№ 93
гр. С., 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500885 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. ИВ. К. с ЕГН ********** от
гр.С.,бул.“Ал.П.“ 21,против решение №162 от 16.08.2021г. по гр.д.№
347/2020г. на РС-Самоков, с което са отхвърлени предявените
искове.Релевират се оплаквания за материална и процесуална
незаконосъобразност , и необоснованост на съдебния акт.За да отхвърли
исковете,съдът неправилно приел,че не се е реализирало релевантното
застрахователно събитие-кражба на собствения му лек автомобил,обект на
валиден застрахователен договор.Съдът неправилно кредитирал собствените
на ищеца твърдения,дадени пред органите на МВР с клетвена
декларация,вместо противоречащите твърдения,дадени от същия пред
застрахователя.Иска отмяна на решението и осъждане на ответното
застрахователно дружество да му заплати сумата 2000лв.,предявена частично
от 15 000лв. обезщетение по застраховка „Авто Каско“ за кражба в интервала
между 20ч. на 14.11.2018г. и 5 ч. на 19.11.2018г. в С.,ведно със законната
лихва върху сумата,считано от 09.05.2019г.,когато е постановен отказ за
заплащане на застрахователното обезщетение ,до окончателното изплащане
на сумата.Претендират се съдебни разноски за двете инсанции.
Въззиваемата страна „ЗАД ДБЖЗ“АД, ЕИК **** оспорва жалбата като
неоснователна.Не спори,че процесният автомобил е бил застрахован
валидно за застрахователен риск „кражба“,но събитието не било
доказано,както правилно заключил първоинстанционния съд.Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
1
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,настоящият състав намира въззивната жалба процесуално
допустима,но неоснователна.
По делото е безспорно и се потвърждава от писмените доказателства,че
с полица БГ 0201 18 ********* е бил застрахован л.а. „Хонда“ модел „Сивик“
рег.№ СВ 3762 МР,с договор за застраховка „Авто Каско“ ,сключен с
ответното дружество;образувана е преписка щета № 0201-**********-01 и на
09.05.2019г. и застрахователят отказал да изплати обезщетение.В исковата
молба се твърди,че автомобилът бил откраднат в интервала между 20ч. на
14.11.2018г. и 5 ч. на 19.11.2018г.От удостоверение № ЗМ 3080/18 /
19.11.2018г.,издадено на 26.02.2019г. от СДВР-Шесто РУ се установява,че по
заявление на собственика К. на 19.11.2018г. е образувано ДП 230 ЗМК
№3080/2018г. по описа на Шесто РУ за престъпление по чл.346, ал.1 НК,
впоследствие преквалифицирано по чл. 195, ал.1,т.3 вр.чл.194,ал.1 НК,което е
спряно с постановление на СРП от 13.02.2019г.,пр.пр.45448/2018г. поради
неустановяване на неизвестния извършител и на местонахождението на
автомобила.За да откаже обезщетение,ответното дружество се мотивирало с
т.14.19 от раздел Първи на ОУ -представяне на неистинска информация в
дадената пред застрахователя декларация от 30.11.2018г.В отговора по
чл.131 ГПК се прави и друго възражение-че ищецът е премахнал
алармата,която е била монтирана на автомобила в момента на сключване на
застрахователния договор,което изключвало застрахователния риск съгласно
т.10.2.2 и т.14 от Общите условия и представлявало груба небрежност по
смисъла на чл.207 КЗ/отм./В нарушение на т.57.4 от ОУ ищецът не уведомил
в рамките на 24 ч. от узнаването застрахователя, а след 4 дни.За да получи
обезщетението,си послужил с очевидно невярна информация: пред органите
на МВР обяснил,че на 14.11.2018г. около 20 ч. паркирал автомобила зад
блока на ул.“Ал.П.“ 21,след което заминал за Италия и след връщането си на
19.11.2018г. в 5.00ч.открил,че автомобилът липсва.Обяснението е дадено на
19.11.2018г. в 8 часа.В анкетната карта, която попълнил на
23.11.2018г./четири дни по-късно/заявил пред застрахователя,че автомобилът
е бил паркиран на самия булевард.Само седем дни по-късно на 30.11.2018г.
декларирал пред застрахователя,че видял за последно автомобила на
15.11.2018г. в 8 ч.и след това заминал за Италия между 10ч. и 11 ч.
За да отхвърли исковете,първоинстанционният съд е приел,че
застрахователното събитие не е доказано,базирайки се на събраните
доказателства при съдебното дирене-ищецът е регистриран да влиза в
България на 14.11.2018г. в 14.ч.36мин през ГКПП Капитан Андреево и на
15.11.2018г. в 16.ч. и 14 мин. е напуснал страната/т.е 5 часа по-късно,
отколкото е твърдял,при положение,че според експертизата разстоянието до
КПП е около един час/.Следователно,не може да е установил липсата на
автомобила едва след завръщането си на 19.11.2018г.,ако действително
застрахователното събитие е настъпило между 20ч.на 14.11.2018г. и 5 ч. на
19.11.2018г.,както е твърдял в досъдебното производство.Кражбата на
автомобила не се потвърждава и от втората му версия,изложена пред
застрахователя- че видял за последно автомобила паркиран на 15.11.2018г. в 8
ч.,тъй като тези твърдения се опровергават от регистрирано движение на
автомобила в 5ч.и 47 мин.на СОП Г. и в 6 ч.и 9 мин. при В. на магистрала
2
Тракия в посока Бургас.Тези данни опровергават и друго твърдение на
ищеца-че автомобилът бил с развален съединител и не бил управляван месец
преди предполагаемата кражба,т.е. не би могъл да се движи на собствен
ход.При тези противоречиви данни съдът е приел,че ищецът не е провел
успешно пълно и главно доказване на иска си относно една от предпоставките
за получаване на застрахователно обезщетение-настъпило застрахователно
събитие.С тези мотиви съдът е отхвърли главния иск и акцесорния иск за
законната лихва.Ищецът е осъден да заплати 705 лв. съдебни разноски,от
които 300 лв.юрисконсултско възнаграждение.Въззивната инстанция намира
решението законосъобразно и правилно.Съдът е обсъдил задълбочено
доказателствата и е съобразил всички правила на формалната и правната
логика при интерпретацията им,правилно е разпределил доказателствената
тежест .Решението следва да бъде потвърдено и възивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна 450 лв. юрисконсултско
възнаграждение на осн.чл.78,ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП вр.чл.25 НЗПП.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 162 от 16.08.2021г. по гр.д.№ 347/2020г.
на РС-Самоков.
ОСЪЖДА К. ИВ. К. с ЕГН ********** с адрес гр.С.,ул.“Ал.П.“ №
21,да заплати на „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“Г.М. Д.“ №1, съдебни разноски за въззивното
производство в размер на 450 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3