№ 562
гр. Разград, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20233330100362 по описа за 2023 година
за да се произнесе, Съдът взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86
от ЗЗД и ЗПК.
Депозирана е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ HA ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, с която са предявени обективно съединени искове
срещу Р. Р. Р. за установяване на задължението на ответника за заплащане на
сумите вземания срещу Р. Р. Р. по Договор за стоков кредит № 350654 от
12.05.2018 г.непогасена главница в размер на 3116.56 лева; 2879.42 лева
договорна лихва за периода от датата на първа вноска 12 юни 2018 г. до 03
февруари 2022 г. - дата на падеж; 120 лева такси по Тарифа; лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 613.62 лв., за
периода от датата на настъпване на забавата, а именно 13 юни 2018 г. до 22
ноември 2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№2100/2022 г. Иска да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.д.№ 2100/2022
г., както и по настоящото производство.
Сочи, че на 12.05.2018 г. между ответника и „Банка ДСК“ЕАД е сключен
Договор за стоков кредит № 350654 за сумата в размер на 3116.56 лева за
закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Технополис
България“ ЕАД. Сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоките
и/или услугите, се усвоява еднократно, безкасово по сметка на Търговеца
„Технополис България“ ЕАД. Кредитът е следвало да бъде върнат на 24
месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 23 от които в
размер на 190.01 лева, а остатъкът в размер на 189.86 лева се дължи с
последната вноска съгласно уговорения между страните погасителен план, че
страните са уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на
сключване на договора е 39.59 % годишно или 0,1100 % на ден, че в чл. 11 от
Договора Кредитополучателят удостоверил, че е запознат с Тарифа за
1
лихвите, таксите и комисионните, действаща към деня на сключване на
договора и заплаща такси, съгласно същата по извършвани услуги от Банка
ДСК; твърди, че ответникът е спрял да заплаща дължимите вноски по
договора за кредит на 13 юни 2018 г.2, а пъдежът на последната дължима
вноска е 03 февруари 2022 г.; че с Договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 03.02.2022 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между "БАНКА ДСК"
ЕАД. ЕИК ********* и ..Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД, ЕИК ********* и подписано допълнително споразумение от 03.02.2022
г. с Приложение № 1.1/03.02.2022 г., по силата на което вземането е
прехвърлено в полза на ..Агенция за контрол на просрочени задължения ООД
(правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения“
АД, ЕИК: *********, считано от. 25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, че прехвърлителят "БАНКА ДСК" ЕАД е
упълномощил „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, в
качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от
името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия; че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до Р. Р. Р. е изпратено от страна па
“БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД уведомително писмо за станалата продажба, чрез Български пощи с
известие за доставяне на посочения в договор за стоков кредит постоянен
адрес. Процесуално представляваното от мен дружество е посочило подробно
в известието за доставяне съдържанието на плика. Обратната разписка се е
върнала със статус „Получателя отсъства/в чужбина“. Същото уведомление
прилага и към исковата молба за връчване на ответника.
Твърди, че дължимата главница е в размер на 3116.56 лв., а начислената и
непогасена договорна лихва за периода от 12 юни 2018 г. до 03 февруари
2022 г. е в размер на 2879.42 лева, както и че дължи такси, представляващи
разходи за събиране на изискуем кредит в размер на 120 лв. , както и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която
се начислява за всеки ден забава, считано от 13 юни 2018 г. - датата на
преустановяване на вноските по кредита до 22 ноември 2022 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер
на 613.62 лв.. както и законната лихва от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми, както и че за периода от
13.03.2020г. до 13.07.2020 г. включително, от страна на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД не са били начислявани
лихвн за забава, съответно, горепосоченият размер на претендираното
обезщетение за забава е съобразен изцяло с разпоредбите на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение.
Исковата молба и приложенията са връчени на ответника по реда на чл.47 от
ГПК. Назначеният от съда особен представител е депозирал становище, в
което твърди, че предявените искове са неоснователни. Сочи, че няма
доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, че в
записаната в договора главница е включен и размера на застрахователна
премия в размер на 259,56 лв. /двеста петдесет и девет лева и 0,56 ст./ в полза
на „Групама Животозастраховане“ ЕАД, а по делото не е представен
застрахователен договор.
Счита, че договорът за стоков кредит е недействителен, т.к. в него не се
съдържат конкретни параметри на общата дължима сума, както и
кумулацията й по видове, че цифровото изчисляване на дължимата
възнаградителна лихва в лева би било в общ размер на 1233,84 лв. при
2
главница 3 116,56 лв., респ. 1 131,08 лв. при главница от 2 857,00 лв.; че
договорът е недействителен, т.к. явно са начислени допълнителни разходи, но
същите не са конкретизирани. От тези твърдения прави извод, че ответникът
дължи единствено и само сумата, която е получил, а именно 2 857 лв. Счита,
че ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми кредитора за цесията,
че не е обявена предсрочна изискуемост на кредита по съответния ред, че не
са представени доказателства за плащането на цената по договора за цесия.
Обръща внимание на клауза в договора за цесия, че вземането ще бъде
изключено от продажба, ако длъжникът няма постоянен и/или настоящ адрес
или обичайно местопребиваване на територията на Република България и
счита, че това обстоятелство следва да бъде установено по делото; че поради
липсата на застрахователния договор е неясно дали Банката-Кредитор е
удовлетворила своя кредиторов интерес. Прави възражение за давност по
отношение на главницата и на възнаградителната лихва.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На
12.05.2018 г. между ответника Р. Р. Р. и „Банка ДСК“ЕАД е сключен договор
за стоков кредит № 350654 /л.7/ в размер на 3116,56 лв., от които 489 лв. за
мобилен телефон SAMSUNG J 7; 1219 лв. за мобилен телефон SAMSUNG S
8, 1149 лв. . за закупуване на преносим компютър, а 259,56 лв. еднократна
застрахователна премия за сключване на застраховка с „Групама
Животозастраховане“ЕАД и „Групама застраховане“ЕАД, като и всички суми
се усвояват безкасово съответно по сметка на търговеца и по сметка на
застрахователите. Срокът за връщане на кредита е договорен на 24 месеца с
падеж 12-то чисто при лихва от 39,59% годишно. В договора е посочено и
това, че годишния процент на разходите е 47,63% . Видно от погасителния
план /л.8/, приложен към договора, последната вноска е на 15.02.2020 г. В
същия погасителен план е записана лихва в общ размер на 1443,53 лв. Към
договора е приложен и екземпляр от общите условия по договори за стокови
кредити с означение на номера на договора на ответника и подписани от
последния /л.9 и сл./.
В т.11 от договора е регламентирано задължението на кредитополучателя да
заплаща такси съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които
„Банка ДСК“ прилага по извършваните услуги на клиенти – физически лица.
За получената сума от 2857,00 лв. „Технополис Разград“ са издали касов бон
/л.12/.
Ответникът е подписал и Съгласие за присъединяване към групата на
застрахованите лица по групов договор за застраховка на
кредитополучателите по стокови кредити на същата дата – 12.05.2018 г., както
и Сертификат на застраховано лице /л.102 и сл./. Ответникът е удостоверил и
това, че на 12.05.2018 г. е получил подписан екземпляр от Общите условия за
застраховане на кредитополучатели.
С рамков договор за покупко-продажба на вземания от 03.02.2022 г. /л.13 и
сл./„Банка ДСК“ЕАД продава на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД вземанията, посочени в приемо-предавателния протокол
срещу покупна цена. В т.2.4, б.Е от договора е посочено, че вземанията по
Приложение №1, съответно по Приемо-предавателния протокол, ще бъдат
изключвани от продажба, ако към датата на подписване на този протокол
длъжникът няма постоянен и/или настоящ адрес или обичайно
местопребиваване, на територията на Република България. В договора е
3
посочена цена, която в представения по делото препис е заличена.
С изрично писмо /л.17/ изпълнителните директори на банката са потвърдили
настъпилото прехвърляне на вземанията по договора от 03.02.2022 г., като са
подписали и изрично пълномощно /л.22/ ищецът да уведоми от името на
„Банка ДСК“ЕАД всички длъжници по вземанията за извършената цесия, вкл.
и да подпише писмените съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и да
упълномощава своите служители за това. Управителите на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ООД са подписали пълномощно, с което
са упълномощили юрисконсулт Христо Атанасов Атанасов /л.23/ да подава и
изпраща уведомления по длъжници във връзка с чл.99 от ЗЗД.
В Приложение №1 /л.18 и сл./ е посочено и вземането срещу ответника,
основание за което е стоковия кредит. Към исковата молба е приложено и
уведомление до ответника за прехвърлянето на вземането
По ч.гр.д.№2100/2022 г. по описа на РС - Разград е издадена заповед срещу Р.
Р. Р. с ЕГН: ********** да заплати на кредитора АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД с ЕИК: ********* сумата 3 116,56
лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.11.2022г. до окончателното и изплащане, сумата от 2 879,42лв. договорна
лихва от 12.06.2018г. до 03.02.2022г., сумата 613,62лв. мораторна лихва от
13.06.2018г. до 22.11.2022г. сумата 120 лв. такси по тарифа на цедента -
„Банка ДСК“ ЕАД, сумата 134,59лв. заплатена държавна такса и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК
във вр. с чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ., като е посочено,
че вземането произтича от договор за стоков кредит, сключен с „Банка
ДСК“ЕАД.
Тъй като длъжникът не е открит, за да му бъде връчена заповедта за
изпълнение при условията на чл.415, ал.1 т.2 от ГПК по указания на съда
заявителят е предявил иск за установяване на вземането си.
Считано от 25.11.2022 г. „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД, ЕИК ********* е преобразувана в „Агенция за контрол на
просрочени задължения“АД, ЕИК *********.
Според представената справка за пътуванията на ответника няколкократно е
напускал страната за времето от 14.06.2019 г. до 08.08.2022 г. Според тази
спрвака, издадена от МВР /Л.89/ след приемането на Република България в
ЕС на 01.01.2007 г. българските граждани се проверяват по метода „анализ на
риск“, поради което данните за пътуванията в АИС „Граничен контрол“ след
тази дата са непълни. Според тази справка на 16.01.2022 г. ответникът е
напуснал територията на страната, след което не е регистрирано неговото
влизане в страната, но на 08.08.2022 г. отново излязъл в чужбина през
Аерогара Варна.
В представената по делото Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които
„Банка ДСК“ прилага по извършваните услуги на клиенти – физически лица е
записана такса „Разходи по изискуем кредит“ в размер на 120 лв.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявените установителни искове са допустими предвид обстоятелството,
че за същите суми –3116,56 лв. главница, 2879,42 лв. договорна лихва и
613,62 лв. обезщетение за забава, 120 лв. такси е издадена заповед за
изпълнение.
Първият от предявените искове – за сумата 3116,56 лв. главница е
основателен и доказан. По делото бе установено, че е сключен договор между
4
ответника и частния праводател на ищеца – „Банка ДСК“ЕАД, че в
изпълнение на този договор последната е изпълнила за сметка на ответника
негови задължения към трети лица, че същият не е плащал уговорените
периодични вноски за погасяване на кредита, както в срок, така и след
изтичане на срока на същия на 12.05.2020 г.
За да стигне до този извод, Съдът взе предвид представеното писмено
съгласие на ответника за включването му към груповата застраховка, по
отношение на която в договора за стоков кредит е посочено, че ще бъде
заплатена с част от заемните средства. В този смисъл калкулацията по
задължения е ясно посочена, а именно за всяко от трите ел. устройства
поотделно и отделно сумата за заплащане на застрахователната премия, която
е еднократна.
Искът за заплащане на договорна лихва от 2879,42 лв. за периода 12.06.2018
г. – 03.02.2022 г. е частично основателен. Клаузата, с която е уговорена тази
лихва, съдът не счита, че е нищожна, тъй като размерът на годишния процент
на разходите не надвишава посочения в чл.19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит минимален праг от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС. При тази преценка Съдът съобрази обстоятелството, че
договорът за потребителски кредит е сключен след 23.07.2014 г., когато е
приета тази разпоредба, както и следващата . чл.19, ал.5 от ЗПК, която сочи,
че клаузите в договор, надвишаващи определените по ал.4 се считат за
нищожни. Тази лихва е посочена в погасителния план към договора като
абсолютен размер в колона „дължима лихва“ и същата е в размер на 1443,53
лв. и е за периода 12.06.2018 г. – 12.05.2020 г., който период съвпада с 24
месечния срок на договора за стоков кредит. Именно в този размер и за този
период Съдът счита, че следва да уважи вторият от обективно съединените
искове, а в останалата част – да го отхвърли.
Основателен е и иска за установяване на задължението за заплащане на
сумата 613,62 лв. обезщетение за забава от датата на допуснатата от
длъжника забава – 13.06.2018 г. до 22.11.2022 г. – датата на подаване на
заявлението. Изчислена с ел. калкулатор законната лихва от датата на
изпадане в забава по отношение на всяка от вноските е по-висока от
претендираната, поради което искът следва да бъде уважен в цялост.
Основателен е иска за установяване на задължение за заплащане на сумата
120 лв. такса разходи по изискуем кредит. Както бе посочено по-горе в т.11
от договора за стоков кредит ответникът е поел задължение да заплаща
съответните такси по Тарифата на Банка ДСК ЕАД.
Горепосочените суми се дължат от ответника на ищеца по настоящото дело.
В тази връзка съдът приема, че с прилагането на уведомлението към исковата
молба и връчване на същото на процесуалния представител на ответника,
след като преди това книжата са били връчени при условията на чл.47 от
ГПК, тази цесия му е съобщена. Разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД
задължава кредитора да уведоми длъжника за прехвърлянето на неговото
вземане, но няма пречка и това правно действие да бъде извършено чрез
пълномощник, като този пълномощник може да бъде и лице, което е в
служебни отношения с цесионера, както е в настоящия случай. Късното
уведомяване /едва с исковата молба/ е поставило ищеца в опасност
ответникът да изпълни на стария кредитор „Банка ДСК“ЕАД, тъй като това
изпълнение до връчването на уведомлението ще е действително. Такова
плащане обаче ответникът не е направил, поради което продължава да дължи
5
цялата сума на ищеца.
Предсрочна изискуемост по отношение на процесния кредит изобщо не е
обявявана, респ. сключването на договора за цесия на вземането и
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са
действия , извършени след настъпването на крайния падеж на договора –
12.05.2020 г.
Договорът за цесия е действителен, т.к. в него е уговорена цена.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника,
че тази цесия няма действие по отношение на процесния договор за стоков
кредит, т.к. имало съмнения, че постоянния или настоящия адрес на
ответника не са на територията на Република България. Т.к. в случая
ответника се позовава на разпоредба, която дава изключение от правилото,
следва да установи липсата на настоящ или постоянен адрес на ответника в
страната. За нуждите на процеса е извършена справка за постоянния и
настоящия адрес на ответника и е установено, че такива са регистрирани в
Република България съответно на 12.10.2005 г. и на 12.09.2003 г.
Обстоятелството, че ответникът е пътувал в чужбина не доказва
установяването на обичайното му местопребиваване му извън страната.
Неоснователно е възражението за погасяване по давност на вземането за
главница и за договорна лихва по кредита. ВКС в трайната си практика/ вкл.
и в решение №38/26.03.2019 г. на ВКС по т.д.№1157/2018 г., 2 т.о., ТК/
приема, че уговореното между страните връщане на предоставената в заем
/кредит / сума на погасителни вноски, не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението
на части. В случая задължението за заплащане на погасителните вноски е
породено от договора за банков кредит и по своята същност представлява
изпълнение на основното задължение на длъжника на части, каквато
възможност предвижда разпоредбата на чл.66 от Закона за задълженията и
договорите. Ето защо, както изрично е посочено в горепосоченото съдебно
решение, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна
давност по чл.110 от ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита. Тази давност е прекъсната с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
24.11.2022 г. на осн. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.116, б“Б“ от ЗЗДог.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска, а
именно от 705,25 лв. разноски по делото – сумата 555 лв., както и 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и от направените разноски по ч.гр.д.
№2100/2022 г. в размер на 134,59 лв. и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение – 106 лв. разноски и 79 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Р. Р. с ЕГН: ********** и
адрес: с. С.****, общ. Разград, обл. Разград, че същият дължи на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“АД, ЕИК ********* със седалище
гр.София и адрес на управление ул.“Панайот Волов“, №29, етаж трети,
представлявано от изпълнителния директор Я. Б. Я. 3 116,56 лв./три хиляди
сто и шестнадесет лева и петдесет и шест стотинки/ главница по договор за
6
стоков кредит №350654/12.05.2018 г., ведно със със законната лихва върху
главницата, считано от 23.11.2022г. до окончателното и изплащане, сумата
1443,53 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет и три лева и петдесет и три
стотинки/ договорна лихва за периода 12.06.2018 г. – 12.05.2020, 613,62 лв.
/шестстотин и тринадесет лева и шестдесет и две стотинки/ мораторна лихва
от 13.06.2018г. до 22.11.2022г. и сумата 120 лв./сто и двадесет лева/ такси по
тарифа на цедента - „Банка ДСК“ ЕАД, за които суми е издадена заповед за
изпълнение №1048/25.11.2022 г. по ч.гр.д.№2100/2022 г. на Районен съд –
Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установяване на задължението за заплащане
на договорна лихва в останалата му част – до размера на 2 879,42 лв., респ. за
периода 13.05.2020 г. – 03.02.2022 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р. Р. Р. с ЕГН: ********** и адрес: с. С.****, общ. Разград, обл.
Разград ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“АД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление ул.“Панайот Волов“, №29, етаж трети, представлявано от
изпълнителния директор Я. Б. Я. сумата 555 лв. / петстотин петдесет и пет
лева / за направените по гр.д.№362/2023 г. разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева /, както и сумата 106 лв. /сто
и шест лева/ разноски и 79 лв. /седемдесет и девет лева/ юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 2100/2022 г. по описа на РС - Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията
докладчик по ч.гр.д.№2100/2022 г. на Районен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7