Р Е
Ш Е Н И Е № 508
гр. Сливен, 09.06.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, І-ви граждански състав, в публично заседание на втори юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при участието на секретаря А. В., като разгледа
докладваното от председателя гр.д. № 6626 по описа на СлРС за
Производството се движи по реда на глава ХХV от ГПК – бързи
производства, като подготовката на делото в з.з. следва да стане по реда на чл.
312 и сл. от ГПК.
Предявен е иск за увеличение на
присъдена ежемесечна издръжка за непълнолетно дете дължима от бащата в размер
от 150 лв. на 250 лв., считано от
подаване на молбата - 27.11.2019 г. до настъпване на други причини за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска до окончателното и изплащане.
Сочи, че страните са
родители на непълнолетното дете П.Т.Д., роден на *** год. Със съдебно решение №
473 от 17.05.2008 г. постановено по гр.д. № 5734/2007 г. по описа на СлРС е
прекратен сключения между страните граждански брак, като родителските права
спрямо малолетното дете П. са предоставени на майката. Съгласно споразумение от
25.01.2012 г. по гр.д. № 6310/2011 г. по описа на СлРС, ответникът се е
задължил да заплаща издръжка в размер на 100 лв., считано от 01.02.2012 г. и по
150 лв., считано от 01.11.2012 г. до навършване на пълнолетие или до настъпване
на друга законна причина за изменяване или прекратяване.
Твърди
се, че от
Излагат
аргументи, че детето е редовен ученик в ППГЗ "З. С." гр. С., в VIII
клас. Твърди се, че по настоящем майката извършва значителни разходи,
несъществуващи към момента на определяна не издръжката учебници, помагала,
тетрадки и вещи необходимите за осигуряване на учебния процес на детето. Твърди
още, че в резултат на физическото израстване на детето са се увеличили и
средствата за осигуряване на ежедневните битови разходи, необходимите за
правилното му физическо и духовно развитие, а именно разходи за храна, облекло,
обувки, книги, интернет, извънкласни занимания и др. Детето участва в клуб по
народни танци като посещенията се заплащат ежемесечно.
Твърди, че не маловажно е
обстоятелство при определяне на размера на издръжката и факта, че на детето са
поставени ортодонтски апарати на горната и долна челюст за периода
Също така се изтъква, че детето пътува
с обществен транспорт и заплаща месечен абонамент за една линия в размер на 9
лв.
Твърди се, че ответникът работи в гр.
Пловдив и получава месечно възнаграждение
не по-малко от 1000 лв., не полага грижи за други низходящи.
Предвид изложеното моли съда да
постанови решение, с което да измени размера на определената със споразумение
от 25.01.2012 г. по гр.д. № 6310/2011 г. по описа на СлРС издръжка от 150 лв.
на 250 лв., считано от подаване на исковата молба - 27.11.2019 г. до навършване
на пълнолетие или до настъпване на друга законна причина за изменяване или
прекратяване. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели, при режим на
довеждане, които ще установяват факти и обстоятелства, свързани с нарасналите
нужди на детето, изразяващи се в здравословен аспект /медицински интервенции и
учебен план.
При условията на чл. 131 от ГПК в предоставения едномесечен срок е
постъпил писмен отговор от ответника, с който счита исковата претенция за
допустима, но неоснователна. Смята, че исканият от ищцата размер е непосилен за
навременно заплащане на база получаваното от него месечно възнаграждение.
Счита, че наведените в исковата молба твърдения от страна на ищцата за
тенденциозно поднесени, неотговарящи на обективната истина. Не оспорва факта,
че от определяне на издръжката са изминали 8 години, през които се е увеличила
възрастта на детето, понастоящем е в 8-ми клас,
значително са нараснали нуждите му от парични средства за неговото
отглеждане, възпитание, обучение и развитие.
Счита, че спазва ежемесечно основното си задължение, в качеството му на
родител, визирано в чл.125, ал.1 от СК, а именно да се грижа за физическото,
умственото, нравственото и социално развитие на детето си, за неговото
образование и за неговите лични и имуществени интереси, като конкретно
изражение на грижата за детето и даването на издръжка.
Сочи, че от 01.01.2020 г. минималната работна заплата е в размер на 610
лв. и съгласно чл. 142, ал. 2 от СК минималният размер на издръжката е 152.50
лв., т.е. заплащаната от него издръжка е под минимума.
Оспорва изцяло твърдението, че синът му П.Т.Д. посещава клуб по народни
танци, тъй като към настоящият момент поради своята заетост към учебният
материал преподаван му в VIII-ми клас е прекратил посещенията си на клуба от
стартиране на новата учебна година като редовен ученик в ППГЗ " З. С.",
гр. С.
Относно твърденията на ищцата за необходимостта от поставяне на
ортодонтски апарати на сина им П. в периода 2012/2019 г., на стойност 1200 лв.,
сочи, че ищцата не е предоставила доказателства в подкрепа на това си
твърдение. Счита за абсолютно подвеждащо твърдението на ищцата, че в качеството
му на родител, не проявявам никаква заинтересованост към детето си, неговите нужди,
желания и емоции и най - вече нежелание от негова страна да осъществява лични
контактни с него. Твърди, че ежедневно поддържа личен контакт със сина си и е
своевременно информиран за случващото се с него, както лично, така и чрез
мобилните и интернет комуникации.
Предвид изложеното,
моли съда да измени заплащането на ежемесечната издръжка от 150 лв. на 200
лв., като се съобрази с материалните му
възможности, съобразно представеното Удостоверение за месечни доходи, като до
пълният претендиран размер от 250 лв. иска бъде отхвърлен. Моли разходите по
делото да са за сметка на страните, така както всеки ги е направил.
В с.з. от ищците се явява
майката лично и с пълномощник, поддържат исковата молба и молят за уважаването
й. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. ответникът не се явява и не се представлява. С молба
заявява, че поддържа депозирания отговор и моли съда да измени издръжката от
150 лв. на 200 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че ответникът е баща на непълнолетното дете П..
Също така не е спорно, че с определение от 25.01.2012 г. по гр.д. № 6310/2011
г. по описа на СлРС, ответникът е осъден да заплаща издръжка на ищцата, като
майка и законен представител на малолетното дете П. в размер на 150 лв.,
считано от 01.11.2012 г. до навършване на пълнолетие или до настъпване на
законови причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска.
От цитираното съдебно определение до завеждане на исковата
молба са изминали около осем години, през които така определената месечна
издръжка не е изменяна.
Неминуемо през този период значително са
се увеличили нуждите на непълнолетното дете. То е редовен ученик в ППГЗ "З.
С." гр. С., в VІІІ клас. Нуждите му от храна, облекло и пособия значително
са нараснали.
На детето са поставени ортодонтски
апарати на горната и долна челюст за периода
Установи се, че за да посещава
учебното заведение детето използва обществен транспорт, за което е ползвал месечен
абонамент за една линия в размер на 9 лв. Също така се установи, че детето е посещавало
извънкласни занимания, клуб по танци.
Ответникът в отговорът си не оспорва
факта, че от определяне на последната издръжка са минали близо 8 години, през
който период нуждите на детето от парични средства са нараснали. От
представеното удостоверение с изх. № 42/06.01.2020 г. е видно, че същият
получава средномесечно 610 лв. Не полага
грижи за други низходящи.
Съдът приема, че бащата е в трудоспособна възраст и следва
да полага грижи, съобразно своите възможности и материално състояние, да
осигурява адекватни условия за живот, необходими за развитието на детето.
Грижите по отглеждането на детето полага единствено
майката, която работи и получава минималната работна заплата, видно от
Удостоверение с изх. № ДРД01-805/29.10.2019 г.
По делото са разпитани свидетелки по почин на ищцата, чийто
показания са еднозначни и безпротиворечиви в насока за изключителна
привързаност на детето спрямо майката, която бащата напълно се е дезинтересирал
от полагането на лични грижи за отглеждането и възпитанието му. Свидетелстват,
че бащата не заплаща редовно издръжка и не се интересува от детето. Дават
показания, че освен от обичайните нужди детето има криви зъби и се нуждае от
специални апарати за лечение, които са много скъпи. Свидетелства, че бащата има
друга жена и си е купил нова къща, което доказва финансова стабилност и
възможности на бащата.
Освен това до края на пълнолетието остават до края на
пълнолетие остават само две години осем месеца.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена
след анализ и преценка на събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на
издръжка се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се
вземат предвид възрастта, разходите за посещения на училище, извънкласни
занятия и т.н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи,
имотно състояние и квалификация. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата.
Задължението за издържане на дете до навършване на
пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане, като съгласно чл. 143,
ал. 2 от СК те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. От събраните по делото доказателства се установи,
че майката е тази, която полага непосредствените грижи за детето и то живее при
нея. Конкретния размер на издръжката следва да се съобрази с нормата на чл.
142, ал. 1 от СК, т.е. определя се според нуждите на детето и възможностите на
родителите, които дължат издръжката. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК е
предвидено, че размера на определената издръжка е недопустимо да бъде по-малък
от 1/4 от минималната работна заплата за страната.
С Постановление № 350/19.12.2019 г. е определен нов размер
на минималната работна заплата за страната в размер на 610 лв., считано от
01.01.2020 г., а минималния размер на издръжката вече е 152,50 лв.
Следователно в конкретния случай детето е на
От свидетелските показания е видно, че бащата си е закупил
нова къща, в която живее с друга жена, което е индиция, че получава добри
средства и има възможност да заплаща претендираната издръжка. От така
определената издръжка са изтекли 8 години, през който период от време
многократно условията на живот са нараснали.
Налице е трайна съдебна практика, че минималната издръжка е
в размер на 152.50 лв. за новородено
дете. Съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от ГПК, съгласно
която задължението на родителите за издръжка на ненавършило пълнолетие дете е
безусловно, като този безусловен характер цели да осигури на детето условия,
които да му гарантират начин на живот и развитие, каквито то би имало, ако се
отглежда в семейство на двама родители /по арг. от чл. 59, ал. 5 от СК/, като
първото и най-важно задължение на родителя според трайната съдебна практика е
да се грижи за детето си да е здраво, да се образова и да има добра житейска
реализация, поради което съдът приема, че ирелевантен е факта дали заплащането
на издръжка в определения размер от 240 лв. месечно би създало затруднение за
ответника.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице
безспорно трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК,
свързани с нарасналите нужди на детето. С оглед възможността на родителите да
дават издръжка, възрастта, и нуждите на детето, както и с оглед социално -
икономическите условия в страната, съдът приема, че за детето П. е
необходима обща месечна издръжка в размер на 420 лв., като бащата следва да
осигурява ежемесечна издръжка в размер на 240 лв. При разпределяне на тази
издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага
ежедневни грижи за него, а ответникът е освободен от полагането на лична
грижа, а и от поддръжка на домакинството, в което живее. Ангажиментът за това е
поет изцяло от майката.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с
пр. основание чл.150 от СК следва да се уважи до размера на сумата 240 лв.
месечно, а в останалата част до пълният претендиран размер следва да го
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Начален момент, от който се дължи увеличения размер на
месечната издръжка е предявяване на иска – 27.11.2019 г., както и законна лихва
върху всяка закъсняла месечна вноска от падежа до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на процеса ответникът следва да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 432 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска.
Ответникът следва да заплати и държавна такса в размер на
4% върху изменения размер на издръжката в размер на 129.60 лв.
Съдът постановява
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка и
лихва при забава при условията на чл. 242 от ГПК.
С оглед гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА постановената с Определение от 25.01.2012 г. по гр.д. №
6310/2011 г. по описа на СлРС ежемесечна издръжка, с която бащата Т.С.Д., с ЕГН ********** ***, се задължава да
заплаща на П.Т.Д., с ЕГН **********, със съгласието на майка му К.П.П., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, пл. "Х.
Д." № ., чрез адв. А. ***, като я
увеличава от 150 лв. на 240 лв. /двеста и четиридесет/
лв., считано от подаване на исковата
молба – 27.11.2019 г. до навършване на пълнолетие или настъпване на други законови
основания за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, като до пълния претендиран
размер ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т.С.Д., с ЕГН ********** ***
да заплати на П.Т.Д., с ЕГН **********, със съгласието на майка му К.П.П., с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, пл.
"Х. Д." № ., чрез адв. А. *** направените по делото разноски в размер
на 432 /четиристотин
тридесет и два/ лв., съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА Т.С.Д., с ЕГН ********** ***
да заплати по сметка на СлРС сумата от 129.60
лв. /сто лева и девет лева и шестдесет
стотинки/, представляващи държавна такса за изменения размер на издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчване му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: