Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../……………2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание на
трети септември 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
при участието на секретаря Мая
Вълева
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
съдия Желязкова КНАХД № 1693/2020 г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра със седалище гр. Варна на Комисия за защита на потребителите /КЗП/
против Решение № 880/23.06.2020г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по
НАХД № 5308/2019 г. по описа на XIII-ти състав, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № В-0050467/03.10.2019 г. на Директора на Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП,
с което на „Ей Ен Джи Кей“ ООД, гр. Шумен, за нарушение на чл.116, ал.1 и ал.2,
т.1 и т.2 от Закона за туризма /ЗТ/, на основание чл.213, ал.2 от ЗТ /редакцията, изм. – ДВ, бр. 75 от 2016 г./, е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
По подробно изложени в
касационната жалба съображения решението на районния съд се оспорва като
неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на закона – касационно основание
по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
Оспорват се изводите на ВРС за допуснато съществено процесуално нарушение при
издаване на НП, изразяващо се в липса на описание на нарушението от фактическа
страна. Навеждат се доводи за доказаност на нарушението и за липса на основания
за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. На
изложените основания се иска отмяна на решението на ВРС и потвърждаване на
издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба –
„Ей Ен Джи Кей“ ООД, гр.Шумен, в депозирани по делото отговор и писмено
становище, оспорва касационната жалба. По подробно изложени съображения твърди
неоснователност на същата и моли оставяне в сила на въззивното решение като
правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че решението на ВРС и правилно, постановено при спазване на
процесуалните правила и закона, поради което не са налице основания за неговата
отмяна.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211 от АПК, от страна по делото, за която е налице правен интерес
от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество,
е основателна, поради следните съображения:
За да постанови изложения по-горе
резултат, от фактическа страна въззивният съд е приел, че при извършена проверка
в семеен хотел „Брилянс“, намиращ се в гр. Варна, м-ст „Свети Никола“, стопанисван
от „Ей Ен Джи Кей“ ООД, гр. Шумен, резултатите от която са обективирани в Констативен
протокол № К-2668127/21.06.2019г., е установено, че в обекта не се води
електронен регистър за настанените туристи, а регистърът се води на хартиен
носител. С оглед констатираното, на дружеството е съставен акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/, в който на описаното деяние е дадена
правна квалификация по чл.116, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 от ЗТ. Възприемайки
изцяло фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието,
административнонаказващият орган /АНО/ е издал атакуваното пред районния съд НП.
За да отмени оспореното пред него
НП, ВРС е приел, че същото е издадено от компетентен орган, но при допуснато
съществено процесуално нарушение и по-конкретно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
тъй като липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа
страна, а АНО единствено е цитирал номерата на нарушените правни норми, без да
посочва регламентираните в тях изисквания за водене на регистъра. Районният съд
е счел също така, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, доколкото не са налице данни за предходни нарушения от страна на
санкционирания търговец и в момента на извършване на проверката в хотела са
били настанени само двама души, чиито данни са описани в регистър на хартиен
носител.
Обжалваното решение е неправилно
постановено.
Видно от съдържанието на НП № В-0050467/03.10.2019г.
„Ей Ен Джи Кей“ ООД, гр.Шумен е санкционирано за допуснато нарушение на чл.116,
ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 от ЗТ. Съгласно чл.116, ал.1 от ЗТ /в относимата към
процесния казус редакция, изм. и доп. – ДВ, бр. 37 от 2018г., в сила от
4.05.2018г./, лицата, извършващи хотелиерство, водят регистър за настанените
туристи със съдържание на данните, утвърдени от министъра на туризма и
публикувани на интернет страницата на Министерството на туризма. В разпоредбата
на ал.2 на чл.116 от ЗТ са регламентирани три различни начина на водене на
регистъра, а именно: т.1 чрез централизирана информационна система, поддържана
от министъра на туризма, достъпна чрез публично уеб-базирано или друго
приложение за онлайн достъп, т.2. чрез избрана от лицето, извършващо
хотелиерство, информационна система, отговаряща на изискванията на Закона за
електронното управление, и т.3. на хартиен носител по образец, утвърден от
министъра на туризма и публикуван на интернет страницата на Министерството на
туризма. Нормата на чл.116, ал.3 от ЗТ повелява, че за местата за настаняване
от клас „А“ и клас „Б“ регистърът по ал.1 се води съгласно ал.2, т.1 или 2. По
аргумент от чл.123, ал.1, т.2 от ЗТ семейните хотели, какъвто безспорно е
процесният хотел „Брилянс“, стопанисван от санкционирания търговец,
представляват място за настаняване от клас „Б“.
Анализът на цитираните правни
норми сочи, че същите вменяват в задължение на лицата, извършващи хотелиерство в
места за настаняване от клас „Б“ да водят електронен регистър за настанените
туристи, съдържащ утвърдени от министъра на туризма данни, чрез централизирана
информационна система, поддържана от министъра на туризма, достъпна чрез
публично уеб-базирано или друго приложение за онлайн достъп или чрез избрана от
лицето, извършващо хотелиерство, информационна система, отговаряща на
изискванията на Закона за електронното управление.
В разглеждания казус, от събраните
по делото доказателства категорично е установено, че „Ей Ен Джи Кей“ ООД,
гр.Шумен не води електронен регистър за настанените туристи съгласно
изискванията на чл.116, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 от ЗТ, а представя единствено
регистър на хартиен носител /чл.116, т.3 от ЗТ/. Последният обаче следва да се
води от лицата, извършващи хотелиерство в туристически хижи, туристически
учебни центрове и туристически спални, както и в обектите по чл.112, т.1 от ЗТ
/ротели, ботели и флотели/, докато за семейните хотели е предвидено да се води
електронен регистър по чл.116, т.1 или т.2 от ЗТ. Неспазването на изискването
за водене на електронен регистър за настанените туристи правилно е
квалифицирано от АНО като нарушение на чл.116, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 от ЗТ, за
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – касационен
ответник.
Воденето на електронен регистър от
страна на „Ей Ен Джи Кей“ ООД, гр. Шумен не се установява и от събраните в хода
на въззивното производство гласни доказателства. Съдът не кредитира показанията
на свид. Д., според които е бил воден електронен вариант на регистъра, но
същият не е представен в хода на проверката поради технически проблем с
компютъра и принтера, тъй като същите противоречат на останалите доказателства
по делото, в т.ч. и на показанията на другите двама свидетели, разпитани в
производството пред ВРС, които са категорични, че такъв регистър, нито е
представен, нито е твърдяно, че е бил воден от търговеца. Освен това при
разпита си пред районния съд свид. Д. е заявил, че е работил в проверения обект
като сервитьор, а съгласно представения от санкционираното дружество трудов
договор № 00000001/30.04.2019 г. същият е нает на длъжност „барман“, като
трудовите функции на нито една от тези две длъжности не предполага притежаване
на специални компютърни умения, чрез които да се отстрани възникналият
технически проблем, както твърди в показанията си този свидетел.
Несъответни на приложимия
материален закон са изводите на ВРС за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, която норма предвижда, че наказателното постановление трябва да
съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават. Всички тези реквизити са налични в процесното НП, като деянието е
описано в достатъчна степен от фактическа страна, така, че привлеченото под
административно-наказателна отговорност лице да разбере в извършването на какво
нарушение е обвинено и да има възможност да организира защита си срещу него.
АНО е посочил, че е представен единствено регистър на хартиен носител, но не и
на електронен, какъвто се изисква за конкретния обект съгласно чл.116, ал.2,
т.1 и т.2 от ЗТ. Посочено е, че обектът е от клас „Б“, както и че по време на
проверката в хотела е имало настанени туристи. Противно на становището,
изразено от решаващия състав на ВРС, касационната инстанция счита, че
невъзпроизвеждането в НП на текста на нарушените правни норми не води до липса
на описание на нарушението от фактическа страна. Изискването за описание на
съставомерните признаци на нарушението не се изразява в цитиране на нарушените
законови разпоредби, а намира отражение в посочване на релевантните за
конкретния случай факти и обстоятелства, които, подведени под хипотезата на
приложимите правни норми, водят до извод за осъществен състав на
административно нарушение. В случая това е сторено от АНО, поради което не е
налице нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Неправилно районният съд е приел,
че са налице основанията за квалифициране на случая като маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Обстоятелството, че по време на проверката в хотела са били
настанени само двама туристи, чиито данни са описани в регистър на хартиен
носител, не е основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на
цитираната разпоредба. Не е налице законово изискване за минимален брой
настанени туристи, надвишаването на който единствено да поражда задължение за
водене на регистъра по чл.116, ал.1 от ЗТ по съответния ред и начин. Напротив,
нормите на чл.116, ал.1 и ал.2 от ЗТ са императивни и вменяват в задължение на
всички лица, извършващи хотелиерство, да водят регистър за настанените туристи,
съдържащ определени от министъра на туризма данни, независимо от техния брой. Извод
за маловажност на административното нарушение не може да обоснове и фактът, че
нарушението е извършено за първи път, тъй като ако се приеме обратното, то
всяко първо нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не
това е целта на обективирания в чл.28 от ЗАНН правен институт. Посочените от
ВРС
обстоятелства следва да бъдат ценени единствено като смекчаващи вината
обстоятелства при индивидуализацията на санкцията, както правилно е постъпил АНО,
налагайки на „Ей Ен Джи Кей“ ООД, гр. Шумен имуществена санкция в законоустановения
минимален размер. В разглеждания казус липсват многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, или пък само едно, но изключително такова, а
напротив, случаят е типичен за нарушенията от този вид и не се различава по
степента си на обществена опасност от останалите от тях. Ето защо, процесният случай
не следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Достигайки до противоположни от
гореизложените правни изводи, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг, с който
да се потвърди издаденото от Директора на Директора на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр.
Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП наказателно постановление.
Предвид крайния изход на спора и с
оглед своевременно направеното искане от касационния жалбоподател за присъждане
на разноски, на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че
делото не се
отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след
провеждането само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че на касационния
жалбоподател следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение,
изчислено съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в
размер на 80,00 лева.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2, изречение първо, предложение второ от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 880/23.06.2020г. на Районен съд – Варна, постановено по НАХД № 5308/2019 г.
по описа на XIII-ти състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № В-0050467/03.10.2019г. на Директора на Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисия за защита на потребителите, с което на „Ей Ен Джи Кей“ ООД, гр.Шумен,
за нарушение на чл.116, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 от Закона за туризма, на
основание чл.213, ал.2 от Закона за туризма /редакцията, изм. – ДВ, бр. 75 от 2016
г./, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА
„Ей Ен Джи Кей“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. „Васил Априлов“ № 70, вх. 3, ет. 1, ап. 49, да заплати в полза на КЗП, гр. София сумата в размер на 80,00 лева /осемдесет
лева/, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.