Р Е Ш Е Н И Е
№ 1797
гр.Перник, 08.12.2019
г.
РАЙОНЕН
СЪД - ПЕРНИК ХІ-ти състав, гражданско отделение в открито съдебно
заседание проведено осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при
участието на секретаря КАТЯ ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3644 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена
ОТ В.А.Б., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес ***
ПРОТИВ „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров” 21, Бизнес център „Люлин 6”, ет. 2,
представлявано от Ярослав Орликовски и Павел Пшевлока.
С искане да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата в
размер на 781.03 лв. – главница по договор за потребителски паричен кредит с №
PLUS – 01135769 / 10.12.2007 г. сумата от 151.41 лв. представляваща мораторна
лихва за периода от 29.08.2008г. до 29.09.2010г. ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.09.2010г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
25.00 лева държавна такса и сума в размер на 100.00 лева за процесуално
представителство, както и да бъде осъден ответника да заплати направените
съдебни и деловодни разноски.
Съдът
намира, че е сезиран с обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.124 от ГПК и чл.439
от ГПК
Ищеца твърди, че
с молба с вх. № 12542 от 04.08.2016г. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК
********* било образувано изпълнително дело № 1425 по описа на ЧСИ Анелия
Минчева Василева за 2016г., въз основа на изпълнителен лист от 13.04.2011г.,
издаден на основание влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, постановена по гражданско дело № ***. по описа на Районен
съд - Перник за сума в размер на 781.03 лева - представляваща главница по
договор за потребителски паричен кредит с № PLUS - 01135769/19.12.2007г.,
сумата от 151.41 лева представляваща мораторна лихва за периода от 29.08.2008г.
до 29.09.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.09.2010г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25.00
лева държавна такса и сума в размер на 100.00 лева за процесуално
представителство. Съгласно договор за прехвърляне на вземанията от 10.01.2017г.
задължението на ищеца било прехвърлено
на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНГС БГ” ЕАД, ЕИК *********.
Претендираните
от ответното дружество суми не били дължими от ищеца, тъй като били погасени по
давност, с оглед направеното с исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност, а именно от датата на издаване
на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГНК, постановена
по гражданско дело № 8227/2010г.. по описа на Районен съд - Перник -29.09.2010г.
до датата на образуване на изпълнително дело 1425/2016г. по описа на ЧСИ а.в. -
04.08.2016г. били изминали повече от 5 години, т.е. към дата на образуване на
изпълнителното дело 04.08.2016г. задълженията на доверителната ми към „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪН ГС БГ” ЕАД. ЕИК ********* били погасени по давност.
Ответникът, в
законноустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по
установените в ГПК способи е депозирал отговор, като признава изцяло иска.
Сочи, че първоначалният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
образувал изпълнително дело № 1425/2016г. по описа на ЧСИ а.в., с peг. № 813
към КЧСИ, с молба за образуване от дата 04.08.2016г. Общата 5-годишна
погасителна давност на вземанията обективирани в Изпълнителен лист от
13.04.2011г., издаден от Районен съд - Перник въз основа на Заповед за
изпълнение по ЧГД № ***. по описа на Районен съд - Перник е изтекла на
14.04,2016г., дата предхождаща образуването на изпълнително дело № 1425/2016г.
по описа на ЧСИ а.в., с peг. № 813 към КЧСИ. Дружество „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, спрямо своя предмет на дейност извършвало обработка на
огромен брой просрочени задължения, за които са образувани съответни
изпълнителни дела. Предвид това обстоятелство, проследяването на сроковете по
всяко отделно задължение представлявало техническо предизвикателство, поради
което изтичането на законоустановените срокове по задължението не е навременно
установено и не са предприети съответните мерки за прекратяване на
изпълнителното производство. Поради което моли съдът да приеме уточнението, че В.А.Б.
също не е осъществила контакт със своя кредитор, като изпратеното до нея
Уведомление за цесия се било върнало като неполучено с отбелязване „Пратката не
е потърсено от получателя", видно от приложеното към настоящия отговор на
искова молба копие на обратна разписка. Ищеца не била упражнила и своите права
по изпълнително дело № ***., изразяващи се в депозирането на молба за
прекратяване на изпълнителното дело. Вместо гореописаните действия, В.А.Б. чрез
своя процесуален представител, избрала да натовари съдебната система и
представляваното от дружество с разноски, които с оглед на описаните
обстоятелства се явяват излишни и в пряка връзка с бездействието, и
ненавременната реакция на самия ищец. Нещо повече, в хода на образуваното
изпълнително дело нямало принудително събрани суми от длъжника, което водело до
заключението, че за същия не са налице материални загуби.
Настъпването на
погасителната давност не водело до погасяване на самото вземане, а само на
възможността за принудителното му събиране. Вземането продължава да съществува
и длъжникът продължавал да дължи.
Предвид
гореизложеното счита, че представляваното Дружество с поведението си не е дало
повод за завеждането на настоящото дело, нито е събирало суми по принудителен
ред на изпълнение, както и не оспорва твърденията на ищеца за изтекла
погасителна давност на процесното вземане.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез
процесуални си представител, моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени
направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът,
в открито съдебно заседание редовно призован, не се явява не изпраща процесуален
представител. В депозирано писмено становище моли да се даде ход на делото в
тяхно отсъствие и изразява становище по съществото на спора възразява за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и прецени
приложимото право, за да се произнесе взе предвид следното
С предявяването на иска по чл.439 ГПК
длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е
отрицателен установителен и има за цел да отрече съществуването на изпълняемо
право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни,
правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани
в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на
длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на
липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и
удостоверено с изпълнителното основание.
В
производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил
редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК
длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва
правото на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви иск за установяване на
вземането си. Когато обаче възражение не е подадено, респективно е уважен
предявеният от кредитора иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, заповедта за
изпълнение влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се
издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно
изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на
възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното
решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК имат за последица създаване
на стабилитет на заповедта за изпълнение.
В случая, издадената заповед за изпълнение
на парично задължение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист от
13.04.2011г. по ч.гр.д. № 8010 по описа за 2010 г. на ПРС, се ползват с посочените по-горе правни
последици. Именно поради това искът по чл.439 ГПК може да се основа само на
факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за
реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, които са били известни на ищеца и които е могла да посочи в срока за
възражение по чл.414, ал.1 ГПК, се преклудира.
Наведеното от ищеца основание за
недължимост на процесните суми е тяхното погасяване по давност. Предвид
изяснения характер на производството по иска с правно основание чл.439 ГПК като
такъв по оспорване на изпълнението, няма пречка, чрез предявяването му ищецът –
длъжник да се позове на изтекла погасителна давност. Както правилно изтъква
ответникът в писмения отговор, погасеното по давност вземане се трансформира в
естествено право, т.е. вземането продължава да съществува, но не би могло да
бъде принудително удовлетворено. Ето затова, ищецът има правен интерес,
позовавайки се на изтекла погасителна давност, да отрече изпълняемото право и
да осуети принудителното изпълнение. Поради това и направеното възражение от
ответника за недопустимост на иска е неоснователно.
Страните не спорят, че процесните вземания,
установени по своето основание с влязлата в сила заповед за изпълнение на
парично задължение, представляват дължими суми по договор за потребителски кредит
№ 01135769 от 19.12.2007 г., както
следва: 781.03 лв. – главница, 151.41
лв. – обезщетение за забава за периода от 29.08.2008 г. до 29.09..2010 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението съда – 29.09.2010
г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 25 лв. –
разноски по делото за държавна такса, както и сумата от 100.00 лв. - за
процесуално представителство.
С определение по реда на чл. 140 от ГПК от
29.09.2019г. на осн. чл. 146, ал. 1, т.3 от ГПК е обявено за признато между
страните, че с молба за образуване от дата 04.08.2016г. е образуваното
изпълнително дело ***по опис на ЧСИ а.в., с рег. № 813 на КЧСИ по Изпълнителен
лист от 13.04.2011г., издаден от Районен съд - Перник въз основа на Заповед за
изпълнение по ЧГД № ***. по описа на Районен съд - Перник
Поради което спорния по делото въпрос е
дали вземането за главница, обезщетение за забава и за разноски е погасено по
давност. Съгласно разпоредбата на
чл.117, ал. 2 ЗЗД в случаите, когато вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност винаги е петгодишен. Изпълнителният лист издаден въз основа на
влязъл в сила съдебен акт се ползва, както
с изпълнителна сила, така и със силата на пресъдено нещо, поради което с
молбата за издаване на изпълнителен лист се прекъсва давността по смисъла на
чл. 116, б. „б” ГПК и съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД и ППВС № 3/1980г. от
уважаване на молбата за издаване на изпълнителен лист т.е. издаването на
изпълнителния лист, което касателно настоящия случай е на 29.09.2019г., от което дата е започнала да тече нова петгодишна давност. Понастоящем в заповедното производство
издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален
съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е
спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1,
предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в
сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа
на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с
които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за
възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и
чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно задължителната за
настоящата инстанция практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК е наложила, че по
отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание,
е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене.
Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания, установено с
решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се
приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в
случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно
вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. Наред с изложеното,
в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № ***г., IV г. о. изрично е посочено, че: „Влязлата в
сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на
срока за подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение
към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и
редица други актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
Предвид изложено следва да се приеме, че понастоящем
в заповедното производство, тъй като издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение,
чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК, правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в
сила съдебно решение. Същата има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства,
които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се
снабди до изтичането на срока за възражение.
По тези съображения настоящия съдебен
състав приема, че следва да се приложи
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и давностния срок за погасяване на
вземането, предмет на това производство е „дългия“ петгодишен.
По
въпроса от кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, е постановено ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т.10 от ТР е дадено
разрешение на поставения въпрос, като е направено разграничение между
изпълнителния и исковия процес и последиците от подаването на исковата молба и
молбата за образуване на изпълнително дело. Доколкото изпълнителното
производство се характеризира със своята динамичност и в някои случаи и
по-дълга продължителност, както и като се вземат предвид последиците на всяко
едно от производствата, от значение за прекъсването на давността в
изпълнителния процес е не моментът на образуването на изпълнителното дело, а
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането (чл.116, б.
„в“ ЗЗД). Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е
прекъсната давността е конкретна във всеки случай с оглед активността на
кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни
действия.
В настоящия случай за прекъсването на
давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение е погасено поради давност. От представените от ответна страна
писмени доказателства, се установяват предприетите по отношение на ищеца
изпълнителни действия, последното от които е запорно съобщение от 17.03.2018г.
т.е последното действие, годно да прекъсне давността, е налагането на запор от 17.03.2018
г., Затова от тази дата, е започнал да
тече нов петгодишен давностен срок, който към датата на подаване на исковата
молба в съда – 06.06.2019 г. не е изтекъл, поради което отрицателният
установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направени разноски по делото. Видно от представените
доказателства ищеца е направил разноски
в размер на 450.00 лв., платено възнаградения за един адвокат виж дог.
за правна защита и съдействие от 05.01.2019г. / л.4/, както и платена държавна
такса в размер на 119.15лв. по отношение на искането за присъждане на други разноски
в размер на 1. 95 лв. съгласно представения списък по чл.80 от ГПК от процесуалния
представител на ищеца, с оглед представения касов бон от 23.05.2019г. съдът
счита, че са действително извършени и следва
да бъдат присъдени в полза на ищеца.
С оглед изхода на правния спор
на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК ответника има право да му
бъдат присъдено възнаграждение, с оглед
процесуалната защита от юрисконсулт пред настоящата инстанция, в размер,
определен от съда по реда на чл. 27 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Предвид процесуалното поведение на ответника и
осъществените от него процесуални действия пред настоящата инстанция, съдът определя размер на дължимото се юрисконсултското
възнаграждение на сумата от 100.00 лв., която следва да бъде присъдена в полза
на ответника.
Водим от горните мотиви и
на осн. чл. 124 във вр с чл. 439 от ГПК СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявения от В.А.Б., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес *** против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Люлин, бул. „Панчо Владигеров” 21, Бизнес център „Люлин 6”, ет. 2,
представлявано от Ярослав Орликовски и Павел Пшевлока иск за признаване за
установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, че В.А.Б. НЕ
ДЪЛЖИ сумата в размер на 781.03 лв. – главница по договор за потребителски
паричен кредит с № PLUS – 01135769 / 10.12.2007 г. и сумата от 151.41 лв.
представляваща мораторна лихва за периода от 29.08.2008г. до 29.09.2010г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.09.2010г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 25.00 лева държавна такса и сумата в размер на 100.00 лева за
процесуално представителство, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.А.Б., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. „Панчо
Владигеров” 21, Бизнес център „Люлин 6”, ет. 2, представлявано от Ярослав
Орликовски и Павел Пшевлока, сумата от 100.00 лв. / сто лева / направени съдебно деловодни разноски за
процесуално представителство в настоящото производство..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: