Решение по дело №119/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260073
Дата: 27 май 2021 г.
Съдия: Стела Венциславова Дандарова
Дело: 20215000500119
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 260 073

 

 град Пловдив, 27.05.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав

На двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                  ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                           МАРИЯ ПЕТРОВА

Секретар: АННА СТОЯНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Дандарова в.гр.дело №119 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         С Решение №260480 от 03.12.2020г., постановено по гр.дело №2867/2018г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен предявения от Г.Н.Е. с ЕГН:**********,***, със съдебен адрес:***, партер, чрез адв.В.Д., срещу „И.“АД ***, ЕИК ..., и срещу Н. А. ... – гр...., със съдебен адрес:***, чрез юрисконсулт В.П., положителен установителен иск по чл.269 от ДОПК във връзка с чл.124,ал.1 от ГПК за собственост на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ... по КККР на гр.П., с площ от 12545кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид застрояване; № по предходен план – УПИ ...-... от кв.2 по плана на кв.Л. на гр.П., при граници: ..., ..., ... и ..., като неоснователен, съгласно чл.453,т.2 от ГПК, и Г.Н.Е. с ЕГН:**********,***, със съдебен адрес:***, партер, чрез адв.В.Д., е осъден да заплати на Н. А.... – гр. С..., със съдебен адрес:***, чрез юрисконсулт В.П., на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП сумата от 450лв. – юрисконсултско възнаграждение.

         Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Г.Н.Е., който чрез пълномощника си адв.В.Д. го обжалва с конкретни доводи за неправилност, според които първоинстанционният съд не е съобразил, че се касае за оригинерен, а не за деривативен, способ за придобиване на правото на собственост върху процесния имот по давност в края на 2013г. По подробно изложени в тази насока доводи претендира за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска, както и за присъждане на разноски.

         Въззиваемата страна Н. А. ... е депозирала чрез пълномощника си юрисконсулт В.П. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, според които правилно първоинстанционният съд е приел, че А. не оспорва принадлежността на имуществото, а се позовава на поредността на вписванията и непротивопоставимостта на вписана в негова полза възбрана преди вписването на исковата молба, от решението по която ищецът черпи собственическите си права. По подробно изложените съображения се претендира за потвърждаване обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         Въззиваемата страна „И.“АД не е подала писмен отговор на въззивната жалба и не е взела становище по нея.

         Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

         Ищецът Г.Е. твърди от края на 2013г. да е собственик по силата на давностно владение на ПИ с идентификатор ... в гр.П., район И., ул.“Л.“№..., и собствеността му да е потвърдена спрямо ответника „И.“АД с влязло в сила съдебно решение по гр.дело №2232/2017г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. На 08.11.2018г. получил съобщение за провеждане на търг с явно наддаване за собствения му имот по изп.дело №.../...г. на публичен изпълнител в отдел „С.“ на ТД на НА...-П. за публично вземане към длъжника „И.“АД. Като трето лице със самостоятелни права върху имота ищецът обжалвал провеждането на търга и поискал да бъде снета наложената възбрана, за която научил на 08.11.2018г., като с Решение №493 от 22.11.2018г. на Директора на ТД на НА...-П. жалбата му била оставена без уважение, за което бил уведомен на 29.11.2018г. и в 30-дневния срок по чл.267,ал.2,т.4 от ДОПК предявил настоящия иск за установяване на правото му на собственост върху описания имот, владян от него по давност от края на 2003г. Упражнявайки явно и необезпокоявано владение, през годините поставял в имота временни постройки, разполагал строителна техника, в това число кофражна, строителни машини и други, и го използвал за склад, като през годините собствениците на находящите се в южната част на имота, непосредствено до границата му от външната страна, постройки и къщи, обитавани постоянно от тях, искали от него разрешение да ползват малки части от собствения му имот за техни битови нужди, каквото той им давал. Счита, че, тъй като е придобил имота на оригинерно основание, вписаната възбрана върху му няма действие по отношение на него, тъй като не е правоприемник на „И.“АД като бивш собственик и длъжник на НА..., както и е станал собственик на имота от края на 2013г., т.е. преди вписване на възбраната с Постановление за обезпечителни мерки от 18.09.2014г. Въпреки това, ответната НА... не зачитала правата му, произтичащи от давностното владение и влязлото в сила съдебно решение, и незаконосъобразно се опитвала да продаде имота му, а отказът за отмяна на търга с тайно наддаване преграждал и застрашавал осъществяването на правото му на собственост в пълен обем. С оглед така изложените обстоятелства ищецът е формулирал петитум да бъде признат по отношение на ответниците „И.“АД и НА... за собственик по давностно владение на процесния имот.

         Предявеният иск е установителен за право на собственост върху недвижим имот с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка с чл.269 от ДОПК.

         Ответниците не са подали отговори на исковата молба по чл.131 от ГПК. В хода на производството ответникът НА... е възразила по допустимостта на иска. С Определение №114 от 17.01.2020г. окръжният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото като процесуално недопустимо. Определението е отменено с Определение №124 от 01.04.2020г. по в.ч.гр.дело №110/2020г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.

С обжалваното Решение №260480 от 03.12.2020г. първоинстанционният съд, позовавайки се на отменителното определение на въззивната инстанция и отчитайки, че ищецът е във владение на процесния недвижим имот, собствеността му върху който се оспорва чрез насочване на принудителното изпълнение от НА... спрямо него, и искът е предявен от претендиращото самостоятелни права върху имота трето за принудителното изпълнение лице срещу ответниците като взискател и длъжник по изпълнението при спазване на процедурата по чл.267,ал.2,т.4 от ДОПК, е приел иска за допустим. По същество е приел въз основа на събраните гласни доказателства и влязлото в сила съдебно решение по гр.дело №2232/2017г. на ПОС, че ищецът се легитимира спрямо ответниците като собственик на процесния имот на основание изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност по чл.79,ал.1 от ЗС при осъществено през периода 2003-2013г. явно, непрекъснато и необезпокоявано владение, но, съгласно императивната разпоредба на чл.453,т.2 от ГПК, така установеното му право на собственост е непротивопоставимо на взискателя НА..., тъй като възбраната е вписана на 19.09.2014г., а исковата молба по приключилото спрямо ответника „И.“АД гр.дело №2232/2017г. на ПОС е вписана след това на 02.11.2017г. и след това е вписана и настоящата искова молба, по които решаващи съображения е отхвърлил иска като неоснователен.

         Пред въззивният съд страните не повдигат спор относно следната установена в първоинстанционното производство фактическа обстановка: Срещу ответника „И.“АД е образувано изп.дело №.../...г. по описа на Дирекция „С.“ при ТД на НА...-П. за събиране на публични вземания, като изпълнението е насочено спрямо процесния имот, върху който въз основа на Постановление изх.№2709-000238/18.09.2014г. е вписана на 19.09.2014г. възбрана и по отношение на него е обявена публична продажба чрез търг с тайно наддаване, за което ищеца с цел осигуряване на достъп за оглед на имота е уведомен със съобщение изх.№С180016-178-0027833/26.10.2018г. и на 08.11.2018г. той е подал жалба вх.№РД-16-3929 срещу обявената продажба и наложената възбрана, която е оставена без уважение като неоснователна с Решение №493/22.11.2018г. на Директора на ТД на НА...-П. С постановено по вписана на 02.11.2017г. искова молба, посредством която е бил предявен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК за право на собственост върху процесния имот, и влязло в сила на 22.02.2018г. Решение №219 от 21.02.2018г. по гр.дело №2232/2017г. по описа на Окръжен съд-Пловдив е признато за установено по отношение на ответника-длъжник „И.“АД, че ищецът Г.Е. е собственик на процесния имот по давност въз основа на осъществявано от него от 2003г. явно и необезпокоявано владение. Упражняването на фактическа власт от ищеца Е. с намерение за своене за периода от 2003г. до момента е установено и в настоящото производство посредством събраните пред окръжния съд гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е. Д., живущ в близост и притежаващ гараж в съседство на процесния имот, стопанисван и подобряван от Г. от 2003г., когато го заградил с ограда.

         При тези обстоятелства настоящата инстанция намира предявеният иск за допустим, както и постановеното по него обжалвано първоинстанционно решение. Ищецът Е. е трето за провежданото по реда на ДОПК от взискателя НА... спрямо длъжника „И.“АД принудително изпълнение, чието право на собственост върху недвижимия имот, спрямо който е насочено, е оспорено чрез предприетите изпълнителни действия и застрашено и искът по чл.269 от ДОПК е предявен в 30-дневния срок по чл.267,ал.2,т.4 от ДОПК от получаване на преписа от решението, с което е оставена без уважение жалбата му против обявената продажба чрез търг с тайно наддаване, поради което разполага с правен интерес и процесуална легитимация за предявяване на установителния собственически иск, какъвто е и надлежно предявил. Целта на иска е да бъде преустановено принудителното изпълнение спрямо чуждо имущество. Поради това и по силата на чл.269,ал.2 от ДОПК пасивно легитимирани в условията на задължително необходимо другарство са длъжника и взискателя в изпълнението, каквото качество в случая притежават ответниците. Действията по принудителното изпълнение спрямо имота чрез обявяването му на публична продажба, с извършването на които възниква и правния интерес от предявяване на иска, са осъществени след влизане в сила на съдебното решение по гр.дело №2232/2017г. по описа на ПОС, с което е разрешен спора за собственост между ищеца като настоящ и ответника „И.“АД като бивш собственик на процесния имот. В този смисъл правото на ищеца да предяви иска по чл.269 от ДОПК срещу взискателя и длъжника в производството по принудително изпълнение, чиято съвместна процесуална легитимация е условие за допустимост на процеса, не е преклудирано от силата на пресъдено нещо на цитираното съдебно решение. То не обвързва НА... не само защото не е участвала като страна по това дело, но и защото не е било възникнало основанието да участва в качеството й на взискател. Като държавно учреждение по смисъла на чл.297 от ГПК НА... е следвало да се съобрази с решението, но то не е зачетено от нея. Всичко това обосновава извода за допустимост на предявения иск.

         От значение за основателността на иска е дали ищецът действително се легитимира като носител на твърдяното от него право на собственост върху имота и дали това му право е противопоставимо на взискателя, така, че да е пречка за провеждане на принудително изпълнение спрямо имота като непринадлежащ на длъжника.

Установено е както с влязлото в сила съдебно решение по приключилото гр.дело №2232/2017г. на ПОС, така и в производството по настоящия иск, ищецът Г.Е. да е упражнявал фактическа власт върху имота с намерението на собственик, осъществявайки явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, считано от 2003г. до момента, при което и с изтичането на десетгодишния срок по чл.79,ал.1 от ЗС през 2013г. е придобил правото на собственост по давност. Според задължителните указания по Тълкувателно решение №4 от 17.12.2012г. по тълк.дело №4/2012г. на ОСГК на ВКС, на които резонно акцентира жалбоподателят, позоваването на давността по смисъла на чл.120 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, поради което доводите на въззиваемата НА... изтичането на срока на придобивната давност да не води автоматично до право на собственост в полза на владелеца на имота, а за възникването му да е необходимо позоваване от владелеца на изтичането й чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу такъв иск или чрез снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка, са неоснователни. В този смисъл към датата на вписване на възбраната върху процесния имот на 19.04.2014г. за обезпечаване на публичните вземания същият не е принадлежал на ответното дружество-длъжник, а на ищеца.

Според чл.206,ал.1 от ДОПК, възбраната, наложена за обезпечение на вземането, произвежда действието, предвидено в чл.451, чл.452 и чл.453 от ГПК. Така с вписването на възбраната длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с имота си, като извършените от него след вписването й  разпореждания или учредявания на вещни права върху имота са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, на които прехвърлянето и учредяването на такива права, както и решенията по подлежащите на вписване искови молби, които не са били вписани преди възбраната, са непротивопоставими. Целта е имота да се запази в патримониума на длъжника и да служи за удовлетворяване на вземанията на взискателя, включително при извършено след вписване на възбраната разпореждане с него от страна на длъжника. В този смисъл вписването на възбраната има оповестително-защитно действие по отношение на взискателя, на когото, според чл.453,т.1 от ГПК, са непротивопоставими вписаните след това актове на разпореждане по чл.112,б.А от ЗС. На него, съгласно чл.453,т.2 от ГПК, са непротивопоставими и решенията по искови молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната. Съобразно чл.114 от ЗС, вписването на исковите молби по правило има оповестително действие да даде гласност на съдебния спор относно имоти и в изрично предвидените от закона случаи вписването има и защитно действие спрямо трети лица. Така например разпоредбите на чл.33,ал.3 от ЗЗД, чл.88,ал.2 от ЗЗД и чл.227,ал.5 от ЗЗД изрично предвиждат, че унищожението поради крайна нужда на договора, развалянето на подлежащи на вписване договори и отмяната на дарението не засягат правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.  Такова трето лице е и взискателят по отношение на правото му да се удовлетвори от имота на длъжника, върху който е вписал възбрана преди вписване на исковата молба. Така, съдебното решение за унищожението, развалянето или отмяната на договора, по силата на който длъжникът е придобил собствеността върху имота, няма да бъде противопоставимо на взискателя, вписал възбрана върху този имот преди вписването на исковата молба, по която е постановено решението, и няма да засегне правото му да се удовлетвори от този имот, независимо, че той вече не е в патримониума на длъжника. Поради това, нормата на чл.453,т.2 от ГПК, според която на взискателя и присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната, се отнася само до тези искови молби, чието вписване има и защитно действие, а не само оповестително. В този смисъл изрично е и постановеното Решение №41 от 05.03.2015г. по гр.дело №5464/2014г. на ВКС-I г.о. Според чл.112,б.А от ЗС, в редакцията след измененията по ПЗР на ЗКИР /в сила от 01.01.2001г./, на вписване подлежат и актовете, с които се признават вещни права, включително констативните нотариални актове, а, съгласно чл.114,б.В във връзка с чл.112,б.З от ЗС, се вписват и исковите молби, заместващи тези актове. Вписването на посочените искови молби има само оповестително действие спрямо третите лица - да даде гласност на правния спор. При тези обстоятелства, както основателно се изтъква във въззивната жалба,  правото на собственост на ищеца върху процесния имот като придобито по силата на оригинерен придобивен способ по давност, а не чрез извършено от ответното дружество-длъжник разпореждане в негова полза, вписването на исковата молба за придобиване на което има само оповестително действие, не е засегнато от предметния обхват на защитата на взискателя по чл.453,т.1 и т.2 от ГПК. В този смисъл към момента на налагане на възбраната процесният имот не е принадлежал на длъжника, а е бил собственост на ищеца, поради което принудително изпълнение спрямо него не може да бъде провеждано.

Обсъденото обосновава извода за основателност на предявения иск, който като такъв следва да бъде уважен след отмяна на обжалваното отхвърлително първоинстанционно решение като неправилно.

С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на жалбоподателя-ищец за присъждане на направените от него разноски, съдът констатира, че такива от него са заплатени за първоинстанционното производство в размер на 4900лв. за адвокатско възнаграждение по договор от 05.03.2019г. и платежни документи, в размер на 4178лв. за държавна такса и в размер на 421,50лв. за вписване на исковата молба, а за въззивното производство са заплатени разноски от 2090,26лв. за държавна такса и 8000лв. за адвокатско възнаграждение по договор от 03.02.2021г. и фактура №.../...г. Ответникът НА... е заявила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред двете инстанции. Според молбата-уточнение вх.№2504/24.01.2019г. на ищеца и представеното с нея удостоверение за данъчна оценка на имота, цената на иска е в размер на 417572,90лв., съобразно която и съгласно чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 9881,46лв., под който разноските не могат да бъдат редуцирани, съгласно чл.78,ал.5 от ГПК. В случая заплатеното адвокатско възнаграждение е под този минимум, поради което разноските за него следва да се присъдят изцяло. При тези обстоятелства ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 9499,50лв. като разноски за първоинстанционното производство и сумата от 10090,26лв. като разноски за въззивното производство.

Предвид изложените мотиви, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение №260480 от 03.12.2020г., постановено по гр.дело №2867/2018г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н. А... . – гр.С., бул.“К. Д.“№..., със съдебен адрес:***, чрез юрисконсулт В.П., и на „И.“АД ***, ЕИК ..., като взискател и длъжник по изп.дело №.../...г. по описа на отдел „С.“ на ТД на НА...-П., че Г.Н.Е. с ЕГН:**********,***, със съдебен адрес:***, партер, чрез адв.В.Д., е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот, спрямо който е насочено принудителното изпълнение: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ... по КККР на гр.П., с площ от 12545кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид застрояване; № по предходен план – УПИ ...-... от кв.2 по плана на кв.Л. на гр.П., при граници: ..., ..., .... и ....

ОСЪЖДА Н. А. . – гр.С., бул.“К. Д.“№..., със съдебен адрес:***, чрез юрисконсулт В.П., и „И.“АД ***, ЕИК ..., да заплатят на Г.Н.Е. с ЕГН:**********,***, сумата от 9499,50лв. /девет хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски за първоинстанционното производство, и сумата от 10090,26лв. /десет хиляди и деветдесет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: