№ 13585
гр. С., 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря Г. Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110128005 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. Б.“ №
3, срещу Столична община, ЕИК: *****, адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, за заплащане на
сумата от сумата от 1303,76 лв., представляваща регресно вземане по застрахователно
обезщетение по щета № ******* за произшествие на 26.11.2020 г. в с. Б., Столична
община, както и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 23.05.2023 г.
до окончателното изплащане.
Твърди, че процесният автомобил бил застрахован при него по имуществена
застраховка „Каско“, валидна към датата на произшествието, като при движение по ул.
„С. С.“ при кръстовището с ул. „В. П.“ попаднал в несигнализирана и необезопасена
неравност на пътното платно, в резултат на което били причинени имуществени вреди
– предна лява гума и предна лява джанта. На доверения сервиз, извършил ремонта,
била заплатена сумата от 609,10 лв., а на собственика на автомобила – сумата от 679,66
лв. за подмяната на гумата, които две суми, ведно с ликвидационните разноски от 15
лв. формират процесната сума. Сочи, че ответникът носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за
поддържането на пътя.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер по
изложени съображения и прави възражение за съпричиняване от страна на водача на
увредения автомобил, който не съобразил пътната обстановка. Съдът, като прецени
събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ.
Ищецът следва да докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение
по имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил;
настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие виновно и
1
противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка
със стопанисването и поддържането на процесния пътен участък); претърпени от
застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; изплатено
застрахователно обезщетение в съответен размер, изискуемост на вземането, а
ответникът – възраженията си, включително възражението за съпричиняване, за което
не сочи доказателства.
Съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ застрахователният договор се сключва в писмена
форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Общите условия по
застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора. А в чл. 348, ал. 1 КЗ
е предвидено, че общите условия на застрахователя, установени предварително за
сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са
му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил,
писмено, че ги приема. От неоспорен от ответника оригинал на комбинирана
застрахователна полица от 31.03.2020 г. се установява, че по отношение на процесния
автомобил е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение, по
застраховка „Каско+“ действащо към датата на процесното ПТП. В полицата
застраховащият е декларирал, че се е запознал, приема и е получил общите условия на
автомобилната застраховка „Каско+“, които са неразделна част от индивидуалния
застрахователен договор, обективиран в същата полица. Поради това се извежда, че
между страните по застрахователния договор е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на който застрахователят се задължил да заплати
обезщетение за настъпилите в срока на застрахователното покритие застрахователни
събития.
Според неоспорено от страните заключение на съдебна автотехническа
експертиза (САТЕ), което съдът цени като компетентно и обективно изготвено, от
техническа гледна точка е налице пряка причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и описаните в исковата молба вреди върху процесния автомобил.
Механизмът на инцидента се потвърждава и от показанията на свид. В. З., които съдът
цени като житейски логични и правдоподобни като съответстващи на останалите
доказателства по делото. От същите показания се устаноява, че свид. З. работи като
шофьор на сина на управителя на „Минстрой Холдинг“ АД, което дружество е
работодател на същия свидетел. Съдът счита, че свид. З., макар и да е участник в
процесното ПТП и да е икономически зависим от лице, застраховало процесния
автомобил, не е предубеден и не е заинтересован от изхода на делото. Свид. З. в
логическа последователност излага механизма на ПТП, а именно, че докато е
управлявал същия автомобил, прибирайки вкъщи сина на управителя на своя
работодател, попаднал в необозначена и необезопасена дупка в с. Б., като заявява, че
електронната система на процесния автомобил чрез звуков и светлинен сигнал го
известила за ниско налягане в гумите, непосредствено след което горепосочените две
лица констатирали, че предна лява гума е спукана, а джантата на същата гума била
леко надраскана.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на процесните
вреди от страна на водача на увредения автомобил, в чиято подкрепа ответникът не
ангажира каквито и да е доказателства, имайки предвид и гореизложените
съображения във връзка с приетото заключение на САТЕ и показанията на свид. З., от
които не се установява принос на горепосочения водач в причиняването на процесното
ПТП. Вещото лице сочи, че от описания в уведомление за щета механизъм -
преминаване през отводнителна шахта, на която липсва желязна решетка, могат да се
2
увредят гуми и джанти на преминаващ през необезопасената шахта автомобил, като са
налице и снимки, на които могат да се констатират частично повредите и да се види
шахтата. С оглед на твърдените вреди, имайки предвид неоспореното от страните и в
частност от ответника заключение на САТЕ и показанията на свид. З., е доказан
механизмът на процесното ПТП, в резултат на което са причинени процесните вреди.
Според вещото лице по САТЕ пазарната стойност за възстановяване на процесните
вреди възлиза на 1359,81 лв., като вещото лице излага подробни съображения, че при
отстраняването на процесните вреди относно джантата са включени множество
специфични технологични дейности, гарантиращи високо качество на ремонта и само
стойността на използваната боя е приблизително 100 лв., както и че стойността на
труда и материалите за подмяната на спуканата гума съгласно представената фактура е
необходима присъща за така извършената дейност.
С оглед гореизложеното, съдът намира наличието и механизма на ПТП,
представляващо покрит застрахователен риск по имуществена застраховка „Каско“,
както и неговото настъпване в срока на застрахователното покритие за безспорно
установени по делото.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
претендираните вреди съдът кредитира изцяло изготвеното експертно заключение по
допуснатата САТЕ като пълно, ясно, компетентно изготвено и съответстващо на
останалия доказателствен материал по делото. По делото е установен и размерът на
причинените от ПТП вреди. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието. От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че ремонтът на автомобила е извършен в сервиз на „Кардинг ПДР Тийм“
ЕООД, като с окончателния доклад по делото съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване фактите, че ищецът е изплатил на горепосочения доверен
сервиз, извършил ремонта на процесния автомобил, сумата от 609,10 лв. съгласно
фактура от 02.11.2022 г., а на собственика на автомобила – сумата от 679,66 лв. за
подмяната на гумата съгласно фактура от 26.11.2022 г., които две суми, ведно с
ликвидационните разноски от 15 лв. формират процесната сума.
Съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините, а съгласно чл.167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП
службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените
места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и
пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и
ги отстранява във възможно най-кратък срок. Съдът намира, че шахтата, при
преминаването през която са настъпили вредите по процесния автомобил, е
дъждоприемна такава, а съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за водите, уличните
канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии са
публична общинска собственост. Следователно Столична община следва да осигури
тяхната безопасност не само като стопанин на пътя, но и като собственик на уличната
канализационна мрежа. Ето защо пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск
е именно ответникът, който не оспорва, че процесното ПТП е настъпило на описаното
в исковата молба местопроизшествие – на улица с. Б., за чиято поддръжка носи
отговорност.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища чрез своите служители или други
лица, на които е възложил изпълнението. В случая именно бездействието на
последните във връзка с поддържане на пътя е довело и до неизпълнение на
3
задължението по чл. 31 ЗП и чл. 167 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените вреди в резултат на процесното ПТП.
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е
неоснователно. Същото възражение е бланкетно, доколкото се твърди, че същият е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП и не е съобразил поведението си с
пътната обстановка. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има всякога, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди, или необходимо е действията или бездействията на
пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е.
последният да е тяхно следствие. В конкретния случай в хода на съдебното дирене по
делото не се събраха каквито и да е доказателства, от които може да се изведе
съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и техния
обем, а това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено вследствие
на необезопасена отводнителна шахта, намираща се на улица от уличната мрежа в
населено място – с. Б., от което ПТП са настъпили процесните вреди, които са били
обезщетени от застрахователя-ищец, то на основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу Столична община за вредата
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
отстраняване.
В настоящата хипотеза стойността на нанесените вреди по средни пазарни цени
към датата на ПТП надвишава размера на платеното от ищеца обезщетение, поради
което с оглед спазване на принципа на диспозитивното начало ответникът следва да
възстанови на ищеца сумата от 1303,76 лв., в който размер предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на тази претенция следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.05.2021 г. до
окончателното плащане.
По разноските
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът за сумата в общ размер на 832,53 лв., от които 52,15 лв. - държавна такса, 300
лв. - депозит за САТЕ, 50 лв. - депозит за свидетел и 430,38 лв. - адвокатско
възнаграждение при основателност на възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК
с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените
открито съдебни заседания по делото, материалния интерес по делото, вида и обема на
свършената от ищцовите представители процесуална работа, обема на събраната
доказателствена съвкупност.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД Столична община, ЕИК по
Булстат: *****, адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, да заплати на „ДЗИ – Общо Застраховане“
ЕАД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 89Б, сумата от
4
1303,76 лв., представляваща регресно вземане по застрахователно обезщетение по
щета № ******* за произшествие на 26.11.2020 г. в с. Б., Столична община, както и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 23.05.2023 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община, ЕИК по Булстат:
*****, адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, да заплати на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД,
ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 89Б, сумата от
832,53 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5