021 г. за депозираното възражение, поради което предявеният от него иск
на 29.04.2021 г. е в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК. Поради
изложените обстоятелства, съдът намира, че предявеният установителен иск, с
който е сезиран, е процесуално допустим, отговаря на посочените специални
процесуални предпоставки, поради което следва да се разгледа по същество.
По основателността на исковата претенция:
2
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.535
ТЗ:
При така наведените от страните твърдения възникването на спорното
право се обуславя от наличието на следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: наличието на действително правоотношение,
възникнало от запис на заповед; записът на заповед да е действителен като
формална правна сделка. В доказателствена тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване по реда на чл.154, ал.1 ГПК е установяването на
посочените обстоятелства.
По делото е представена процесната ценна книга – запис на заповед от
25.09.2018 г., с който ЦВ. Г. П. се задължава да плати на „Лайт Кредит“ ООД
сумата от 2767,96 лв., без протест и без претенции на падежа 26.03.2019 г. Записът
на заповед отговаря на изискуемото законово съдържание по чл.535 ТЗ, а именно:
съдържа наименованието „запис на заповед“ в текста на документа, безусловно
обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащането, името на
лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на
издаване, подпис на издателя. Същият е подписан от ответника, в качеството му
на издател, което обстоятелство не се оспорва от него. Последният не е депозирал
писмен отговор, а в представеното становище за първото съдебно заседание
единствено голословно оспорва иска, но представя доказателства за извършени от
него плащания по процесната ценна книга. С оглед изложеното записът на заповед
отговаря на законовите изисквания за съдържание съгласно чл.535 ТЗ и съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 11/ 28.12.2005 г. по тълк. дело №
1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Поради това се доказа дължимостта на сумата по
записа на заповед – 2767,96 лв., за която е настъпил и падежът на 26.03.2019 г. По
делото са налице доказателства за плащане от страна на ответника на част от
задължението, а именно – сумата от общо 160 лв., а именно на дата 13.08.2021 г. е
платена сумата от 80 лв. и на дата 20.08.2021 г. е платена сумата от още 80 лв. С
тази сума е погасена част от претенцията, като съгласно уточнителна молба от
23.11.2021 г. от ищеца се претендира остатъкът от дълга в размер на 2607,96 лв.
До този размер следва да се уважи предявеният иск, а за разликата до пълния
предявен размер от 2767,96 лв. искът подлежи на отхвърляне поради извършено
плащане в хода на процеса. Като законна последица от уважаване на иска до
посочения размер е присъждането на законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 16.02.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
3
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК
има ищецът за заплатена ДТ в размер на 55,36 лв. съгласно представен списък на
разноските по чл.80 ГПК – л.36 от делото. В полза на ищеца следва да се присъдят
и разноските в заповедното производство за ДТ от 55,36 лв. и адвокатско
възнаграждение от 340 лв., или общо 395,36 лв., за което съдът дължи осъдителен
диспозитив съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Общият размер на
разноските е 450,72 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по
предявения от „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Полет“ № 1 срещу ЦВ. Г. П., ЕГН: **********, адрес: гр.
*****, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.535 ТЗ, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 2607,96 лв. (две хиляди шестстотин и седем лева и
деветдесет и шест стотинки) - дължима по запис на заповед от 25.09.2018 г., без
разноски и без протест, платим на падеж 26.03.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 16.02.2021 г.,
до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 1746/ 18.02.2021 г.
по ч.гр.д. № 2918 по описа за 2021 г. на РС Пловдив, XIV гр.с., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 2607,96 лв. до пълния предявен размер от
2767,96 лв., поради извършено плащане в хода на процеса .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ЦВ. Г. П., ЕГН: **********,
адрес: гр. ***** да заплати на „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П., ул. „Полет“ № 1 сумата от 450,72 лв. (четиристотин
и петдесет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща разноски в
исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4