№ 18454
гр. София, 29.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско
дело № 20241110107351 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 524 ГПК.
Образувано е по молба от Б. А. К. за спиране на изпълнението / спиране на въвода във
владение/ срещу недвижим имот, представляващ съобразно индивидуализацията на
съдебния изпълнител гараж/подземен паркинг с площ от около 160 кв. м., находящ се в УПИ
V-5, с идентификатор 68134.202.53, с административен адрес в гр. София, ул. „ДГ“ № 18, по
изп. дело № 846/2020г. по описа на ЧСИ М. Ц., с район на действие СГС.
С молба-уточнение от 24.04.2024 г. молителят поддържа, че е придобил право на
собственост върху имота, срещу който е насочено на изпълнението по силата на нот. акт №
39, том II, рег. № 14333, нот. дело № 211/28.12.2001 г., съгласно който притежава жилище,
таванско помещение и 5,41 % от ид.ч. на жилищната сграда и на УПИ V-5, в който се
намира пристроен допълнително подземен гараж, предмет на изпълнението съгласно чл. 92
ЗС. Във връзка с изложеното молителят сочи, че е придобил право на собственост върху
имота предмет на изпълнението преди повече от десет години от датата, на която е заведено
делото, по което е постановено изпълняваното решение.
Предвид изложените в молбата твърдения и доводи и като прецени данните по
делото и книжата в изисканото и приложено изпълнително дело, съдът намира, че
подадената молба е недопустима, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 522, ал. 1 ГПК предвижда, че лицето, на което е присъден
недвижим имот, се въвежда във владение на същия, като длъжникът се отстранява
принудително. В случай, че съдебният изпълнител намери имота във владение на трето
лице, той въвежда взискателя във владение на имота, ако установи, че третото лице е
придобило владението след предявяване на иска, по който е постановено изпълняваното
решение – чл. 523, ал. 1 ГПК. Ако това трето лице предяви самостоятелни права,
изключващи правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на
третото лице срок да поиска спиране на изпълнението – чл. 523, ал. 2 ГПК.
1
Посочените законови текстове уреждат принудителното изпълнение на притезания за
предаване на фактическата власт върху недвижими имоти. По общо правило
принудителното изпълнение може да се извърши само срещу лицата, посочени като
длъжници в изпълнителния лист. Изпълнителните действия, засягащи правната сфера на
трети лица, могат да се извършат законосъобразно само в изрично предвидените от закона
случаи. Едно от тези изключения е хипотезата по чл. 523, ал. 1 ГПК – въвод във владение
може да се извърши законосъобразно и срещу трето лице, намиращо се в имота, само ако то
е придобило владението след предявяване на иска, решението по който се изпълнява – в
този случай законът предполага, че третото лице е придобило своите права от длъжника в
течение на висящия процес и силата на пресъдено нещо на съдебния акт се разпростира и по
отношение на приобретателя (арг. от чл. 226, ал. 1 и ал. 3 ГПК). В случаите, когато имотът,
предмет на въвода, се владее от трето лице и то е установило владението си преди
завеждането на делото, по което е постановено обжалваното решение, въвод във владение
срещу това лице не може да бъде извършен, като в противен случай той ще е
незаконосъобразен и ще подлежи на отмяна по силата на чл. 435, ал. 5 ГПК. След като
поради съществуващата законова забрана въводът не може да бъде извършен, той не може
да бъде отлаган по реда на чл. 523, ал. 2 ГПК и това води до неприложимост на
предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК защита в случаите, когато третото лице е
установило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено
изпълняваното решение. От съществуващата между двете алинеи на чл. 523 ГПК връзка
следва, че от защитата по чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК могат да се ползват не всички трети
лица, а само тези, по отношение на които въводът може да бъде извършен по силата на ал. 1.
В случай, че третото лице е придобило владението преди завеждането на делото,
взискателят ще трябва да понесе последиците от това, че е предявил иска си срещу
невладеещ ответник и да предяви нов такъв срещу третото лице. В този смисъл –
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по
тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК.
В случая молителят поддържа, че е придобил право на собственост върху имота по
силата на нотариален акт от 2001 г., а съгласно изисканата справка от съдебния изпълнител
изп. дело № 846/2020г. по описа на ЧСИ М. Ц. е образувано по изпълнителен лист, издаден
по гр. д. № 1721/2014 г. по описа на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 2 състав.
Защитата на молителя поначало следва да се реализира съобразно дадените разяснения с
Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК, евентуално чрез
предявяване на владелчески иск, като следва да се вземе предвид и обстоятелството, че при
извършване на незаконосъобразни действия по принудително изпълнение частният съдебен
изпълнител носи отговорност за причинените вреди по реда на чл. 45 ЗЗД – арг. чл. 441
ГПК. Ето защо поради липсата на процесуална легитимация на молителя в производството
по чл. 524 ГПК съдът намира, че подадената молба е недопустима и следва да бъде оставена
без разглеждане.
Доколкото с молба-уточнение молителят поддържа, че искането за спиране
2
представлява и жалба срещу действията на съдебния изпълнител по чл. 435 ГПК, след
влизане в сила на настоящия съдебен акт делото следва да бъде изпратено на Софийски
градски съд по компетентност.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от Б. А. К. за спиране на изпълнението /
спиране на въвода във владение/ срещу недвижим имот, представляващ съобразно
индивидуализацията на съдебния изпълнител гараж/подземен паркинг с площ от около 160
кв. м., находящ се в УПИ V-5, с идентификатор 68134.202.53, с административен адрес в гр.
София, ул. „ДГ“ № 18, по изп. дело № 846/2020г. по описа на ЧСИ М. Ц., с район на
действие СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от молителя с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на настоящия съдебен акт делото да се изпрати на
Софийски градски съд по компетентност във връзка с направено от молителя уточнение с
молба от 24.04.2024 г., че искането за спиране представлява и жалба срещу действията на
съдебния изпълнител по чл. 435 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3