Р Е Ш Е Н И Е
№1579/5.10.2023г.
гр.
Пловдив, 05 октомври 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд.,
ХVІІІ състав
в открито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа
докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 1281
по описа на съда за 2023год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата.
Образувано е по жалба, подадена от М.А.В., ЕГН **********, чрез адв.
Е.Х.- пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б.“Б“ от ЗДвП № 67 без дата, издадена от М.В.А.-
мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с която на
основание чл. 171, т.1, б."б" от Закон за движението по пътищата (ЗДвП)
е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Според жалбоподателя оспорената
заповед е нищожна, понеже е издадена от некомпетентен административен орган, и
незаконосъобразна, защото противоречи на материалния закон и в нарушение на
процесуалните правила. Иска се отмяна на оспорената заповед.
Ответникът - М.В.А.-
мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, редовно
призован, не взема становище.
Съдът намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито
права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея. В заповедта е
налице отбелязване за датата, на която е връчена – 04.05.2023г., поради което жалбата е допустима.
Разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че на 04.05.2023г., около 00,10ч, в гр.Пловдив, ул. „Гевгели“ до номер 21, жалбоподателят
управлявал лек автомобил марка Мерцедес Ц 240, с регистрационен номер ***,
негова собственост, под въздействието на наркотични вещества или техни аналози-
„Амфетамин“, изпробван с техническо средство дрегер DRUGTEST
5000 с фабр. № ARLK
0008, с касета за техническото средство DRUG TEST 5000 с фабр. номер ARRD-0981, валидна до м.август 2023г., което представлява
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП. Издаден е бил талон за
медицинско изследване № 119310. Съставен е акт за установяване на
административно нарушение серия GA, № 964847 от 04.05.2023г.
Въз основа на така
установеното административно нарушение ответникът е издал оспорената заповед –
предмет на настоящото съдебно производство. Представени са следните писмени
доказателства: оправомощителна заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на директора на
ОД на МВР-Пловдив и заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на
вътрешните работи, свързани с доказване компетентността на издателя на
обжалвания административен акт, талон за медицинско изследване № 119310, АУАН
серия GA, №
964847 от 04.05.2023г., протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози от 04.05.2023г. на УМБАЛ
„Св.Георги“-Пловдив, лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 043880/04.05.2023г.,
справка за нарушител/водач, Протокол за сервизна проверка от 04.04.2023г. на Drugtest
5000, Докладна записка от
05.05.2023г. Прието е по делото и заверено копие от Мотивирана резолюция №
23-1030-М000152 от 30.05.2023г. за прекратяване на административнонаказателното
производство по АУАН, серия GA, № 964847 от 04.05.2023г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Обжалваният административен
акт е издаден от надлежно оправомощен орган за това, видно от представените по
делото заповеди на директора на ОДМВР-Пловдив и министъра на вътрешните работи.
Оплакването за липса на материална компетентност у издателя, респ. нищожност на
обжалвания ИАА, е неоснователно.
Обжалваният акт е в
предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, но е
издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като
принудителна административна мярка е предвидено временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Според чл.
171, т. 1, б. "Б" от ЗДвП, посочената ПАМ се прилага, в случаите
когато водач управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и когато откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
Принудителната
административна мярка – отнемане на свидетелство за управление на МПС, без
съмнение ограничава конституционно гарантираното право на свободно предвижване.
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По
смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения.
Съгласно
чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в
Република България.
Съгласно
чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от
ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: 1. недопускане
управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от движение на
моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1
и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и свидетелството за управление на водача)
и др.
В
случаите по чл. 171, т. 1, буква "б" свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за
установяване на административното нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.
Според
чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.)/Наредбата/, при извършване на
проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или
техни аналози се установява с тест.
По
правилото на чл. 3а, т. 2 от Наредбата, когато лицето не приема показанията на
техническото средство или теста, установяването на употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване.
Съгласно
чл. 23, ал. 1 от Наредбата при химико-токсикологичното лабораторно изследване
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се
анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез
резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина
изследването се извършва само с пробата кръв.
В
случая между страните се формира спор по установената от административния орган
фактическа обстановка и наличието на правното основание за прилагане на
административна принуда.
Оспорената
заповед е издадена в противоречие с материалния закон. Както се посочи, съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, посочена като правно
основание за издаване на процесната заповед, принудителна административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
се прилага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
Следователно,
за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на
следните предпоставки: водач, който управлява МПС след като е употребил
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване.
По
делото не е спорно, че на 04.05.2023г., около 00,10ч, в гр.Пловдив, ул. „Гевгели“ до номер 21, жалбоподателят
В. управлявал лек автомобил марка Мерцедес Ц 240, с регистрационен номер ***,
негова собственост, под въздействието на наркотични вещества или техни аналози-
„Амфетамин“, изпробван с техническо средство дрегер DRUGTEST
5000 с фабр. № ARLK
0008, с касета за техническото средство DRUG TEST 5000 с фабр. номер ARRD-0981, валидна до м.август 2023г и тестът е отчетен с положителен резултат за употреба на
амфетамин.
По
делото също така се установява, че жалбоподателят не е приел показанията на
техническото средство/теста, дал е кръвна проба въз основа на издадения му
талон за медицинско изследване № 119310. Не е спорно и това, че е издаден Протокол от
04.05.2023г. от УМБАЛ“Св.Георги“-Пловдив (Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози), подписан от медицински
специалист.
За
да е материално законосъобразна заповедта е необходимо по делото органът да е
доказал фактическия състав на разпоредбата и да е налице някоя от четирите
хипотези - 1) управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0, 5 на хиляда, установено с техническо средство или медицинско
изследване; 2) управление под въздействието на наркотични вещества, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест; 3)
отказ да бъде проверен с техническо средство; 4) отказ да даде кръв за
медицинско изследване. От своя страна
разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, регламентира начинът на установяване на употреба на наркотични
вещества, а именно с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване,
когато лицето: 1. откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;
2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3.
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест. Разпоредбата не изисква кумулативно наличието на
предпоставките за всяка от трите хипотези.
Изрично
в чл. 6, ал. 9 от Наредбата е разписано, че органът може да използва
показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози само при отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ
за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване. В случая не е налице отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване от страна на жалбоподателя,
налице е талон за изследване № 119310 и длъжностното лице от УМБАЛ “Св.Георги“
- Пловдив в Протокол от 04.05.2023г. е удостоверило, че е взело от В. проби от
кръв и урина за изследване, поради което използването на резултата от теста е
без основание.
Каза
се, че от доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е изпълнил
нареденото медицинско изследване, явил се е в срока за вземането на биологична
проба (кръв), в посоченото в талона място и се е подложил на изследване. Поради
това, оспорената заповед е издадена от ответника в противоречие с изискванията
на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. При това положение, за да
е материално законосъобразен административният акт е необходимо да се издава
при наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване.
За
пълнота на решението следва да се обърне внимание и на още един специфичен
момент в настоящия казус. Талон за изследване от 04.05.2023г. съдържа следния
текст : „Протоколът за медицинско изследване и протоколът за химическо
изследване да се изпратят на сектор „Пътна полиция“-Пловдив”. В протокола е
отразено желанието на лицето да бъде изследвано с доказателствен анализатор и и
медицинско и химическо изследване. При ясно изразена позиция на провереното
лице, оправдано е очакване за извършване на медицинско изследване по реда и при
условията на цитираната наредба, в която е посочен и срок за изпращане на взети
проби до съответна лаборатория /до 5 дни след вземането на проба/.
Действително, възможна е и хипотеза на неявяване в съответното медицинско
заведение за вземане на проба, независимо от изразена позиция – неприемане
резултат от техническо средство. В настоящия случай лицето се е явило в
УМБАЛ“Св.Георги“-Пловдив за проба и да се подложи на изследване. Извън тези
възможности – логичното поведение на водач на МПС, изразил неприемане резултат
от дрегера, е явяване за вземане на проба и изчакване резултата от изследване
на пробата. Поради факта, че лицето се е подложило на медицинско изследване е
налице редовно изследване и респ. задължение за изпращане на съответната
структура на МВР на протокол за медицинско изследване, така и протокол за
химическо изследване, което задължение е за медицинските заведения /арг. по
чл.27 от Наредба № 1/2017г./ и към датата на издаване на оспорената заповед не
е било известно на административния орган.
Следователно
в случая не се доказва по безспорен начин да са установени фактическите
предпоставки за издаването на оспорения акт, а именно, че жалбоподателят е
управлявал МПС след употребата на наркотични вещества. Поради това
административният орган е приложил неправилно материалния закон.
Безспорно
целта на закона, прогласена в чл. 171 от ЗДвП, е за осигуряване безопасността
на движението по пътищата, особено предвид значителната опасност, която създава
управлението на МПС от водачи, употребили наркотични вещества, и
преустановяване на административните нарушения по същия закон, но
принудителната административна мярка следва да бъде наложена законосъобразно.
По
изложените съображения жалбата се явява основателна и като такава тя следва да
бъде уважена, а заповедта отменена като незаконосъобразна.
При
този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, но такива не са
поискани и съдът не дължи произнасяне.
Ето защо Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.А.В., ЕГН **********, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“Б“ от ЗДвП № 67 без
дата, издадена от М.В.А.- мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР Пловдив, с която на основание чл. 171, т.1, б."б" от Закон за
движението по пътищата е постановено временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/