Р Е
Ш Е Н
И Е
1032/15.7.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 08.07.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 850 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на А.К.Д.
против НП № 511/28.10.2019 на Заместник-кмета на Община - в., с което на
основание чл.
183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП му е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба се твърди се, че
в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
въззивника. Излага се становище, че деянието е несъставомерно. Иска се НП да
бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание въззивникът редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена,
изпраща представител, който моли НП да бъде потвърдено.
В хода на съдебното производство са разпитани
в качеството на свидетели актосъставителя и свидетеля по акта. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 20.10.2019 г. въззивникът Д. паркирал
управлявания от него лек автомобил с ДК*на пътното платно на кръстовището на улиците
„Македония“ и „Марин Дринов“, като това сторил на по- малко от пет метра от
кръстовището. Служител на група "ОП" сектор ООРТП – св. Р. съставил
констативен протокол за констатираното нарушение на въззивника, като в
последствие бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в
който били вписани обстоятелствата на извършване на нарушението и била посочена
правната му квалификация. Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника,
който вписал в съдържанието му, че има възражения. В законоустановения срок срещу
АУАН не били депозирани други възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено
обжалваното наказателно постановление, като видно от съдържанието на същото
административно наказващия орган изцяло е възприел установената от полицейските
служители фактическа обстановка. На описаното нарушение административно
наказващия орган е дал правна квалификация по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДП и е наложил
наказание глоба на осн. чл.
183, ал. 4, т. 8 от ЗДП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а именно от Зам. Кмета на Община – в., с оглед разпоредбата
на чл.
189, т. 12 от ЗДвП и видно от приложеното по делото копие на Заповед №
0506/2020 г. на Кмета на Община – Варна.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице.
Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на
чл.
42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани..
Неоснователни са твърденията на въззивника за
опорочаване на административно-наказателното производство. Независимо, че
процесният акт е съставен въз основа на цитирания в него констативен протокол,
законосъобразността му не е обусловена от съдържанието на му. Доколкото
съгласно нормата на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН съответствие в описанието на деянието е необходимо между
съставения акт, който поставя началото на административно-наказателното
производство и издаденото въз основа на него НП, съдържанието на констативния
протокол е ирелевантно за преценка процесуалната законосъобразност на проведеното
административно-наказателно производство. В случая в е АУАН посочено, че
процесният автомобил е паркиран на кръстовището, а в НП е визирано, че е
паркиран на разстояние по-малко от 5м от кръстовището. Доколкото и в двете
хипотези се явява нарушена именно разпоредбата, предвидена в чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, съществуващото
различие в описанието на нарушението не е ограничило правото на защита на
въззивника. От друга страна, доколкото начало на административно наказателния
процес се поставя и конкретно обвинение срещу въззивника се повдига със
съставения акт за установяване на административно нарушение, съдът намира, че
не касае за яснотата на фактите, вменени във вина на въззивника.
Направеното възражение, че в АУАН и НП не е
посочено твърдението, че с описаното нарушение е създадена пречка за
преминаването на другите участници в движението, е неоснователно. Това е така,
доколкото предвид приетата от наказващия орган хипотеза на нарушение, обхваната
от диспозицията на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е без значение
дали с деянието се създава пречка, съотв. в хипотезата на чл.
98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП забраната е нарушена без оглед на това дали
паркирането е на кръстовище или на разстояние по-малко от 5м от него.
Като разгледа жалбата по същество, съдът
намери от правна страна следното:
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства безспорно се установява, че деянието, описано в АУАН и НП е
осъществено. С оглед разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, регламентираща доказателствената тежест на АУАН,
доколкото последният е редовно съставен, в тежест на въззивника е да докаже
твърденията, оспорващи фактическата обстановка, описана в акта. Същият обаче не
е ангажирал доказателствени искания и не е опровергал по съответния процесуален
ред изложените в акта фактически констатации.
По делото бе разпитан и свид.Р. установил
автомобила паркиран в зоната на кръстовището на улиците „Македония“ и „Марин
Дринов“. Свидетелят си спомни случилото се с нужната конкретика и съдът напълно
кредитира показанията му като обективно дадени.
Съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. При установяване на
административни нарушения на ЗДвП доказателствената тежест е разместена.
Административнонаказващият орган не е длъжен да доказва констатациите в АУАН,
на които законът е придал презумптивна доказателствена сила, а обратно, лицето,
сочено като нарушител, е длъжно да ги опровергае. В разглеждания случай въззивника
не е ангажирал доказателства, годни да опровергаят констатациите, съдържащи се
в АУАН, нито в подкрепа на твърденията му, че извършеното от него деяние не осъществява
състава на административно нарушение, установен в чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП,
вместо по чл.98, ал.1, т.6 от същия закон.
Правилно е приложен и материалния закон, като
деянието е кваифицирано като нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и законосъобразно
е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на
основание чл.
183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, доколкото цитираната санкционна норма предвижда
посоченото нарушение в диспозицията си.
Не са налице и предпоставките за прилагане
нормата на чл.
28 от ЗАНН. Касае се за извършването на формално нарушение, с
осъществяването на което винаги се засягат обществените отношения, които са
призвани да гарантират съответните материално-правни разпоредби. Не са събрани
и доказателства, които сочат, че конкретният случай разкрива липса или явна
незначителност на обществената опасност на деянието поради факти, касаещи
извършеното нарушение или свързани с личността на нарушителя, съответно
субективната страна на реализираното нарушение.
Направено е възражението за липса на
компетентност издал АУАН и НП. Съдът следва да посочи, че разпоредбата на чл.
189, ал. 12 от ЗДвП, предоставя компетентност на кметовете на общините или
на определени от тях длъжностни лица. В случая процесното НП е издадено от зам.
кмета на община Варна, като по делото са налице доказателства, че този орган е определен от кмета за
компетентен такъв по издаването на НП по ЗДвП.
Като взе предвид, че административното
наказание е предвидено в съответната санкционна норма в твърд размер, съдът
намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на
същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80 лева, които
следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на ОД МВР Варна.
Поради изложените съображения, издаденото НП
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Воден от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 511/28.10.2019 на
Заместник-кмета на Община - Варна, с което на
А.К.Д. ЕГН ********** на основание чл.
183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП му е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А.К.Д. ЕГН **********,*** сумата
от 80.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд- в..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП
да се върне на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ :