№ 174
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20211100901701 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
В исковата молба ищецът “К.С.Ф.” ЕООД, ЕИК ****, твърди, че между
него като наемател и ответника М.И., ЕИК ****, като наемодател е сключен
договор за наем № 2/21.04.2011 г., регистриран под акт № 55, том I, рег. №
2804 от 10.06.2011 г. на нотариус С.К.-Н., вписан с рег. № 13457 от 13.06.2011
г., под акт № 169, том 6 в Службата по вписванията при РС – Пловдив, по
силата на който ответникът е отдал под наем на ищцовото дружество следния
свой собствен недвижим имот, представляващ триетажна жилищна сграда със
смесено предназначение и застроена площ от 193 кв.м., находяща се в гр.
Пловдив, ул. ****, състоящ се от първи етаж – търговска площ с три магазина
с вход откъм ул. “Райко Даскалов” и галерия от 66 кв.м. с избено помещение
от 124 кв.м. и стълбище от 4,6 кв.м. с вход от ул. “Софроний Врачански”, и
втори етаж – с вход откъм ул. “Софроний Врачански” и обслужващо
стълбище, който имот да се ползва с търговско предназначение по преценка
на наемателя. Твърди, че договорът е влязъл в сила с подписването му и е за
срок от десет години. Твърди, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, страните са
договорили месечна наемна цена в размер на левовата равностойност на 800
евро по фиксинга на БНБ.
Твърди, че съгласно чл. 5, ал. 3 от договора за наем наемодателят дължи
обезщетение за претърпените загуби и пропуснати ползи в размер на
уговорения месечен наем за всеки един месец от срока на договора в случай,
че не му е подадена фактическата власт върху описания недвижим имот не
по-късно от 12.09.2011 г. Твърди, че това представлява уговорена между
1
страните неустойка за неизпълнение на задължението на наемодателя за
предаване на имотите.
Твърди, че с допълнително споразумение към договора за наем
страните са се споразумели месечният наем да се увеличи на 1 750 евро, като
на 10.06.2011 г. заверен препис от това споразумение е издаден от нотариус
С.К.-Н. под рег. № 2808.
Ищецът твърди, че с договор за наем № 3/21.04.2011 г. страните са
договорили по отношение на същата сграда предоставяне под наем и на обект
– трети етаж с вход откъм ул. “Софроний Врачански” и обслужващо
стълбище, срещу заплащане на месечен наем в размер на левовата
равностойност на 100 евро по фиксинга на БНБ. Твърди, че всички останали
клаузи на договора са идентични, включително и неустоечната клауза по чл.
5, ал. 3. Твърди, че от този документ е издаден заверен препис с рег. № 2804
от 10.06.2011 г. на нотариус С.К.-Н..
Твърди, че съгласно чл. 3, ал. 3 от договора наемателят е платил на
наемодателя едномесечния наем при сключването на договора, за което е
подписано и писмено споразумение от 21.04.2011 г., с нотариална заверка под
рег. № 2807/10.06.2011 г. на нотариус С.К.-Н.. Твърди, че с това изпълнението
на договорите е започнало на 21.04.2011 г.
Твърди, че имотите не са му предадени от наемодателя и не му е
осигурен достъп до тях след договорената крайна дата – 29.09.2011 г., нито в
по-късен момент. Твърди, че поради това ответникът му дължи неустойка за
неизпълнение по чл. 5, ал. 3 от договорите. Твърди, че въпреки че наемателят
е поискал предаването на имотите, това не е направено, включително и след
нарочна нотариална покана от 10.02.2012 г., отправена до наемодателя.
Твърди, че поради липсата на доброволно изпълнение и невъзможността за
ползване на наетите имоти, с нотариална покана, връчена на наемодателя на
11.08.2016 г., последният е поканен да се яви на 19.08.2016 г. в кантората на
нотариус Т.К. и да предаде имотите на наемателя, както и че ако не се яви
или откаже, е уведомен за развалянето на договора за наем. Твърди, че
наемодателят не се е явил, видно от съставения от нотариуса констативен
протокол.
Твърди, че и двата договора за наем са подписани от представляващия
М.Д.Н. А.Х.А., като са взети съответните решения за това. Твърди, че с
последващи промени в устава на М.И. местното му подразделение в гр.
Пловдив няма самостоятелност, а универсален правоприемник на
подразделението се явява настоящият ответникъ.
С оглед уточнителната молба от 17.12.2021 г., ищецът претендира да
бъде осъден ответникът да му заплати общата сума от 100 000 лева, от които
сумата от 95 238,10 лева, представляваща неустойка по чл. 5, ал. 3 от договор
за наем № 2/21.04.2011 г. за периода от 13.03.2012 г. до 21.04.2021 г. и сумата
от 4 761,90 лева, представляваща неустойка за неизпълнение по чл. 5, ал. 3 от
договор за наем № 3/21.04.2011 г. за периода от 13.03.2012 г. до 21.04.2021 г.,
както и законната лихва върху общата претендирана сума от 100 000 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба (19.08.2021 г.) до
окончателното й плащане.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Ответникът М.И. подава отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Изложените от
2
ответника доводи за недопустимост на иска, с оглед липсата на надлежна
представителна власт у лицето, подписало договорите за наем, и липсата на
пасивна материалноправна легитимация касаят основателността на иска и по
същите съдът ще се произнесе с акта по същество.
Ответникът възразява, че не е възникнало каквото и да било
правоотношение между страните по настоящото дело по договор, подписан от
А.Х.А.. Сочи, че доколкото нотариалното удостоверяване е извършено на
10.06.2011 г., процесният договор следва да се счита за подписан на
10.06.2011 г. Сочи, че към тази дата А.Х.А. няма качеството на каквото и да
било длъжностно лице в М.И., няма представителна власт, произтичаща от
закона или от упълномощаване и извършените от него действия няма как да
ангажират М.Н. – гр. Пловдив, респективно М.И.. Сочи, че към тази дата
А.Х.А. е с прекратен трудов договор и прекратен мандат като председател на
настоятелството в гр. Пловдив. Възразява, че същият е мним представител на
настоятелството, но дори и да е имал по отношение на настоятелството, той
не е имал такава по отношение на религиозната институция принципал.
Сочи, че към 10.06.2011 г. и съответно към посочената в договора
недостоверна дата – 21.04.2011 г., М.Д.Н. не е самостоятелно юридическо
лице, тъй като то е заличено като такова на 21.07.2010 г. с решение на
Окръжен съд – Пловдив по ф.д. № 169/2008 г. Сочи също, че на 20.04.2011 г.
по ф.д. № 854/2011 г. е вписан нов представляващ на М.И..
Сочи, че сделката не е потвърдена от лице с представителна власт.
Сочи, че на 04.04.2012 г. Висшият мюсюлмански съвет е приел решение №
209, с което е изразил воля, че не приема, не одобрява и отхвърля сключените
с “К.С.Ф.” ЕООД договори за наем. Сочи, че ищецът е уведомен за това
решение с писмо на 05.07.2012 г., поради което на ищеца е известно още на
тази дата, че ответникът счита договорите за недействителни и не дължи
изпълнение по тях.
Сочи, че по отношение на имотите е вписан на 21.08.2006 г. договор за
наем с друго лице, като към същият договор е подписано допълнително
споразумение – анекс, вписан на 17.09.2007 г., съгласно който срокът за наем
се продължава с пет години, считано от 12.09.2011 г.
Сочи, че дори да се приеме, че договорът за наем е сключен от лице с
представителна власт по отношение на ответника, то оспорва М.И. или
неговото поделение да е получавало каквато и да било сума при
подписването на процесния договор.
Сочи, че още през 2012 г. е известно на ищеца от уведомителното писмо
и справка в имотния регистър, че ответникът не счита договорите му за
действителни и няма намерение да ги изпълни, както и че по отношение на
имотите има сключен и вписан в имотния регистър договор за наем с друго
лице. Сочи, че поради това евентуалното право на ищеца за неустойки по
договорите възниква най-късно на датата на подписване на договора, когато е
бил налице вписан в имотния регистър договор за наем с друго лице и анекс
към него.
Сочи, че ако се приеме, че договорът за наем е действителен, то самият
ищец го е развалил на 19.08.2016 г., видно от представените от ищеца покана
и констативен протокол на нотариус от 19.08.2016 г.
Прави възражение за погасяване по давност на ищцовата претенция за
неустойки, считано от 05.07.2012 г., когато ищецът е уведомен, че ответникът
3
счита договорите за недействителни. Сочи, че от този момент е изтекла
общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД на 03.07.2017 г., а специалната
тригодишна погасителна давност за вземания за неустойки по чл. 111, б. “б”
от ЗЗД е изтекла най-късно на 03.07.2015 г.
При условията на евентуалност, ако горното не бъде прието, прави
възражение за изтекла погасителна давност, считано от 19.08.2016 г., когато
ищецът сочи да е прекратил сам договора, като тригодишната погасителна
давност по чл. 111, б. “б” от ЗЗД е изтекла на 19.08.2019 г.
Доколкото неустойките могат да се разгледат като такива за периодични
плащания, прави възражение, че е погасено по давност претендираното
вземане и като такива – правото за неустойка за 10.06.2011 г. е погасено на
10.06.2014 г., а правото за неустойка за м. 07.2016 г. е погасено най-късно на
31.07.2019 г.
При условията на евентуалност, ако се приеме, че договорът и
допълнителното споразумение са действителни и вземанията за неустойки не
са погасени по давност изцяло или част от тях, ответникът прави възражение
за прихващане с дължимия и неплатен от ответника месечен наем по договора
за наем № 2 в размер на 1 750 евро месечно за 62 месеца (от 10.06.2011 г. до
19.08.2016 г.) или общо 108 500 евро.
Ответникът претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Представен е от ищеца Договор за наем № 2 от 21.04.2011 г., с
нотариална заверка на подписите с рег. № 2804/10.06.2011 г. на нотариус
С.К.-Н., с рег. № 636 на НК, сключен между М.Д.Н. – Пловдив, чрез
председателя А.А., като наемодател, и “К.С.Ф.” ЕООД, чрез управителя С.К.,
като наемател. Съгласно този договор, наемодателят отдава под наем на
наемателя следния недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, а именно:
триетажна жилищна сграда със смесено предназначение и застроена площ от
193 кв.м. с идентификатор 56784.518.1146.1., с административен адрес: ул.
****, състояща се от следните обекти: първи етаж – търговска площ с три
броя магазина с вход откъм ул. “Райко Даскалов” и галерия от 66 кв.м. с
избено помещение от 124 кв.м. и стълбище от 4,6 кв.м. с вход от ул.
“Софроний Врачански”, и втори етаж – с вход откъм ул. “Софроний
Врачански” и обслужващо стълбище.
Съгласно чл. 2 от договора за наем, същият влиза в сила от датата на
подписването му, като срокът му е 10 години, считано от 12.09.2011 г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, страните определят месечна наемна
цена в размер на левовата равностойност на 800 евро по фиксинга на БНБ към
момента на плащането, от които за първи етаж – 500 евро и за втори етаж –
300 евро.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от договора (втората разпоредба, предвид
еднаквата номерация в договора), наемодателят дължи на наемателя
обезщетение за претърпените загуби и пропуснати ползи в размер на
уговорения месечен наем, за всеки един месец от срока на договора, в случай,
4
че не бъде въведен във владение на описания имот не по-късно от три месеца
след посочената в чл. 2.2. дата – 12.09.2011 г.
Представено е и Допълнително споразумение от 21.04.2011 г. към
договор за наем № 2, сключено между М.Д.Н. – Пловдив, чрез председателя
А.А., като наемодател, и “К.С.Ф.” ЕООД, чрез управителя С.К., като
наемател, с нотариално удостоверяване на препис, снет от оригинала, с рег. №
2808/10.06.2011 г. на нотариус С.К.-Н., с рег. № 636 на НК. Със същото
страните се договарят, че договорената цена става 1 750 евро, от които за
първи етаж – 1 500 евро и за втори етаж - 250 евро.
Представен е от ищеца Договор за наем № 3 от 21.04.2011 г., сключен
между М.Д.Н. – Пловдив, чрез председателя А.А., като наемодател, и
“К.С.Ф.” ЕООД, чрез управителя С.К., като наемател, с нотариално
удостоверяване на препис, снет от оригинала, с рег. № 2784/10.06.2011 г. на
нотариус С.К.-Н., с рег. № 636 на НК. Съгласно този договор наемодателят
отдава под наем на наемателя следния недвижим имот, находящ се в гр.
Пловдив, а именно: триетажна жилищна сграда със смесено предназначение и
застроена площ от 193 кв.м. с идентификатор 56784.518.1146.1., с
административен адрес: ул. ****, състояща се от следния обект: трети етаж –
с вход от към “Софроний Врачански” и обслужващо стълбище.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от този договор за наем, страните определят
месечна наемна цена в размер на левовата равностойност на 100 евро по
фиксинга на БНБ към момента на плащането.
Разпоредбите на чл. 2 и чл. 5, ал. 3 от договор за наем № 3 са идентични
на описаните по-горе от договор за наем № 2.
Представен е от ищеца Протокол от 15.04.2011 г. на М.Д.Н. – Пловдив
относно приемане на решение за отдаване под наем на наемателя “К.С.Ф.”
ЕООД недвижими имоти, включително процесните имоти. Представено е и
решение с изх. № 42/18.04.2011 г. на Председател на Висшия мюсюлмански
духовен съвет – Н.Г. за разрешаване на А.А. да преотдаде недвижим имоти на
“К.С.Ф.” ЕООД, включително процесните имоти.
Представено е от ищеца Споразумение от 21.04.2011 г., сключено
между “К.С.Ф.” ЕООД и А.Х.А., с нотариална заверка на подписите на А.Х.А.
– Председател на М.Д.Н. – гр. Пловдив и С.Н.К. – като управител на “К.С.Ф.”
ЕООД, с рег. № 2806/10.06.2011 г. на нотариус С.К.-Н., с рег. № 636 на НК. В
същото е прието, че в изпълнение на чл. 3.3. от подписаните три договора за
наем от същата дата “К.С.Ф.” ЕООД като наемадел предоставя на А.Х.А.
сумата от левовата равностойност на 7 100 евро по процесния договор № 2,
договор № 1 и договор № 4, като по този начин е заплатил дължимия наем за
първия месец след изтичане на гратисния период и част от дължимия наем за
втория месец след изтичане на гратисния период. В чл. 3 от споразумението е
прието, че в случай, че наемодателят не въведе 30 дни след изтичане на
уговорения срок наемателя в имота, А.Х.А. следва да върне предварително
получения наем в двоен размер.
Представено е удостоверение от 04.02.2011 г. по ф.д. № 1659/2003 г. на
Софийски градски съд за религиозна институция с наименование М.И., както
и извлечение за вписванията по партидата на религиозната институция.
Представено е и удостоверение от 07.06.2011 г. от регистър БУЛСТАТ за
М.Д.Н. – гр. Пловдив.
Представени са две писма от Община Пловдив от 2010 г. относно
5
вписване от общината в регистъра на религиозните общности на основание
чл. 19, ал. 2 от Закона за вероизповеданията на М.Д.Н. – гр. Пловдив, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ****.
Представена е от ищеца и нотариална покана от “К.С.Ф.” ЕООД до
М.Д.Н. – гр. Пловдив, с рег. № 656, том 1, акт 23 от 10.02.2012 г. на нотариус
Т.К., с рег. № 227 на НК, с удостоверяване на нотариуса за връчването й на
24.02.2012 г. на оноснование чл. 47, ал. 5 от ГПК на адресата М.Н.,
представлявано от С.М. – председател, ведно с констативен протокол № 34,
том 1, рег. № 973 от 2012 г. от 24.02.2012 г. на същия нотариус. С поканата
“К.С.Ф.” ЕООД кани настоятелството да предаде имотите по три договора за
наем, включително процесните договори за наем, в седмодневен срок от
получаването й, както и го уведомява, че в противен случай ще потърси
реално изпълнение по съдебен ред, както и на основание чл. 5.3. от
договорите заплащане на дължимите неустойки в максимален размер.
Представена е от ищеца също нотариална покана от “К.С.Ф.” ЕООД до
М.Д.Н. – гр. Пловдив, с рег. № 5234, том 1, акт 187 от 10.08.2016 г. на
нотариус Т.К., с рег. № 227 на НК, с удостоверяване на нотариуса за
връчването й на 10.08.2016 г. на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК на адресата М.
/Д./ Н., чрез Т.М.Я. – секретар на РМ. С поканата “К.С.Ф.” ЕООД кани
настоятелството да предостави фактическата власт върху имотите по три
договора за наем, включително процесните, като се яви на 19.08.2016 г. в
кантората на нотариуса за предаване на ключовете и изготвяне на приемо-
предавателни протоколи. Уведомява адресата на поканата, че ако не се яви и
не предостави фактическата власт върху имотите на “К.С.Ф.” ЕООД, то на
основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД счита гореописаните договори за наем за
развалени с произтичащите от това последици, а именно: връщане на
предварително получения наем в двоен размер и заплащане на обещетение за
претърпени загуби и пропуснати ползи съгласно чл. 5, ал. 3 от договорите за
наем.
Представено е и писмо от 15.08.2016 г., изпратено от М.И. до нотариус
Т.К., с което се уведомява нотариуса, че нотариалната покана е адресирана до
неперсонифицирано местно поделение и е посочено, че твърдените наемни
правоотношения не съществуват.
Представен е от ищеца констативен протокол № 198, том 1, рег. № 5434
от 2016 г. от 19.08.2016 г. на нотариус Т.К., от който е видно, че на 19.08.2016
г. в кантората на нотариуса се е явил представител на “К.С.Ф.” ЕООД, а
представител на М. /Д./ Н. – Пловдив, не се е явил.
Представено е от ответника Решение № 21.07.2010 г. по фирмено дело
№ 168/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, Търговско отделение, с
което е вписано в регистъра за местните поделения на вероизповеданията при
Пловдивския окръжен съд заличаване на местно поделение на
вероизповеданието с наименование “М.Н. – М.И. – ГР. ПЛОВДИВ”, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ****.
Представено е от ответника Решение № 638/20.04.2011 г. по фирмено
дело № 854/2011 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско
отделение, 6 състав, с което е отменено решение от 24.02.2011 г. по фирмено
дело № 1659/2003 г. по описа на Софийски градски съд, VI търговско
отделение, 5 състав, с което е отказано на основание чл. 18 от ЗВ вписването
в регистъра на вероизповеданията по партидата на М.И. на промени в
6
обстоятелствата, възникнали по силата на решение на Извънредна
Национална Мюсюлманска конференция от 12.02.2011 г., проведена в гр.
София, и вместо това постановява да се впишат по партидата на същото устав
на М.И., приет на ИНМК на 12.02.2011 г. и нови ръководни органи на М.И..
Представено е и решение № 209/04.04.2012 г. на Висшия мюсюлмански
съвет, с което Висшият мюсюлмански съвет отхвърля, не приема и не
одобрява сключените три договора от 21.04.2011 г. от А.А. – председател на
“Д. Н. - Пловдив” с КСФ ЕООД за посочени имоти, включително тези на ул.
**** – триетажна сграда.
Представени са договор за наем от 01.08.2006 г. с трето за делото лице -
“Л.**” ООД, за имота в гр. Пловдив, ул. “Райко Даскалов”, и анекс от
12.07.2007 г. към този договор за продължаване на срока с пет години,
считано от 12.09.2011 г., както и справка от отдалечен достъп по данни за
имот в Служба по вписванията – гр. Пловдив относно вписването на същите.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е
форма на договорна отговорност. Тя има за цел да обезпечи изпълнението на
задължението, да обезщети вредите от неизпълнението и да санкционира
определен вид неизпълнение по договора. Определянето на неустойка в
договора освобождава изправната страна от необходимостта да доказва
размера на вредите от неизпълнението.
Отговорността за плащане на договорна неустойка възниква при
наличието на три предпоставки, които са елементи от сложния фактически
състав: валидна уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на
договорното задължение, неизпълнение на задължението от страна на
длъжника, изправност на страната, която претендира неустойката. При
уважаването на иска следва да липсват и предпоставки, изключващи
отговорността на длъжника за неустойка.
В случая ищецът претендира неустойка за неизпълнение по чл. 5, ал. 3
от договора за наем № 2 и съответно от договора за наем № 3, сключени
между М.Д.Н. – Пловдив и “К.С.Ф.” ЕООД, които се оспорват от ответника.
Ответникът е направил възражение, че не е възникнало валидно
правоотношение между страните по тези договори за наем, подписани от
А.А., поради липса на представителна власт.
В Решение № 80/25.07.2017 г. по гр.д. № 1141/2016 г. по описа на ВКС,
Г.К., IV Г.О., е прието, че ако към датата на атакувания договор
настоятелството в Пловдив е било самостоятелно юридическо лице,
волеизявлението на председателя му, посочен и вписан в публичния регистър,
обвързва и самото юридическо лице. ….. Ако настоятелството не е било
юридическо лице към датата на сделката, последната може да бъде
7
потвърдена по чл. 42, ал. 2, изр. 1 ЗЗД от принципала чрез представляващия
го. Изявлението на последния е достатъчно да обвърже юридическото лице в
отношенията му със съконтрахента. Ако Н. Г. е физическото лице,
представляващо юридическото лице, за валидността на изявлението по чл. 42,
ал. 2, изр. 1 ЗЗД, съответно за саниращия ефект спрямо сделката, е без
значение дали е следвало да има и разрешение на Висшия мюсюлмански
съвет. Последното има значение във вътрешните отношенията между тях.
В случая, видно от събраните по делото писмени доказателства, през
2010 г. в Община Пловдив е вписано на основание чл. 19, ал. 2 от ЗВ М.Д.Н. –
гр. Пловдив, с представител А.А.. Вписването на местно поделение в
регистъра на общината не води до възникване на самостоятелно юридическо
лице.
Местното поделение на религиозна институция се обособява като
юридическо лице само при вписването на същото в окръжния съд по
седалището му по реда и съгласно изискванията на чл. 20 от ЗВ. В случая
видно от представеното от ответника Решение от 21.07.2010 г. по ф.д. №
168/2009 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, е заличено от регистъра
на местните поделения на вероизповеданията местното поделение с
наименование М.Н. М.И. – Пловдив, т.е. преди посочената дата на сключване
на процесните договори за наем.
Съобразявайки разрешението, дадено в горецитираното решение на
ВКС, и с оглед решението от 21.07.2010 г. по ф.д. № 168/2009 г. по описа на
ПОС за заличаване на настоятелството в гр. Пловдив, съдът намира, че към
датата на сключване на процесните договори за наем М.Д.Н. – гр. Пловдив не
е имало качеството на самостоятелно юридическо лице и съответно
изявленията на представляващия А.А. не са могли да обвържат ответника
М.И.. Регистрацията на М.Д.Н. в община Пловдив не води до възникване
правосубектност на същото, поради което извършените от местното
поделение действия не обвързват настоящия ответник М.И.. Горният извод
важи с още по-голяма сила, ако се вземе предвид и достоверната дата на
договорите за наем – 10.06.2011 г., на която дата е посочена нотариалната
заверка на подписи или съответно нотариално удостоверен препис.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че към датите на
договори за наем няма данни А.А. да има представителни правомощия, които
да могат да обвържат ответника М.И.. Процесните договори са сключени въз
основа на изявление на лице, което няма представителни права за М.И..
Поради това за ответника – мнимо представлявания, същите нямат
обвързваща за ответника сила и не могат да породят целените правни
последици, включително касателно неустоечните клаузи. С оглед на това
направеното от ответника възражение се явява основателно.
При извода на съда за липса на регистрация като юридическо лице на
М.Д.Н. – гр. Пловдив в публичния регистър съгласно чл. 20 от ЗВ към датата
на сключване на процесните договори, неотносими се явяват представените
от страните писмени доказателства за промените по фирменото дело на
ответника М.И. и доводите на страните касателно това.
За изчерпателност на изложението, следва да се посочи, че дори да се
приеме, че договорите за наем са сключени от лице с представителна власт по
отношение на ответника, което съдът не приема по горните съображения, то в
случая не е налице валидна клауза за неустойка.
8
Съгласно приетото в т. 3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 г. по
тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД установява като
нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Добрите нрави се
определят като морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушение е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Накърняване на добрите нрави в
обществото като основание за нищожност на договора е налице, когато
начинът на извършване и целите на сделката я правят несъвместима с
обществената представа за равнопоставеност на страните в гражданския
оборот.
В разглеждания случай е налице уговорена неустойка, при която е
налице несъответствие между договорената неустоечна клауза и очакваните
от неизпълнението вреди. Без да е налице насрещна престация от страна на
ищцовото дружество, последното начислява неустойка в размер на месечния
наем, който самият ищец би дължал при действително изпълнение на
процесните договори. Следователно при тази неустойка е уговорено
недопустимо разместване на блага в полза на ищеца наемател за сметка на
ответника наемодател, като същата може да бъде начислена фактически за
целия период на договора от 10 години, без да има насрещна престация от
страна на ищеца наемател.
С оглед на горното така уговорената неустойка поставят ответникът
наемодател в неравностойно положение спрямо ищеца наемател и би довела
до неоснователно обогатяване на последния, доколкото той би получил
определена сума по договора, без да е предоставил насрещна престация.
Неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. При така установеното съдът приема, че неустоечните
клаузи по чл. 5, ал. 3 от договор за наем № 2 и съответно от договор за наем
№ 3 са определени извън пределите на нравствената допустимост и на
основание чл. 26, ал. 1, изр. трето от ЗЗД поради накърняване на добрите
нрави са нищожни.
За пълнота на изложението следва да се посочи също, че дори да се
приеме за валидна клаузата за неустойка, което съдът не приема по горните
съображения, то след датата на разваляне на договорите за наем (19.08.2016
г.) с изявлението на ищеца, съгласно нотариалната покана от 10.08.2016 г., се
преустановява начисляването на неустойката по чл. 5, ал. 3 от договорите за
наем и такава не се дължи от наемодателя. Поради това за периода от
20.08.2016 г. до 21.04.2021 г. исковете са неоснователни на това основание.
За предходния период от 13.03.2012 г. до 19.08.2016 г. (датата на
развалянето) е основателно направеното от ответника възражение за
погасяване по давност на претендирана неустойка с изтичане на
тригодишната давност на основание чл. 111, б. “б” от ЗЗД. За този период
специалната тригодишна погасителна давност е изтекла най-късно на
9
19.08.2019 г., т.е. преди датата на подаване на исковата молба.
Поради така приетото, не е възникнало процесуалното условие за
разглеждане на направеното от ответника при условията на евентуалност
възражение за прихващане.
По изложените съображения съдът намира, че предявенияте искове с
правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Поради отхвърлянето на главните искове, следва да бъдат отхвърлени и
акцесорните претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане
на законната лихва върху претендираните главници в общ размер на 100 000
лева, считано от датата на подаване на исковата молба (19.08.2021 г.) до
окончателното им плащане.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
ответникът претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 3 530 лева, което в представения договор за правна защита и
съдействие е посочено като платено в брой при подписването му, поради
което договорът следва да се приеме за достатъчно доказателство за
плащането съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на горното и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на
ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски в размер на
3 530 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “К.С.Ф.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, община Пловдив, район “Централен”, ул.
****, против М.И., ЕИК ****, със седалище и адрес: гр. София, ул. ****,
искове с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от
95 238,10 лева (деветдесет и пет хиляди двеста тридесет и осем лева и
десет стотинки), представляваща неустойка по чл. 5, ал. 3 от договор за наем
№ 2/21.04.2011 г. за периода от 13.03.2012 г. до 21.04.2021 г., сумата от
4 761,90 лева (четири хиляди седемстотин шестдесет и един лева и
деветдесет стотинки), представляваща неустойка по чл. 5, ал. 3 от договор за
наем № 3/21.04.2011 г. за периода от 13.03.2012 г. до 21.04.2021 г., и
законната лихва върху претендираните главници в общ размер на 100 000
лева, считано от 19.08.2021 г. до окончателното им плащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “К.С.Ф.” ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, община Пловдив,
район “Централен”, ул. ****, да заплати на М.И., ЕИК ****, със седалище и
адрес: гр. София, ул. ****, сумата от 3 530 лева (три хиляди петстотин и
10
тридесет лева) - разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11