№ 71
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.О. СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:П. Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова
Кристина Ив. Тодорова
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
в присъствието на прокурора Б. Ив. Б.
като разгледа докладваното от П. Д. Петков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221800600265 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по
постъпила жалба от подс. Д. Г. М. и допълнение към нея, депозирани чрез защитника му -
адв. С.И. С. от АК-С. против присъда № 26009 от 06. 10. 2021 год., постановена по н.о.х.д.
№ 184 / 2020 год. по описа на Районен съд - С..
С посочената присъда, пети състав на Районен съд - С. признал подсъдимия Д. Г. М.,
с установена по делото самоличност, за виновен в извършване на престъпление по чл. 209,
ал. 1 от НК за това, че в гр. С., Софийска област, с цел да набави за себе си имотна облага –
сума в размер на 340.00 (триста и четиридесет) лева, в началото на месец декември 2018
година е възбудил и до 14.12.2018 г. е поддържал у И.С.П. от гр. С. заблуждение, че му
продава дамски златен ланец с тегло 7. 25 грама на стойност 340.00(триста и четиридесет)
лева, който чрез куриерска фирма „Е.е.“ ООД ще изпрати от гр. С. до гр. С., като вместо
това с пратка № 5300060059181 от 13.12.2018 г. на куриерска фирма „Е.е.“ ООД му изпратил
розова кутия от картон, съдържаща тоалетна хартия и 1 брой пиратка и с това причинил на
И.С.П. имотна вреда в размер на 340.00 (триста и четиридесет) лева за което, при условията
на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за изпитателен срок от три
години.
В тежест на подсъдимия М., на основание чл. 189, ал. 3 НПК били възложени
сторените по делото разноски в размер на 41,21 лева за вещо лице.
В жалбата на подсъдимия М. и допълнителното писмено изложение към
нея,депозирани чрез упълномощения защитник адв. С. се твърди, че присъдата е
постановена при нарушение на материалния закон, като състава на първоинстанционния съд
1
е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Към окръжния съд е
отправено искане постановения от пети състав на Районен съд - С. съдебен акт да бъде
отменен, с упражняване правомощието на въззивната инстанция по чл. 334, т. 2 вр. чл. 336,
ал. 1, т. 3 от НПК. Алтернативно, се моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
нарушение на решаващия съд да осигури на подсъдимия правото на последна дума, и върне
делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Районна прокуратура - С. не е депозирала становище по жалбата.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на СОП изразява
мнение за неоснователност на жалбата. Счита, че атакуваната първоинстанционна присъда
следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Защитникът на подс. Д.М. - адв. С., поддържа съображенията в депозираната
въззивна жалба и допълнението към нея, като отново отправя искане към въззивния съд за
отмяна на първоинстанционната присъда, като неправилна и необоснована, а подзащитният
му да бъде признат за невиновен по повдигнатото му от Районна прокуратура - С.
обвинение, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.
С.О. СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав след като обсъди
депозираната жалба и допълнение към нея, взе предвид становищата на страните и
извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед
разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното :
ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение, а
обжалвания първоинстанционен акт потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен.
Това е така поради следните съображения :
За да постанови присъдата си, съдът се е позовал на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и проверени, в рамките на проведеното съдебно следствие.
След сторен верен доказателствен анализ, състава на районния съд обосновано е приел от
фактическа страна, че подсъдимият Д. Г. М. е роден на 24.08.1969 г. в гр. С. живее в гр. С.
ул. „Х.“ № 18, ет.1, ап.1. Същият е българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със
средно образование, безработен, с ЕГН **********. В началото на м. декември 2018 год.,
свидетелят И.П. от гр. С., видял в сайта „OLX.bg“ публикувана обява за продажба на дамски
златен ланец с тегло 7, 25 грама на цена от 340. 00 лева, със снимки. В обявата бил посочен
телефон за връзка 0898 860001.
На датата 13. 12. 2018 год., около 16:30 часа, свид. П. се обадил на посочения в
обявата телефон и провел разговор с подсъдимия М. /който не му се представил/ постигайки
уговорка, че свид. П. ще закупи златния ланец, като подсъдимият М. ще му го изпрати по
куриерско дружество „Еконт“ с наложен платеж до офиса на „Еконт“ в гр. С.. Двамата не
коментирали дали пратката ще бъде с право на преглед.
На същата дата, в 17:00 часа, подсъдимият М. предал добре опакована кутия в офис
на „Е.е.“ ООД в град С. пл. „В.Л.“ № 5, където на работа била свид. Мануела В., която
познавала подсъдимия като клиент на офиса. Тя поискала личната му карта и проверила
данните за самоличността му. Поинтересувала се за съдържанието на пратката и
подсъдимият обяснил, че е сувенир. Свидетелката В. приела пратката и попълнила в
електронен вариант товарителница с № 5300060059181/13.12.2018 г., в която отразила
съобщените от подсъдимия данни за съдържанието. Също така в документа отразила
имената на подсъдимия като подател, телефонния му номер, дата и час на приемане на
пратката, съдържание - сувенир, сумата от 340. 00 лева, която следва да бъде заплатена от
получателя, начина на плащане - наложен платеж, и данните и телефона на получателя -
2
свид. И.П., офисът, до който следва да бъде изпратена. След като свид. В. изготвила
документа, подсъдимият М. го подписал електронно на таблет. Свидетелката В. не
проверила съдържанието на кутията, дадена от подсъдимия, тъй като политиката на
дружеството не изисквала извършването на такава проверка. Поставила кутията в куриерски
плик и я изпратила за гр. С..
На датата 14. 12. 2018 год. в 14:30 часа свид. И.П. отишъл в офиса на „Е.е.“ в гр.С.,
където се намирали свидетелите Таня П. и Кристиян Г. - служители на куриерското
дружество. П. получил пратка с товарителница № 5300060059181, от която разбрал, че е
изпратена от лице с имена Д.М. от гр. С. както и че е без право на преглед и тест, и въпреки
че не можел, според условията на куриерското дружество, да отвори пратката, за да провери
съдържанието, свид. П. заплатил цената от 340.00 лева, защото всичко изглеждало съгласно
договореното с неустановеното лице от мъжки пол по телефона. След като заплатил, свид.
П. взел пратката и излязъл от офиса качвайки се в автомобила си. Там отворил пратката и
извадил от плика розова картонена кутия, облепена с тиксо. Отваряйки кутията, свид. П.
установил, че в същата вместо златен ланец, има руло тоалетна хартия и една пиратка. И.П.
веднага се върнал в офиса на „Еконт“, като междувременно позвънил на телефона с номер
0898 860001, но никой не му отговорил. В офиса на куриерската фирма, свид. П. показал на
свидетелите П. и Г. съдържанието на пратката, като им обяснил, че вместо това, в пратката
трябвало да има златна верижка. Свидетелката П. го посъветвала веднага да пусне жалба до
централния офис на „Еконт“, за да спрат получаването на парите от подсъдимия Д.М., а
също така да съобщи и в полицията. От своя страна свид. Г. се свързал със служител от
офиса в гр. С. и им съобщил за случилото се. През това време свид. П. успял да се свърже по
телефона с подсъдимия М., когото разпознал по гласа, но последният категорично отрекъл
да му е пращал тоалетна хартия и пиратка. Заявил му, че всичко е наред и му е изпратил
златния ланец, за който се били договорили. Свидетелят П. отишъл в РУ МВР - С. и подал
жалба, след което с издаденото му от РУ МВР - С. удостоверение се върнал в офиса на „Е.е.“
в гр. С., където също подал жалба. По-късно проверил в интернет и установил, че обявата
вече не е активна.
Въз основа на жалбата на свид. П. и оформените от куриерските служители в гр. С.
документи, от централата на „Е.е.“ ЕООД в гр. Русе било разпоредено в офиса в гр. С. да не
се изплаща сумата от 340.00 лева по пратка с № 5300060059181 на подс. Д.М.. Когато
подсъдимият М. посетил куриерския офис в гр. С. за да получи парите, свид. В. отказала и
обяснила, че от управлението им в град Русе ѝ било разпоредено да не ги изплаща.
На 27.12.2018 г. в офиса на „Е.е.“ в гр. С., свид. Г. възстановил на свид. И.П.
заплатената при наложения платеж сума от 340.00 лева.
Според заключението на назначената и приета графологична експертиза, подписът
срещу „подпис клиент“ и над „Д.М.“ в заверено копие на електронно изявление от
13.12.2018 г. за осъществяване на приемо-предаване на суми и пратки от офис в гр. С. на
товарителница № 530060059181, с получател И.П. и подател Д.М., е изображение на
положен подпис от подсъдимия Д. Г. М.. В съдебно заседание вещото лице е допълнило
заключението си с пояснението, че подписът е изпълнен с лазерен принтер и същият
представлява копие, поради което може да бъде пренесен когато е в цифров вид. Вещото
лице заявява, че за изготвяне на заключението е ползвал сравнителни образци от положени
от подсъдимия подписи, както свободно, условно, така и експериментални образци. Също
така посочва, че при снемането на сравнителен материал, подписите на подсъдимия са
ръкописни и са положени лично от него.
Изложената по-горе фактическа обстановка, /която и според състава на въззивния
съд/ се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства и в частност,
показанията на свидетелите И.С.П., М.Ж. В., К.В. Г. и Т.К. П.;приетите писмени
доказателства– копие от етикета на пратка(л. 25 ДП); удостоверение( л. 26 ДП); справка от
„Еконт“(л. 28 – л. 41 ДП); справка за съдимост на подсъдимия (л. 48–л. 49 ДП);
характеристична справка (л. 56 ДП); справка от „Еконт“ в оригинал (л. 58–л. 65 ДП);
3
протоколи за вземане на образци за сравнително изследване(л. 87–л. 88 ДП); справка от
„Еконт“(л. 90–л. 100 ДП), както и експертното заключение на съдебно-графологичната
експертиза.
При горепосочената и недвусмислено установена фактическа обстановка, правилно и
законосъобразно решаващият състав от първоинстанционния съд е приел, че подсъдимият
Д. Г. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
209, ал. 1 от НК, тъй като от доказателствата събрани по делото, може да се направи
обоснован и несъмнен извод, че на инкриминираните дата и място, с цел да набави за себе
си имотна облага – сума в размер на 340.00 (триста и четиридесет) лева, в началото на месец
декември 2018 година е възбудил и до 14.12.2018 г. е поддържал у И.С.П. от гр. С.
заблуждение, че му продава дамски златен ланец с тегло 7. 25 грама на стойност
340.00(триста и четиридесет) лева, който чрез куриерска фирма „Е.е.“ ООД ще изпрати от
гр. С. до гр. С., като вместо това с пратка № 5300060059181 от 13.12.2018 г. на куриерска
фирма „Е.е.“ ООД му изпратил розова кутия от картон, съдържаща тоалетна хартия и 1 брой
пиратка и с това причинил на И.С.П. имотна вреда в размер на 340.00(триста и четиридесет)
лева която е настъпила, при заплащане на пълния размер от страна на пострадалото лице и
ирелевантно се явява обстоятелството, че впоследствие същата е била възстановена.
Този извод се базира на събрани по делото доказателства, установени и проверени с
различни доказателствени средства и способи на доказване. Същите са непротиворечиви и
взаимно се допълват – показанията на свидетелите /подробно посочени по-горе/,
експертното заключение на съдебно-графологичната експертиза, приобщените по реда на
чл. 283 от НПК, писмени доказателства. Както преките, така и косвените доказателства
събрани по делото, при техния логически анализ водят до единствено възможното
заключение, че подсъдимият Д. Г. М. е осъществил вмененото му престъпление. Липсва
нарушение на разпоредбата на чл. 301, ал. 1 от НПК недопускаща присъдата да почива на
предположения, тъй като в настоящия случай, събраните по делото доказателства
изобличават подсъдимия Д. Г. М., като извършител на деянието, за което му е било
повдигнато обвинение, поради и което правилно, същият е бил признат за виновен в
неговото извършване.
Осъщественото от подсъдимия М. деяние е правно квалифицирано като
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като подробно са обсъдени всички елементи от
обективна страна на този престъпен състав.
Правилно е преценено и това, че престъплението е осъществено при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, а именно, че подсъдимият Д. Г. М. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието и последиците му и е искал
настъпването на последните. Извън това, подсъдимият М. обективно е съзнавал и това, че
извършва посоченото по-горе престъпно деяние, както и, че действа умишлено, като иска и
пряко цели настъпването на неговите общественопасни последици.
Наложеното на подсъдимия Д. Г. М. наказание е справедливо, като вид и размер, като
същото е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Първоинстанционният съд е
взел предвид и е обсъдил, релевантните за наказателната отговорност на подсъдимия
обстоятелства, като правилно са преценени и отчетени степента на обществена опасност
на дееца, деянието, и подбудите за неговото извършване. Така, на базата на подробни и
напълно аргументирани съждения и съобразявайки се с материалния закон,
първоинстанционният съд е е наложил на подс. Д.М. наказание шест месеца „лишаване от
свобода“, изпълнението на което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен
срок от три години. Решаващият съд е счел, че именно с така определеното наказание като
размер и начин на изпълнение, целите на генералната и специалната превенции визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК биха били достигнати по – пълно и адекватно. Въззивната
инстанция се солидаризира с това становище на състава на Сливнишкия районен съд, като с
4
оглед доводите на защитника на подсъдимия М. следва да отбележи, че определеното
наказание, като вид, размер и начин на изпълнение, извън всякакво съмнение, не съдържа
характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК.
Що се касае до оплакванията на защитника на подсъдимия за допуснато нарушение
на материалния закон, с изложеното по-горе, въззивния съдебен състав недвусмислено
заявява, че състава на първоинстанционния съд не е допуснал нарушение субсумируемо под
разпоредбата на чл. 348, ал. 2 от НПК, а видно от протокол от съдебно заседание от 06. 10.
2021 год., подс. М. не е бил лишен от правото си на последна дума /в.ж. л. 68 от първ. пр.-
во/.
Поради изложеното в горните абзаци на решението, настоящата инстанция счита
доводите, изложени както в жалбата на защитника на подс. Д.М. за неоснователни, поради и
което, същите следва да бъдат оставени без уважение.
При извършената служебна проверка на първоинстанционният акт съобразно
разпоредбата на чл. 314 от НПК, въззивния съд не констатира наличие на основания за
неговото отменяване или изменяване, обстоятелство, което наред с изложеното по - горе,
обуславя извода на съда, че следва да постанови решение с което потвърди изцяло
обжалваната присъда на пери състав на Сливнишкия районен съд, постановена по НОХД
№ 184 / 2020 год. по описа на същия съд, като правилна и законосъобразна.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение, първи въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 26009 от 06. 10. 2021 год., постановена по НОХД №
184 / 2020 год. по описа на Районен съд - С..
Решението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5