Решение по дело №217/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

В. Т. Т. от [населено място], [улица]обжалва решение №68/20.03.2024г. на КРС, постановено по АНД №61/2024г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на ЕФ. Не се претендират разноски.

Ответникът чрез пълномощника в отговор и в писмена молба развива съображения за неоснователност на касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като законосъобразно. Не се претендират разноски.

Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.

Предмет на касационно оспорване е решение на КРС №68/20.03.2024г., постановено по АНД №61/2024г., с което е изменен ЕФ серия К №8301222 на ОДМВР – Кюстендил. В. Т. Т. от [населено място] е санкциониран на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.4 във вр.с ал.1, т.4 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Районният съд е изменил ЕФ, като е формирал извод за доказаност на административното нарушение по основания състав и недоказаност на нарушението относно квалифициращия признак „повторност“ на нарушението.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС.

Производството пред въззивния съд е инициирано по жалба на В. Т. Т. от [населено място] срещу ЕФ серия К №8301222 на ОДМВР – Кюстендил. Прието от фактическа страна е, че на 03.08.2023г. в 23.03ч. в [населено място], обл.Кюстендил, по ВП ІІ-62, км4+730, нарушителят е управлявал специален автомобил И. Б. И. ЖС с рег.№[рег. номер], като при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч се е движел с 85 км/ч /приспаднат толеранс в полза на водача от 3%/. За нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е издаден процесния ЕФ на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство SITRAFFICLUNX ERS 400, като е изготвена снимка. Представени във въззивното производство са доказателства за собствеността на МПС-то, декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, доказателства за годността на техническото средство и ЕФ серия К №6469608, с който се обосновава повторността на нарушението.

Събраните писмени доказателства КАС намира за достатъчни, обективни и безпротиворечиви, необорени от други такива, за да обосноват извод за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП от обективна страна. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ. Безспорно в случая противоправното деяние е установено именно по посочения от закона начин – чрез клип, изведен от паметта на АТСС. За нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП при хипотезата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП се налага административно наказание „глоба“ от 400 лв. и не се отнемат контролни точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012г.

Представеният клип /снимков материал/ доказва мястото и времето на извършване на нарушението – път ІІ-62, [населено място], км 4+730, посока СИ, страна лява при насоченост на АТСС към [населено място], както и измерената скорост – 88 км/ч, а наказуемата 85 км/ч след приспаднат толеранс от 3% /клипът се явява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, доколкото е направен от изправно АТСС - срав. у-ние за одобрен тип средство за измерване/. В този аспект се явяват несъстоятелни релевираните оплаквания в касационната жалба за недостоверност и неотносимост към административнонаказателното производство на данните от снимката.

От събраните доказателства районният съд е направил и обоснован извод за времето на извършване на нарушението. В решението не е посочен час 23.30ч., както се твърди в касационната жалба, а е възприето, че нарушението е осъществено в 23.03ч., т.е. така както е посочено в ЕФ. Анализирани са писмените доказателства – пътна книжка и справка за приключен сигнал, като касационната инстанция споделя извода на въззивния съд, че в 23.30ч. специалният автомобил е пристигнал в [населено място] след приключване на спешния случай. В този смисъл обосновани са и изводите, че нарушението е извършено при движение на МПС-то в посока [населено място], в 23.03ч.

Правилно, в съответствие с доказателствения материал по делото, въззивният съд е приел и че повторността на административното нарушение не е доказана. Ангажираното писмено доказателство от АНО като част от административната преписка – справка за връчени ЕФ, не е достатъчно само по себе си, за да обоснове правилност на извода за влязъл в сила ЕФ серия К №6469608 на 20.07.2023г. Констатациите в справката са оспорени от въззиваемата страна, като АНО не е представил изисканите допълнителни доказателства, установяващи по безспорен начин начина и датата на връчване на процесния фиш на нарушителя. Предпоставките на §6, т.33 от ДР ЗДвП не са установени по надлежния ред нито в производството пред АНО, нито в съдебното такова. Съответни на събраните доказателства и законовите норми са изводите в оспореното решение за неправилна [жк], ал.4 от ЗДвП. В този смисъл правилно районният съд е изменил ЕФ, налагайки наказанието предвидено в чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Решението ще бъде оставено в сила като правлино и законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение №68/20.03.2024г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №61/2024г.

Решението е окончателно.