№ 273
гр. Пазарджик, 28.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Блав Ал. Илиев
Кристина Л. Пунтева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
и прокурора Стоян Божинов Пешев (ОП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215200600432 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим М. ОСМ. Б. не се явява, редовно призован.
За него се явяват адв. Р.А. и адв. Костадин У, редовно упълномощени.
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор П..
Прокурорът: – Да се даде ход на делото.
Адв. А.: – Да се даде ход на делото.
Адв. У: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА
СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
1
Прокурорът: – Нямам доказателствени искания.
Адв. У: – Поддържам въззивната жалба. Във връзка с обвинението по
чл. 325 от НК считам, че фактическата обстановка не е изяснена с оглед на
следните обстоятелства: В проведеното съдебно следствие в Районен съд – В
беше изискано и допуснато доказателствено искане за предоставяне на
справка за извършена проверка от органите на полицията във връзка с ПТП-
то с двата полицейски автомобила, към която справка се съдържаше диск със
запис от камерите на полицейския автомобил на пътна полиция. Единствено
беше представен само дискът със записите, без останалата част от справката.
Независимо от това, че районният съд беше предупредил, че ще наложи
санкция за неизпълнение на разпореждането за предоставяне на тези
материали, такава не последва. В тази справка детайлно са установени
фактите и обстоятелствата, имащи значение относно поведението на
полицейските служители като в тази връзка поискахме и допускането на нова
съдебно-автотехническа експертиза във връзка с тези факти и обстоятелства,
като това ни искане изцяло беше оставено без последици, все едно не сме го
направили, а е записано в протокола. Ето защо преповтаряме тези искания
пред настоящия съд за изясняване на фактите и обстоятелствата, имащи
отношение към квалификацията по чл. 325 от НК – хулиганството, като
искаме да бъде предоставена тази справка – тя беше допусната, но не беше
представена и след нейното представяне да бъде изготвена повторна
автотехническа експертиза от друго вещо лице.
Адв. А.: – Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви моля да се разпоредите, с
оглед изключително съществената противоречива информация в Протокола
за извършена експертиза от Националния институт по криминалистика към
МВР, вещите лица М Й и Н Г дават категорично заключение, че на
процесната дата в 03:20:57 ч. в полезрението на камера № 03 се наблюдава
пристигане на джип, отговарящ на външните белези на „Г Ч“, като от
шофьорското място слиза лице от мъжки пол – лицето се приближава към
камера № 03 и извършва действия, наподобяващи разговор по мобилен
телефон. Тоест в мотивите на съда е прието, че няма въобще спиране на този
автомобил и ще моля да бъдат призовани и разпитани относно тези
обстоятелства, а така също смятам, че няма пречка да бъде допусната и
петорна експертиза за установяване на тези съществени противоречия. Освен
2
това моля съда да се запознае и с представения диск и записите от камерите,
на които съвсем ясно се вижда, че фактическата обстановка, изложена в
мотивите на обжалваната от нас присъда е коренно различна с тази, която в
действителност е заснета в този диск и в заключението на вещите лица, и
показанията на свидетелите. Присъединявам се към исканията на адв. У.
Прокурорът: – Уважаеми съдии, считам, че направеното искане по
отношение на представяне на административна преписка за вътрешна
проверка на случая не е относимо към настоящото дело, тъй като тези
обстоятелства са били предмет на разследването, били са предмет и на
съдебното следствие и съвсем ясно и точно е установено коя част от щетите
по автомобилите са били причинени вследствие действията на полицейските
служители и коя част са били причинени вследствие действията на
подсъдимия. Някак си е неудачно да търсим писмени материали по
отношение на една административна вътрешна проверка, която едва ли не да
замести едно вече проведено разследване, по което съвсем ясно и точно са
установени релевантните за делото факти и обстоятелства. По отношение на
другото искане от защитата не бяха посочени кои конкретно лица искат да
бъдат разпитани, но считам, че не са налице така твърдените съществени
противоречия по отношение на изложените обстоятелства, възприети чрез
видеозаписа и затова считам, че и в тази насока не са относими и не е
необходимо да бъдат извършвани каквито и да са от исканите действия,
въпреки че те не бяха конкретизирани съвсем точно и ясно.
Адв. А.: – Вещите лица, изготвили видеотехническата експертиза. Това
са вещите лица М Й и Н Г към НИК – МВР. На стр. 4 съвсем ясно са
посочили коренно различна фактическа обстановка от тази, изложена в
мотивите – спира „Г Ч“ джип, излиза водач от мъжки пол, приближава се към
камера № 3 на полицейския автомобил, лицето извършва действия,
наподобяващи разговор по мобилен телефон и т. н., което няма нищо общо с
изложените мотиви, с които сме запознати всички, че този автомобил е оказал
съпротива, не е спрял на звуков и светлинен сигнал, избягал и т. н., което не е
вярно.
След съвещание съдът намира, че доказателствените искания са
3
неоснователни. Исканата справка няма доказателствена стойност. Налице е
видеозапис, на базата на който е изготвена съответната експертиза и разпит на
свидетели, което е достатъчно за изясняване на фактическата обстановка. Не
се налага преразпит на вещите лица, тъй като експертизата, приложена по
делото, ведно с приложения видеозапис към нея, е достатъчна за изясняване
на фактите, като няма пречка въззивната инстанция да приеме и друга
фактическа обстановка. Не се налага и допълнителна автотехническа
експертиза по горните съображения.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените искания от защитата.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: – Уважаеми окръжни съдии, считам, че въззивната жалба
на подсъдимия М.Б. и неговите защитници е неоснователна. Събраните в хода
на съдебното следствие гласни доказателства категорично доказват
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и обвинението като
цяло. Полицейските служители – свидетелите М, У, С и Л описват подробно
хулиганските действия на подсъдимия Б., които осъществяват
квалифицирания състав на престъплението по чл. 325, ал. 3 във връзка с ал. 2
във връзка с ал. 1 от НК. Категорично е доказано, че подсъдимият е
управлявал въпросния автомобил – джип „Ч“. Това се доказа от показанията
на посочените свидетели-полицаи, а също се допълва и от показанията на
свидетеля У, който описва неговите действия до момента, в който
подсъдимият изоставя автомобила след челен сблъсък в къщата на У.
Доказването на действията на подсъдимия продължава и с показанията на
свидетелите Г и К – това са полицаите, които са установили и задържали
подсъдимия близо до местопроизшествието и обстоятелствата, при които е
установен подсъдимият категорично го свързват с изоставения от него
автомобил и с предходните му хулигански действия с автомобила малко
преди това. Той се е опитал да се скрие от полицейските служители. Когато е
бил задържан е държал документите на автомобила, личните си документи,
4
ключовете за въпросния автомобил, с който изброените по-горе свидетели-
полицейски служители са го видели да хулиганства, тоест да извършва
конкретни действия, съпроводени с неподчинение, със сблъсък на полицейски
автомобили. При самото задържане, освен това, подсъдимият е заявил, че ще
възстанови щетите, извинявал се е за своите действия. Освен всичко това
свидетелят С е разпознал подсъдимия още преди това докато е управлявал
автомобила. Всички тези гласни доказателства в тяхната съвкупност
категорично доказват, че именно подсъдимият е извършител на хулиганските
действия с автомобила, поради което и изложените в жалбата аргументи на
подсъдимия намирам за неоснователни. Категорично е доказано, че именно
той е извършителят на това престъпление. Освен показанията на посочените
свидетели, в подкрепа на тези факти са също и показанията на свидетелите, с
които подсъдимият е пил вечерта във въпросното питейно заведение. Доказан
е фактът на употребата на алкохол чрез техните показания, както и това, че
той е дошъл и си е тръгнал с автомобила си. За конкретните действия, както
казах, впоследствие имаме едно подробно описание от няколко свидетеля
едновременно – полицейски служители. Затова считам, че престъплението по
чл. 325, ал. 3 във връзка с ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК е доказано
категорично – доказани са квалифициращите му обстоятелства. Категорично
доказано е и другото престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Видно от
химическата експертиза кръвната проба на подсъдимия е отчела 2.42 промила
алкохол в кръвта, което съответства и на гласните доказателства на
свидетелите, с които е пиел вечерта в заведението „Р С“. Считам, че
определеното наказание с обжалваната присъда е справедливо. Съдът
правилно е определил наказанието при превес на смекчаващите
обстоятелства, поради което намирам обжалваната присъда за
законосъобразна, обоснована и справедлива, и моля уважаемия съд да я
потвърди изцяло.
Адв. У: – Уважаеми окръжни съдии, настоящият процес протече с
много спънки и противоречиви разпореждания, но най-първо започна със
съмнение в пристрастността на първоинстанционния съд. По времето когато
трябваше да се извършва разпределение за съдебния състав, трябваше да се
извършва такова и по отношение на делото със същия жалбоподател срещу
наказателното постановление за ПТП. По думите на Председателя на състава
– съдия Д, цитирам: „Не мога да причиня това на колежката си, тоест да й дам
5
тежкото наказателно дело, а аз да взема лекото административно дело.“ По
този начин административното дело беше разпределено на съдия Пенчева, а
наказателното дело беше разпределено на съдия Д. Считам, че това е
нарушение на принципа на случайното разпределение на делата. Не знам
каква е причината, но само това е основание за връщане на делото за ново
разглеждане. По отношение на това дали по един несъмнен начин са изяснени
фактите и обстоятелствата по делото, които да доведат до закономерния
извод, че именно това е виновното лице, считам, че са допуснати
изключително много компромиси и изводите на съда търпят сериозна
критика. Не мога да споделя становището на прокуратурата, че по един
несъмнен начин е установено авторството на деянието дотолкова, доколкото
във фактологията са визирани две отделни събития, две отделни ПТП-та и да
се изхожда от обстоятелството, че в някаква степен обективно е установено
участието на подсъдимия във второто ПТП и оттам да се твърди, че той е
участвал в управлението на автомобила за първото събитие, е нереално. От
всички свидетели, които са разпитани, свидетелят Б Б е съставил акт за
установяване на административно нарушение, въз основата на който се
приема, че водачът е употребил алкохол като първо действие. Какво казва Б?
На въпроса как е установил, че това е водачът, в протокола от съдебно
заседание от 29-ти януари, той казва: „Аз като отидох ми казаха, че Б. е карал
колата при ПТП със служебните автомобили.“ и това е основанието, на което
той приема, че М.Б. е водач на МПС-то. Така е и с другите. К и Г –
свидетелите, които го установят с документите в ръката, те нямат представа
кой го управлява, те казват: „Ние установихме собственика на МПС-то,
задържахме го и го водим в Управлението.“ Старши офицер К в докладната
си записка пише, че подлежи на разследване и на установяване. Единственият
човек, който твърди, че го е разпознал в момент, в който МПС-то е било на
булеварда, при ПТП-то с двата полицейски автомобила, е свидетелят С.
Свидетелят С заявява в разпита на 10-ти юли по делото: „Аз бях на тротоара.
Ясно видях водача и по-късно го разпознах като М.Б.. Още от началото си
мислех, че е М.Б. като напускаше произшествието. Преди това го видя
колегата Г, още при преминаването. Когато Б. зави и тръгна към Ч, аз бях на
велоалеята, може би непосредствено до нашия аварирал автомобил бях отвън
и го видях.“ Ако съпоставим тези показания на С с видеозаписа от камерите
забелязваме следното действие: Има три видеокамери, които следят
6
полицейските служители от лекия автомобил „К“ – първата сочи какво се
случва напред, втората сочи какво се случва вътре в автомобила и третата
сочи какво се случва зад автомобила. Актуалният момент, който следва да се
прецени, е във времето от 03:07 ч. нататък. Вижда се разполагане на
автомобила – на „К-та“, по средата на платното за движение, върху осевата
лента, срещу която идват фарове на автомобил. В следващия момент водачът
на този автомобил – полицейският служител Тодор М отваря вратата в
момента, в който автомобилът преминава, искайки да се хване за него или да
потропа на прозореца му – такива са действията му, след което следва записът
от задните камери, вижда се позиционирането на втория полицейски
автомобил до велоалеята, от която в момента, в който се отваря вратата
джипът преминава, в този момент полицаят С излиза от автомобила и се
запътва към осевата линия, като разстоянието между тях е от порядъка на 5
метра. В момента, в който автомобилът – джип „Ч“ преминава покрай втория
полицейски автомобил, в този момент полицаят слиза от автомобила. Няма
как от тази позиция той да разпознае и да установи кой е водачът на
автомобила. Още повече, че неговите показания с обективно установените
факти в записа се разминават. Да оставим това настрана. След като е
задържан от Г и К, М.Б., на мястото на второто ПТП в Ч, към този момент се
извършват огледи на местопроизшествието – там е оперативно-следствената
група, там са всички полицейски служители, включително и тези от двата
полицейски автомобила. Г и К минават със задържаното лице през това
местопроизшествие на бул. „С“, посочват лицето, което са задържали и питат
полицейските служители: „Това ли е лицето, това ли е водачът на този
автомобил?“ Човекът, който реално е имал възможност да го възприеме –
свидетелят М, пак в съдебното заседание от 10.07. г., казва: „Спряха колегите
К и Г и ми показаха лицето, което са задържали. Аз тогава правих справка на
друго лице и казах, че не е това лицето.“ С през това време мълчи, защото
реално той е виновен за възникналото ПТП поради движение с несъобразена
скорост. Разбира се има участие и свидетелят М, който без да съобрази
предприема маневра на заден ход в този момент, така че вината е между двата
полицейски автомобила – те се сблъскват един с друг. Това ясно се вижда на
видеозаписа и когато след това М го позиционира по средата на платното за
движение, да се твърди и да се приема от съда, че М.Б. целенасочено се е
движел срещу полицейския автомобил, който се е движил по средата на
7
платното за движение – това за мен е нереално и недопустимо. Няма други
полицейски служители, участвали в цялата ситуация – те бяха разпитани над
15 човека, които да твърдят, че са установили факта на управлението на
МПС-то на бул. „С“. Това не се сочи, както споделя и прокуратурата, и от
свидетелите, които твърдят, че М.Б. се е качил на джипа и е потеглил в „Р С“.
По отношение на алкохола, относно обстоятелствата дали М.Б., търсили са С,
който е имал такива джипове, разпитахме го, той е бил в Австрия през това
време, 3-4 пъти са му се обаждали по телефона: „Ела тук, предай се.“ и т. н.,
съвсем друга настройка са имали полицейските служители, съвсем друга
представа за лицето, но факт е, че не са установили кой е управлявал МПС-то
при пътния инцидент на бул. „С“. Имаме разпитани свидетели по случая,
които са преки участници в събитията, споменават се от свидетелите по един
или друг повод, но поради това, че много късно започна съдебният процес в
своята съдебна фаза нямаше възможност да бъдат разпитани, защото едното
от тях е братът на подсъдимия – А Б., а другият – един от свидетелите, който е
упоменат когато са ги издирвали, събирали са ги от Драгиново, викали са ги
да ги разпитват и т. н., снемали са обяснения, като тези лица на практика към
момента на съдебния процес бяха починали. Нещо, което следва да бъде
отбелязано относно доказване на престъплението за алкохол е дотолкова,
доколкото несъмнено ясно е, че събитията са се случили около 03:00 ч., малко
след 03:00 ч., е установената концентрация на алкохол. За да се ангажира
отговорността и ако се приеме, че това е водачът, който е управлявал, разбира
се, и да се установи точната норма не може три часа и половина след това да
му взимаш кръвна проба и да твърдиш, че това е алкохолът, без да се
направят необходимите изследвания при положение, че се знае, че от
момента на приемането на алкохола има едно натрупване, има си медицински
критерий, на който стойността се определя и може да бъде изчислена с
точност приблизително колко е бил към тези три часа преди това алкохолът.
Несъмнено автотехническата експертиза, при която дават причините за ПТП-
то с полицейските автомобили, което е включено като квалифициращ признак
на престъплението по чл. 325 от НК, е с много изкривени изводи така да го
кажа, нямащи нищо общо с действителните факти и обстоятелствата.
Автотехническата експертиза на допуснатото вещо лице, което я е изготвило
дава заключение, че вината за ПТП-то е на водача на автомобила „Г Ч“ –
нищо общо с действителността. И по повод разположението съдът приема, че
8
това са действия, още повече, че в момента, в който М.Б. или водачът на
МПС, което е управлявано – джипът „Ч“, се намира в пресечката до него,
пред него спира полицейският автомобил – той е бил блокиран и не е могъл
да се измъкне от там. Благодарение на действията на полицейските служители
и н тяхното оттегляне, което те го пропускат – ами не го пускайте, задръжте
го, насочете оръжие, ако трябва срещу него, задръжте го там на място, което е
трябвало да стане много по-рано, ако трябва да бъдем точни от гледна точка
на фактическите действия на полицейските служители – да не допускат
изобщо управлението на МПС-то и в края на краищата тези неуместни
действия на полицейските служители се приписват като престъпно поведение,
нарушаващо обществените нрави – хулиганство с МПС от страна на
подсъдимия. Това са ми съображенията. Моля да върнете делото за ново
разглеждане поради предубеденост на съда и нарушение на принципа за
случайното разпределение. Моля да отмените присъдата в цялост. Моля да
приемете поради това, че е неустановено по безспорен и несъмнен начин
авторството на деянието, ако евентуално при условията на алтернативност
приемете, че МПС-то на бул. „С“ е управлявано от М.Б. като автор на
деянието, да отмените частично присъдата в частта на чл. 325 от НК, тъй като
не той е виновен за тези обстоятелства.
Адв. А.: – Уважаеми окръжни съдии, присъединявам се към казаното от
колегата У. Видно от всички материали – писмени и гласни, събрани по
делото, по един безспорен и категоричен начин е установено, че никога по
никакъв начин не е установявано кога и къде подсъдимият Б. е употребявал
алкохол. Ако чисто хипотетично предположим, че е употребявал някакъв
алкохол в заведението където са били, то не се знае след ПТП-то в гаража в
квартал „Ч“ един час след това преди да го открият свидетелите К и Г
употребявал ли е алкохол, какви количества и къде. Това е по въпроса за
алкохола. По никакъв начин не е установено, че подсъдимият е употребил
алкохол и е извършил това деяние след употреба на алкохол така, както е
признат за виновен от първоинстанционния съд. По отношение на
авторството: По абсолютно никакъв начин не е установено кой е управлявал
това МПС, дори не е установено и с какъв волан е – дали е десен, или ляв, и
колко лица са били в него. В мотивите си абсолютно незаконосъобразно на
стр. 4 първоинстанционният съд сочи: „В действителност описаният по-горе
джип, управляван от посоченото лице, тъй като това е видно от показанията
9
на свидетеля С, към който джипът потеглил.“ и т. н. „По време на
досъдебното производство свидетелят М също твърди, че джипът е
управляван от подсъдимия, но в съдебно заседание промени показанията си“.
Това, което каза колегата У е изключително важно, че при този сблъсък двата
патрулни автомобила, изцяло по тяхна вина, за което разбира се не
представиха и преписката на ОД на МВР - Пазарджик, не благоволиха да я
представят, там е описан механизмът и наказанията, които са наложени на
полицейските служители за тези произволи и за тази огромна скорост, с която
се движат в населено място. Това лице, което го обвиняват, че е извършил
хулигански действия, е пълен абсурд. Съгласно практиката и на Върховния
съд, Решение № 121/01.12.2020 г. на ВКС по н. д. № 365/2020 г. на II-ро н. о.
/цитира/. Аз не виждам в този запис, с който и Вие сте се запознали, няма
абсолютно никакви действия, много добре сте запознати със съдебната
практика, че те трябва първоначално да са били, за да бъде съставомерно по
чл. 325 от НК. Чисто хипотетично може да се предположи, че е осъществил
състава на чл. 270 за пречене на работата на полицейските служители да бъде
извършена полицейска проверка, но за хулигански действия – това е абсурд и
колегата подробно обясни механизма на движението на това превозно
средство. В никакъв случай не може да се говори, че е съставомерно това
деяние. Освен това аз ще Ви моля да имате предвид, че има влязло в сила
наказателно постановление и е нарушен принципът да не бъде съден два пъти
за едно и също нещо. Прокуратурата, представителят на Районна прокуратура
– В категорично отказа да се възползва от дадените от закона правомощия да
възобнови АНД по влязлото в сила наказателно постановление и отказа да
поиска Административен съд – Пазарджик да отмени това наказателно
постановление, като реши, че тези случаи са допустими и може това лице да
търпи едновременно и наказателна, и административно наказателна
отговорност, както е в случая. Моля да имате предвид, че има приложено по
делото влязло в сила решение на Вския районен съд за абсолютно същия
случай. Моля да имате предвид, че допуснатите съществени процесуални
нарушения от досъдебната фаза и при първоинстанционното разглеждане на
делото са от категорията на съществените и също се присъединявам делото да
бъде върнато на прокуратурата за изготвяне на нов обвинителен акт и да бъде
упоменато недвусмислено какви точно действия са били осъществени от
страна на подсъдимия Б. и каква е тяхната последователност. След две години
10
съдебни заседания съдът изиска процесния запис, от който съвсем ясно се
вижда коренно различна фактическа обстановка от тази, която е изложена в
мотивите на първоинстанционния съд – тя няма нищо с действителността.
Бяха ни отказани всички искания. Автотехническата експертиза е под
всякаква критика – няма нищо общо с това, което се вижда на записите от
камерите. Искам да акцентирам Вашето внимание на едно много важно
заключение на вещите лица: „Видеофайловете не съдържат записани
разговори – единствено еднороден шум. От така представената информация
не е възможно да се установи причината за липса на такава.“ Поради каква
причина са заличили записите и са изтрили разговорите между полицейските
служители, това остана неизяснено и отказаха да дадат смислени показания в
тази насока. Това е, защото би имал значение разговорът, който са
провеждали във връзка след възникване на процесното произшествие, лицето,
което е управлявало МПС-то, лицата, които са се намирали в МПС-то и т. н.
В тази насока ще Ви моля при условията на алтернативност, ако приемете, че
допуснатите нарушения не са съществени, то да признаете подзащитния ми за
невиновен по обвинението по чл. 325, ал. 3 във връзка с ал. 2 и чл. 325, ал. 1
от НК, тъй като считам, че същото е несъставомерно, а така също и за
управление на МПС след употреба на алкохол – абсолютно категорично се
установи, че това е много по-късно след второто ПТП, което е настъпило с
въпросния автомобил, като разбира се не е известно лицето, което го е
управлявало, е употребил алкохол на неизвестно място и много по-късно –
около 4 часа е взета кръвна проба в нарушение на Наредба № 1. В този аспект
моля за Вашия съдебен акт.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11