РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Търговище, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
20243530100767 по описа за 2024 година
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от
ГПК, с цена 3282,31 лв.
В исковата молба се твърди, че между наследодателят на първите двама
ответници, третата ответница и ищецът имало сключен при действие на ОУ
договор за револвиращ заем от 05.09.2013 год., по силата на който ищецът е
предоставил на наследодателят на първите двама ответника, и на третия
ответник като съдлъжник, сумата от 1200 лв. - кредит, при ГЛП 46.81 % и ГПР
57.75 %, като общото задължение по договора за кредит възлизало на 2680,59
лв., срещу задължението на кредитополучателя да възстанови сумата за срок
от 48 месеца, на равни месечни вноски от по 55.68 лв., с падежна дата 15-то
число на месеца. В молбата се твърди, че ищецът е изпълнил своето
задължение по договора, като е предоставил заемната сума по посочената от
кредитополучателя Б. сметка, но последния не бил изпълнил насрещните си
задължения да възстанови сумата по начин и в срок посочен в договора.
Ищецът твърди, че са били изплатени 15 пълни месечни вноски и една
непълна, която е била и последно плащане от 22.12.2014 год. по договора и
тъй като на ищеца му станало известно, че кредитополучателя е починал на
1
17.01.2015 год. той уведомил съдлъжника и наследниците на
кредитополучателя за наличното задължение, но плащане не последвало.
Поради неизпълнение на задължението от страна на ответниците ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата 3282,31
лв. – главница, договорно възнаграждение и обезщетение за забава, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски, но
ответниците възразили и заповедния съд дал указания за установяване на
вземането по исков ред. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд
ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което
е издадена заповед за изпълнение. Претендира разноски. В съдебно заседание
не се явява и не изпраща представител. Иска се поддържа чрез писмено
становище от процесуалния представител.
В дадения месечен срок ответниците са упражнили правото си на
отговор. И тримата са навели доводи за неоснователност на предявените
искове, като твърдят, че договора за кредит е недействителен, като
противоречащ на разпоредби на ЗПК. Наведени са и доводи за погасяване на
вземането на кредитора по давност, поради изтичане на повече от шест години
от крайния падеж на вземането, съгласно договора до настоящия момент.
Молят предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират
разноски. В съдебно заседание поддържат изложените в отговорите доводи за
неоснователност на предявения иск.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 490 / 2024
год. на ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответниците – Б. А. и
А. А., в качеството им на наследници на кредитополучателят Р. С. и В. А., като
съдлъжник. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено
и съдът е издал заповед за изпълнение за следните суми: 1016,54 лв. -
главница, ведно със законната лихва от 04.04.2024 год. до изплащане на
задължението, 781,80 лв. - договорна лихва от 15.02.2015 г. до 15.09.2017 г. и
обезщетение за забава в размер на 1483,97 лв., за периода от 15.09.2017 г. до
03.04.2024 г., дължими от В. А., в условия на солидарност със останалите
двама ответници; по 508,27 лв., ведно със законната лихва от 04.04.2024 год.
до изплащане на задължението, по 390,90 лв. - договорна лихва от 15.02.2015
г. до 15.09.2017 г. и обезщетение за забава в размер на по 741,99 лв., начислено
2
за периода от 15.09.2017 г. до 03.04.2024 г., дължими от Б. А. и А. А. съобразно
наследствения си дял от ½ ид.ч. и в условия на солидарност с В. А..
Присъдени са и направените в заповедното производство разноски.
Длъжниците са възразили, че не дължат изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение, поради което и на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си против ответниците. Това определя правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.
От приложения по делото Договор за револвиращ заем „Профи Кредит
Фаворит” № ********** / 05.09.2013 год., сключен между ищеца, чрез
кредитен експерт и Р. И. С. – кредитополучател и В. Д. А. - съдлъжник се
установи, че ищецът е предоставил на кредитополучателя револвиращ кредит
в размер на 1200,00 лв. със срок на кредита48 месеца и размер на месечната
вноска по кредита в размер на 55,68 лв., с ГЛП 46,81 %; ГПР 57,75 %, лихвен
процент на ден от 0,13 %, при обща дължима сума по кредита в размер на
2680,59 лв. и сума на всеки револвинг 941,53 лв. Вноските са били дължими
на падеж - 15-то число от месеца. От приложеното по делото преводно
нареждане е видно, че ищецът е изпълнил поетото задължение и е превел на Р.
С. сумата от 1200,00 лв. на 10.09.2013 год.; приложен е и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити. По делото е приложено извлечение по сметката на длъжника Р. С.,
изходяща от ищеца от което се установи, че 15 пълни вноски са били погА.и
изцяло, една частично, платена на 15.01.2015 год., след което плащанията са
били преустановени.
От приложеното по делото удостоверение за наследници се установи,
че длъжникът Р. И. С. е починала на 17.01.2015 год., като ответниците Б. А. и
А. А. са нейни наследници по закон и съобразно дяловете в наследството от ½
ид.ч., отговарят за поетото към ищеца задължение.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието по
делото и изслушване на вещото лице в съдебно заседание се установи, че Р. С.
е изплатила за погасяване на задължението си общо сумата от 882,25 лв., с
която ищецът е погасил лихви в размер на 698,79 лв. и главница в размер на
183,46 лв. От заключението се установи, че уговорената в договора лихва в
размер на 46.81 %, надвишава трикратния размер на законната лихва, която
3
към момента на сключване на договора е била в размер на 30.06 %.
По делото не се представиха доказателства ответниците да са погасили
задължението си към ищеца изцяло, или частично след предявяване на иска.
При така установеното съдът прави следните изводи: Основателността
на предявен установителен иск при квалификацията на чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по
договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е
задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора със
съответния процент разходи, настъпила изискуемост на цялото вземане и
релевирано от задълженото лице неизпълнение.
Безспорно е, че между праводателката на двама от ответниците и
третия ответник от една страна и ищецът е бил сключен договор за
револвиращ кредит, като ищецът е предал реално сумата от 1200 лв. на
кредитополучателя.
Към момента липсва изрична законова дефиниция на "договор за
револвиращ кредит", респ. на "договор за револвиращ заем". Съгласно
правната теория револвиращият кредит /заем/ е възобновяем банков кредит в
рамките на предварително уговорена кредитна линия. Следователно
договорът за револвиращ заем е вид банков кредит, т.е. Б. сделка, а по силата
на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ банковите сделки са абсолютни търговски сделки. В
случая представения договор, въпреки наименованието му, няма
характеристиките на договор за револвиращ кредит, а и е недопустимо да се
сключва такъв договор от неБ. институция, каквато безспорно е ищцовото
дружество. Регламентацията на договора за кредит се съдържа в Търговския
закон, в Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и в специалния Закон за
потребителския кредит /ЗПК/, поради което разпоредбите на същите следва да
бъдат съобразени и при договора за револвиращ заем. Договорът за
револвиращ заем има характера на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно легалното определение в ал. 1 на посочената
разпоредба от този закон договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
4
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора
за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите.
В случая отпуснатият на длъжника като физическо лице заем
представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и ответникът има качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност.
Като потребител ответникът разполага със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които съдът следи
служебно. По отношение задължението на националния съд да преценява
служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в
потребителските договори е налице категорично установена съдебна практика
(решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І
т.о.), която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се
произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не,
като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите
на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по
гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО и определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. №
2022/2009 г., I-во ГО. В допълнение следва да се посочи, че съгласно
практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от
ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното
поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира
неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или
5
доставчика /решение по дело Pannon GSM, EU:C:2009:350, т. 31 и 32, решение
по дело Aziz, EU:C:2013:164, т. 46 и др./, както и може да приеме една клауза
за нищожна дори на основание, на което страната не се е позовала /така
решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. Espanol de
Credito SA срещу Joaquin Calderon C./.
В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл. 143 от същия
е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с
потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени
в 20 точки от посочената разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е
дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от Директивата неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които
въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора; не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе
на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя
отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на
чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на
договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или
доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.
В случая е видно, а и не се спори от ищеца, че договорът за револвиращ
заем е сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени от
страна на ищеца договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков,
съдът намира, че същият не е бил предмет на предварително договаряне
между страните, от което следва извод, че ответникът не е имал възможност
да влияе върху съдържанието му. В случая е бил подписан страндартизиран
6
бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от самия
ищец.
По делото липсват доказателства, че уговорените в раздел VI
параметри на одобрения револвиращ заем (размер на сума за изплащане при
револвинг, договорено възнаграждение при револвинг, обща сума на
револвинга и годишен процент на разходите) са били съгласувани и
индивидуално уговорени с ответника. Самият начин на сключване на договора
регламентиран в т. 2.1. - т. 2.3. от ОУ, изключва възможността за
индивидуално договаряне на параметрите в раздел VI на договора, тъй като
тези параметри се попълват от кредитора след одобрение на кредита, с което
договорът се счита за сключен. Доколкото към момента на подписване на
договора за револвиращ заем от страна на ответника - полето в раздел VI
"Параметри на одобрения револвиращ заем" е останало непопълнено, то съдът
приема, че ответникът не е бил информиран предварително за пълните
параметри на предоставения му заем, каквото е изискването на чл. 11 ЗПК, и
съответно не е имал възможност да изрази информирано съгласие с по-късно
попълнените такива от представител на ищеца, съгласно които общото
задължение по договора възлиза на сумата 2680,59 лв.
Следователно, начинът на сключване на процесния договор е поставил
в изключително неблагоприятно положение потребителя спрямо търговеца,
което противоречи на добросъвестността и запълва изцяло диспозицията на
разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, приложима с оглед препращането на чл. 24 ЗПК.
Потребителят е узнал точните размери на лихвените проценти и общо
дължимата сума едва при получаване на договора с попълнено поле на раздел
VІ и дори и да е възразил срещу тях, то съгласно ОУ договорът вече е сключен
и заемната сума е предоставена. Доколкото разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10
ЗПК поставя изрично изискване да се посочи годишния процент на разходите
и общата сума дължима от потребителя, като задължителни реквизити на
договора за потребителски кредит, по който параметри потребителят следва
да е изразил съгласието си, да са му предоставени и той да е запознат с тях
преди сключване на договора, то съдът приема, че ДРЗ е недействителен по
смисъла на чл. 22 ЗПК.
Отделно от горното следва да се посочи, че клаузите на ДРЗ, уреждащи
годишния процент на разходите и годишен лихвен процент са неравноправни
7
по смисъла на ЗЗП и обуславят недействителност на договора за заем и на това
основание. Клаузата за ГПР и годишен лихвен процент водят до драстично,
явно неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, с оглед размера на получения заем /1200 лева/ и сумата
подлежаща на връщане /2680,59 лева/, надвишаваща повече от два пъти
отпуснатия кредит, което само по себе си нарушава изискването за
добросъвестност при осъществяване на принципа на договорна свобода и
използване на икономически по-силното положение на търговеца при
сключването на такъв вид договори. По делото не се събраха доказателства
тези клаузи от ДРЗ да са били индивидуално уговорени. Ето защо, при
установени в процесния ДРЗ условия, поставени от кредитора в договора,
отговарящи на понятието "неравноправна клауза по см. на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, а
именно посочените в чл. 143, т. 5 и 9 ЗЗП /задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка; налага на потребителя приемането на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора/ съдът ги намира за нищожни, влечащи след себе си и
недействителност на целия договор, доколкото същия не би бил сключен без
тях /размер на кредита, ГПР, ГЛП, общ размер на задължението и т. н. /.
При недействителен договор, съгласно чл. 23 ЗЗП, потребителят дължи
връщане само на чистата сума по кредита, но в конкретния случай съдът
приема, че ответниците нямат задължения към ищеца, поради погасяване на
цялото вземането по давност, в каквато насока е и основното възражение на
ответниците.
Установи се, че договора за кредит е сключен със срок от 48 месеца,
като крайния падеж на задължението е 15.09.2017 год. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от ищеца против ответниците,
произтичащо от договора за кредит е подадено в съда на 03.04.2024 год.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2023 от 21.11.2024 г. по
Тълкувателно дело № 3/2023 г. Общото събрание на Гражданската и
Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) при уговорено
погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на
8
изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно
изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този
момент падеж започва да тече от предсрочната изискуемост, в Решение
№45/17.06.2020г. по т.д. №237/2019г., II т.о. на ВКС, е посочено, че
плащанията по договор за кредит нямат периодичен характер за тези вземания
е приложима общата 5-годишна давност.
Съобразявайки посочената съдебна практика съдът приема, че
вземанията на ищеца против наследодателят на ответниците Б. А. и А. А., в
условия на солидарност с третия ответник В. А. са погА.и с изтичане на
петгодишната давност, тъй като дори и да се приеме, че давността е почнала
да тече от крайния падеж на договора 15.09.2017 год. до подаване на
заявлението на 03.04.2024 год. са изтекли повече от пет години, а както беше
посочено давността за главницата, започва да тече от изискуемостта на всяка
вноска, поради което за всички вноски е изтекла давност много повече от пет
години.
С оглед на изложените доводи, съдът приема, че предявеният иск е
изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските : С оглед изхода на делото и направеното от ответниците
искане за присъждане на разноски, същите следва да се възложат в тежест на
ищеца. Разноските направени от тримата ответници са в размер на по 500,00
лв. – авдвокатско възнаграждение, а само ответницата Б. А. е направила и
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лв. Възражението
на ищеца за прекомерност на заплатеното от всеки ответник адвокатско
възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е в минималния размер
определен от Наредба № 1/2024 год. на ВАдС, поради което и съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК съдът не може да го намали, а и същият
съответства на фактическата и правна сложност на делото. При установената
неоснователност на иска не се дължат разноски на ищеца в заповедното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. “България“
9
№ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н. и Н. Л. - управители, действащи
чрез юрисконсулт И. Т. против Б. И. А., ЕГН ********** от гр.Търговище, кв.
******* и А. И. А., ЕГН ********** от гр. София, ж.к.********, като
наследници на Р. И. С., починала на 17.01.2015 г., и В. Д. А., ЕГН **********
от гр. София, ж.к. „********, тримата действащи чрез пълномощник адв. Н.
Ф. от ТАК, със съдебен адрес : гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх. Б, ет. 1,
офис 3 иск с правно осн. чл. 422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК
за установяване съществуване на вземане, както следва: : 1016,54 лв. -
главница, ведно със законната лихва от 04.04.2024 год. до изплащане на
задължението, 781,80 лв. - договорна лихва от 15.02.2015 г. до 15.09.2017 г. и
обезщетение за забава в размер на 1483,97 лв., за периода от 15.09.2017 г. до
03.04.2024 г., дължимо от В. А., в условия на солидарност със останалите
двама ответници; по 508,27 лв., ведно със законната лихва от 04.04.2024 год.
до изплащане на задължението, по 390,90 лв. - договорна лихва от 15.02.2015
г. до 15.09.2017 г. и обезщетение за забава в размер на по 741,99 лв., начислено
за периода от 15.09.2017 г. до 03.04.2024 г., дължимо от Б. А. и А. А. съобразно
наследствения им дял от ½ ид.ч. и в условия на солидарност с В. А., за което е
издадена Заповед за изпълнение № 276 / 19.04.2024 год. по ч. гр. д. № 490 /
2024 год. на Районен съд – Търговище, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, бул. “България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от С. Н. и Н. Л. - управители, действащи чрез
юрисконсулт И. да заплати на Б. И. А., ЕГН ********** от гр.Търговище, кв.
********, направените по делото разноски в размер на 900,00 лв., от които 500
лв. – адвокатско възнаграждение и 400 лв. – депозит за вещо лице, на осн.
чл.78, ал.3 във вр. с чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, бул. “България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от С. Н. и Н. Л. - управители, действащи чрез
юрисконсулт И. да заплати на А. И. А., ЕГН ********** от гр. София, ж.к.
**********, направените по делото разноски в размер на 500 лв. – адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 във вр. с чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, бул. “България“ № 49, бл. 53Е,
10
вх. В, представлявано от С. Н. и Н. Л. - управители, действащи чрез
юрисконсулт И. да заплати на В. Д. А., ЕГН ********** от гр. София, ж.к.
**********, направените по делото разноски в размер на 500 лв. – адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 във вр. с чл.80 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11