№ 75
гр. Ловеч, 24.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20234300500018 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.121 и чл.113от ГПК.
С Определение № 1090 от 23.11.2022 година, постановено по гр.дело № 1297 по
описа за 2022 година, Ловешкият районен съд е прекратил производството по делото и
постановил изпращането му на СРС.
Срещу определението е подадена частна жалба от „ГУДЕКС“ ЕООД , ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.“Ненчо Ганев“ № 3, представлявано от Р. П.
С., чрез адвокат Д. С. – АК Ловеч, съд.адрес: гр.Ловеч, ул.“Търговска“ № 2, ет.3, офис 9,
която го обжалва като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят излага, че при преценката дали делото му е подсъдно Районен съд
Ловеч не е съобразил разпоредбата на чл.113 ГПК. Във връзка с приложението на нормата се
позовава на разширителното тълкуване на разпоредбата от ВКС, както и на текста на пар.1,
т.41б, б.“а“ от ДР на Закона за енергетиката, според който потребител на енергийни услуги
е всеки краен клиент, като понятието включва както физически, така и юридически лица и
еднолични търговци.
Изтъква, че цитираното от съдията-докладчик решение по т.дело № 3/2019 г. на
ОСГТК на ВКС касае спор досежно договор за изработка по чл.258 ЗЗД, а в настоящия
случай се отнася за договор за услуга и спор между протребител на енергия и доставчик на
такава.Затова счита, че разпоредбата на чл.113 ГПК е приложима в конкретния случай.
1
Цитира и конкретна съдебна практика. Акцентира, че исковото производство по делото е
образувано след изменението в чл.113 ГПК (Д.в. бр.65 от 2018 г. в сила от 7.08.2018 г.), с
което отпада специалната изборна подсъдност в полза на потребителите и се въвежда
задължителна подсъдност по спорове, повдигнати от или срещу потребители. И тъй като
към момента на предявяване на иска седалището и адреса на управление на ищеца е в
района на РС-Ловеч, това определя и местната подсъдност по делото. Развива подробни
съображения досежно понятието „потребител“, според дефинициите, дадени в различните
закони, за да формира своя извод, че при упражнено право на избор на местна подсъдност
по чл.113 ГПК, общата местна подсъдност по чл.108, ал.1 ГПК се дерогира.
Моли да бъде отменено определението на районния съд и делото-върнато на същия
за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр.София бул.“Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк Бизнес център, чрез юрисконсулт М.
Вучкова- Лукайчева, в която са изложени съображения за законосъобразност на
определението. Развива доводи, че ищецът е юридическо лице, което няма качеството на
„потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което не може да се ползва от
изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК, която е неприложима. Като такава определя
уредената в чл.105 ГПК обща местна подсъдност, както и подсъдността по чл.108,ал.1 ГПК,
на която се позовава. Прави логическо тълкуване на разпоредбата на чл.113 ГПК за да
обоснове извода си, че ищецът не е потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП, а
обстоятелството че отговаря на дефинираното в §1 т.41б, б.“б“ от ЗЕ понятие „потребител
на енергийни услуги“ не го превръща в носител на право на изборна местна подсъдност по
чл.113 ГПК по седалището му само на основание този факт. Счита, че определянето на
понятието в цитираната норма е създадена само за улеснение на тълкувателните цели и
приложимостта на специалния Закон за енергетиката.
Моли жалбата да се остави без уважение.
Съдът като разгледа частната жалба, намиращите се в гр.дело № 1297/2022 година на
Ловешкия районен съд доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и
следва да се разгледа по същество.
Производството по гр.дело № 1297/2022 година на Ловешкия районен съд е
образувано по повод осъдителен иск, предявен от „ГУДЕКС“ ЕООД,ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр.Ловеч, ул.“Ненчо Ганев“ № 3 против „Електроразпределителни
мрежи Запад“ЕАД, ЕИК ***, ор.София, за сумата 331.27 лева, представляваща платена от
ищеца цена на ел.енергия за периода от 28.04.2022 г.- 05.05.2022 г., начислена въз основа на
Констативен протокол, която е получена от ответника без основание.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подала отговор на исковата молба, в който е
направил възражение за местна неподсъдност на делото пред РС-Ловеч, както и за
2
неоснователност на претенцията.
С Определение № 1090 от 23.11.2022 г. Ловешкият районен съд е прекратил
производството по делото, като е приел, че местно компетентен е Софийски районен съд,
тъй като по отношение на спора са приложими общите правила за подсъдност- чл.105 и
чл.108, ал.1,изр.първо от ГПК, а не чл.113 ГПК.
Жалбата е неоснователна.
С оглед цената на иска делото е подсъдно на районен съд- арг. от чл.103 и чл.104,т.4
ГПК, като за родовата подсъдност на делата, съдът следи служебно- чл.119 ал.1 от ГПК.
Съгласно чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният
адрес или седалището на ответника.
Нормата на чл.113 ГПК определя, че исковете на и срещу потребителите се предявява
пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес- по постоянния.Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на
общия исков процес.
Настоящият въззивен състав на ЛОС счита, че тълкуването на разпоредбата на чл.113
ГПК дава основание да се приеме, че тя се отнася до потребители –физически лица, тъй като
юридическите лица нямат „настоящ адрес“, а единствено "седалище - населеното място,
където се намира управлението на дейността му" по смисъла на чл. 12 от Търговския закон.
В случая е спорен въпросът дали ищецът има качеството потребител, което ще
обуслови приложението на разпоредбата на чл.113 от ГПК.
Според съдържащата се в § 13, т.1 ДР на ЗЗП дефиниция на понятието „потребител“,
такъв по смисъла на закона е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките
на своята търговска или професионална дейност.
Действително, тази норма е обща по отношение на нормативните актове, съдържащи
специална уредба на правоотношенията, възникнали по повод предоставяне на стоки или
услуги от конкретен вид – например Кодекс за застраховането, Закон за потребителския
кредит, Закон за туризма, както и приложимия в случая Закон за енергетиката.
Съществуващото в съдебната практика противоречие относно тълкуването на качеството
„потребител“ на участник в съдебния процес е преодоляно с постановеното Тълкувателно
решение № 3/2019 от 23.02.2.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите
на което е очертано приложното поле на разпоредбата на чл. 113 ГПК в редакцията след
изменението ѝ в ДВ бр. 100/2019 г.
Разяснено е, че преценката дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се
извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието "потребител" в § 13, т. 1
ДР на ЗЗП или въз основа на легални определения на същото понятие в други приложими по
съответния правен спор закони, като характеристиките на понятието "потребител" се
3
свеждат до това, че като страна по договор с търговец потребителят е винаги физическо
лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес.
Посочено е, че дефинираното в ЗЗП понятие "потребител" се припокрива с даденото в чл. 2,
б. "б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителски
договори, според което потребител е всяко физическо лице , което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Изрично е подчертано, че според
СЕС, потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с
търговец цел удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези
отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с
конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец.
Указано е, че за да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да
прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и
доказателства.
В настоящия случай частният жалбоподател „ГУДЕКС“ЕООД е юридическо лице -
търговец, който в това си качество е сключил договора, източник на спорното
правоотношение, във връзка с осъществяваната от него търговска дейност, поради което
макар да има качеството "потребител на електрическа енергия за битови нужди" по смисъла
на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ, същият не е потребител по смисъла на § 13, т. 1ДР на ЗЗП и не се
ползва от специалната закрила, предоставена на потребителите с процесуалната разпоредба
на чл. 113 ГПК в редакцията от ДВ бр. 100/2019 г. - обстоятелство, съобразено от районния
съд.
Цитираните от частния въззивник определения на ВКС не следва да бъдат
съобразявани, тъй като са постановени преди цитираното тълкувателно решение, което е
задължително за органите на съдебната власт, на основание чл.130, ал.2 ЗСВ. Последната
съдебна практика на ВКС по този въпрос не съдържа противоречие. В този смисъл са:
Определение № 50448 от 3.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2020/2022 г., I т. о., ТК,
Определение № 340 от 28.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 80/2022 г., II т. о., ТК; Определение
№ 327 от 26.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4740/2021 г., III г. о., ГК.
С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и законосъобразно.
Водим от горното, Ловешкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „ГУДЕКС“ ЕООД , ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.“Ненчо Ганев“ № 3, представлявано от Р. П.
С., чрез адвокат Д. С. – АК Ловеч, съд.адрес: гр.Ловеч, ул.“Търговска“ № 2, ет.3, офис 9
срещу Определение № 1090 от 23.11.2022 година, постановено по гр.дело № 1297 по описа
за 2022 година на Ловешкия районен съд.
4
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5