Определение по дело №10156/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 юли 2020 г.
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20207060710156
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                              7

гр. Велико Търново, 20.07.2020г.

 

Административен съд – гр. Велико Търново, първи касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   МАРИЯ ДАНАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

   ИВЕЛИНА ЯНЕВА

   РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

 

разгледа докладваното от съдия Данаилова частно касационно НАХД № 10156/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 234, ал. 1  от АПК във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Частния жалбоподател ТД на НАП Велико Търново, чрез старши ***Н.К.Н.обжалва Определение № 347 от 16.06.2020 г., постановено по НАХД № 2004/2019 г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е оставена без уважение искането на НАП за изменение на решение на съда от 17.02.2020г. в частта за разноските.

Поддържа, че определението е неправилно като постановено в  нарушение на закона. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК присъждане на разноски се следвали само при отмяна на наказателното постановление, а в случая същото било изменено като размера на наложената имуществена санкция е намелен от 700лв. на 500лв. ВТРС бил приел, че НП е законосъобразно, като нарушението е доказано по безспорен начин. Позовава се на ТР № 3/08.04.1985г., по н.д. № 98/1984г. на ОСНК на ВС съгласно което при потвърждаване или изменени на НП съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата направените разноски. От друга страна, по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК приложение намирал чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно който на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от искането му, а не пълния размер.

Моли да се отмени определението и да се постанови друго, с което да се измени постановеното решение в частта за разноските като се остави без уважение претенцията за разноски, алтернативно се намали размера на присъдените такива пропорционално на уважената част от искането до размер на 100лв.

 

Ответникът началник на "MAMMA МИА ИТАЛИАН ПРОДУКТС ИМПОРТ" ЕООД не взема становище по частната жалба.

 

Жалбата е подадена в законоустановения за това срок, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването му и срещу акт подлежащ на оспорване по реда на гл. ХІІІ от АПК, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е частично основателна.

 

За да постанови процесното определение ВТРС се е позовал на мотивите в решението си, че жалбоподателят е предявил два иска в условията на евентуалност – да се отмени или да се измени наказателното постановление и след като единият от двата иска е изцяло уважен, то и претендираните от него разноски следвало да му бъдат присъдени в пълен размер, тъй като нямало искане за намаляване на заплатеното възнаграждение от насрещната страна.

 

По отношение на разноските на страните следва да се отбележи, че приложимата норма на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към правилата на АПК. В разпоредбата на чл. 143 от АПК липсва уредена хипотеза, касаеща дължимостта и размера на разноските при частична основателност на жалбата. Съобразно чл. 144 от АПК, следва приложение да намерят правилата на ГПК и разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения гласяща, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.  

Процесните административнонаказателни правоотношения имат материален интерес като в случая административното нарушение е признато за извършено, но е намален размера на имуществената санкция от 700 на 500лв. Направените от жалбоподателя "MAMMA МИА ИТАЛИАН ПРОДУКТС ИМПОРТ" ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение са били в размер на 350лв. От страна на ТД на НАП Велико Търново не е поискано присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразно чл. 144 от АПК, следва приложимост на правилата на ГПК, в чл. 78, ал. 1 от който е предвидено, че разноските по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат съразмерно с уважената част от иска. Направените разноски за възнаграждението на адвоката възлиза на 350 лв., а съразмерно на уважената част на жалбата /намаление на размера на имуществената санкция с 200лв. от първоначално наложената от 700лв./ се дължи пропорционално в размер от 100лв.

 

Водим от горното и на осн. чл. 234 от АПК, във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК и чл. 63 от ЗАНН, Великотърновският административен съд, първи касационен състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 347 от 16.06.2020 г., постановено по НАХД № 2004/2019 г. по описа на Великотърновския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА.

ИЗМЕНЯ Решение № 120 от 17.02.2020г. по НАХД № 2004г. по описа за 2019г. на Великотърновски районен съд в частта за разноските, като вместо сумата 350лв. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на "MAMMA МИА ИТАЛИАН ПРОДУКТС ИМПОРТ" ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в гр. В. Търново, ул. “Васил Левски“ № 15, сумата от 100 /сто/ лева, представляващи направените в съдебното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената част на жалбата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

 

                                                                            2.