РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№1355/1.7.2021г.
гр. Пловдив 01.07.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV състав, в открито
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм.
дело № 885 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145
и сл. от АПК
във връзка с чл.186, ал.4
от ЗДДС.
Жалбоподателят „Сани Холидей-2011“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Асеновград, бул.“България“
№ 75, представлявано от управителя А.С.Ч., оспорва Заповед за налагане на ПАМ №
ФК-С974-0455392/12.03.2021г. , издадена от началник
отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Твърди,
че заповедта е немотивирани и е противоречие с целта на закона. Възразява, че
незаконосъобразно се забавя санкционирането на дружеството по реда на ЗАНН.
Оспрова и продължителността на срока, която е немотивирана и необоснована.
Ответникът по жалбата началник
отдел „Оперативни дейности“ София в ЦУ на НАП оспорва жалбата и моли да се отхвърли. Претендира разноски.
Съдът,като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по
делото доказателства,намери за установено следното:
За
допустимостта :
Жалбата е подадена в
рамките на предвидения за това срок,
при наличието на правен интерес, поради
което същата е ДОПУСТИМА
По
същество:
От приложените към
жалбата доказателства и представената административна преписка се установява
следната фактическа обстановка:
На 05.03.2021г. в 14:30 часа при
извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1,т.41 от ДР на ЗДДС –
хотел „Делта“, находящ се в с.Марчево, област Благоевград, Огняновски минерални
бани, стопанисван от „САНИ ХОЛИДЕЙ-2011“ ЕООД, органите по приходите при Главна
дирекция „Фискален контрол“, „Оперативни дейности-София“ са констатирали, че при извършена контролна
покупка на резервация за нощувка за дата 10.03.2021г. на името на А.П.на обща
стойност 79лв., за която не е издаден фискален бон от ФУ в обекта или друг
документ, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/2006г. Плащането е прието
от служител за сметка на дружеството.
Констатирано е, че търговецът, в
качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ ,е допуснал нарушение на чл.118,ал.1 от ЗДДС.
Като доказателство за резултатите от
проверката е съставен, на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК, Протокол
за извършена проверка сер АА№0455392/05.03.2021г., ведно със събрани
доказателства.
При тази фактическа обстановка
контролните органи са установили, че търговецът не е спазил реда за издаване на
документи, издавани от въведенот в експлоатация фискалното устройство. Нарушен
бил състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на МФ/Наредбата/
във вр. с чл. 118, и. 1 от ЗДДС.
При тази фактическа обстановка и на
основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, със заповед № ФК-С974-0455392/12.03.2021г.,
на Началник отдел „Оперативни дейности-София“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП
е
наредил - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от
14 дни.
Спор между страните по фактите няма.
Видно е обаче, макар и да няма
възражения от страна на жалбоподателя в тази насока, че плащането,във връзка с
което е прието неспазване на разпоредбата на чл.3,ал.1 от Наредбата, е такова
представляващо капаро, а не продажба на стока или услуга. Като такова изрично е
отбелязано в издадената на проверяващите бланка, а и така е описано в протокола
от проверката.
Понятието капаро се
употребява в гражданския оборот като синоним на "задатък". По своята
същност задатъкът представлява имотно благо, което едната страна дава на
другата в момента на сключване на договора в потвърждение на това, че договорът
е сключен и за осигуряване на неговото изпълнение. Нормативно е уреден в чл. 93
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Задатъкът намира най-широко
приложение при сключване на предварителен договор като гаранция, че ще бъде
сключен окончателен договор. Предварителните плащания (задатък, капаро,
предплата, депозит, гаранции и др.), извършени във връзка с бъдещи доставки,
имат различни облигационноправни функции - потвърдителна, обезпечителна
(гаранционна), обезщетително наказателна функция. За
определяне данъчното третиране на тези предварителни плащания на първо място
следва да се установи дали е налице конкретна доставка по смисъла на чл. 6, ал.
1 от ЗДДС, насрещна престация за която се явява предварителното плащане. Само
при наличието на ясно идентифицирана доставка, по която извършеното
предварително плащане представлява насрещна престация, следва да се приема, че
е налице авансово плащане по облагаема доставка. В този смисъл е и разпоредбата
на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, която гласи, че когато, преди да е възникнало данъчно
събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по
доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането),
с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка, като в
тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. В
§ 50 на Решение на Съда на Европейския съюз С-419/02 е постановено, че плащания
за доставка на стоки или услуги, които още не са ясно идентифицирани, не могат
да бъдат предмет на ДДС. В друго Решение на Съда на Европейския съюз С-277/05
съдът също напомня понятието за пряка връзка между доставената услуга и
получената за нея насрещна престация, при която изплатените суми представляват
една действителна насрещна престация за доставена индивидуализирана услуга и
това в рамките на правните взаимоотношения, при които се разменят реципрочни
престации.
В случая процесната
услуга не е индивидуализирана
– няма определена крайна цена на услугата, няма три имена на получателя на
услугата, не се посочва вида на помещението,за което е направена резервацията,
поради което и с оглед цитираната практика на Съда на Европейския съюз, не може
да се приеме, че извършеното в тази връзка плащане може да бъде предмет на
облагане с ДДС, съответно на документиране по правилата на чл. 111а -120 от ЗДДС, сред които е и чл. 118 от закона, посочен във връзка с нарушения чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
Съдът на Европейския
съюз подчертава, че задатъците не се окачествяват като възнаграждение за
получена доставка, когато са индикатор за сключването на договор, предполагат
доброто му изпълнение и могат да имат характер на обезщетение в предварително
определен размер.
Според основните
принципи на гражданското право всяка една от страните по договор е длъжна да го
спазва и изпълнява, както и да извърши предвидените в него престации.
Задължението за спазване на договора не произтича от сключването на друго
споразумение за тази цел. Задължението за изпълнение на договора не зависи и от
евентуално обезщетение или неустойка, от обезпечаване или задатък, а произтича
от самия договор. С оглед обстоятелството, че задължението за доставка на
услуга произтича от договора за доставка, а не от платения задатък (капаро), не
е налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация.
За
целите на ЗДДС, за да е облагаема, предварително платената сума следва да
представлява насрещна престация за предоставена услуга в рамките на
правоотношение, възникнало между страните. В този смисъл следва да се прецени
дали срещу получената сума по договора е предоставена услуга. Задатъкът
(капарото) не е съществен елемент от договора за продажба на услуга, поради
което възникването и изпълнението на облигационното
правоотношение не зависи от плащането или неплащането на задатък. Хотелската
услуга, предмет на процесния договор (сключен в устна, а не в писмена форма),
се извършва във връзка и в изпълнение на същия, а не заради и във връзка с
платения задатък/капаро.
За
да се определи като авансово плащане за облагаема доставка за целите на ЗДДС,
извършеното предварително плащане по договор,
следва насрещната престация за доставка
да може да бъде ясно идентифицирана. В
този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз C-419/02. Изложеното
по-горе е валидно и за данъчното третиране на суми, предварително платени по
договор и за които не може да бъде ясно идентифицирана доставката на стока или
услуга, за заплащането на която същите могат да бъдат отнесени, независимо от
обстоятелството, че паричната сума е предоставена на доставчика по такъв начин,
че същият да може да се разпорежда с нея. В подобни случаи до конкретизиране на
точното предназначение на плащането за облагаема доставка изискуемост на ДДС не
възниква.
Налице е и
несъразмерност на мярката в частта
относно определения срок на запечатване.
Административният орган не е обосновал в мотивите си продължителността на
срока, който предвид вида на обекта и последиците от продължителната
невъзможост в периода на извънредно
положение да работи, се явява прекалено дълъг спрямо тежестта на вмененото
нарушение. Прилагането на принудителни административни мерки трябва да бъде
съобразено с необходимостта актовете и действията на административните органи
да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел. В
случая, налагането на ПАМ за 14 дневен срок и то без продължителността му да е
мотивирана с конкретни доводи е явно несъразмерно на целта, за която актът се
издава. Заповедта е в колизия с принципа, прогласен с чл. 6, ал. 5 АПК и поради
това на основание чл. 146, т. 5 е незаконосъобразен.
Предвид изложеното
съдът намира жалбата за основателна. Оспореният административен акт, като
неправилен следва да бъде отменен.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по оспорване
на „Сани
Холидей-2011“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Асеновград, бул.“България“ № 75,
представлявано от управителя А.С.Ч., Заповед
за налагане на ПАМ № ФК-С974-0455392/12.03.2021г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности-София“,
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която е наложена
принудителна административна мярка –
запечатване
на търговски обект- хотел „Делта“, находящ се в с.Марчево, област Благоевград,
Огняновски минерални бани, стопанисван от „САНИ ХОЛИДЕЙ-2011“ ЕООД и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186,ал.1,т.1,б.“а“ и
чл.187,ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.118,ал.1 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: