Р Е Ш Е Н И Е
№ 138 03.02.2021 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XV СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИР ХРИСТОВ
2.ГАЛЯ РУСЕВА
секретар: И. Г.
прокурор: Христо
Колев
като разгледа докладваното от съдия Г. Русева
КАНХ дело № 2350 по описа за
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „БЪЛГЕРИЪН
УАЙТ ШЕЛС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.„Сливница“, № 6А, ет.6, офис 12, против Решение № 260234/02.10.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 3096/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което
е изменено наказателно постановление (НП) № 02-0002615/08.07.2020 г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на касатора, за
нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, вр.чл.415в, ал.1 КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 300.00 /триста/ лева, като санкцията е
намалена на 200 лв. и НП е потвърдено в останалата част.
В
касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение,
поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд
не е изложил мотиви за твърдяното нарушение на принципа „non bis in idem“,
защото макар допуснатото закъснение при плащането на обезщетенията за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие да е спрямо 7
работници, не се касае за различни нарушения. Предписанието е един индивидуален
административен акт и неизпълнението му е само едно. Посочва се, че в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП са цитирани няколко
дати, като не става ясно коя е датата на нарушението, като същото се отнася и
за мястото на нарушението, което също според касатора не е посочено. Като
съществен пропуск се счита липсата
в акта и в НП на коментар въз основа на какъв юридически факт е
възникнало трудовото правоотношение. Излагат се доводи за неналичие на
осъществен състав на нарушение, поради липса на забава на кредитора – не е
установено работникът да е търсил изплащане на обезщетението. Освен това се
сочи, че неизплащането на дължимото обезщетение представлява граждански, трудов
спор, за решаването на който има особен ред, предвиден в КТ, а не
административно нарушение. Обосновава се и приложение на института на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на НП като незаконосъобразно, алтернативно - иска се
санкцията да бъде намалена до минимума, предвиден в закона, а именно – до 100
лв.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. Не сочи доказателства и не
претендира разноски.
Ответната страна – дирекция „Инспекция по труда“ -
Бургас, редовно призована, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който
оспорва касационната жалба и пледира решението на РС - Бургас да бъде оставено
в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.
Административен
съд - Бургас, ХV-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА
като подадена в срока по чл.211 от АПК,
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателно
постановление № 02-0002615/08.07.2020
г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас дружеството е
санкционирано за това, че в качеството си на работодател, по смисъла на §1, т.1
ДР КТ, не е изпълнило задължително предписание на дирекция „Инспекция по труда“
/ДИТ/ Бургас, обективирано в протокол № ПР2001258 от 07.02.2020 г., т. 27, да
изплати на работника Таня Николова Петрова начислено обезщетение за прекратено
трудово правоотношение без предизвестие, със срок за изпълнение - 02.03.2020 г.
Проверката е
извършена по документи, като до приключването й не са представени доказателства
за изпълнение на задължителното предписание. На 12.03.2020 г. на дружеството е
съставен АУАН №02-0002615, за нарушение по чл.415, ал.1 КТ, въз основа на който
е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление, с което за
извършеното нарушение, предвид обстоятелството, че органът е приел, че същото е
отстранено и от него не са настъпили вредни последици, на основание чл. 415в,
ал.1, вр.чл.415, ал.1 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 300.00
/триста/ лева.
За да
постанови решението си районният съд е приел, че не са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените, представляващи абсолютни основания за
отмяна на наказателното постановление. Намерил е за безспорно установено, че дружеството
от обективна страна е осъществило състава на нарушението по чл. 415, ал.1 КТ,
доколкото обезщетението на Петрова не е било изплатено към периода на
извършване на проверката, но е приел, че е безспорно, че към датата на
постановяване на решението сумата е била
платена, като се е позовал на представен по делото фищ /л.24 от анд № 3096/20 на
РС Бургас/, заверен от дружеството за вярност с оригинала на 15.01.2020 г.
Районният съд е изложил съображения, че правилно е била ангажирана отговорността
на дружеството, и че предвид извършеното впоследствие плащане, с което е
отстранено веднага нарушението, и липсата на вредни последици, правилно е била
приложена разпоредбата на чл.415в от КТ, представляваща привилегирован състав.
Като е преценил, че наложената санкция е в завишен размер, съдът я е намалил до
средния размер, а именно – до сумата от 200 лв., като се е мотивирал, че по
този начин санкцията се явява съобразена с обществената опасност на деянието.
Така постановеното решение е валидно,
допустимо и правилно като краен резултат, макар и по различни мотиви.
Настоящият съдебен състав приема,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН
срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
При постановяване на решението си
РС Бургас е изложил правилни мотиви относно осъществяване от страна на
дружеството на състава на нарушението по чл. 415, ал.1 КТ, и неправилни мотиви
относно приложението на привилегирования състав по чл.415в, ал.1 КТ. За да се
наложи санкция на дружеството по чл.415в, ал.1 КТ, която разпоредба е
привилегирована, следва да се установи, че нарушението е било отстранено
веднага след установяването му и че от същото не са произтекли за работника или
служителя вредни последици. За да приеме, че нарушението е било отстранено,
т.е. че има плащане на задължението, РС Бургас се е позовал на фиш на л.24 от
делото, но неправилно е възприел вписаната в същия информация. От това писмено
доказателство е видно, че сумата е само НАЧИСЛЕНА, но не и изплатена, тъй като на
ред „Сума получаване“ има запис „0.00 лв.“. Освен това, фишът за начислени суми
е издаден през м.октомври 2019 г. и като писмено доказателство е бил представен
още в хода на проверката от представляващия дружеството, който го е заверил
като препис на 15.01.2020 г., т.е. още преди датата на издаване на процесното
предписание. Ето защо, няма как този фиш да служи като доказателство за
плащане, след като именно въз основа на него е констатирано от органите на
07.02.2020 г. с Протокол за извършена проверка № ПР2001258/07.02.2020 г., т.27,
противоправното безддействие на работодателя. Ето защо, не са били налице
основания за прилагане на разпоредбата на чл. 415в, ал.1 КТ, нито за намаляване
санкцията от въззивния съд.
Местонарушението, в хипотезата на
съставомерно бездействие, е мястото на което е следвало, или поне е било
възможно да бъде извършено действието, от което деецът се е въздържал
противоправно. В случая това е гр.Черноморец, тъй като това е мястото, на което
е била упражнявана трудовата дейност от Петрова, респективно - в него е
следвало да се заплати дължимото обезщетение на работника, с което да се
изпълни даденото предписание на контролните органи. Вярно е, че мястото на
нарушението в случая не е посочено в НП, но това не съставлява съществено
процесуално нарушение, довело до невъзможност касаторът да разбере какво
нарушение му се вменява.
По отношение датата на
нарушението, пак поради осъществяване на нарушението чрез бездействие, каквото
представлява неизпълнението на предписание, много точно в НП и АУАН е посочен
периодът, през който бездействието е продължило /до датата на изтичането на
срока за изпълнение на предписанието – 02.03.2020 г./, като от следващия ден
нарушението се счита за осъществено и изрично е отбелязано констатираното
неизпълнение в хода на проверката на 05.03.2020 и на 11.03.2020 г. Точно и ясно
в НП и АУАН са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
изложени са и законните разпоредби, които са били нарушени – чл.415, ал.1 и
чл.415в, ал.1 от КТ.
Съдът не установи съществуването
на смислово различие между даденото предписание в протокола и това, описано в
АУАН и в НП, като намира, че в същите не е необходимо да бъдат описвани всички
факти, свързани с трудовото правоотношение на работника, чието възнаграждение
не е било изплатено (напр. цитиране на трудовия му договор). Достатъчно е
описанието на правно-релевантните факти,
както е и процедирано в случая.
Не може да бъде споделена тезата на касатора,
че дружеството е следвало да бъде санкционирано само веднъж за установеното
неизпълнение, като в тази връзка районният съд е изложил подробни мотиви.
Протоколът, в който се съдържат предписанията, е акт, който ги материализира,
но обстоятелството, че тези предписания са описани в един акт, не води до извода,
че става въпрос за едно-единствено предписание. Предписанията касаят различни
нарушения, които са констатирани в хода на извършената проверка. Всяко от
предписанията има различно съдържание и касае престиране на различни правни
субекти, поради което всяко от тях представлява отделно властническо
волеизявление, т.е. в случая са налице отделни административни актове по
смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, макар и материализирани в един протокол. За
изпълнение на всяко от предписанията дружеството е следвало да извърши различни
правни и фактически действия и тяхното неизпълнение представлява отделно
административно нарушение. Следва да се има предвид, че след като дадените
задължителни предписания не са обжалвани по съдебен ред, то те са влезли в
законна сила и са задължителни за адресатите им, като е недопустимо в
настоящото производство да се извършва косвен съдебен контрол по отношение на
тяхната законосъобразност.
Неоснователно е и възражението на касатора, че
се касае единствено до гражданско-правен спор, а не до извършено
административно нарушение. Следва да се има предвид, че предвиденият особен ред
за разглеждане на възникналия между страните трудов спор не представлява
законна пречка за ангажиране административнонаказателната отговорност на
работодателя. Предписанието е един от механизмите за гарантиране правата на
работника, като икономически по-слаба страна в трудовото правоотношение, чрез
намеса на държавата със средствата на административната принуда и санкция, като
неговото неизпълнение е въздигнато от закона в самостоятелен състав на
административно нарушение. Реализирането на правата по възникнал трудов спор
във връзка с незаплатеното обезщетение по реда на исковия процес по ГПК не
изключва административнонаказателната отговорност, защото гражданскоправната
отговорност, за разлика от наказателната, не поглъща
административнонаказателната отговорност.
Неоснователно е искането на касатора за
квалификация и прилагане на чл.28 от ЗАНН, защото маловажните нарушения на
трудовото законодателство също се санкционират, съгласно нормата на чл.415в от КТ, приложена от административнонаказващият орган. Допълнителна снизходителност
към санкционираното лице, чрез ново намаляване на наказанието, не може да бъде
проявявана, предвид изложените по-горе мотиви.
С оглед на горното, и поради липса на
касационна жалба от страна на ИА „ГИТ“ – София, настоящата инстанция намира, че
положението на жалбоподателя не може да бъде влошавано и че решението на
районния съд следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на делото и
претенцията на ответника за присъждане на разноски, на осн. чл.143 от АПК във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.221, ал.2,
вр. с чл.218 от АПК, вр. с чл.63,
ал.2, т.5 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260234/02.10.2020 г., постановено по а.н.д. № 3096/2020 г. по описа на Районен
съд – Бургас.
ОСЪЖДА „БЪЛГЕРИЪН УАЙТ ШЕЛС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул. „Сливница“, № 6А, ет. 6, офис 12 да заплати на ИА
„Главна инспекция по труда“ София, сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.