РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           № 1123/4.6.2021г.

 

 

гр. Пловдив,04.06.2021год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                               ПЕТЪР КАСАБОВ                     

               

           при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Кичка Пеева-Казакова, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 997 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

           Образувано е по касационна жалба, предявена от Е.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Н. С., против Решение № 260028 от 01.03.2021г. на Асеновградския районен съд, постановено по АНД №110 по описа на съда за 2021г., с което е потвърден електронен фиш серия К № 3705049 на ОДМВР Пловдив, с който на Е.Д.Д., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание-глоба в размер на50лв. за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

            Касационният жалбоподател посочва, че решението на районния съд е необосновано и неправилно.

            Излага съображения относно съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на административнонаказателното производство.

            Претендира се отмяната на решението на районния съд, респективно отмяната на електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №3705049. Претендират се съдебните разноски за двете инстанции.

            Ответникът по касационната жалба  намира касационните оплаквания за неоснователни. Изразява подробни писмени съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

            Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

            Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

           Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

            Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

            Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:            На 05.05.2020 г., в 09.25 часа, Община  Асеновград, на път II-86, в зоната на  км. 24 + 000,  посока на движение на контролираните МПС от изток към запад, било фиксирано нарушение за скорост с автоматизирано техническо средство TFR-1М  №  566, монтирано в служебен автомобил.  В контролирания участък действало общото ограничение на скоростта за извън населено място до 90 км.ч.

           В 09.25 часа системата заснела лек автомобил „Пежо 3008 " с рег. № ****да се движи  със скорост от 107 км/ч. при разрешената за участъка извън населено място - 90 км/ч.  Издаден е електронен фиш срещу ползвателя на автомобила Е.Д.Д.  за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, с който, на основание чл.182 ал. 2 т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв.

           Районният съд е приел, че при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението е установено по несъмнен начин  със съответно техническо средство- мобилна система за видеоконтрол TFR - 1М  №  566, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ.

           Съдът е приел, че правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност. Електронният фиш е издаден срещу Е.Д.Д. като видно от приложената справка от информационната система на ОДМВР - Пловдив процесното МПС е регистрирано на „Адвокатско съдружие Радева и Сие“ ДЗЗД, като управител и представляващо лице е именно Е.Д.Д..

          Изводите на районния съд са правилни и изградени въз основа на събраните писмени доказателства.

          Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на ЕФ и на съдебния акт.

          Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г., легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Действително с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП е предвидено, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове. Ето защо то не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, респективно ползвател, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения електронен фиш и доколкото разпоредбата на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална спрямо чл. 57 от ЗАНН, същият не е незаконосъобразен.

          Съгласно чл. 189, ал.5 от ЗДвП електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

          Касационната жалбоподателка не е депозирала в указания по-горе 14-дневен срок писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. При това положение е правилен изводът на АРС, че нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП е осъществено от Е.Д..

          В случая са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), доколкото от представените по делото доказателства се установява, че процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно. В този смисъл, нарушението е установено от техническа система, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък, за което в административната преписка се съдържа нарочен протокол от проверката на автоматизираното техническо средство за видеоконтрол. С оглед на изложеното процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.       

           Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

           Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, на ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева, платимо от касационния жалбоподател.

            По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,   Административен съд – Пловдив, ХХVІ  състав

 

Р Е Ш И:

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260028 от 01.03.2021г. на Асеновградския районен съд, постановено по АНД №110 по описа на съда за 2021г.

            ОСЪЖДА Е.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.  

             РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.