№ 2081
гр. Бургас, 30.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501583 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.341, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. Б. К. от гр. Б., кв.Л., ул.“Д.Н.“ № **, против
определение № 1627/07.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 3069/2021 г. по описа на РС-
Бургас, с което не е приета за разглеждане по делото молбата на М. Б. К. с вх.№
10438/05.07.2021 г. за делба на имот, представляващ СОС с идентификатор
07079.823.296.1.2 по КККР на гр.Бургас, при дялове 5/6 за Н. Б. Б. и 1/6 за М. Б. К., като е
разпоредено молбата да се докладва за образуване на самостоятелно производство и за
определяне на докладчик.
В частната жалба се изразява несъгласие с обжалваното определение, като същото се
счита за неправилно. Изложени са съображения, че нормата на чл.341, ал.1 ГПК не определя
допустимостта на делбеното производство относно даден имот в зависимост дали той е
съсобствен обезателно между всички страни по първоначалната искова молба или само
между някои от тях, тъй като законът посочва като основание за делбено производство
наличие и на други имоти, т.е. не се изключва делбения процес относно даден имот да се
проведе и приключи между част от съсобствениците, стига те да се легитимират като
носители на цялата съсобственост, което се счита, че е налице в случая. Според
жалбоподателката, съдът е длъжен да се произнесе относно поискания имот едва с
решението си по допускане на делбата, а не по-рано, тъй като едва в първото съдебно
заседание някои от съделителите може да направи възражение за включването на даден
имот в делбата, поради което не е от компетенцията на съда предварително да се произнася
дали да приеме за разглеждане или не молба за включване на имот в делбеното
производство, като това може да стане едва след изслушване мотива на всяка от страните по
искането. Сочи се също, че жалбоподателката като ответница по делото може да иска
включване на съсобствен имот в делбата, като възприетият от съда извод е пречка за нея да
ликвидира съсобствеността с друг съсобственик в същото производство, а това има значение
за способа, по който ще се извърши делбата с оглед възможността да бъде изпълнено
изискването на чл.69 ЗН за получаване на реален дял от наследственото имущество, какъвто
характер има и поискания за подялба имот. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
определение и вместо него да постанови друго, с което да се допусне включване в делбената
маса на поискания имот.
1
В срок е постъпил отговор по жалбата от съделителката Н. Б. Б., подаден чрез адв.
М. Козарев, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба, поради
липса на идентитет на страните в делбата и на съсобствениците на допълнителния имот.
Моли се за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното определение.
В срок е постъпил отговор по жалбата от съделителката С. Б. АЛ., подаден чрез адв.
М. Стоянов, в който са изложени съображения за недопустимост на жалбата, тъй като
постановеното от БРС определение е необжалваемо, а освен това по въведения от М.К.
предмет на делба, а именно имот, съсобствен само между двете ответници, е образувано
отделно производство по гр.д.№ 4899/2021 г. на БРС. Сочи се, че е недопустимо в
образуваното делбено производство между страните да се включват като предмет и други
имоти, когато собствениците не са всички страни по делото. Моли се за отхвърляне на
жалбата и потвърждаване на обжалваното определение.
Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по
делото и като съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:
Частна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. В тази връзка, съдът намира за неоснователно
възражението на насрещната страна С. Б. АЛ. за недопустимост на жалбата, поради
необжалваемост на постановеното от БРС определение. Съгласно съдебната практика,
изразена в Определение № 102/02.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 1306/2017 г. на ВКС, ІІ ГО, която се
споделя и от настоящия съд, с оглед особения характер на делбеното производство и
връзката между определението по чл.341, ал.2 ГПК и способа за извършване на делбата,
отказът на съда да включи други имоти в делбата подлежи на самостоятелно обжалване. Ето
защо, постановеното от БРС определение № 1627/07.07.2021 г. подлежи на обжалване и
депозираната против него жалба е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 3069/2021 г. по описа на БРС е образувано по исковата
молба на С. Б. АЛ. против М. Б. К. и Н. Б. Б. за съдебна делба на съсобствен недвижим имот
– самостоятелен обект с идентификатор 07079.823.296.1.1 по КККР на гр.Бургас, с площ от
90.70 кв.м., ведно с прилежащите части 13.42 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и ½
ид.ч. от правото на собственост на тавански етаж с площ от 52.06 кв.м., както и съответните
прилежащи части от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата. В
исковата молба се твърди, че съсобствеността между страните е възникнала по наследство
от починалите им родители, като всяка от трите сестри е наследила и притежава собственост
върху 1/3 ид.ч. от наследствения имот.
В срока за отговор ответницата М.К. е направила искане по чл.341, ал.2 ГПК за
включване в делбата на имот – самостоятелен обект с идентификатор 07079.823.296.1.2 по
КККР на гр.Бургас, с площ от 90.70 кв.м., ведно с прилежащите части 13.42 кв.м.ид.ч. от
общите части на сградата и ½ ид.ч. от правото на собственост на тавански етаж с площ от
52.06 кв.м. Изложени са твърдения, че имотът е съсобствен само между двете ответници при
дялове – 5/6 за Н.Б. и 1/6 за М.К.. Съсобствеността е възникнала от наследяване на
наследодателите на трите сестри, като сградата, в която се намира имота, е построена по
време на брака на родителите им, разведени от 1984 г., а след това с прехвърлителни сделки
баща им и ищцата С.А. са се разпоредили с техните идеални части в полза на ответницата
Н.Б.. Посочва се, че е възможно поделянето на имота чрез обособяването на два по-малки
апартамента, поради което се моли за поставяне в дял на К. на единия от двата възможни за
обособяване обекти от този имот.
С обжалваното определение № 1627/07.07.2021 г. на БРС съдът е приел, че макар
страните да са наследници на Ц. М., чието наследство е предмет на делбата по делото, права
върху описания в молбата от 05.07.2021 г. недвижим имот не са обект на притежание от
2
ищцата, поради извършено разпореждане от нея в полза на страна по делото, поради което
предявеният от ответницата иск не може да бъде приет за съвместно разглеждане в
настоящото производство. По тези съображения, районният съд не е приел за разглеждане
по делото исковата молба на ответницата М.К. за делба на имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 07079.823.296.1.2 по КККР на гр.Бургас, с площ от
90.70 кв.м., ведно с прилежащите части 13.42 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и ½
ид.ч. от правото на собственост на тавански етаж с площ от 52.06 кв.м., при дялове – 5/6 за
Н.Б. и 1/6 за М.К., като съдът е разпоредил препис от определението да се докладва за
образуване на самостоятелно производство и за определяне на съдия докладчик.
Въззивният съд намира постановеното от БРС определение по чл.341, ал.2 ГПК за
правилно и законосъобразно, като изцяло споделя съображенията и изводите на районния
съд и препраща към тях на основание чл.272, вр. чл.278, ал.4 ГПК.
Съгласно нормата на чл.69, ал.2 ЗН, всеки наследник може да иска своя дял в
натура, доколкото това е възможно, а съгласно правилото на чл.34, ал.2 ЗС разпоредбите за
делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот (независимо от какъв
придобивен способ е възникнала съсобствеността. Следователно, всеки съсобственик може
да иска своя дял от съсобствеността в натура. Провеждането на този принцип е възможно,
когато делбата на всички съсобствени имоти се извършва в едно съдебно производство, за
осигуряването на което е предвидена и възможността по чл.341, ал.2 ГПК – в преклузивния
срок до края на първото съдебно заседание в делбената маса да бъдат включени всички
останали съсобствени имоти. Това произтича и от вложения в посочената норма смисъл –
възможността във вече висящ делбен процес да бъде извършена съдебна делба на цялото
съсобствено между страните имущество, тъй като така се осигурява еднократност и
изчерпателност на производството по извършване на съдебна делба на всички имоти, които
са съсобствени между страните по делото, като по този начин всеки от съделителите може
да осъществи правото си да получи реален дял от съсобствеността. Тук следва да се има
предвид обаче, че всички страни по делото трябва да притежават съсобственост върху
имотите, за да може да бъде реализирана целта на делбата – всеки от съделителите да
получи реален дял от съсобствения имот.
В случая, производството по делото е за прекратяване на съсобствеността между С.
Б. АЛ., М. Б. К. и Н. Б. Б. по отношение на съсобственият им недвижим имот –
самостоятелен обект с идентификатор 07079.823.296.1.1 по КККР на гр.Бургас, придобит от
тях по наследство, при квоти по 1/3 ид.ч. за всяка от страните. С молбата на ответницата
М.К. от 05.07.2021 г. се иска включване в делбената маса и на имот – самостоятелен обект с
идентификатор 07079.823.296.1.2 по КККР на гр.Бургас, който обаче е съсобствен само
между двете ответници К. и Б., тъй като с нотариален акт № **/19.12.**** г., том **, рег.№
****, дело № ***/**** г. на нотариус с рег.№ 257 и с район на действие БРС, ищцата С. Б.
АЛ. и баща й Б. Н. Н. са дарили на ответницата Н. Б. Б. собствените си 4/6 ид.ч. (1/6 ид.ч. от
А. и 4/6 ид.ч. от Н.) от недвижимия имот, придобит чрез строителство и наследяване. В
случая имотът, чието включване в делбената маса се иска, не е съсобствен между всички
страни в настоящото делбено производство, като ищцата А. не притежава собственически
права в този имот, както правилно е приел и районния съд. При това положение, доколкото
посоченият имот се явява съсобствен само между двете ответници, включването му в
делбената маса няма да се отрази на способа за извършване на делба на първоначално
посочения в исковата молба недвижим имот, съсобствен между страните по делото, т.е. няма
да осигури получаването на реален дял от всеки съсобственик, което обезсмисля правилото
на чл.341, ал.2 ГПК. Както бе посочено по-горе, идеята на предоставената с цитираната
норма процесуална възможност е да се включат в делбата и други имоти, така че в един
процес да се прекрати съсобствеността върху всички общи на страните имоти, за да може
всеки от съделителите да получи дял в натура. А при констатираните по делото
обстоятелства – съсобственост върху имота, предмет на молбата на К., само между нея и
3
ответницата Б., не може да бъде постигната целта на разпоредбата на чл.341, ал.2 ГПК за
увеличаване броя на делбените имоти и осигуряване на по-голяма възможност за
получаване на дял в натура. Ето защо, делбата на този имот следва да бъде извършена в
отделно производство, както правилно е процедирал и БРС, който е постановил отделяне на
молбата на ответницата К. и докладването й за образуване на самостоятелно производство за
съдебна делба. Тук следва да бъде посочено, че при извършена служебна проверка от съда се
констатира, че по молбата на К. от 05.07.2021 г. е образувано гр.д.№ 4899/2021 г. по описа
на БРС за съдебна делба на имот – самостоятелен обект с идентификатор 07079.823.296.1.2
по КККР на гр.Бургас, съсобствен между М.К. и Н.Б., като по този начин е осигурена
възможността на жалбоподателката да прекрати съсобствеността върху имота и правата й не
са нарушени. В тази връзка и с оглед изложените по-горе съображения, настоящият съд
намира за неоснователни всички изложени в жалбата възражения, тъй като включването в
делбата на посочения имот по никакъв начин не би допринесло и не би имало значение за
способа, по който да се извърши делбата на първоначално посочения в исковата молба
недвижим имот, съсобствен между всички страни по делото.
Предвид изложеното, Бургаският окръжен съд намира, че частната жалба е
неоснователна и тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на БРС,
обжалваното определение по чл.341, ал.2 ГПК, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1627/07.07.2021 г., постановено по гр.д.№
3069/2021 г. по описа на РС-Бургас, с което не е приета за разглеждане по делото молбата на
М. Б. К. с вх.№ 10438/05.07.2021 г. за делба на имот, представляващ СОС с идентификатор
07079.823.296.1.2 по КККР на гр.Бургас, при дялове 5/6 за Н. Б. Б. и 1/6 за М. Б. К., като е
разпоредено молбата да се докладва за образуване на самостоятелно производство и за
определяне на докладчик.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4