№ 180
гр. В , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на седемнадесети февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Томов
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20204100500861 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.*** и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на "Е" АД, ЕИК *********, против
Решение № 260229/21.10.2020г. по гр.дело № 1319/2020г. по описа на ВТРС, с което
първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, предявен от М. Г. Л. против дружеството.
С обжалваното решение съдът е уважил изцяло исковата претенция, като е приел, че ищецът
не дължи на "Е" АД сумата от 1 770.10 лв., представляваща начислена сума на основание
чл.55 от ПИКЕЕ по партида с кл. № ********** и аб. № ********** за ел.енергия на адрес
град В, ул.“Д“ № ***, за която е издадена фактура № **********/19.06.2020г.
Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен,
като излага подробни съображения в тази насока. Излага, че правно необосновани са
изводите на съда за недоказаност по делото кога и по какъв начин е възникнало
натрупването на показания по скритата тарифа на електромера, поради което не можело да
се заключи, че отчетеното в тази тарифа количество ел.енергия е реално потребено от
ищцата. Посочва, че правното основание за начисляване на процесната сума е чл.55 от
ПИКЕЕ, за наличието на която хипотеза е достатъчно да се установи наличието на измерени
количества ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ, каквото е сторило в случая
ответното дружество. Поради това счита, че за електроразпределителното дружество е
възникнало право да начисли по реда и на основание посочената разпоредба от ПИКЕЕ
потреблението на абоната за периода от 25.03.2016г. /датата на монтиране на електромера в
обекта на ищцата като нов/ до датата на демонтажа на СТИ на 25.02.2020г. Прави искане за
отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, с което да
се отхвърли предявения отрицателен установителен иск, като неоснователен. Претендира
1
всички направени по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна, чрез процесуален представител по пълномощие – адвокат Н.И., в който са изложени
подробни съображения в насока, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
като формираните от съда изводи почиват на нормативната уредба и събраните по делото
доказателства. Посочва, че неспазването на корекционната процедура и липсата на
задължителни реквизити в констативния протокол опорочават същата, както и че не
установява да е налице фактическия състав на чл.55 от ПИКЕЕ. Претендира въззивната
жалба да бъде оставена без уважение и решението – потвърдено.
В хода на проведеното съдебно заседание страните, чрез своите процесуални
представители, поддържат изразените съответно във въззивната жалба и отговора й позиции
по спора. Претендират разноски съобразно представени списъци по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна прави възражение за прекомерност на претендираното от противната
страна адвокатско възнаграждение и искане за намаляването му в случай, че въззивната
жалба бъде уважена.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред РС-В е било образувано по иск на М. Г. Л. срещу "Е" АД с
правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК, с който е поискала съдът да приеме за установено
по отношение на посоченото дружество, че не дължи на същото сумата от 1 770.10 лв.,
представляваща начислени количества ел.енергия по негова партида с кл. № ********** и
аб. № ********** , за имот на адрес град В, ул.“Д“ № ***, за което е била издадена фактура
№ **********/19.06.2020г. В исковата молба се твърди, че ищцата е потребител на
ел.енергия в недвижимия имот на горепосочения адрес, като при проверка за заплащане на
текущите сметки за ел.енергия, узнала, че за имота е начислена сума в размер на 1 770.10
лв., за която била издадена горепосочената фактура. Оспорва дължимостта й, като заявява,
че не е потребявала ел.енергия в количества, равняващи се на претендираната сума. Оспорва
основанието за начисляването на същата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по иска "Е" АД заел становище за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция. Изложил е, че процесната фактура е издадена след
извършена проверка на техническото състояние на електромера, отчитащ ел.енергията в
обекта на ищцата и съответно осъществена корекция поради установено наличие на
измерени количества ел.енергия /9 918 квтч/ в невизуализиран на дисплея регистър Т3.
Посочил е, че процесната проверка е законосъобразно извършена и при спазване на
относимите разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр.35 от 30.04.2019г. и действащи към датата
на същата. Счита начислената по процесната фактура сума за дължима, поради което е
поискал исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Пред първоинстанционния съд са били представени и събрани писмени и гласни
доказателства и изслушано заключение на съдебно-електротехническа експертиза.
Видно от представения Констативен протокол № 5500450 от 25.02.2020г., на същата
дата служители на „Е“ АД извършили проверка на измервателните системи и свързващите
ги електрически инсталации на посочения обект на ищцата, в хода на която с помощта на
преносим компютър, включен към електромера чрез специален четец и специализирана за
това програма, „прочели“ информацията в търговските му регистри и установили, че има
натрупани показания по тарифа, която не е визуализирана на дисплея на СТИ, поради което
демонтирали последното и и го изплатили по съответния ред в БИМ за експертиза.
Протоколът съдържа подписи на двамата служители на ЕРП, извършили проверката и на
2
друго лице, които не е служител на ЕРП, удостоверяващ отсъствието на абоната с
присъствието си на проверката. Разпитан в качеството на свидетел Л, служител на
ответното дружество, е установил начина и реда на извършване на процесната проверка и
констатациите от нея, вписани в съставения нарочен протокол. Посочил е, че същата била
извършена в присъствието на свидетелката, подписала съставения констативен протокол,
поради ненамирането на абоната на адреса, както и че показали на присъствалото лице
дисплея на лаптопа с излизащите там показания на трети тарифен регистър.
От заключението на метрологичната експертиза, изготвена в БИМ, е видно, че обект на
изследване е именно демонтирания електромер. В хода на изследването е констатирано
отсъствие на механични дефекти на кутията на клемите и клемния блок на електромера,
наличие на необходимите обозначения на табелката му и на пломби против неправомерен
достъп до вътрешната конструкция на електромера. Заключено е, че не е установена видима
външна намеса или видима повреда в схемата на електромера, както и че при софтуерно
четене е констатирано наличие на регистрирана енергия в Т3 – 9918.200 квтч, която не е
визуализирана на дисплея му. Посочено е, че същият отговаря на метрологичните
изисквания за измерване на ел.енергия, но не съответства на техническите характеристики.
Въз основа на съставения при проверката КП и заключението на метрологичната
експертиза, на основание чл.55 от ПИКЕЕ била извършена корекция на сметката на абоната,
видно от приложеното становище за начисление на ел.енергия, като било начислено
допълнително количество ел.енергия в размер на 9918 квтч за периода от 25.03.2016г. до
25.02.2020г. В резултат на корекцията била издадена приложената по делото фактура на
стойност 1 770.10 лв. Същата не е заплатена от абоната.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-електротехническа
експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, при софтуерно четенe на паметта на
процесния електромер са установени показания в регистър Т 1, Т 2, Т 3 и сумарния
регистър, идентични с тези, констатирани при проверката на 25.02.2020г. и записани в
констативния протокол. Експертът е посочил, че не може да се установи причината за
наличието на показания в невизуализиран и фабрично ненастроен за отчет регистър на
Тарифа 3, тъй като същият не е тип „SMART“. При софтуерния прочит на паметта му не са
установени данни за това кога са възникнали цифровите показания в Тарифа 3. В съдебно
заседание вещото лице устно е допълнило, че към датата на монтажа му в процесния обект
електромерът е бил метрологично годен и е монтиран там в годината на производството му,
като като нов, с нулеви показания в дневна и нощна тарифи. Според вещото лице
технически е възможно да бъдат нулирано СТИ преди монтажа, но това може да направи
единствено заводът производител.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Безспорен между страните по делото е фактът, ищцата има качеството на потребител
3
на енергийна услуга по смисъла на §1 т.41Б от ДР към ЗЕ по партида, заведена с кл. №
********** и аб. № **********, за обект на потребление на адрес град В, ул.“Д“ № *** и
между нея и ответника е налице валидно облигационно правоотношение по продажба на
ел.енергия. Следователно същата е носител на правото да закупува доставяната й чрез
електроразпределителната мрежа ел.енергия, измерена от СТИ, като съответно дължи
заплащането на фактурираната й стойност. Събраните по делото доказателства установяват
факта на извършване на процесната проверка от служителите на ЕРП, съставянето на КП,
подписан от представители на ЕРД и един свидетел, присъствал на проверката и
удостоверил отсъствието на абоната, наличието на показания в регистър на електромера,
невизуализиран на дисплея на СТИ, факта на начисляване на исковата сума и издаване на
процесната фактура. Спори се относно дължимостта на същата.
Настоящият съдебен състав намира, че оплакванията срещу първоинстанционното
решение са изцяло неоснователни и не намират опора в нормативната уредба и съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства. Напълно споделя изводите на районния съд и
на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Служебното начисляване на допълнителни количества ел.енергия по партидата на
въззиваемия е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр.35/30.04.2019г. Правила за
измерване на количеството ел.енергия, в сила от 04.05.2019г. Същите са приети с Решение
на КЕВР по т.1 от Протокол № 67/24.04.2019г. в съответствие с предвиденото в чл.83 ал.1
т.6 вр. ал.2 от ЗЕ, а именно че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
съгласно правомощията на последната, установени в чл.21 ал.1 т.3 от ЗЕ. Цитираните
правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за
страните.
В конкретния случай към датата на извършване на проверката и корекцията на
сметката на ищцата, съответно вменяване на задължението за плащане на начислената сума,
са действали посочените правила, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване и реда на тяхното обслужване, включително за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, позволяващи едностранна
корекция на сметката на ищеца за минало време. В разпоредбата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ
изрично е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да начислява
измерено след монтажа на СТИ количество ел.енергия в случаите, в които се установи
наличие на измерени количества ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ.
Необходимо е извършването на метрологична проверка и съставяне на КП при строго
спазване на реда за това, посочен в чл.49 ПИКЕЕ. За да възникне правото на крайния
снабдител да коригира едностранно сметката на абоната е нужно да се установи натрупано
количество ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ, което да е измерено след
монтажа на последното на адреса на ищцата. В тази връзка, в тежест на ответника е било да
установи по изискуемия от закона начин, чрез пълно и главно доказване, тези факти.
Последните обаче не се установяват от ангажираните от него доказателства.
Независимо от наличието на специална уредба, от самото правило на чл.183 ЗЗД
следва, че когато е било доставено определено количество ел.енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от
реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. За да възникне
задължение за крайния клиент да заплати продажната цена, доставчикът следва да установи
в процеса на доказване по правилата на чл.154 ГПК действително доставеното количество
ел.енергия за минал период, включително и в случаите, в които е доказано по несъмнен
начин, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е
измерена цялата доставена ел.енергия, но последната не е отчетена правилно.
4
В случая безспорно установеният факт на монтиране на процесния електромер в
обекта на ищцата с нулеви показания на дневна и нощна тарифи не обосновава също
толкова категоричен извод за наличието на нулеви показания в скритите му регистри и в
сумарния регистър. Не са събрани доказателства и видно от представения протокол за
монтаж на СТИ, при същия нарочно да са проверени и изрично установени, съответно
отразени, показанията на отчетен регистър Т3, от което не следва по несъмнен начин, че
показанията в този регистър са били нулеви. Няма данни дали установените по-късно в
БИМ показания не са съществували преди монтажа на електромера в обекта на ищцата. Не
се установява по делото и че показанията в регистър Т3 представляват измерено количество
ел.енергия и то натрупано след монтажа му в процесния обект. В протокола на БИМ е
отразено, че показанията в процесния тарифен регистър касаят регистрирана ел.енергия, но
същият представлява по своя характер официален свидетелстващ документ, който по
аргумент от чл.179 ал.1 от ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно извършените от длъжностните лица или пред тях действия, а в случая
натрупването на тези показания не е станало в присъствието на тези лица, поради което въз
основа на този документ също не може да се обоснове извод, че съдържащите се и
установени при софтуерното четене на електромера показания в Тарифа 3 са на реално
преминала през него ел.енергия и то за конкретен времеви период. Освен това там е
извършена експертиза на Тарифа 2, а не на Тарифа 3 и не е изследвано при работа на
електромера трупат ли се показания в този невидим на дисплея му регистър. Експертното
заключение, което не е оспорено от страните и което съдът приема за обосновано и
компетентно изготвено, установява, че не би могло да се установи причината за наличието
на регистрирани показания в посочената тарифа, както и времето, когато те са регистрирани.
Невъзможността да се установи на какво се дължи наличието на тези цифрови показания,
както и да се установят данни за това кога и по какъв начин са възникнали същите, води до
единствения и категоричен извод, че по делото не е доказано несъмнено, че този цифров
запис представлява доставена до обекта на потребление ел.енергия и то реално потребена от
абоната в исковия период /от датата на монтажа му до датата на проверката/, за да дължи
последният цената й.
По изложените съображения и доколкото с оглед разместената доказателствена тежест
при отрицателните установителни искове, ответникът не е установил по категоричен начин
наличието на валидно правно основание да получи начислената сума, то предявеният иск се
явява основателен и следва да се уважи изцяло. Идентичен правен резултат е постановил и
първоинстанционният съд, чието решение, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди.
На основание чл.78 ал.3 ГПК въззиваемият има право на поисканите разноски, за които
е представен списък по чл.80 ГПК. Действително направените от страната разноски са за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв., видно от приложения по
делото договор за правна защита и съдействие, поради което въззивникът следва да бъде
осъден да заплати същите.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260229/21.10.2020г. по гр.дело № 1319/2020г. по описа
на Районен съд-В.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3 ГПК, "Е" АД, ЕИК *********, със седалище и
5
адрес на управление град В, В-Е, бул.“В“ № *** да заплати на М. Г. Л., ЕГН **********, с
адрес град В, ул.“Д“ № ***, сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лв., представляваща
направени за въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6