Р Е Ш Е Н И Е
№ … /
08.11.2021г., гр. Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и трети състав, в публично
съдебно заседание проведено на 08.10.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар МИГЛЕНА МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14801 по описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на ищецът „Р.' (Б.)" ЕАД,
със седалище
и адрес на управление:***", „Е.2000", бул. ****, вписана в
Търговския регистър при
Агенция по вписванията под ЕИК ****, представлявана от ****пълномощника
си юрисконсулт ****** срещу ответника К. Г.Х. ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***,
с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове по реда на чл.415,
ал.1, точка 3 от ГПК, както и с правно основание чл. 430
от Търговския закон, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ЗА ОСЪЖДАНЕ
НА ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА следните суми в
общ размер на 6200,17лв.(шест хиляди и двеста лева и
седемнадесет стотинки), дължими по Договор
за потребителски кредит от 02.04.2015г. („Договорът"), сключен между„Р. (Б.)"ЕАД
и К. Г.Х. („Кредитополучател"), с който Банката е отпуснала на
кредитополучателя кредит в размер на 20462,00 лева(двадесет хиляди четиристотин шестдесет и два лева),
с краен срок за погасяване - 15.04.2022г., от които:
• главница в общ размер на 6052,66лв., от които редовно падежирала главница, формирана от неплатени вноски с
падежни от 15.08.2020 г., 15.11.2020г. - в размер на 1100.82лв., и предсрочно изискуема главница
- в размер на 4951,84лв. ;
• просрочена редовна
(възнаградителна) лихва в
размер на 123.44лв., начислена за периода от
15.07.2020 г. до 16.11.2020г. вкл.;
• неустойка за забава в размер на 24.07лв., начислена за периода от
15.08.2020 г. до 16.11.2020г. вкл.;
• ведно със законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното им
изплащане.
Претендира се
за осъждане на ответника да заплати на "Р. (Б.)"ЕАД,
всички, направени по настоящото дело разноски (платени държавни такси и хонорари
за вещи лица), включително юрисконсултско
възнаграждение в
размер на 300,00лв.
(триста лева),
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В случай, че
исковете бъдат уважени частично, се моли
за изчисляване на разноските на ищеца по съразмерност и след компенсация.
Обстоятелствата от които се твърди, че произтичат
претендираните права, според изнесеното в исковата молба се свеждат до
следното: Сочи
се, че след проведено заповедно производство, в полза на ищеца, в качеството на
кредитор, е издадена заповед за изпълнение, по силата на която длъжника К. Георгиен Х.
е осъден да
заплати на "Р. (Б.)" ЕАЛ, дължимите по Договор за потребителски
кредит от 02.04.2015г. суми, представляващи редовно падежирала към датата на
подаване на заявлението главница в размер на 14223,39лв., възнаградителна лихва
върху редовно падежиралата главница в размер на 5660,10лв. и обезщетение за
забава върху редовно падежиралата главница в размер на 5660,10лв. В останалата част, която е и предмет на
настоящия иск, заявлението е отхвърлено. С разпореждане №31714/26.10.2020г.
по ч. гр. д. № ***/2020 г. по описа на ВРС, на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, заповедният състав е указал възможността за предявяване от ищеца осъдителен иск, за вземането, за
което е отхвърлено заявление №55165/14.08.2020г. в едномесечен срок. За същото
ищецът е уведомен на 30.10.2020г., след като получил съобщение по ч. гр. д. №***/2020г.
по описа на
ВРС, 46-ти състав.
Предвид
гореизложеното и подаването в срок на настоящата искова молба счита се, че са
налице всички предпоставки за допустимостта на иска.
По същество се
излага следното: С Договор за потребителски кредит от 02.04.2015г.(„Договорът"),
сключен между„Р. (Б.)"ЕАД и К. Г.Х. („Кредитополучател"), Банката е
отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 20462,00 лева(двадесет
хиляди четиристотин шестдесет и два лева), с краен срок за погасяване - 15.04.2022г. Отпуснатият кредит е предоставен
в пълен размер и напълно усвоен, съгласно условията на Договора, на 02.04.2015г. Съгласно чл.430, ал. 2 от ТЗ,
договорът за банков кредит е лихвоносен. От чл.4. на Договора се установява, че между страните
е уговорена възнаградителна (редовна) лихва като възнаграждение за ползването
на предоставения кредит. Лихвата представлява 6-месечен SOFIBOR + 6,379 (шест цяло и триста
седемдесет и девет хилядни) пункта надбавка годишно. Страните отнапред са
определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя
на задължението за погасяване на главницата по кредита. В чл. 4.5. от Договора е уговорено при забава в плащане
на дължими суми по Кредита кредитополучателят дължи лихва за забава -
наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно върху
забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на
забавените задължения.
В чл.5.2 от
Договора, е посочен начинът, по който кредитополучателят следва да погаси
вземанията по Договора: 84 (осемдесет и четири) равни анюитетни месечни вноски,
всяка в размер на 1 250,19лв., дължими на 15-то число на съответния месец,
считано от 15.05.2015 до 15.04.2022г. с приложима годишна лихва, съгласно чл.4
от Договора.
Съгл.8.1 от
Договора, в случай на неизпълнение, ще се счита, ако Кредитополучателят/
поръчителят просрочи плащане на която и да е вноска или част от вноска по
Договора, за повече от 31 /тридесет и един/ дни, от съответната дата на дължимо
плащане.
Съгласно
чл.9.2 от Договора, Банката има право, с писмено предизвестие до
Кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени по Договора суми,
начислената лихва /евентуална наказателна надбавка/ и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми.
Банката сочи,
че е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за банков
кредит от 02.04.2015г., както и изискванията на Закона за потребителския
кредит, ЗЗД и ТЗ. На кредитополучателят е отпусната парична сума за възмездно
ползване, която е усвоена от него. От страна на кредитора не са нарушени
императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при
сключването и изпълнението на договорните отношения между страните.
Обстоятелствато, довели до
предсрочната изискуемост на кредита, се сочи, че се свеждат до следното: Основно задължение на заемателят,
според чл.430 от ТЗ, е да върне заетата сума в уговорения срок. Въпреки поетите
по договора задължения, кредитополучателят е спрял плащанията, като не са
платени дължими вноски с падежни дати: от 15.06.2015г. до 15.11.2020г. Неплащането представлява
неизпълнение, противоправно е и за него длъжникът отговаря.
След
инициирано заповедно производство по реда на чл.41 ГПК, Банката сочи, че се е
снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист №***/18.08.2020г.
по чгд №***/2020г по описа на ВРС, по силата на които длъжникът К. Георгиен Х.
е осъден да
заплати на "Р. (Б.)" ЕАД, дължимите по Договор за потребителски
кредит от 02.04.2015г. суми, представляващи редовно падежирала към датата на
подаване на заявлението главница в размер на 14223,39лв., възнаградителна лихва
върху редовно падежиралата главница в размер на 5660,10лв. за периода от
15.05.2015г до 15.07.2020г. вкл. и обезщетение за забава върху редовно
падежиралата главница в размер на 5660,10лв., начислено за периода от
15.06.2015г. до 15.07.2020г. вкл., както и съразмерен на уважената част от
заявлението дял от направените в заповедно производство съдебно-деловодни
разноски. В останалата част заявлението
на Банката е отхвърлено, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост.
Въз основа на издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, по
инициатива на Банката е образувано изпълнително дело №***по описа на ЧСИ ***в
КЧСИ.
Поради
настъпил случай на неизпълнение - неплащане (чл.8.1. от Договора), с
настоящата искова молба, банката сочи, че
упражнява правото на кредитора по чл. 9.2 от Договора във връзка с чл. 432 от ТЗ, да обявя останалата част от
главницата/ - неуважена в заповедното производство, за предсрочно изискуема и незабавно платима, считано от получаването
на препис от исковата молба от ответника. Позовава се на Решение №706/30.12.2010г. на ВКС
по гр. дело №1769/2009г., в
което унифициращият съдебната практика съд е приел, че самото предявяване на
иска поставя длъжника в забава и то от момента на връчване на препис от
исковата молба. Предсрочната изискуемост на кредита е санкция за неизправност
на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на
задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на
срока (уговорения падеж)- главница, редовна (възнаградителна) лихва,
наказателна лихва (неустойка) и комисиона за управление. Относно редовно
падежиралите суми, посочени в петитума на исковата молба, се сочи, че е
приложим чл. 84 от ЗЗД, а именно, че срокът кани вместо кредитора.
Поради липса
на изпълнение, ищцовата страна счита, че в полза на кредитора, на банката, са възникнали
вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в
случай че длъжникът не изпълни точно задължението си.
Претендира се и
присъждане законна лихва за забава върху претендираното вземане, считано от датата на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното им заплащане.
Доколкото
възнаградителната (редовна) лихва и неустоечното съглашение (наказателна лихва)
са предвидени в Договора, очевидно е, че те съставляват договорно задължение за
страната, в чиято тежест са вменени. Възнаградителният характер на редовната
лихва и санкционният характер на неустойката, се сочи, че не препятстват
приложимостта на чл. 86 от ЗЗД, тъй като задължението за заплащането им е
самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (в тази насока ищеца се позовава на Решение
№ 73/29.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 683 по описа за 2010 г., 1-во т. о., ТК.
В срока
по чл. 131 ГПК, отв.К. Г.Х. ЕГН **********, не депозира писмен отговор.
В съдебно
заседание, ищецът чрез процесуален представител
поддържа иска и моли същият да се уважи. Ответникът, редовно призован,
се явява лично, воден от затвора, и изразява становище, че не е в състояние да
плаща кредита, предвид ограничената му свобода и невъзможността да полага труд.
Съдът след преценка на събраните
в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност
намира за установено следното от фактическа и правна страна.
В
подкрепа на молбата ищецът е представил следните писмени доказателства: Договор
за потребителски кредит от 02.04.2015г., сключен между „Р.(Б.)"ЕАД и К. Г.Х.(„Кредитополучател"),
с който Банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 20462,00лева(двадесет
хиляди четиристотин шестдесет и два лева), с краен срок за погасяване - 15.04.2022г.
Не се
спори по делото, че кредита е усвоен, съгласно условията на
Договора, на 02.04.2015г. Съгласно чл.4.2. на Договора, се установява, че между страните
е уговорена възнаградителна (редовна) лихва като възнаграждение за ползването
на предоставения кредит. Лихвата представлява 6-месечен SOFIBOR + 6,379 (шест цяло и триста
седемдесет и девет хилядни) пункта надбавка годишно.
Съгласно чл.
4.5. от Договора, при забава в плащане на дължими
суми по Кредитаь кредитополучателят дължи лихва за забава - наказателна
надбавка към лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно върху забавената
главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените
задължения.
В чл.5.2 от
Договора, е договорено, че кредитополучателят следва да погаси
вземанията по Договора: на 84 (осемдесет и четири) равни анюитетни месечни
вноски, всяка в размер на 1 250,19лв., дължими на 15-то число на съответния
месец, считано от 15.05.2015 до 15.04.2022г. с приложима годишна лихва,
съгласно чл.4 от Договора.
Съгл.8.1 от
Договора, ако Кредитополучателят, просрочи плащане на която и да е вноска или
част от вноска по Договора, за повече от 31 /тридесет и един/ дни, от
съответната дата на дължимо плащане, това ще се счита за неизпълнение.
От изисканото и приложено като доказателство по
делото ч.гр. д. № ***/2020г. по описа
на ВРС, 46-ти състав, се установява, че с разпореждане № ****/18.08.2020г. е отхвърлено
подадено заявление № ****/14.08.2020г.
на „Р.(Б.)"ЕАД, за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист против длъжника К. Г.Х. ЕГН **********,
за сумата от 6052.66лв., представляваща предсрочно изискуема главница и сумата
от 48.75лв., представляваща обезщетение за забава върху предсрочно падежиралата
главница, за периода от 16.07.2020г. до 13.08.2020г., като това разпореждане е
потвърдено с определение № ****/19.10.2020г. по в.ч.гр.д.№***/2020г.
на ВОС, влязло в сила в деня на произнасянето, като неподлежащо на обжалване.
Предявените
искове са с правно основание чл.415,
ал.1, точка 3 от ГПК, както и с правно основание чл. 430
от Търговския закон, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковата
претенция по чл.415, ал.1, т.3 ГПК е заявена в едномесечен срок от влизане в
сила на определение
№ ***/19.10.2020г.
по в.ч.гр.д.№***/2020г. на ВОС.
По предявените
осъдителни искови претенции, ищецът следва да докаже възникването на спорното
вземане, а ответника следва
да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане. На
ищецът по настоящото дело, е указано, че носи доказателствената тежест да
докаже осъществяването на следните юридически факти: 1) наличието на действително
правоотношение по договор за потребителски
кредит, по силата на който
кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата
на заем или
разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне
получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; 3) кредиторът да е изпълнил и
задълженията си във връзка с договорените услуги; 4) кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита
на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите, вкл. обективните критерии,
въз основа на които разходите
могат да се изменят; 5) индивидуалното
договаряне на условията по договора,
както и да обосноват договарянето на размера на
лихвите и останалите разходи (лихви,
нейстойки) в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.
От представените по делото доказателства се установява, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка по силата на Договор
за потребителски кредит от 02.04.2015г., за сума в размер на 20462,00лева(двадесет хиляди четиристотин
шестдесет и два лева), с краен срок за погасяване - 15.04.2022г.
От
заключението на проведената ССЕ, което съдът цени като компетентно дадено и
неоспорено от страните се установява, че падежиралите
главници за периода 15,08-15.11,2020г. възлизат в
общ размер на 1
100,81
лв., а непадежирали
главници - 4951,84лв. или оставащите главница
по настоящото дело възлизат общо на 6
052,65
лв. Посочено е, че договорните лихви за периода 15,08-17,11,2020г. вкл. възлизат на
123,44
лв., а наказателни лихви за периода 15,08-15,11,2020г. вкл., се
равняват на 24,07лв.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР 4/2014 г. на ОСГТК на
ВКС, предсрочната изискуемост на вземането, вкл. в случаите на уговорена
автоматична предсрочна изискуемост, има действие от получаване от длъжника на
изявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем, ако към този
момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи
настъпването и
В случая по делото е безспорно, че волеизявление на „Р./.” ЕАД за отнемане
преимуществото на срока, не е отправяно
до длъжника-кредитополучател преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта, нито преди датата на подаване на исковата молба с правно
основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК и чл.430 ТЗ. Уведомяването
на длъжника е ирелевантно за настъпване на предсрочната изискуемост. Изрично ищецът
заявява, че кредитът следва да се счита за предсрочно изискуем от датата на
връчване на препис от исковата молба.
Връчването на препис от исковата молба на ответника (предвид
осъдителната претенция)у може да има характер на волеизявление на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем. Такова изявление изрично се съдържа в
исковата молба. Затова съдът приема, че кредиторът е упражнил правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, при безспорно установено настъпване на
условията за това съгласно сключения между страните договор, считано от датата
на връчване на препис от исковата молба на ответник. В тази насока е съдебната
практика - Решение №114/07.09.2016 г. на ВКС по т. д. 362/2015 г. 2-ро ТО.
Връчването на исковата молба на ответника, е извършено лично на
09.03.2021г./л.37/. Следователно, на тази дата, на ответникът, е обявена
предсрочната изискуемост на вземането за неиздължената част от главницата.
В конкретния случай, първоинстанционният съд счита, че
съдържанието на договора е в съответствие с нормативноустановените изисквания
на чл.
143 и следващите от ЗЗП, като същият не съдържа неравноправни клаузи,
водещи до нищожност. Наличието на валиден договор и изпълнението на поетото от
страна на ищеца задължение, обуславят извода за пораждане на задължението за
ответника да върне заетата сума, ведно с дължимите лихви. Безспорно пред настоящата първа
инстанция, ищецът е доказал възникването на спорното вземане. Ответникът, на
практика не оспорва същата, а излага твърдения за невъзможност за изплащане на
задълженията по кредита. Дължимостта на главното
вземане обуславя основателността на осъдителните искове и по отношение на
акцесорните вземания за договорна лихва и неустойка за забава.
Предвид установеността
на задължението по основание и по размер, съгласно заключението на СсчЕ, както и при липса на доказателства за извършено плащане от страна на ответника, съдът намира, че предявените искови претенции, се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Предвид изходът
от спора и направеното от ищеца
искане за присъждането на
разноски на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени такива съобразно
представените доказателства и списък на разноските по чл.80 от ГПК/л.58/, включващи платена държавна такса/221,05лв./, възнаграждение
за вещо лице/180,00лв./, ю.к.възнаграждение/150,00лв./. Възнаграждението за юрисконсулт, съдът
определя съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за изплащане
на правната помощ.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание
чл.415,
ал.1, точка 3 от ГПК, както и на основание чл. 430
от Търговския закон, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът
К. Г.Х. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца „Р.' (Б.)" ЕАД, със седалище и адрес на управление:***", „Е.2000",
бул. ****, вписана в Търговския
регистър при Агенция по вписванията под ЕИК ****,
представлявана от *******, следните суми в общ
размер на 6200,17лв.(шест хиляди и двеста лева и седемнадесет
стотинки), дължими по Договор за потребителски кредит
от 02.04.2015г. („Договорът"), сключен между„Р. (Б.)"ЕАД и К. Г.Х.
(„Кредитополучател"), с който Банката е отпуснала на кредитополучателя
кредит в размер на 20462,00 лева(двадесет хиляди
четиристотин шестдесет и два лева), с краен срок за погасяване - 15.04.2022г., от които:
• главница в общ размер на 6052,66лв., от които редовно падежирала главница, формирана от неплатени вноски с
падежни от 15.08.2020 г., 15.11.2020г. - в размер на 1100.82лв., и предсрочно изискуема главница
- в размер на 4951,84лв. ;
• просрочена редовна
(възнаградителна) лихва в
размер на 123.44лв., начислена за периода от
15.07.2020 г. до 16.11.2020г. вкл.;
• неустойка за забава в размер на 24.07лв., начислена за периода от
15.08.2020 г. до 16.11.2020г. вкл.;
• ведно със законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 17.11.2020г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът К. Г.Х. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца „Р.' (Б.)" ЕАД, със седалище и адрес на управление:***",
„Е.2000", бул. ****, вписана
в Търговския регистър
при Агенция по вписванията под
ЕИК ****, представлявана *****,
сума
в общ размер на 551,05лв., представляваща сторени в настоящото производство
от ищеца разноски, включващи платена държавна такса/221,05лв./, възнаграждение
за вещо лице/180,00лв./, ю.к.възнаграждение/150,00лв./, определено от съда съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.25, ал.1 от Наредбата за изплащане на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните,
ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: