О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260222
гр.Пловдив, 13.09.2021г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - ти състав, в закрито заседание на…тринадесети
септември..…през…две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка
Белева
като разгледа докладваното
от съдията……...Пенчева….въззивно търговско дело №284
по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.248
от ГПК.
С решение №260157/28.05.2021г., постановено по в.т.д.
№284/2020г. по описа на ПАС, е отменено решение
№195/31.12.2019г., постановено по търг. д. №242/2018г. по описа на окръжен съд П.,
в частта, с която по обективно съединените искове с правно
основание чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ, във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, предявени по
реда на чл.422 от ГПК от „П..“ АД,
ЕИК ******** против М.Р.Т., ЕГН **********, при условието на солидарност е
ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. има вземане против М.Р.Т., за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК по ч.гр.
дело №1954/2018г. по описа на Районен
съд П. за сумите: главница по договор за инвестиционен кредит „Развитие“ от 11.09.2013г.
за разликата над 56 060лв. до 57 040лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 22.05.2018г. до окончателното й изплащане, договорна лихва
за разликата над 12 160,11лв. до 12 431,41лв.; наказателна лихва за
разликата над 8 949,34лв. до 9 694,58лв.; комисионна за управление на кредита
за разликата над 1 227,84лв. до 1 283,40лв., както и в частта, с която М.Р.Т.
е осъден да заплати /заедно с останалите ответници/ разноски по съразмерност на
„П..“ АД над 2 624,40лв. до 2 693,00лв., както и разноските сторени от
ищеца като заявител в заповедното производство над 1 707,63лв. до 1
752,26лв., вместо което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от „П..“ АД, ЕИК ********
против М.Р.Т., ЕГН ********** установителен иск за вземане, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК по ч.гр.
дело №1954/2018г. по описа на Районен
съд П. за сумите: главница по договор за инвестиционен кредит „Развитие“ от 11.09.2013г.
за разликата над 56 060лв. до 57 040лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 22.05.2018г. до окончателното й изплащане; договорна лихва
за разликата над 12 160,11лв. до 12 431,41лв.; наказателна лихва за
разликата над 8 949,34лв. до 9 694,58лв.; комисионна за управление на кредита
за разликата над 1 227,84лв. до 1283,40лв. ПОТВЪРДЕНО е първоинстанционното решение в
останалата обжалвана част, с която по обективно съединените искове с правно основание чл.430
ал.1 и 2 от ТЗ, във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, предявени по реда на чл.422 от ГПК от „П..“ АД, ЕИК ******** против
ЕТ „И.П.“ ЕИК ***, И.В.П. ЕГН ********** е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
тях, че Б. има вземане при условията на СОЛИДАРНОСТ, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК по ч.гр.
дело №1954/2018г. по описа на Районен
съд П. за сумите: главница по договор за инвестиционен кредит „Развитие“ от 11.09.2013г.
в размер на 57040лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
22.05.2018г. до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 12
431,41лв. за периода от 10.05.2015г. до 10.05.2018г., наказателна лихва за
периода от 21.05.2015г. до 21.05.2018г. в размер на 9 694,58лв., комисионна за
управление на кредита в размер на 1 283,40лв. и разноски в размер на 108лв. и
по отношение на и М.Р.Т., ЕГН **********, при условието на солидарност за
сумите: главница
по договор за инвестиционен кредит „Развитие“ от 11.09.2013г. в размер на 56
060лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.05.2018г. до
окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 12 160,11лв.;
наказателна лихва в размер на 8 949,34лв., комисионна за управление на
кредита в размер на 1 227,84лв. и разноски в размер на 108лв. „П..“ АД е осъдена да заплати на М.Р.Т.
допълнително разноски за първоинстанционното производство 33,37лв., както и
разноски за въззивното производство - 56,96лв. ЕТ „И.П.“, И.В.П. и М.Р.Т. са
осъдени да заплатят на „П..“ АД разноски за въззивното производство в размер на
375лв.
Постъпила е молба с вх.№264322/17.06.2021г.
от жалбоподателите –„И.П.“, И.В.П.
и М.Р.Т., чрез процесуалния представител адв. Х.И., съдържаща
искане по чл.248 ал.1 от ГПК за допълване на така постановеното решение в
частта за разноските. Искането се основава на липса на произнасяне от въззивния
съд по отношение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38 от ЗА в полза на адв. Х.И.. Иска се да бъде допълнено
въззивното решение в частта за разноските, като насрещната страна бъде осъдена
да заплати в полза на адв. И. възнаграждение по чл.38 от ЗА, съобразно
отменената част от първоинстанционното решение пред въззивния съд, както и пред
окръжния съд.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна - „П..“ АД.
Пловдивският апелативен съд,
като разгледа депозираната молба намира, че същата е подадена в законния срок,
от легитимирана страна, поради което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана. Разгледана по същество молбата се явява частично основателна
по следните съображения :
С въззивното решение е
частично отменен първоинстанционният съдебен акт само по отношение на
ответника, настоящ жалбоподател – М.Т.. В представеното пред първоинстанционния
съд пълномощно от М.Т. в полза на адв. Х.И. – л. 80,81 по делото, не е посочено
уговорено адвокатско възнаграждение, но липсва и клауза, съгласно която
процесуалното представителство се осъществява при хипотезите на чл.38 ал.1 от
ЗА. Ето защо не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 ал.2 от ЗА за оказаното процесуално представителство пред първата
инстанция и искането по чл.248 ал.1 от ГПК в тази му част се явява
неоснователно.
Във въззивното производство
е представен договор за правна защита и съдействие, с доверител – М.Т. и
довереник – адв. И., с клаузата на чл.3 от който изрично е уговорено
осъществяване на процесуално представителство при условието на чл.38 ал.1, т.3
от ЗА. При това положение на процесуалния представител, оказал безплатно
процесуално представителство на страната, се дължи адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 ал.2 от ЗА за въззивното производство съразмерно с отменената част
от първоинстанционното решение /отхвърлената част от иска/. Въззивният съд е
пропуснал да присъди такова, при което молбата по чл.248 ал.1 от ГПК в тази й
част се явява основателна.
Обжалваемият материален
интерес в случая е 80 557,39лв. При този материален интерес минималното
адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №4/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на
2 946,72лв. Първоинстанционното решение е отменено,т.е. – искът е
отхвърлен за сумата от 2 051,80лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска
на процесуалния представител, оказал безплатна процесуално представителство, се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 75,05лв.
Водим от изложеното,
Пловдивският апелативен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ДОПЪЛВА решение №260157/28.05.2021г., постановено по в.т.д.
№284/2020г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта за разноските,
както следва:
ОСЪЖДА „П..“ АД, ЕИК ******** да заплати на адв. Х.И. – САК,
на основание чл.38 ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 75,05лв.
за оказано безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция на М.Р.Т.,
ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с
вх.№264322/17.06.2021г., подадена от „И.П.“, И.В.П. и М.Р.Т., чрез процесуалния
представител адв. Х.И., за допълване на решение №260157/28.05.2021г., постановено по в.т.д.
№284/2020г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта за разноските – с
присъждане на разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в полза на адв. Х.И. за
първоинстанционното производство.
Определението подлежи на
обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението от
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: