№ 575
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
в присъствието на прокурора М. К. Б.
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231100602897 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 21.02.2023 г. постановена по НОХД № 10005/2021 г. по описа на СРС,
НО, 7-ми състав подсъдимият И. О. И. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че от
неустановена дата до 16.04.2019 г., в гр. София, в сградата на ******* „Д.Д.“, находяща се
на адрес ул. *******, с цел да набави за себе си имотна облага, е принудил М.Д. Н. да му
заплати против волята си паричната сума в размер на 100 лв., като сторил това чрез
заплашване, а именно, че Н. ще получи срочни и годишни оценки по предметите
„Информационни технологии“ и „Технологии“ за учебната 2018 — 2019 е, които няма да й
позволят да продължи успешно образованието си, като тя претърпяла имотна вреда в размер
на 100 лв„ поради което е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 214.
ал. 1 от НК.
Със същата присъда подс. И. О. И. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че от
неустановена дата до 16.04.2019 г„ в гр. София, в сградата на ******* „Д.Д.“, находяща се
на адрес ул. *******, с цел да набави за себе си имотна облага, е принудил П.Д.П. да му
заплати против волята си паричната сума в размер на 100 лв., като сторил това чрез
заплашване, а именно, че П. ще получи срочни и годишни оценки по предметите
„Информационни технологии“ и „Технологии“ за учебната 2018 - 2019 г„ които няма да й
позволят да продължи успешно образованието си, като тя претърпяла имотна вреда в размер
на 100 лв„ поради което е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 214.
ал. 1 от НК.
Със същата присъда подс.И. О. И. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че от
неустановена дата до 16.04.2019 г„ в гр. София, в сградата на ******* „Д.Д.“, находяща се
на адрес ул. *******, с цел да набави за себе си имотна облага, е принудил И.Р.Т. да му
заплати против волята си паричната сума в размер на 100 лв„ като сторил това чрез
1
заплашване, а именно, че Т. ще получи срочни и годишни оценки по предметите
„Информационни технологии“ и „Технологии“ за учебната 2018 - 2019 г„ които няма да му
позволят да продължи успешно образованието си, като той претърпял имотна вреда в
размер на 100 лв., поради което е оправдан по обвинението за извършено престъпление по
чл. 214. ал. 1 от НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест и допълнение към
него, в които са изложени оплаквания за необоснованост на присъдата. Твърди се, че съдът е
мотивирал извода за обективна несъставомерност на деянието в разрез със събраните по
делото доказателства. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна такава,
алтернативно да признае подс. И. за виновен за престъпление по чл.225б, ал.1 НК или
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
В протеста и допълнението към него не се иска събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 22.05.2023 г. въззивният съд по реда на чл.327 от
НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други
доказателства.
В открито съдебно заседание по делото пред въззивния съд представителят на
държавното обвинение поддържа протеста и моли същият да бъде уважен като законен и
обоснован. Прави искане от съда да признае подс. И. за виновен по повдигнатото му
обвинение по чл.214, ал.1 НК, алтернативно за извършено от него престъпление по чл.225б
от НК.Изтъква, че същият е изпълнявал работа в качеството на учител в юридическо лице и
е получил неследваща се недвижима имотна облага.
Упълномощеният защитник на подс. И.- адв. Б. моли съда да остави протеста без
уважение като неоснователен и необоснован.Посочва, че първоинстанционният съд е
постановил правилно оправдателна присъда като е разгледал всички доказателства и е
направил анализ на тяхната взаимна връзка и последователност. Прави се искане да се
потвърди първоинстанционната присъда.
Подсъдимият И. И. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и в
предоставеното му право на последна дума от съда моли да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивният протест и
допълнението към него, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като
на основание чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира че не са налице основания за нейното отменяване.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени
подробно в мотивите на присъдата. Въззивният състав изцяло възприема установените от
първостепенния съд факти, които са следните:
Подс. И. О. И. е роден на ******* г. в гр. Русе, българин, български гражданин,
неосъждан, неженен, с висше образование, с ЕГН **********
Поде. И. О. И. бил назначен с трудов договор № 66 от 13.09.2010 г. на длъжността
„старши учител информатика и информационни технологии“ в ******* „Д.Д.“, гр. София,
находящо се на ул. *******. Подс. И. постъпил на работа на 14.09.2010 г. Съгласно
длъжностната му характеристика, утвърдена на 13.09.2017 г. и получена от подс. И. на
13.09.2017 г., същият е следвало да изпълнява същите функции и задължения по трудов
договор, а именно „Старши учител по информатика и информационни технологии“. В т. V.
1. в длъжностната характеристика било посочено, че учителят отговарял за поверената му
материално-техническа и учебна база.
През учебната 2018/2019 година подс. И. И. преподавал на учениците от паралелките
от 12-ти „б“ клас, състоящ се от 25 ученика и 12-ти „в“ клас, състоящ се от 26 ученика.
Свидетелите М.Д. Н., П.Д.П., И.Р.Т., А.П.Р.в, В.Х.Е. и Р.И.Д. били ученици от 12-ти „в“
2
клас, а свидетелите Д.А.Т. и М.К.Д. - ученици от 12-ти „б“ клас. Директор на училището
била св. В.Г.П.-К.
Подс. И. бил съавтор на учебно помагало „Цифрови видеопродукции за начинаещи“.
Освен учител по учебните предмети „Технологии“ (с профил „Цифров дизайн и медии“) и
„Информационни технологии“, подс. И. бил отговорник за радио-телевизионното студио
„Медиум“, находящо се на последния етаж на сградата на училището и съответното
оборудване, което му било поверено. В това студио били провеждани часове по предмета
„Технологии“, профил „Цифров дизайн и медии“. През горепосочената учебна година подес.
И. оценявал учениците си предимно въз основа на практически задачи. По делото е
приложено извлечение от електронна кореспонденция в платформа „365“ в „Тиймс“, видно
от която подсъдимият бил поставял практически задачи на учениците, след което им
изпращал свои рецензии по техните презентации и оценки. Такива в представената
разпечатка са налице по отношение на свидетелите Н., П. и Д.. По мнението на самите
ученици, посочени по-горе като свидетели, подс. И. се държал свободно и твърде
фамилиарно с тях, като им говорил на „ти“ в часовете, и ги карал да се обръщат към него с
малко име.
Св. А.Г.В.-Т. била майка на св. Д.Т., а също и член на Обществения съвет към
училището. Същата депозирала до директора на ******* „Д.Д.“ писмен сигнал №
11063/26.06.2019 г., в който посочила, че по нейни данни учителят по информационни
технологии И. И. получавал пари за поставянето на годишни оценки. Същият бил поискал
суми, включително от нейния син, в различни размери, „уж за поправка на техника в
телевизионното студио, н всъщност за оформяне на срочна и годишна оценка“. Учениците
били привиквани насаме в студиото и записвани в съответен тефтер при даване на парите.
Повод за сигнала било и публично изявление на ученика Д.С. при дипломирането в двора на
училището на 20.06.2019 г. за наличие на подобни практики.
По повод изявлението на ученика С. св. В.П.-К. издала устна заповед за предоставяне
на информация от всички преподаватели за наличие на подобни практики. В Обяснителна
записка с вх. № 11053/25.06.2019 г. подс. И. И. изтъквал пред директора на училището, че в
рамките на часовете по „Технологии“ на 12в клас по практическите задания се използвала
техника на студио „Медиум“, закупена от OPT и негова лична техника. В началото на
учебната година подсъдимият бил предупредил, че при установена неизправност на
техниката след използването й, разходите по отстраняването на проблема щели да бъдат за
сметка на учениците. На два пъти учениците след приключване на заниманията връщали
счупени видеостативи, които били отремонтирани с техни средства. Ремонтите се
извършвали от фирма „Д.“ ООД, с офис в Студентски град. Отделно от това св. П.-К.
привикала всички ученици, за които научила, че били давали пари на поде. И. за повишаване
на оценките и същите признали пред нея за подобна практика. Според директора на
училището подс. И. нямал право да събира пари от учениците за оборудване на студиото и
самото студио не се нуждаело от средства.
Скоро до директора на училището бил входиран списък с вх. № 11071/27.06.2017 г., в
който фигурирали общо десет ученика с писмено обяснение, че в училището съществувала
практика за даване на пари или закупуване на техника срещу нанасяне на оценки като
поименно се посочва какви пари учителят И. И. бил получил за закупуване на техника и
повишаване на срочните и годишните оценки, както следва: Д.Т. - 45 лева; А.Ц. - 50 лева;
В.Е. - 50 лева; Р.Д. - 50 лева; П. П. - 100 лева; М.Д. - 60 лева; И. Т. - 100 лева; Б. И. - 30 лева;
Н.Н. - 120 лева и Г.Г. - 50 лева. След разговор е директорката и среща на етичната комисия,
поде. И. подал молба за напускане и трудовият му договор бил прекратен със Заповед №
1408/08.07.2019 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
На 27.06.2019 г. св. М. Н. входирала молба в ГДБОП-МВР, в която накратко сочила,
че преподавателят й И. И. й поискал сумата от 100 лева, за да получи две оценки петици.
Същото условие било поставено и за приятелката й П. П., като предаването на сумата се
случило на 16.04.2019 г. около 10:20 часа. С протокол за доброволно предаване от дата
10.01.2019 г. св. М. Н. предала на разследващ полицай при СДВР два броя оптични
3
носителя, съдържащи видеозаписи относими към случая. Св. Н. писмено пояснила, че това
били видеозаписи, направени с мобилния й телефон. В рамките на съдебното следствие св.
Н. уточнява, че записите били направени с телефон марка „Apple“, модел ,,iphone7“, който
същата вече не ползвала и била изхвърлила. Тези записи били качени на диск в СДВР.
В показанията си пред съда св. Н. разказва, че подс. И. все бил сърдит в часовете и че
по повод занятията с него е имало кореспонденция през платформа „365“ в „Тиймс“.
Подсъдимият предложил в час на всички ученици начин за покачване на оценките, като
доста пъти намеквал, а също заявявал в прав текст в часовете, че това можело да стане
срещу определена сума пари. Така на 16.04.2019 г. св. Н., заедно със св. П. П. и св. И. Т., се
качили в студиото на горния етаж на училището. Там св. Н. предала на поде. И. сумата от
100 лева, срещу което същият обещал да й напише две годишни оценки петици, което
впоследствие сторил. Предаването на сумата подс. И. отбелязал в тефтер, в който срещу
името на св. Н. бил записал предоставената сума и отсреща оценката. След това поискал от
нея единствено присъствие в часовете до края на срока. Св. Н. уточнява, че подс. И. не ги е
заплашвал с „някакви лични мотиви“, но като завършващи ученици тя и нейните съученици
се притеснявали за оценките и дипломата. Подсъдимият не ги бил изпитвал за текущи
оценки, поставял им оценки единствено за разни проекти, но те не били високи, пък и
самите ученици нямали знания, за да бъдат изпитвани. Поради тази причина подс. И. им бил
предложил горепосочения вариант, а те се съгласили. Св. Н. допълва, че споделила идеята да
заснеме подс. И. с личния си мобилен телефон със св. П. и св. Т., като единият път го
заснела в класната стая, а втория път - при предаването на парите в студиото.
Св. П. заявява , че подс. П. не преподавал по двата предмета „много хубаво“. Чувала
намеци какво трябвало да се направи, за да имат по-високи оценки. Лично тя не била
разговаряла по този повод е подсъдимия. Била заедно със св. Н. и св. Т., когато тримата се
качили в студиото на горния етаж, където св. П. дала на подсъдимия сумата от 100 лева.
Сумата била определена еднолично от подсъдимия срещу поисканата оценка, в случая - две
петици по двата премета. В тефтер подсъдимият записвал името на ученика, дадената от
него сума и съответната оценка, но св. П. не видяла в момента на предаването на парите
какво било записано. Св. П. смята, че не е имала друга алтернатива за по-висока оценка.
Можела да се яви на комисия, но след като подсъдимият не бил преподавал добре, нямала
нужните знания. Същевременно св. П. няма спомен да е изпитвана от подс. И.. Цитира
точните реплики на подсъдимия: „Който иска да ми даде парите, горе в студиото ще съм
след часовете“. Това го заявил пред целия клас. Потвърждава, че предаването на парите
било заснето е телефона на св. Н., който бил сложен отпред в дънките й. На допълнително
зададените й въпроси св. П. първо заявява, че подсъдимият ги заплашвал, че ще имат слаби
оценки, после уточнява, че заплахата не била директно, а с поведението му, тъй като се
държал с тях все едно са приятели, но пък не помнела какво точно бил казал за оценките.
Св. И. Т. заявява, че към края на учебната година подс. И. обявил на всеослушание,
че имало начин как да се измисли нещо с по-високи оценки, а именно с пари. Всеки, който
искал, можел да се качи горе в студиото и срещу съответна сума да получи оценка. Това
било казано пред целия клас. През април 2019 г. св. Т., заедно със свидетелите Н. и П., се
качили горе в студиото и св. Т. лично дал 100 лева за две петици по двата предмета.
Предаването на сумата било записано в тефтер и впоследствие св. Т. действително имал две
петици. Св. Т. смята, че не е имал избор за тези пари, тъй като не било преподавано добре,
нямал нужните знания и ако бил изпитан, щял да изкара двойка или тройка. Подсъдимият не
бил казвал, че нямало да ги изпита, но не бил казвал как. Подсъдимият се държал по-
приятелски е учениците, за разлика от другите учители. Св. Т. не знае св. Н. да е записвала
предаването на парите с телефона си.
Св. А.Р. също дал пари (40 или 50 лева) в студиото на подс. И., след като преди това
той пред целия клас обявил, че това бил начинът за по-високи оценки, като предложил
алтернативен вариант - или да се заплатят пари по тарифа срещу съответна оценка или да се
закупят кабели и микрофони за студиото.
Неговият съученик св. Д.Т. полагал усилия в часовете на подс. И., но в някои часове
4
разбирал преподаваното, а в други не. Въпреки положените усилия по два от проектите
имал поставена оценка „двойка“. Той попитал подс. И. как да си поправи оценките и
подсъдимият му казал, че трябвало да се купят кабели за студиото, като му казал цената. Св.
Т. не купил кабели, а дал сумата от 30-40 лева на подсъдимия, за което му била писана
оценка „тройка“, каквато свидетелят искал. Парите били дадени в студиото като
присъствали само двамата. Св. Т. твърди, че имал алтернатива да бъде изпитан, но
предпочел да даде доброволно парите.
Св. М.Д. твърди , че подс. И. сам отишъл при него по време на час и му казал, че ако
искал да завърши трябвало да даде определена сума. Св. Д. се качил горе е студиото и му
дал 50-60 лева за висока оценка, като подсъдимият го отметнал в тефтер.
Св. В.Е. сочи, че в края на учебната година имало рязко занижаване на оценките от
страна на подс. И. и поставяне на твърде високи стандарти, които самата тя не можела да
покрие. Св. Е. разбрала за „офертата“ за размяна на пари срещу оценки от други лица.
Качила се в студиото като преди това не е имала разговор с подс. И.. Там му предала сумата
от 50 лева, които оставила в тефтер. При предаването на парите двамата не разменили
каквито и да е реплики. Св. Е. твърди, че не е присъствала на изявления на подсъдимия пред
целия клас, че трябвало да се дават пари. Имало заканване, че нямало да завършат, но не
било свързано с парите, а като част от комуникацията между него и учениците. Имало
напрежение в тази комуникация, подсъдимият ги наричал „нещастници“ и „пациенти“. Св.
Е. изпитвала основателен страх, че нямало да завърши, като се чувствала притисната от
подсъдимия по „индиректен“ начин.
Св. Р.Д. заявява , че искала петица за часовете, преподавани от подс. И.. Същата
помни, че била със свои съученици, когато срещнали поде. И. в коридора и го попитали как
ставал „процеса на записване“ за хората, които искали по- висока оценка, след което се
качили горе в студиото, където той ги записал. Преди това св. Д. била чула да се говори за
различни тарифи, които подсъдимият бил въвел за писане на по-високи оценки: 50 лева за
петица и 100 лева за шестица. При срещата в студиото учениците обявили, че искат да си
платят за по-висока оценка. В този момент св. Д. нямала пари в себе си и обявила това пред
подсъдимия, поради което отложили даването на парите. Св. Д. не дала впоследствие пари, а
и такива не били поискани от подсъдимия като накрая получила оценка петица, каквато
всъщност искала.
По време на първоинстанционното съдебното следствие подс. И. представя два броя
фактури от 18.04.2019 г. и 10.05.2019 г. за закупени от него кабелни мостове на
стойност, съответно, 358 лева и 236 лева.
За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е провел пълно и всестранно
разследване. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени
от показанията на свидетелите М. Н. (включително част от показанията й от ДП от
10.01.2020 г., намиращи се на л. 29, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК
и потвърдени от последната), П. П., И. Т., А.Р., В.Е., Р.Д. (включително част от показанията
й от ДП от 04.03.2020 г., намиращи се на л. 67, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1,
т. 2 от НПК и потвърдени от последната), Д.Т., М.Д. (включително част от показанията му
от ДП от 04.03.2020 г., намиращи се на л. 63, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
1 от НПК и потвърдени частично от последния), В. П.-К. и А.В. – Т.а,както и обясненията на
подсъдимия И.; от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство и
приобщени на съдебното следствие, включително допълнително приети и приобщени на
съдебното следствие, както следва: трудов договор № 66 от 13.09.2010 г. на подс. И.;
длъжностна характеристика за заеманата от подс. И. длъжност „старши учител“; списък на
учениците от 12 „б“ и 12 „в“ клас от СУ „Д.Д.“; писмен сигнал № 11063/26.06.2019 г. на св.
А.В. - Т.а; Обяснителна записка с вх. № 11053/25.06.2019 г. на подс. И. И.; списък с вх. №
11071/27.06.2017 г.; Заповед № 1408/08.07.2019 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ;
протокол за доброволно предаване от дата 10.01.2019 г.; извлечение от електронна
кореспонденция в платформа „365“ в „Тиймс“; учебно помагало „Цифрови видеопродукции
за начинаещи“; два броя фактури от 18.04.2019 г. и 10.05.2019 г. и справка за съдимост на
5
подс. И. И..
Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите доказателства и не установи
възможност въз основа на тях да се стигне до различни изводи относно фактите по делото.
Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира онези които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за
неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД №
1158/2012г., НК, III, НО на ВКС/. Въззивната инстанция споделя доказателствените изводи,
до които е достигнал районният съд.
Анализът на доказателствената съвкупност проведен от първоинстанционния състав
и подробно отразен в мотивите към присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради
което настоящият състав изцяло се солидаризира с него, като не намира за необходимо да го
преповтаря. СРС е спазил изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, като детайлно и
обосновано е изложил съображения защо при налични противоречия е кредитирал едни
доказателствени материали, а други е отхвърлил. Районният съд е изложил ясни и
мотивирани съображения на кои доказателствени източници дава вяра и защо. Контролът за
достоверност на свидетелските показания е осъществен на базата на обективна съпоставка
помежду им и с оглед цялостната доказателствена съвкупност. Въпреки положените
процесуално- следствени усилия от първата инстанция, остават непреодолими
противоречията в показанията на разпитаните по делото свидетели относно времето на
предаване на инкриминираните вещи и при какви условия са били дадени. Противоречията
са подробно анализирани в мотивите към атакуваната присъда, въз основа на които съдът е
достигнал до обосновани изводи относно обективната невъзможност да се докаже
повдигнато спрямо подсъдимия И. обвинение.
На първо място, първоинстанционният съд, анализирайки доказателствената
съвкупност по един безспорен начин е установил обстоятелствата, касаещи отношенията
между подс. И. и свидетелите Мериам Н.,П. П. и И. Т. както и техните взаимоотношения ,
като резонно първата инстанция ги е подложила на задълбочен анализ.
Въззивният съд споделя и констатацията на първостепенния като правилно е откроил
две групи гласни доказателства и е приел за правдиви показанията на свидетелите Мериам
Н.,П. П., И. Т., А.Р., В.Е., Р.Д., Д.Т.,М.Д., В.П.-К. и А.В.-Т.а касателно техните възприятия,
свързани с предмета на делото.
Правилно районният съд е отчел двойствената правна природа на обясненията на
подсъдимият като средство за защита и доказателствено средство, необвързано със
задължение за установяване на обективната истина, което изисква внимателно и критично
им обсъждане на плоскостта на собственото им логическо съдържание и на отношението им
към останалите доказателства. Съгласно правилата за доказателствената тежест по чл. 103,
ал.1- ал.3 НПК, за да бъдат приети за достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква
те да намират подкрепа в други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено
установени доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради,
неясноти необясними празноти или ако съдържат обективно невъзможна версия. В
настоящия случай въззивният съд констатира, че обясненията на подсъдимият категорично
се покриват от комплексния анализ на показанията на Мериам Н.,П. П., И. Т., А.Р., В.Е.,
Р.Д., Д.Т.,М.Д., поради което и същите са кредитирани в цялост.
Правилно след прецизно обследване СРС не е кредитирал показанията на М. Н., П.
П., В.Е. и М.Д., досежно поведението спрямо тях на подсъдимия преди предаването на
парите за по-високи оценки, както и за отправена заплаха от него към тях.
В заключение въззивният съд счита, че оценката на събрания по делото
доказателствен материал и установените по делото факти от страна на първоинстанционния
съд съответства на точното информационно съдържание на източниците на доказателства и
обхваща в пълнота включените в предмета на делото обстоятелства като в мотивите на
6
първоинстанционния съд изчерпателно е взето отношение по всеки един от наведените в
протеста доводи, поради което настоящата инстанция не счита за нужно отново да ги
преповтаря.
Солидаризирайки се с фактическите изводи и доказателствен анализ на първата
инстанция, въззивният съд намира от правна страна, че първоинстанционният съд правилно
е възприел, че подсъдимият И. И. не е осъществил състав на престъпление по чл. 214, ал. 1
от НК.
Престъплението уврежда нормалното упражняване на правото на собственост или
други имуществени права, но в същото време винаги засяга и свободното формиране на
волята на пострадалия за разпореждане с имуществото му.
Характеристика от обективна страна е, че първият предмет на посегателство е
физическо лице, по отношение на което деецът упражнява сила или заплашване, а вторият
предмет е имущество (движимо или недвижимо), с което физическото лице се разпорежда
под въздействие на принудата. Изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие и
се изразява в престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение
против волята си, като за целта деецът използва физическа или психическа принуда.
Принудата може да се прояви в известните варианти - използване на сила, когато деецът
упражнява физическо въздействие върху изнуденото лице (блъскане, държане, отвличане)
и/или заплашване, когато деецът упражнява психическо въздействие, застрашава изнудения
с бъдещо деяние, което е от естество да изложи живота, здравето, честта, имота на
заплашения или друго лице на опасност, като за съставомерността няма значение характера
на заплашването, от значение е то да е годно да внуши основателен страх. Последователно,
или едновременно с упражняване на принудата, деецът довежда до знанието на изнудваното
лице желаното от дееца поведение. Принудата е средство, начин за мотивиране на лицето да
извърши акт на имуществено разпореждане, поради което тя по необходимост трябва да
предхожда поведението на пострадалия.
Така изложените характеристики на престъплението „изнудване”, подведени под
конкретната фактическа обстановка, описана по-горе, извеждат на липса обективните и
субективни елементи на престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимият
И. И., както правилно е посочил в съдебния си акт и районния съд.
От доказателствата по делото категорично бе установено, всеки един от тримата
пострадали Н., П. и Т., е осъществил акт на имуществено разпореждане със сумата от по 100
лева. Доказано е, също, че всеки един от посочените свидетели е предоставил сумата от 100
лева лично на подсъдимия в студиото на горния етаж на училището, като това се е случило
на 16.04.2019 г. На последно място, безспорно доказано е, че всяко едно от трите лица е
дало сумата, за да получи две оценки петици по двата предмета, преподавани от подс. И. -
по „Технологии“ и „Информационни технологии“.
Вторият елемент от изпълнителното деяние от състава на престъплението, за което е
повдигнато обвинение е информиране на пострадалия за желаното от дееца поведение. Той
може да се осъществи преди, едновременно или след упражняване на принудата.
Конкретното обстоятелство не бе безпротиворечиво доказано от обстоятелството, че
подсъдимият И. е поискал от пострадалите инкриминираните суми.Следва да се отбележи,
че при разпита на свидетелите Н., П. и Е. е възприето изричното споменаване на глагола
„заплашваше“, отнесено към подсъдимия, но при допълнителните въпроси от страна на
първоинстанционният съд не става ясно това да е ставало вербално или по „индиректен“
начин (св. Е.), или „чрез поведението му“ (св. П.), или пък че е заплашвал, но не „с някакви
лични мотиви“ (св. Н.).Видно от показанията и на останалите свидетели по делото никой не
твърди за отправена заплаха от страна на подс. И. към пострадалите.
Поради това и на основание чл.304 от НПК единственият възможен изход от
наказателното производство е оправдаването на подсъдимият И. И. по внесеното в съда
обвинение за извършено от него престъпление чл. 214, ал. 1 от НК, както е постъпил и
първоинстанционният съд.
7
Тук е мястото съдът да обсъди искането от държавното обвинение, инкриминираното
деяние, доколкото има данни, че с поведението си подсъдимият е извършил недлъжностен
подкуп, да бъде преквалифицирано от съда и съответно подс. И. да бъде признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 225б, ал. 1 НК. Въззивният съдебен състав следва да
отбележи, че е налице правна невъзможност подс. И. да бъде признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 225б, ал. 1 НК поради липсата на навременно и
изрично искане в тази насока. От фактите по делото се установява, че по реда на чл. 287,
ал.1 НПК в с. з . от 13.12.2022г. СРС е допуснал изменение на обвинението по чл.214, ал.1
НК, за което и е постановил и присъдата си .Ето защо отправеното искане не е в
правомощията на настоящата инстанция, тъй като Софийска районна прокуратура е
упражнила правомощието си по реда на чл. 287 от НПК да инициира изменение на
обвинението при наличие на съществено изменение на обстоятелствата, но по друг член от
закона. Еднопосочна практика на ВКС и ВС по отношение на тълкуването на понятието
"съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението", съгласно което токова е
налице тогава, когато чрез самото изменение на подсъдимия се вменяват в отговорност нови
факти, които не са му били известни до този момент, като включени в обхвата на неговото
обвинение, и по които той поради тази причина не е могъл да реализира правилно защитата
си. В този смисъл е и ТР № 57/1984 г. на ОСНК на ВС. Принципно фактите, включени в
обвинението и обуславящи същото, се съдържат в обвинителния акт по делото и именно
това е документа, определящ предмета на доказване в наказателното производство. Когато в
хода на съдебното следствие се установи фактическа обстановка, различна от тази описана в
обвинителния акт, то по тези нови факти подсъдимото лице не би могло да се защити. Това
е така тъй като същите не са му били предявени по съответния предвиден законов ред.
Именно тогава за съда възниква задължението да извърши преценка дали не се касае до
"съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението ". Ако е налице такава и
представителят на държавното обвинение бездейства, то съдът няма процесуална
възможност да премине към новото обвинение, което счита, че е налице. В този смисъл са и
решение № 151/10.09.2015 г. по н.д. № 77/2015 г. на ВКС, ІІІ н.о.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Изложените във въззивният протест
доводи са неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивният протест - да бъде оставен без уважение,
като неоснователен.
Мотивиран от горното и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 21.02.2023 г., постановена по НОХД №
10005/2021 г. от СРС, НО, 7-ми състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9