Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………….2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и шести ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Дарина БАЕВА, като разгледа докладваното от съдията т.дело №192/2018г.
по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII
от ГПК.
Образувано е по искова молба на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, София, срещу ПОЛИМЕРИ АД / в н./ и
синдикът на длъжника И.Т.Б., за установяване съществуването и дължимостта на
предявени от кредитора НАП в производството по несъстоятелност на ПОЛИМЕРИ АД /
в н./ по т.дело №1132/2012г. на ВОС, ТО, вземания, включени в списък №3 на
неприети вземания на кредитори и както и срещу поредността на част от
предявените от същия кредитор вземания в производството, включени в списък
№18 на приетите вземания, по отношение приетия ред за удовлетворяването им
съгласно чл.722 от ТЗ, съобразно молбата и уточняващи молби от
28.05.2018г./допълнителна искова молба/, от 09.08.2018г. и от 19.03.2018г.
Съобразно молбите на първо място се търси установяване съществуването и
дължимостта на неприети публични вземания за държавни такси в производството по
несъстоятелност и поредност на удовлетворяване по чл.722, т.6 от ТЗ на
индивидуализирани вземания по основание и размер в таблица на л.561 и сл. от
делото, всички с общ сбор от 45 804.89 лева, от които 39 216.87 лева
главници и 6 588.02 лева лихви върху държавни такси по издадени и описани
подробно изпълнителни листи;
отделно се търси установяване съществуването и дължимостта, а така също и
поредност на удовлетворяване по чл.722, т.7 ТЗ на посочени на л.565 по делото
публични вземания, представляващи главници, възникнали след откриване на
производството по несъстоятелност на ПОЛИМЕРИ АД по изрично посочени ИЛ в общ
размер от 1 968.97 лева както и неприетата върху тези вземания лихва след
откриване на производството по несъстоятелност в размер на 18 842.44 лева;
претендира се установяване поредност на удовлетворяване на приети публични
вземания, установени с Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №3-1 от 14.12.2015г., изд. от община Девня в размер на 66 812.47 лева
главница и 8 369.90 лева лихви, по чл.722, т.6 ТЗ;
търси се установяване съществуването и дължимостта на неприети публични
взезания в размер на 111 548.83 лева, представляващи лихви, начислени
върху главниците установени с акта за установяване на задължения по чл.107,
ал.3 ДОПК на общ.Девня с поредност на удовлетворяване по чл.722, т.9 ТЗ;
търси се установяването и съществуването на неприети публични вземания за
местни данъци и такси в размер на 443 684.72 лева, а след установяването
им – поредност на удовлетворяване на същите по чл.722, т.7 от ТЗ, посочени на
л.565 гръб по делото поотделно главница и лихва – главница от 420 375.72
лева и лихви в размер на 23 489 лева, произтичащи от декларации по чл.14
от ЗМДТ и декларации по чл.54 от ЗМДТ за общ.Девня;
търси се установяване съществуването и дължимостта на неприети публични
вземания в размер на 115 521.83 лева, възникнали по наказателни
постановления, вкл. за главница от 15 000 лева, възникнала до 12.12.12г. с
ред на удовлетворяване по чл.722, т.6 ТЗ, а за остатъка от 100 300 лева,
възникнали след тази дата – с поредност по т.7;
търси се установяване поредност на удовлетворяване по чл.722 ТЗ на приети
вземания, възникнали от актове за установяване на публични вземания, издадени
от ДКЕВР като вземания в размер на 6 000 лева главници и 2 437.36 лева
лихви с поредност по чл.722, т.6 ТЗ, а за главница в размер на 5 000 лева,
възникнала до 12.12.12г. по т.7 на чл.722 ТЗ и за лихва в размер на 3006.14
лева – по т.9 на чл.722 ТЗ.
В уточняваща молба на л.566 от делото кредиторът НАП заявява, че цената на
иска се определя от общия сбор на предявената установителна претенция от 736
267.47 лева, състояща се от отделните неприети публични вземания,
конкретизирани както следва: публично вземане от 65 332.12 лева главници и
лихви по изпълнителните листи на РС - Девня /по т.6 на чл.722 ТЗ/; публични
вземания в размер на 443 864.72 лева главници и лихви по декларации по
чл.14 и чл.54 от ЗМДТ /по т.7/; публични вземания в размер на 111 548.80
лева по актове за установяване на вземания по чл.107, ал.3 ДОПК на общ.Девня;
за публични вземания в размер на 115521.83 лева по наказателни постановления с
уточняване на размерите преди 12.12.12г. и след това.
Производството, образувано по исковете на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ,
гр.София срещу ПОЛИМЕРИ АД /в н./, ЕИК *********, Девня, ЗПЗ, обл.Варна и срещу
синдика на дружеството И.Т.Б.,***, за установяване вземания на НАП срещу
длъжника, част от които са включении от синдика в списък №3 на неприети
вземания в производството по несъстоятелност на ПОЛИМЕРИ АД по т.дело
№1132/2012г. на ВОС както и срещу поредността на част от вземания на НАП,
включени в списък №18 на приети вземания, относно ред на удовлетворяване, е с
правно основание чл.694, ал.2 ТЗ.
Съдът констатира своевременното предявяване на иска по чл.694 ТЗ в срока по
ал.6, от надлежно легитимиран кредитор в производството по несъстоятелност на
ПОЛИМЕРИ АД /в н./, срещу легитимираните ответници и при задължителното участие
на синдика на дружеството длъжник. В това производство не се дължат предварително
държавни такси.
Производството подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII ГПК /чл.365,
т.4 ГПК/.
В
срока за отговор на исковата молба е постъпило становище единствено от синдика
на ПОЛИМЕРИ АД /в н./ И.Б., за нередовност на исковата молба на НАП по чл.694 ТЗ както и за неоснователност на исковете с искане за отхвърлянето им. Прави се
възражение за подаване на исковата молба извън преклузивния срок по чл.694,
ал.6 от ТЗ. На следващо място се твърди несъответствие на предявените с
исковата молба претенции с вземанията по допълнителен списък №3 и допълнителен
списък №18 на приети и неприети вземания на кредитори в производството по
несъстоятелност. Конкретно в тази връзка ответникът твърди, че сумата по първия
иск е по-голяма с 1 470.66 лева от неприетата главница по т.1 от
допълнителен списък №3 на неприетите вземания; сборът от претендираните
вземания по т.4 от установителната претенция е по-малък с 221.83 лева от
неприетите вземания по т.3 от допълнителен списък №3; в т.1 от допълнителен
списък №18 на приети вземания няма приети такива вземания тъй като в т.1 са
посочени вземания на НАП за 5018.75 лева, а се иска промяна за вземане в размер
на 66 616.30 лева; по същия начин се твърди, че в т.2 от допълнителен
списък №18 няма вземане в размер на 16 443.50 лева, а е налице вземане за
сумата от 12 708.93 лева; в т.3 от допълнителен списък №18 се твърди, че
също е налице несъответствие в сумата – в т.3 е за сумата от 854409.76 лева, а
се иска промяна в поредността на вземане в размер на 858729.53 лева. Поради
това се претендира недопустимост на исковете в тази част, тъй като тези
вземания не са включении както в списък №3, така и в списък №18 на приетите
вземания. Твърди се отделно нередовност на установителните искове за лихви като
неуточнени по размери и периоди в исковата молба. Аналогични твърдения синдикът
прави и по отношение на останалите предявени вземания във връзка с поредността
на удовлетворяване по чл.722 ТЗ.
По
основателността на отделните заявени с исковата молба претенции синдикът И.Б.
счита, че: първият иск за сумата от 65 332.12 лева не е уточнен поотделно
главница и лихва, а освен това доколкото тази сума се основава на изпълнителни
листи, издадени от РС -Девня от началото на 2010г. до края на 2013г., тези
вземания са погасени по давност съгласно чл.171 ДОПК – това се вземания за суми
по ИЛ, издадени преди 23.06.2012г. Тъй като са погасени главниците, следва да
се приеме, че погасени се явяват и лихвите върху тях. Счита, че синдикът като
представляващ длъжника има правомощие да упражни възражение за погасителна
давност съгласно чл.171 ДОПК. Не са представени доказателства за спиране или
прекъсване на давността от страна на НАП. По отношение на втория установителен
иск ответникът твърди, че искът е неоснователен тъй като цялото вземане на НАП
по акт за установяване на вземане от 14.12.2015г. на общ.Девня е включено в т.3
от допълнителен списък №18 на приетите вземания на кредитори, поради което
искът е неоснователен. Твърди се, че в т.3 от този списък са включении и
вземанията по декларации по чл.14 от ЗМДТ, за предявяване на вземания от т.2.1
до т.2.8 от молбата на НАП за обща сума от 428 694.61 лева. Твърди се, че
останалите декларации по чл.14 и чл.54 от ЗМДТ, в общ размер от 15 170.11
лева са основани на невзязъл в сила акт за установяване на задължения. По
отношение четвъртия установителен иск се твърди, че е неоснователен за сумата
от 115 521.83 лева по наказателни постановления, изд. от РИОСВ - Варна и
Инспекция по труда. Твърди се, че НП на РИОСВ от 24.08.2012г. не е връчено по
надлежния ред и не е влязло в сила. Твърди се, че същото въпреки отбелязване за
връчване по чл.58 от ЗАНН, не е връчвано на представител на Полимери АД. Твърди
се, че връчване не е извършено и на синдика. Евентуално, поддържа възражение за
погасяване на вземането по давност. По отношение на второто НП от РИОСВ – Варна
за сумата от 15 000 лева, твърди, че не е влязло в сила тъй като не е
редовно връчено на длъжника или негов представител. Направени са аналогични
възражения. По отношение на НП на Дирекция «Инспекция по труда» от 08.08.2013г.
също се твърди, че наказателното постановление не е връчвано на синдика тъй
като касае период, в който дружеството се представлява именно от синдика.
Евентуално също се поддържа възражение за погасяване по давност на същото.
Оспорват се и предявените искове по чл.694 ТЗ за промяна в поредността на
удовлетворяване като се твърди отново несъответствие с посочените вземания в
молбата за предявяването им, съответно в списък №18 на приетите вземания на
кредитори. Синдикът счита, че правилно е определена поредност по чл.722, т.7 и
т.9 относно вземанията по т.1 от ДС №18 тъй като същите са възникнали след РОПН.
По втория и третия иск за промяна в поредността синдикът счита същите за
неоснователни поради следното: твърди се, че претендираната от НАП поредност на
удовлетворяване на тези вземания по т.2 и т.3 от ДС №18 е неоснователна. Макар
да визират съществуване на задължения от преди РОПН, актовете, които ги
установяват са издадени и влезли в сила през 2015г., след датата на РОПН,
поради което не им се следва поредност по чл.722, т.6 ТЗ. Претендира се
отхвърляне на исковете на НАП ведно с присъждане на сторените разноски.
С
допълнителна молба синдикът заявява, че подава отговора в качеството си на
синдик на ПОЛИМЕРИ АД /в н./ съобразно указанията на съда.
В
срок не е постъпил отговор на исковата молба от длъжника ПОЛИМЕРИ АД /в н./,
чрез неговие органи на управление, призовани по реда на чл.50, ал.2 ГПК.
С допълнителна искова молба ищецът НАП поддържа исковете и оспорва
възраженията на синдика И.Б.. Счита изложените от синдика аргументи за
неоснователни. Твърди, че синдикът неправилно е счел исковата молба за
недопустима, като предявена след изтичане на срока по чл.694, ал. 6 от ТЗ.
Исковата молба е изпратена чрез лицензиран пощенски оператор „М и БМ
Експрес" на 08.02.2018г., с известие за доставяне (товарителница) №
60632671 и заявка № 30296 от 08.02.2018г. Във връзка с разпореждане № 1831 от
22.02.2018г., постановено по т. д. №192/2018г. по описа на Окръжен съд Варна и
дадените със същото указания, Националната агенция за приходите е депозирала
молба с изх.№ 24-29-20/12# 109 от 16.03.2018 г., с която е уточнено всяко едно
основание за възникване на съответното публично вземане, посочен е размерът на
главницата и начислената лихва. Както към молбата за предявяване на публичните
вземания, предмет на настоящия иск, така и към исковата молба, са приложени
справки за размера на публичните вземания, както и период на начисляване на
лихвата. Поради възраженията за несъответствие на вземанията предявени от
агенцията, с тези включени в изготвените от синдика Допълнителен списък № 3 на
неприети вземания и Допълнителен списък № 18 на приетите вземания, ищецът моли
да бъде съобразено, че от самите списъци не става ясно с точност кои вземания
са включени в съответния списък, за кой период (преди или след откриване на
производството по несъстоятелност), а общо са посочени публичните вземания, без
същите да са индивидуализирани в достатъчна степен по основание и размер.
Според НАП, синдикът следва да индивидуализира всяко едно от предявените
публични вземания по основание, включено в Допълнителен списък № 3 на неприети
вземания и/или Допълнителен списък № 18 на приети вземания, както и да посочи
размера на приетата/неприетата главница и лихва, както и момента на начисляване
на последната по всяко едно основание.
С исковата молба са
изложени аргументи, подкрепящи тезата за недопустимост синдикът да упражнява
субективно право принадлежащо само на длъжника. С допълнителната искова молба
НАП представя и моли да бъде прието писмо с изх.№ 24-29-20#107 от 20.02.2018г.,
издадено от ТД на НАП - Варна, ведно с приложени доказателства относно спиране
и прекъсване на давността на основание чл.172, ал.2 от ДОПК, както и
доказателства относно връчване по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН на Наказателно
постановление №01591 - 78/07.11.2011г., издадено от РИОСВ и Наказателно
постановление № 01592-21/24.08.2012г., издадено от РИОСВ. Твърди се, че от
представените доказателства се установява, че по реда на индивидуалното
изпълнение по реда на ГПК, са предприемани действия от държавен съдебен
изпълнител (ДСИ) И. Б., както и че съответните изпълнителни основания
(изпълнителни листа) са предявени не от взискателя, а от ДСИ И. Б.. Видно от
протоколи за присъединяване, законосъобразно, публичен изпълнител при ТД на НАП
Варна, е предприел действия по реда на ДОПК, водещи до спиране и прекъсване на
давността. Твърди се неоснователност на възраженията на ответника за липса на
връчване на Наказателно постановление №01591 -78/07.11.2011г., издадено от МОСВ
и Наказателно постановление №01592 -21/24.08.2012г., издадено от МОСВ.
Наказателните постановления са връчени на длъжника „ПОЛИМЕРИ" АД, като
същите са обжалвани от него пред Районен съд Девня и са постановени съдебни
решения. С Решение № 145/23.11.2012 г., постановено по НАХД № 337/2012 г. по
описа на Районен съд Девня е потвърдено Наказателно постановление №
01592-21/24.08.2012г., издадено от РИОСВ. Съдебното решение в влязло в сила на
18.01.2013г. С Решение № 57/24.07.2012 г., постановено по НАХД № 395/2011 г. по
описа на Районен съд Девня е потвърдено Наказателно постановление №
01591-78/07.11.2011г., издадено от РИОСВ. Съдебното решение е влязло в сила на 29.08.2012г.
По отношение на
направеното при условие на алтернативност възражение за изтекла погасителна
давност на публичните вземания за имуществени санкции, установени с наказателни
постановления, ищецът сочи, че давностните срокове, предвидени за изпълнение на
административното наказание „глоба" в чл.82, ал.1,6. "а", вр.
ал.2 и ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, не са
приложими по отношение на „имуществената санкция", наложена с влязло в
сила наказателно постановление. Кратката 2-годишна погасителна давност по
чл.82, ал.1, б. "а" от ЗАНН е изключение по смисъла на предложение
последно от ал.1 на чл.171 от ДОПК - „предвиден в закон по-кратък давностен
срок", но има приложение само за изрично предвиденото в разпоредбата
административно наказание „глоба" и не може да се приложи по аналогия и за
„имуществената санкция". /цит. в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от
03.07.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на Върховния административен съд/.
Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания, включително
тези за имуществени санкции, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, но съществуват редица хипотези на спиране и
прекъсване на давността, изброени в чл.172 от кодекса. Видно от протоколи за
присъединяване, приложени към писмо с изх. №24-29-20#107 от 20.02.2018г.,
издадено от ТД на НАП Варна, законосъобразно, публичен изпълнител при ТД на НАП
Варна, е предприел действия по реда на ДОПК, водещи до спиране и прекъсване на
давността. Предвид изложеното, ищецът счита публичните вземания за имуществени
санкции, установени с посочените наказателни постановения, за непогасени по
давност. Въз основа на горното, ищецът претендира да бъде задължен синдика да
изготви справка относно включените в Допълнителен списък № 3 на неприети
вземания и Допълнителен списък № 18 на приети вземания публични вземания по
отделни основания, като посочи размер на главницата приета/неприета за всяко
едно основание, съответно в кой от двата списъка е включена, както и размера на
лихвата, предявена от НАП в кой списък е включена, ведно с момента, до който е
начислена, да бъде посочена и предвидената поредност на удовлетворяване за всяко
едно вземане, разделено по основания. Претендира уважаване на предявените
искове ведно с присъждане на всички направени по делото разноски, в т. ч. и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.373 ГПК е постъпил отговор
на ДИМ от синдика И.Б. на 27.06.2018г., с който се поддържа отговора и се
претендира неоснователност на исковете. С отговора се заявява, че се поддържа
изложеното от в отговора на исковата молба на НАП въз основа на която е
образувано търговско дело № 192/2018 год. по описа на Окръжен Съд - Варна,
включително и направените с него възражения срещу допустимостта и
основателността на исковете, редовността на исковата молба, и доказателствените
искания.
Изцяло се оспорват предявените искове по основание и
размер. Относно първия установителен иск: оспорват се твърденията и
възраженията на НАП изложени в допълнителната искова молба, че вземанията
предмет на първия установителен искне са погасени по давност. Въпреки
изложеното от НАП в допълнителната искова молба, предявеното вземане на
кредитора НАП по първия установителен иск в размер на 65 332,12 лева (главници
37 746,21 лв. и лихви 27 585,91 лв.), е погасено по давност. Вземането е
възникнало на основание изпълнителни листи издадени от Районен съд - Девня
преди 23.06.2012 год. Вземанията са погасени по давност, тъй като за тях е
изтекъл давностния срок по чл.171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК). Доколкото са погасени по давност вземанията за главници, следва че са
погасени по давност и свързаните с тях акцесочни вземания за лихви. Липсват
доказателства за спиране и/или прекъсване на давността по смисъла на чл.172 от ДОПК, за всяко отделно вземане включено в първия установителен иск, а и такива
не се сочат от НАП, поради което възражението за погасяване по давност е
основателно. Въпреки твърденията на НАП, липсват доказателства за предприети
действия от страна на Държавен съдебен изпълнител (ДСИ) И. Б. които да водят до
спиране и прекъсване на давността за всяко от вземанията включено в първия
установителен иск. За такива не могат да бъдат приети и представените протоколи
за предаване на изпълнителни дела, тъй като те не представляват действия по
принудително изпълнение, а са акт на администриране. Не може да се приеме, че
издаденото Разпореждане за присъединяване на НАП по изп. дело №**********/2014
год. по описа на ТД на НАП - Варна води до спиране или прекъсване на давността
по смисъла на чл.172 от ДОПК, тъй като не сочи основание за спиране по смисъла
на чл.172, ал.1 от ДОПК, съответно разпореждането не представлява предприемане
на изпълнителни действия които да прекъснат давността съгласно чл.172 от ДОПК.
Доколкото производството по несъстоятелност е универсално изпълнително
производство, продължаването на изпълнителни дела образувани преди откриване на
производството по несъстоятелност на „Полимери" АД (н) - 12.12.2012 год.,
съответно образуване на нови такива след това, дори и от публичен изпълнител, е
недопустимо включително и на основание чл.638, ал.4 от ТЗ, и чл.193 и чл.224 от ДОПК. Доколкото производствата са недопустими, следва и че дори и да има
предприети действия по принудително изпълнение по тези изпълнителни дела те
също са недопустими, и не водят до спиране или прекъсване на давността. В тази
връзка каквито и да е действия по принудително изпълнение по сочените от НАП
изпълнителни дела, включително и тези при ДСИ И. Б. или по изп. дело
№**********/2014 год. по описа на ТД на НАП -Варна, не водят до спиране или
прекъсване на давността за вземанията които са техен предмет, и които са
предявени с първия установителен иск. Синдикът заявява, че вземанията по първия
установителен иск се основават на изпълнителни листове издадени преди откриване
на производството по несъстоятелност на „Полимери" АД (н) - 12.12.2012
год. Същите вземания не са заявени от НАП в срока по чл.688, ал.1 от Търговския
закон (ТЗ) за включване в списъка на приетите вземания на кредиторите на
„Полимери" АД (н). От страна на НАП не е правено и възражение по чл.690 от ТЗ спрямо списъка на вземанията по чл.687 от ТЗ, в смисъл в същия да бъдат
включени и вземанията по издадените изпълнителни листове предмет на първия
установителен иск. С оглед изложеното, считаме че на основание чл.688, ал.1 от ТЗ вземанията предмет на първия установителен иск не могат да се предявяват в
настоящия момент, което води и до неоснователност на предявения иск в тази му
част. Необосновано е твърдението на ищеца, че синдикът не се явява представител
на длъжника и не може да упражни правото на длъжника да направи възражение за
изтекла погасителна давност, като аргументи за това сме изложили в отговора на
исковата молба, които поддържаме и към които препращаме изцяло. От страна на
кредитора НАП не са представени доказателства и посочени основания за спиране
или прекъсване на давността за процесиите вземания, поради което същите са
погасени по давност. Относно втория и третия установителен иск синдикът излага,
че от страна на кредитора НАП с допълнителната искова молба не са наведени нови
твърдения, поради което предметът на спора следва да се приеме, че е очертан с
исковата молба, и наведените от нас възражения срещу двата иска с отговора на
исковата молба, които изцяло поддържаме. НАП твърди, че вземанията по тези два
иска се основават на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.З от ДОПК
№ 3-1/14.12.2015 год., издаден от Община Девня, и неоснователно са включени в
Допълнителен списък №3 на неприетите вземания на кредиторите на длъжника
„Полимери" АД (н), което не отговаря на истината. В Допълнителен списък №3
на неприетите вземания на кредиторите на длъжника „Полимери" АД (н), по
цитирания Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.З от ДОПК №
3-1/14.12.2015 год., издаден от Община Девня няма неприети вземания, тъй като
цялата сума по акта в общ размер на 854 409,76 лева (главници в размер на 738
810,83 лв., и лихви в размер на 115 598 93 лв.) е включена в т.З от
Допълнителен списък №18 на приетите вземания на кредиторите на длъжника
„Полимери" АД (н). Поддържа довод, че е недопустимо едно и също вземане да
се предявява два пъти. Доколкото вземанията предмет на двата иска са вече
приети вземания в производството по несъстоятелност на „Полимери" АД (н) и
включени в т.З от Допълнителен списък №18 на приетите вземания на кредиторите
на длъжника „Полимери" АД (н), следва че исковата молба в тази си част е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Относно четвъртия установителен иск синдикът заявява, че
оспорва твърденията и възраженията на НАП изложени в допълнителната искова
молба, че вземанията предмет на четвъртия установителен иск са основателни. НАП
неоснователно твърди, че има вземания в общ размер на 115 521,83 лв. по
наказателни постановления, издадени от РИОСВ - Варна (МОСВ) и Инспекция по
труда. Твърденията са неоснователни, тъй като: 1.По Наказателното постановление
(НП) 01592-21 от 24.08.2012 год. на РИОСВ Варна за сумата 100 000,00 лева се
поддържа изложеното в отговора на исковата молба относно НП 01592-21 от
24.08.2012 год. на РИОСВ Варна, като в допълнение се сочи следното - основание
на вземането от 100 000 лева е НП 01592-21 от 24.08.2012 год. на РИОСВ Варна, и
следователно същото е възникнало на 24.08.2012 год., т.е. преди откриване на
производството по несъстоятелност. Потвърждение, че процесното вземане е
възникнало на 24.08.2012 год. е и разпоредбата на чл.172, ал.1, т.4 от ДОПК,
която предвижда че давност не тече за вземане, за което се оспорва акта, с
който е определено, т.е. същото е възникнало щом за него не тече давност.
Същото вземане не е заявено в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ за включване в
списъка на приетите вземания на кредиторите на длъжника „Полимери" АД (н).
Не е правено и възражение по чл.690 от ТЗ спрямо списъка на вземанията по
чл.687 от ТЗ, в смисъл в същия да бъде включено и процесното вземане по НП
01592-21 от 24.08.2012 год. на РИОСВ Варна. С оглед изложеното, синдикът счита,
че на основание чл.688, ал.1 от ТЗ вземането в размер на 100 000 лева
възникнало въз основа на НП 01592-21 от 24.08.2012 год. на РИОСВ Варна не може
да се предявява в настоящия момент, което води и до неоснователност на
предявения иск в тази му част. По отношение на НП 01591978/07.11.2011 год. на
РИОСВ - Варна за сумата от 15 000,00 лева също се поддържа изложеното в
отговора на исковата молба относно НП 01591978/07.11.2011 год. на РИОСВ -
Варна, като в допълнение се правят следните уточнения: Основание на вземането
от 15 000 лева е НП 01591978/07.11.2011 год. на РИОСВ - Варна, и следователно
същото е възникнало на 07.11.2011 год., т.е. преди откриване на производството
по несъстоятелност на 12.12.2012 год. Потвърждение, че процесното вземане е
възникнало на 07.11.2011 год. е и разпоредбата на чл.172, ал.1, т.4 от ДОПК,
която предвижда че давност не тече за вземане за което се оспорва акта с който
е определено, т.е. същото е възникнало щом за него не тече давност. Същото
вземане не е заявено в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ за включване в списъка на
приетите вземания на кредиторите на длъжника „Полимери" АД (н). Не е
правено и възражение по чл.690 от ТЗ спрямо списъка на вземанията по чл.687 от ТЗ в същия да бъде включено и процесното вземане по НП №01591978/07.11.2011
год. на РИОСВ - Варна. Счита, че на основание чл.688, ал.1 от ТЗ вземането в
размер на 15 000 лева възникнало въз основа на НП №01591978/07.11.2011 год. на
РИОСВ - Варна не може да се предявява в настоящия момент, което води и до
неоснователност на предявения иск в тази част. По НП №03-001322/08.08.2013 год.
на Дирекция „Инспекция по труда" Варна за сумата 300,00 лева, от страна на
кредитора НАП с допълнителната искова молба не са наведени нови твърдения,
поради което предметът на спора следва да се приеме, че е очертан с исковата
молба, и наведените възражения с отговора на исковата молба срещу вземането по
НП 03-001322/08.08.2013 год. на Дирекция „Инспекция по труда", които
изцяло се поддържат. Относно предявените искове за промяна синдикът твърди, че
спрямо същите от страна на кредитора НАП с допълнителната искова молба не са
наведени нови твърдения, поради което предметът на спора следва да се приеме за
очертан с исковата молба като наведените възражения срещу предявените искове за
промяна с отговора на исковата молба, се поддържат. Синдикът моли да не бъде
уважавано искането на НАП синдика на „Полимери" АД (н) да изготви справка
към Допълнителен списък №3 на неприетите вземания на кредиторите на длъжника
„Полимери" АД (н), и към Допълнителен списък №18 на приетите вземания на
кредиторите на длъжника „Полимери" АД (н). Списъците на приетите,
съответно неприетите вземания в производството по несъстоятелност са
регламентирани от специална процедура по чл.685 и сл. от ТЗ, поради което изготвянето
на справката е следвало да се поиска в това производство, а не в сегашното.
Счита, че допълване на списъците на приетите, съответно неприетите вземания в
производството по несъстоятелност, със справки и други документи в настоящото
производство е недопустимо преди влизане в сила на окончателно решение по иска
по чл.694 от ТЗ. Моли за постановяване на определение, съответно решение, с
което да бъдат отхвърлени като недопустими, съответно неоснователни предявените
от НАП срещу „Полимери" АД (в несъстоятелност) и синдика на Дружеството
искове предмет на настоящото дело.
С допълнителния отговор синдикът представя пълномощно за
упълномощаване на адвокати за проц.представителство по делото ведно с препис от
определение на съда по несъстоятелността за даване разрешение на синдика за
упълномощаването.
При
преценка редовността на иска и образуваното въз основа на него производство
съдът констатира, че исковата молба е подадена в законовия срок. Същата е
подадена от и срещу легитимираните страни в производството по чл.694 ТЗ.
Направеното от ответника, представляван от синдика, чрез пълномощника,
възражение за несвоевременното подаване на исковата молба съдът намира за
неоснователно. С определение от 22.02.2018г. е изложено становище по
предявяване на иска в срока по чл.694, ал.6 ТЗ при зачитане от съда на приложената
пощенска разписка, която не е оспорена от насрещната страна.
Производството
подлежи на разглеждане по реда за Търговски спорове на основание чл.365, т.4 от ГПК.
В съдебно
заседание, ю.к.К. поддържа исковата и допълнителната искова молба на изложените
основания. Поддържа, че с молба от 09.08.2018г. е конкретизирал всяка една от
предявените претенции по основание и размер. На възражението за погасяване по
давност на част от предявените публични вземания /по т.2 и т.3 от исковата
молба/, НАП поддържат, че вземанията за местни данъци и такси са възникнали
след 12.12.2012г., а тези в размер на 111 548.80 лева са възникнали през
2015г. с акт за установяването им.
Синдикът
на дружеството в несъстоятелност И.Б. се представлява от адв.Ем.Д., който
поддържа отговорите на исковата молба, съответно неоснователността на иска.
Поддържа и твърдение за нередовност на исковата молба тъй като отделните пера
по претенцията на НАП не са уточнени както по основание и размер, така и
относно редът им в списък №3 и списък №18. В съдебното заседание адв.Д.
поддържа възражение за погасителна давност спрямо претенциите за публични
вземания, представляващи местни данъци и такси в размер на 443 684.72 лева
както и за сумата от 111 000 лева /ако съдът приеме, че тази сума не е
идентична на включената в т.3 от списък №18 на приетите вземания/, тъй като
декларациите, въз основа на които се претендират тези вземания, касаят периода
от 1998 – 2006г.: по т.2 и т.3 от исковата молба.
Полимери
АД / в н./, редовно призовано съгласно чл.50, ал.2 ГПК, не изпраща
представител, не депозира отговор и становище по иска.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, ценени в
съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.694, ал.2 от ТЗ, кредитор с неприето вземане
може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако е
направил възражение по чл.690 ТЗ, но съдът е оставил възражението му без
уважение както и когато предявеното от кредитора вземане е изключено от списъка
на приетите вземания с определение по чл.692, ал.4 ТЗ по възражение на длъжника
или на друг кредитор. Синдикът е длъжен да участва в производството. При предявен
от длъжника иск по ал.1 или по предявен от кредитор иск по ал.3, друг кредитор
не може да предяви същия иск, но може да встъпи в производството по предявения
иск като съищец до първото заседание по делото. Искът се предявява пред съда по
несъстоятелността в 14 - дневен срок от датата на обявяване в търговския
регистър на определението на съда по чл.692, ал.4 ТЗ и се разглеждат от друг
състав на съда.
Съдът констатира, че определението на съда за одобряване
на списъка на приетите вземания /допълнителен списък №18/ е обявен по партидата
на длъжника в ТР на 25.01.2018г. Срокът за предявяване на установителния иск
съгласно ал.6 на чл.694 ТЗ, е изтекъл на 08.02.2018г., поради което и на
основание чл.62, ал.2 ГПК, подадената чрез пощенска пратка искова молба на
08.02.2018г., е предявена в преклузивния срок. /вж.разписка на л.555 по делото/
Няма спор, че ищецът е кредитор с приети в производството
по несъстоятелност вземания. С определение №270 от 24.01.2018г. съдът е оставил
без уважение възражението на този кредитор срещу негови вземания, включени в
списък №3 на неприетите вземания както и относно поредността на вземания,
включени в списък №18 на приетите вземания на кредитори на Полимери АД
/вкл.поредността на вземания от списък №3/. След служебно извършена справка по т.дело
№1132/2012г. на ВОС, се установява, че възражение на НАП по чл.692 ТЗ е
разгледано относно: допълнителен списък
№ 3, с който не са приети предявени от НАП вземания, както следва:
-
публични вземания в размер на 65 332.12
лева –
главница и лихви, възникнали по изпълнителни листи, издадени от Районен съд -Девня,
за вземане в общ размер от 45 804.89 лв., от което вземане за главници в размер на 39 216.87 лева и
лихви в размер на 6 588.02 лева, възникнали до 12.12.2012 год. да се
предвиди поредност на удоволетворяване по чл.722, ал.1 т.6 ТЗ и за разликата до
пълния отказан размер, възникнали след 12.12.2012 год. вземания, да се предвиди
поредност за удоволетворяване на главницата – чл.722, ал.1 т.7 и за лихвите -
чл.722, ал.1 т.9 ТЗ ;
-
публични вземания в размер на 555 413.52
лева
– главници и лихви, възникнали по декларации по чл.14 и чл.54 от ЗМДТ, като за
главници в размер на 430 375.72 лева, възникнали след 12.12.2012 год. се
предвиди поредност на удоволетворяване по чл.722, ал.1 т.7 от ТЗ;
-
публични
вземания в размер на 115 521.83 лева, възникнали по наказателни постановления, като за
главница в размер на 15 000 лева, възникнала до 12.12.2012 год. се
предвиди поредност на удоволетворяване по чл.722, ал.1 т.6 от ТЗ, а за главници
в размер на 100 300 лева, възникнали след 12.12.2012 год. се предвиди
поредност на удоволетворяване по чл.722, ал.1 т.7 ТЗ, като се иска включването им в допълнителен
списък № 18 и срещу
поредността на приетото от синдика вземане, отразено в допълнителен списък № 18, както следва:
-
за вземане по т.2 от ДС № 18, възникнало
по акт на КЕВР УДВ-21/20.03.2015 год., УДВ – 21/10.11.2015 год. като се
претендира изменение на ДС № 18 относно поредността за главница в размер на
6 000 лева и лихви, възникнали до 12.12.2012 год., от чл.722, ал.1 т.7
/за главницата/ и от чл.733, ал.1 т.9 /за лихвите/ на чл.722, ал.1 т.6 от ТЗ;
-
за вземане по т.3 от ДС № 18, възникнало
по АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № 3-1/14.12.2015 год. на Община Девня като се претендира изменение на ДС № 18
относно поредността за главница в размер на 66 812.47 лева и лихви в
размер на 8 369.90 лева, възникнали до 12.12.2012 год.от чл.722, ал.1
т.7 /за главницата/ и от чл.733, ал.1 т.9 /за лихвите/ на чл.722, ал.1 т.6 от ТЗ.
Въз
основа преценка за идентичност на предявените искове с възраженията по чл.692 ТЗ, съдът намира производството за допустимо.
По
претенцията, основана на изпълнителните листи, издадени от РС –Девня:
С исковата молба са предявени вземания на НАП, представляващи публични
вземания, основани на издадени от РС –Девня изпълнителни листи, на обща стойност от 1 613 126.85 лева
главници и лихви, въз основа на издадени: Изпълнителен лист № 2228/14.09.2011
г. по гр. д. № 1000/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 2229/14.09.2011 г.
по гр. д. № 1001/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 2230/14.09.2011 г. по
гр. д. № 1002/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 88/02.02.2011 г. по гр.
д. № 1003/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 2242/14.09.2011 г. по гр. д.
№ 1005/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 2391/04.12.2012 г. по гр. д. №
1005/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 2241/14.09.2011 г. по гр. д. №
1006/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 2398/04.12.2012 г. по гр. д. №
1006/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 2395/04.12.2012 г. по гр. д. №
1007/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 663/2010 г. по гр. д. № 1009/2010
г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 2394/04.12.2012 г. по гр. д. № 1009/2012 г.
на PC Девня; Изпълнителен лист № 2393/04.12.2012 г. по гр. д. № 1010/2012 г. на
PC Девня; Изпълнителен лист № 73/19.03.2011 г. по гр. д. № 10/2011 г. на PC
Девня; Изпълнителен лист № 122/2011 г. по гр. д. № 102/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен
лист № 2443/04.12.2012 г. по гр. д. № 1025/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен
лист № 2445/04.12.2012 г. по гр. д. № 1026/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен
лист № 2440/04.12.2012 г. по гр. д. № 1027/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен
лист № 491/09.05.2011 г. по гр. д. № 104/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№ 2479/07.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
38/08.03.2013 г. по гр. д. № 1061/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
2526/07.12.2012 г. по гр. д. № 1063/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
112/08.02.2011 г. по гр. д. № 1096/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
2601/28.12.2012 г. по гр. д. № 1098/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
14/08.02.2011 г. по гр. д. № 1118/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
769/16.11.2010 г. по гр. д. № 1119/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
2525/2011 г. по гр. д. № 1121/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
13/02.02.2011 г. по гр. д. № 1129/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
278/15.12.2010 г. по гр. д. № 1135/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
2716/07.01.2013 г. по гр. д. № 1145/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
2717/07.01.2013 г. по гр. д. № 1146/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
2756/28.01.2013 г. по гр. д. № 1153/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
2758/28.01.2013 г. по гр. д. № 1154/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
2761/28.01.2013 г. по гр. д. № 1155/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
2762/28.01.2013 г. по гр. д. № 1156/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
2760/28.01.2013 г. по гр. д. № 1157/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
2608/21.10.2011 г. по гр. д. № 1161/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
2609/12.10.2011 г. по гр. д. № 1162/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
2610/12.10.2011 г. по гр. д. № 1163/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
2611/12.10.2011 г. по гр. д. № 1164/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
87/02.02.2011 г. по гр. д. № 1166/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
2785/28.01.2013 г. по гр. д. № 1169/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
2786/28.01.2013 г. по гр. д. № 1170/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
2788/28.01.2013 г. По гр. д. № 1171/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
316/08.02.2011 г. по гр. д. № 1177/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
281/01.02.2011 г. по гр. д. № 1199/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
113/08.02.2011 г. по гр. д. № 1237/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
18/08.02.2011 г. по гр. д. № 1244/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
56/11.03.2011 г. по гр. д. № 1247/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
114/08.02.2011 г. по гр. д. № 1248/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
282/01.02.2011 г. по гр. д. № 1249/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
8/28.01.2011 г. по гр. д. № 1250/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
308/23.02.2011 г. по гр. д. № 1251/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
115/08.02.2011 г. по гр. д. № 1252/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
2806/21.10.2011 г. по гр. д. № 1259/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
2805/21.10.2011 г. по гр. д. № 1261/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
38/23.02.2011 г. по гр. д. № 1267/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
32/14.02.2011 г. по гр. д. № 1268/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
283/01.02.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
36/23.02.2011 г. по гр. д. № 1270/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
57/17.03.2011 г. по гр. д. № 1271/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
37/23.02.2011 г. по гр. д. № 1272/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
315/08.02.2011 г. по гр. д. № 1273/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
886/09.12.2010 г. по гр. д. № 1274/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
887/09.12.2010 г. по гр. д. № 1275/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
811/29.02.2012 г. по гр. д. № 1288/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
322/08.02.2011 г. по гр. д. № 1310/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
58/17.03.2011 г. по гр. д. № 1311/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
284/01.02.2011 г. по гр. д. № 1312/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
39/23.02.2011 г. по гр. д. № 1313/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 285/01.02.2011
г. по гр. д. № 1314/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 286/01.02.2011 г.
по гр. д. № 1315/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 287/01.02.2011 г. по
гр. д. № 1316/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 59/16.03.2011 г. по гр.
д. № 1317/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 40/24.02.2011 г. по гр. д. №
1318/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 317/08.02.2011 г. по гр. д. №
1326/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 41/24.02.2011 г. по гр. д. №
1327/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 15/09.02.2011 г. по гр. д. №
1341/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 84/02.02.2011 г. по гр. д. №
1351/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 60/17.03.2011 г. по гр. д. №
1352/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 319/08.02.2011 г. по гр. д. №
1353/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 20/08.02.2011 г. по гр. д. №
1358/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 22/08.02.2011 г. по гр. д. №
1359/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 21/08.02.2011 г. по гр. д. №
1365/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 16/08.02.2011 г. по гр. д. №
1366/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 289/01.02.2011 г. по гр. д. №
1374/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 17/08.02.2011 г. по гр. д. №
1378/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 62/16.03.2011 г. по гр. д. №
1404/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 89/30.03.2011 г. по гр. д. №
1405/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 42/24.02.2011 г. по гр. д. №
1406/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 72/16.03.2011 г. по гр. д. № 1407/2010
г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 82/25.03.2011 г. по гр. д. № 1435/2010 г.
на PC Девня; Изпълнителен лист № 93/31.03.2011 г. по гр. д. № 1436/2010 г. на
PC Девня; Изпълнителен лист № 87/25.03.2011 г. по гр. д. № 1437/2010 г. на PC
Девня; Изпълнителен лист № 63/16.03.2011 г. по гр. д. № 1438/2010 г. на PC
Девня; Изпълнителен лист № 64/16.03.2011 г. по гр. д. № 1439/2010 г. на PC
Девня; Изпълнителен лист № 86/25.03.2011 г. по гр. д. № 1440/2010 г. на PC
Девня; Изпълнителен лист № 85/25.03.2011 г. по гр. д. № 1441/2010 г. на PC
Девня; Изпълнителен лист № 111/21.04.2011 г. по гр. д.№ 1442/2010 г. на PC
Девня; Изпълнителен лист № 84/25.03.2011 г. по гр. д. № 1443/2010 г. на PC
Девня; Изпълнителен лист № 65/16.03.2011 г. по гр. д. № 1444/2010 г. на PC Девня;
Изпълнителен лист № 83/25.03.2011 г. по гр. д. № 1445/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен
лист № 155/10.06.2011г. по гр. д. № 1451/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№288/01.02.2011 г. по гр. д. № 1452/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№156/10.06.2011 г. по гр. д. № 1453/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
49/07.03.2011 г. по гр. д. № 1454/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№113/21.04.2011 г. по гр. д. № 1455/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
78/17.03.2011 г. по гр. д. № 1456/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
47/02.03.2011 г. по гр. д. № 1457/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
76/16.03.2011 г. по гр. д. № 1458/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№110/21.04.2011 г. по гр. д. № 1459/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№127/04.05.2011 г. по гр. д. № 1461/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№109/21.04.2011 г. по гр. д. № 1475/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№291/01.02.2011 г. по гр. д. № 1477/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
66/16.03.2011 г. по гр. д. № 1478/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
52/09.03.2011 г. по гр. д. № 1489/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
67/17.03.2011 г. по гр. д. № 1490/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
81/25.03.2011 г. по гр. д. № 1491/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№147/08.06.2011 г. по гр. д. № 1492/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№320/08.02.2011 г. по гр. д. № 1493/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№150/08.06.2011 г. по гр. д. № 1494/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№321/08.02.2011 г. по гр. д. № 1495/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
89/02.02.2011 г. по гр. д. № 1499/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№294/01.02.2011 г. по гр. д. № 1500/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№295/01.02.2011 г. по гр. д. № 1503/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№95/01.04.2011 г. по гр. д. № 1504/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№85/02.02.2011 г. по гр. д. № 1505/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№69/17.03.2011 г. по гр. д. № 1506/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №157/09.06.2011
г. по гр. д. № 152/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №323/08.02.2011 г. по
гр. д. № 1523/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №112/01.06.2011 г. по гр.
д. № 1525/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №90/30.03.2011 г. по гр. д. №
1543/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №398/31.03.2011 г. по гр. д. №
160/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №126/04.05.2011 г. по гр. д. № 1603/2010
г. на PC Девня; Изпълнителен лист №296/01.02.2011 г. по гр. д. № 1604/2010 г.
на PC Девня; Изпълнителен лист №178/11.07.2011 г. по гр. д. № 1609/2010 г. на
PC Девня; Изпълнителен лист №3508/17.01.2012 г. по гр. д.№1620/2011 г. на PC
Девня; Изпълнителен лист № 98/01.04.2011 г. по гр. д. № 1621/2010 г. на PC
Девня; Изпълнителен лист № 106/21.04.2011 г. по гр. д. № 1622/2010г. на PC
Девня; Изпълнителен лист № 80/19.03.2011 г. по гр. д. № 1623/2010 г. на PC
Девня; Изпълнителен лист №115/21.04.2011 г. по гр. д. № 1624/2010 г. на PC
Девня; Изпълнителен лист №74/16.03.2011 г. по гр. д. № 1625/2010 г. на PC Девня;
Изпълнителен лист №73/16.03.2011 г. по гр. д. № 1626/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен
лист №114/21.04.2011 г. по гр. д. № 1627/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№140/02.06.2011 г. по гр. д. № 164/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№216/24.08.2011 г. по гр. д. № 1660/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№148/08.06.2011 г. по гр. д. № 1661/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
96/01.04.2011 г. по гр. д. № 1663/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
43/24.02.2011 г. по гр. д. № 1664/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
34/23.02.2011 г. по гр. д. № 1665/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
153/08.06.2011 г. по гр. д. №1666/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
99/01.04.2011 г. по гр. д. № 1668/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №149/08.06.2011
г. по гр. д. № 1669/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 44/24.02.2011 г.
по гр. д. № 1670/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №130/09.05.2011 г. по
гр. д. № 1671/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №3827/09.01.2012 г. по гр.
д.№1738/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №3828/09.01.2012 г. по гр.
д.№1739/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №2826/09.01.2012 г. по гр.
д.№1740/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №3825/09.01.2012 г. по гр.
д.№1741/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 3824/09.01.2012г. по гр.
д.№1742/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №146/08.06.2011 г. по гр. д.
№1743/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 3823/09.01.2012г. по гр. д.
№1743/2011г. на PC Девня; Изпълнителен лист №3821/09.01.2012г. по гр. д.
№1744/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №3822/09.01.2012г. по гр. д.
№1745/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 445/16.03.2011 г. по гр. д. №
184/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 446/16.03.2011 г. по гр. д. №
185/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 447/16.03.2011 г. по гр. д. №
186/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 465/25.03.2011 г. по гр. д. №
190/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 206/29.07.2011 г. по гр. д. №
196/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 232/28.06.2010 г. по гр. д. №
197/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 221/24.08.2011 г. по гр. д. №
232/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 166/23.06.2011 г. по гр. д. №
234/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 558/31.03.2011 г. по гр. д. №
241/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 84/25.05.2010 г. по гр. д. №
24/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 559/31.03.2011 г. по гр. д. №
242/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 161/16.06.2011 г. по гр. д. №
25/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 112/22.06.2010 г. по гр. д. №
25/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 169/29.06.2011 г. по гр. д. №
258/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 631/01.04.2011 г. по гр. д. №
259/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 627/01.04.2011 г. по гр. д. № 260/2011
г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 626/01.04.2011 г. по гр. д. № 261/2011 г.
на PC Девня; Изпълнителен лист № 628/01.04.2011 г. по гр. д. № 262/2011 г. на
PC Девня; Изпълнителен лист № 629/01.04.2011 г. по гр. д. № 263/2011 г. на PC
Девня; Изпълнителен лист № 630/01.04.2011 г. по гр. д. № 264/2011 г. на PC
Девня; Изпълнителен лист № 654/01.04.2011 г. по гр. д. № 279/2011 г. на PC
Девня; Изпълнителен лист № 151/08.06.2011 г. по гр. д. № 28/2011 г. на PC Девня;
Изпълнителен лист № 687/07.04.2011 г. по гр. д. № 289/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен
лист № 688/07.04.2011 г. по гр. д. № 290/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№ 694/08.04.2011 г. по гр. д. № 291/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
695/08.04.2011 г. по гр. д. № 292/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
690/07.04.2011 г. по гр. д. № 293/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
869/02.07.2012 г. по гр. д. № 336/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
789/18.04.2011 г. по гр. д. № 337/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
870/02.07.2012 г. по гр. д. № 337/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
805/18.04.2011 г. по гр. д. № 338/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
871/02.07.2012 г. по гр. д. № 338/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
806/18.04.2011 г. по гр. д. № 341/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
286/29.12.2011 г. по гр. д. № 34/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
808/14.04.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
807/18.04.2011 г. по гр. д. № 343/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
809/14.04.2011 г. по гр. д. № 344/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
810/18.04.2011 г. по гр. д. № 345/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
812/18.04.2011 г. по гр. д. № 346/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
930/15.06.2012 г. по гр. д. № 366/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
931/15.06.2012 г. по гр. д. № 367/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
932/15.06.2012 г. по гр. д. № 368/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
204/28.07.2011 г. по гр. д. № 369/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
871/21.04.2011 г. по гр. д. № 370/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
870/28.04.2011 г. по гр. д. № 371/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
873/27.04.2011 г. по гр. д. № 372/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
868/28.04.2011 г. по гр. д. № 373/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
872/27.04.2011 г. по гр. д. № 374/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
867/28.04.2011 г. по гр. д. № 375/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
874/27.04.2011 г. по гр. д. № 376/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
869/28.04.2011 г. по гр. д. № 377/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
887/27.04.2011 г. по гр. д. № 383/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
889/27.04.2011 г. по гр. д. № 384/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 888/27.04.2011
г. по гр. д. № 385/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 404/14.07.2010 г.
по гр. д. № 391/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 996/26.06.2012 г. по
гр. д. № 396/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 65/15.04.2010 г. по гр.
д. № 40/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 177/11.07.2011 г. по гр. д. №
409/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 949/27.04.2011 г. по гр. д. №
411/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 950/27.04.2011 г. по гр. д. №
412/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 951/27.04.2011 г. по гр. д. №
413/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 952/27.04.2011 г. по гр. д. №
414/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 991/29.04.2011 г. по гр. д. №
422/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 981/29.04.2011 г. по гр. д. №
423/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 990/29.04.2011 г. по гр. д. №
424/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 351/29.06.2010 г. по гр. д. №
426/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 988/29.04.2011 г. по гр. д. №
426/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 987/29.04.2011 г. по гр. д. №
427/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 986/29.04.2011 г. по гр. д. №
428/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 984/29.04.2011 г. по гр. д. №
429/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 983/29.04.2011 г. по гр. д. №
430/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 982/29.04.2011 г. по гр. д. №
431/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 980/29.04.2011 г. по гр. д. №
432/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №1113/09.05.2011 г. по гр. д. №
459/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №1114/09.05.2011 г. по гр. д. №
460/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №1097/09.05.2011 г. по гр. д. №
461/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №1116/09.05.2011 г. по гр. д. №
469/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №1096/10.05.2011 г. по гр. д. №
470/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №1095/10.05.2011 г. по гр. д. №
471/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №1115/09.05.2011 г. по гр. д. №
472/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №1094/02.06.2011 г. по гр. д. №
473/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №1206/20.07.2012 г. по гр. д. №
474/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №1207/20.07.2012 г. по гр. д. №
475/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №1262/23.07.2012 г. по гр. д. №
498/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №1263/23.07.2012 г. по гр. д. №
499/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №1264/23.07.2012 г. по гр. д. №
500/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 703/05.07.2011 г. по гр. д. №
509/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №1162/18.04.2011 г. по гр. д. №
513/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №1165/09.05.2011 г. по гр. д. №
514/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №1166/09.05.2011 г. по гр. д. №
516/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 100/08.04.2011 г. по гр. д. №
5/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №1180/10.05.2011 г. по гр. д. №
523/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист№ 1210/13.05.2011 г. по гр. д. №
525/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №1208/13.05.2011 г. по гр. д. №
526/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №1353/31.07.2012 г. по гр. д. №
532/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №1352/31.07.2012 г. по гр. д. №
533/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 201/27.07.2011 г. по гр. д. №
540/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист № 293/06.12.2011 г. по гр. д. № 541/2011
г. на PC Девня; Изпълнителен лист №1283/26.05.2011 г. по гр. д. № 556/2011 г.
на PC Девня; Изпълнителен лист №1295/27.05.2011 г. по гр. д. № 557/2011 г. на
PC Девня; Изпълнителен лист №1333/27.05.2011 г. по гр. д. № 588/2011 г. на PC
Девня; Изпълнителен лист №1285/26.05.2011 г. по гр. д. № 559/2011 г. на PC
Девня; Изпълнителен лист №1282/26.05.2011 г. по гр. д. № 560/2011 г. на PC
Девня; Изпълнителен лист №1299/27.05.2011 г. по гр. д. № 561/2011 г. на PC
Девня; Изпълнителен лист №1297/27.05.2011 г. по гр. д. № 562/2011 г. на PC
Девня; Изпълнителен лист № 405/14.07.2010 г. по гр. д. № 597/2010 г. на PC
Девня; Изпълнителен лист № 1434/03.06.2011 г. по гр. д. № 612/2011г. на PC
Девня; Изпълнителен лист №1439/02.06.2011 г. по гр. д. № 613/2011г. на PC Девня;
Изпълнителен лист №1436/03.06.2011 г. по гр. д. № 614/2011г. на PC Девня; Изпълнителен
лист №1435/03.06.2011 г. по гр. д. № 615/2011г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№ 154/07.06.2011 г. по гр. д. № 6/2011г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
407/14.07.2010 г. по гр. д. № 635/2010г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№1491/16.06.2011 г. по гр. д. № 656/2011г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№1492/16.06.2011 г. по гр. д. № 657/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№1493/16.06.2011 г. по гр. д. № 658/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№1494/16.06.2011 г. по гр. д. № 659/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№1496/16.06.2011 г. по гр. д. № 663/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№1497/16.06.2011 г. по гр. д. № 664/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№259/18.10.2011 г. по гр. д. № 665/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
25/17.10.2011 г. по гр. д. № 681/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
363/28.06.2011 г. по гр. д. № 70/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
19/06.02.2012 г. по гр. д. № 707/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
301/02.02.2011 г. по гр. д. № 718/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
234/26.10.2010 г. по гр. д. № 719/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№1621/22.06.2011 г. по гр. д. № 725/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№1629/27.06.2011 г. по гр. д. № 726/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№1624/22.06.2011 г. по гр. д. № 727/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№1626/22.06.2011г. по гр. д. № 728/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№1630/27.06.2011г. по гр. д. № 729/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№1787/18.09.2012г. по гр. д. № 743/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№1834/18.07.2011г. по гр. д. № 759/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
232/24.02.2012 г. по гр. д. № 77/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
218/01.03.2012 г. по гр. д. № 78/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
219/24.02.2012 г. по гр. д. № 81/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
222/01.03.2012 г. по гр. д. № 82/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
501/21.03.2011 г. по гр. д. № 825/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
502/21.03.2011 г. по гр. д. № 826/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
221/01.03.2012 г. по гр. д. № 83/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
532/10.09.2010 г. по гр. д. № 841/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
231/24.02.2012 г. по гр. д. № 84/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
223/11.10.2010 г. по гр. д. № 845/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№2040/24.10.2012 г. по гр. д. № 848/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
503/27.08.2010г. по гр. д. № 850/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
234/24.02.2012 г. по гр. д. № 85/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
15/08.02.2013 г. по гр. д. № 864/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№2065/19.11.2012 г. по гр. д. № 867/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№2064/19.11.2012 г. по гр. д. № 868/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
289/02.02.2011 г. по гр. д. № 869/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
534/21.03.2011 г. по гр. д. № 870/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
35/08.03.2013 г. по гр. д. № 871/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
230/13.10.2010 г. по гр. д. № 878/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
266/03.11.2011 г. по гр. д. № 882/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
257/17.10.2011 г. по гр. д. № 885/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№1966/27.07.2011 г. по гр. д. № 886/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№1967/27.07.2011 г. по гр. д. № 887/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№1968/27.07.2011 г. по гр. д. № 888/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№1969/27.07.2011 г. по гр. д. № 889/2011г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
10/28.02.2011 г. по гр. д. № 904/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№2162/02.01.2013 г. по гр. д. № 904/2012г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№2163/02.01.2013 г. по гр. д. № 905/2012г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
524/15.09.2010 г. по гр. д. № 937/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
73/26.04.2010 г. по гр. д. № 94/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
270/08.11.2011 г. по гр. д. № 944/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
34/08.03.2012 г. по гр. д. № 945/2011 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
755/21.03.2011 г. по гр. д. № 957/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист №
83/30.04.2010 г. по гр. д. № 96/2010 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№2303/15.11.2012 г. по гр. д. № 967/2012 г. на PC Девня; Изпълнителен лист
№2296/15.11.2012г. по гр. д. № 968/2012г. на PC Девня и Изпълнителен лист
№269/04.11.2011 г. по гр. д. №993/2011г. на PC Девня, всички представляващи
вземания за държавни такси.
Претенцията на НАП касае както неприети вземания, основани на
изпълнителните листи в размер на 65 332.12 лева /включени в списък №3 на
неприети вземания/, така и приети вземания в размер на 5 018.75 лева,
включени в списък №18 на приетите вземания с ред на удовлетворяване по т.7 за
главниците /т.е. след РОПН/ и по т.9 на чл.722 ТЗ за лихвите върху тези
главници.
От изслушаната по делото ССЕ /т.1 до т.4 вкл./ на в.л.Ж.Т., кредитирано от
съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че част от описаните в
приложение №1 към експертизата изпълнителни листи /ИЛ/, не са открити по
делото, но са били представени на вещото лице и заключението е изготвено въз
основа на всички описани по исковата молба изпълнителни титули. Според
заключението, в колона 6 и 7 от приложението, са описани главниците по ИЛ
съответно до 12.12.2012г. /РОПН/ и след това. В приложението /на л.795, том
трети/ вещото лице е отбелязало в жълто „липсващите” по делото изпълнителни
листи. Видно от таблицата, общият размер на главницата по издадените в полза на
Държавата ИЛ до 12.12.2012г. възлиза на 39 321.25 лева, а след РОПН –
главницата е в размер на 1 864.59 лева. В последните колони от таблицата
вещото лице е посочило, че лихвите върху главниците до 12.12.2012г. възлизат на
сумата от 6 593.07 лева, а тези след 12.12.2012г. до 15.06.2017г. /предявяване на вземането от
кредитора/ - на 18 840.62 лева. Съдът съобразно възприетото заключение,
неоспорено и от страните, констатира, че е налице разлика в размера на
главницата до 12.12.2012г. от 104.38 лева, които не са поискани с исковата
молба въпреки, че се установяват от заключението. Ищецът не е направил
своевременно искане за изменение на иска чрез увеличаване на този размер,
поради което искът следва да бъде уважен до предявеният размер от 39 216.87
лева главница до 12.12.2012г. /в заключението вещото лице е посочило причината
за тази разлика – ИЛ №322/08.02.2012г., който не е включен в сумата до РОПН/.
Съответно на този извод, следва и посочената разлика в размера на главницата
след датата на РОПН, който е по-малък 1 864.59 лева /а не 1 968.97 лева/.
Съдът възприема и посочените от вещото лице лихви върху главниците, изчислени в
приложение №1 към заключението.
Съдът намира за неоснователно възражението на синдика чрез адв.Д. по
отношение вземанията, въз основа на липсващи по делото изпълнителни листи,
отразени от вещото лице Т. в жълто по приложението към ССЕ. Съдът е указал на
страните, че приложенията към предявеното по т.дело №1132/2012г. на ВОС,
вземане от НАП /в том XVII, с молба от 26.06.20178г./, са служебно известни на
съда и ще бъдат взети предвид като писмени доказателства по настоящото
производство. След извършена справка по същите, съдът намира, че всички
посочени от вещото лице липсващи изпълнителни листи /№№57, 37, 69, 157, 289,
534, 35, 230, 266, 257, 1966, 1968, 1969, 524, 73, 270, 34 и №755/ са приложени
към т.дело №1132/2012г. на ВОС.
В случая не е спорно, че обективираните в изпълнителните листи вземания за
държавни такси, представляват публични вземания съгласно чл.162, ал.22, т.3 от ДОПК, а такива са и лихвите върху главниците, представляващи съдебни такси,
съгласно чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК. За присъдените в полза на държавата суми
съдът издава служебно изпълнителен лист съгласно чл.405, ал.5 ГПК. Всички
изпълнителни листи, които кредиторът е предявил с молбата си от 26.06.2017г. в
несъстоятелността са с дата на издаване 2010 – 2012г. и малка част през януари
2013г.
Доводите на НАП, че синдикът не може да упражнява правото на длъжника на
правопогасяващо възражение за погасителна давност, съдът намира за
неоснователни. Напротив, съгласно нормата на чл.658 ТЗ и доколкото правомощията
на органите на управление на дружеството -длъжник са прекратени, именно
синдикът може и следва да упражни преобразуващото възражение на длъжника по
чл.110 и сл ЗЗД. Такова възражение е своевременно направено от синдика чрез
пълномощника му още с отговора на исковата молба, поради което съдът е длъжен
да се произнесе по него. След откриване на производството по несъстоятелност
синдикът е този, който представлява длъжника в отношенията му с трети лица. В
конкретния случай, видно от приложените към молбата за предявяване на вземанията
изпълнителни листи, същите са издадени през периода 2010 – 2013г.
Съгласно чл.164, ал.4 ДОПК, в случай че вземането е установено с влязъл в
сила акт /както е в случая/, синдикът незабавно го включва в списъка на
приетите от него вземания, така както е предявено. Това вземане не може да бъде
оспорено по реда на част IV от ТЗ или чрез обжалване на определението на съда
по несъстоятелността за одобряване списъка с приетите от синдика вземания.
Доколкото обаче този акт за установяване на публично вземане не обхваща
фактите, настъпили след постановяването му, забраната по чл.164, ал.4 ДОПК не
обхваща случаите, при които оспорването се основава на факти, настъпили след
влизане в сила на акта, които не са преклудирани от задължителната сила на акта
за установяване на вземането. Такива са случаите на настъпило след влизане в
сила на акта погасяване на публичното вземане чрез някой от способите по чл.168 ДОПК - плащане, прихващане, опрощаване или изтичане на погасителната давност.
Ако оспорването на вземането не се основава на нововъзникнали факти, то
съгласно чл.164, ал.4 ДОПК, не би могло да бъде предмет на производство по чл.690
– чл.694 ТЗ. /в този смисъл е Решение № 43 от 20.06.2014 г. на ВКС по т.д. №
2471/2013г., І т.о. ТК/. Предмет на настоящото производство са публични
вземания, за които синдикът твърди, че са погасени по давност и това погасяване
е настъпило след влизане в сила на съответния акт за установяване на
вземанията. Ето защо за Националната агенция за приходите, която съгласно чл.164,
ал.3 ДОПК предявява публичните вземания пред съда по несъстоятелността, е
налице интерес от водене на настоящото производство.
Въз основа на горното и разпоредбата на чл.171 ДОПК,
петгодишната давност започва да тече считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Или, за
вземанията по изпълнителни листи, издадени през 2010г., давността започва да
тече на 01.01.2011г. и изтича на 31.12.2016г. Вземанията си, основани на тези
титули, кредиторът е предявил с молба вх.№18553/26.06.2017г. Съгласно
цитираните по-горе разпоредби, погасяване би могло да има единствено за изпълнителните
листи, издадени през 2010г., не и за тези от 2011 година и следващите, тъй като
за тях погасителната давност ще изтече най-рано на 31.12.2017г., т.е. след
предявяване на вземането на НАП през юни 2017г. Съгласно чл.685а от ТЗ, с
предявяване на вземането в производството по несъстоятелност давността се
прекъсва. Поради това, с предявяване на вземането на 23 -26.06.2017г. и
съответно с предявяване на установителен иск по чл.694 ТЗ на 09.02.2018г.,
давността по отношение на тези вземания е прекъсната.
По отношение на вземанията, обективирани в
изпълнителните листи, издадени през 2010г., съгласно посочените по-горе,
давността е изтекла преди това на 31.12.2016г. като от значение са твърденията
на ищеца за прекъсване и спиране на давността.
В мотивите на ТР №2/2013год. на ОСГТК е посочено, че
за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва
еднократно - в началото на процеса, в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
В случая, кредиторът с допълнителна искова молба е
представил доказателства по смисъла на чл.172 ДОПК /на л.598 и сл. от том
втори/. Съгласно чл.172, ал.2 ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта
за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, а съгласно ал.3 на чл.172 от ДОПК, от прекъсването на
давността започва да тече нова давност.
Видно от приложено с допълнителна искова молба на НАП
писмо на ТД на НАП - Варна с изх.№1936-4 от 07.02.2018г., изпълнителните титули
са предявени за присъединяване към образувано изп.дело на публичен изпълнител
от ДСИ И. Б. съгласно описани в писмото протоколи, въз основа на което са
присъединени към изп.дело №**********/2014г. с разпореждане за присъединяване
/приложено също по делото с изх.№ С17003-105-0098905/06.10.2016г., т.е. преди
изтичане на давността спрямо тези вземания на 31.12.2016г. Присъединени са 632
изпълнителни дела, сред които и образуваните по процесните изпълнителни листи
/332бр./ – с разпореждане за присъединяване от 06.10.2016г. на старши публичен
изпълнител при ТД на НАП –Варна /л.626 и сл./ Съдът намира, че разпореждането
за присъединяване към образувано пред публичен изпълнител изпълнително дело на
посочените в протоколите изп.дела, сочи, че същите са образувани дори по-рано и
в този смисъл изпълнява една от хипотезите на чл.172 ДОПК за прекъсване на
давността преди изтичане на петгодишния срок на 31.12.2016г.
Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая не намира приложение
нормата на чл.171, ал.2 ДОПК, съгласно която публичното вземане следва да се
отпише при изтичане на 10 годишен абсолютен давностен срок в хипотези, при
които поради спиране или прекъсване кратката 5-годишна давност не е изтекла, но
са изтекли 10-години, считано от 1 януари на годината следваща годината на
плащане, което в случая не е налице. Тъй като най-ранното изпълнително
основание /изпълнителен лист/ е от 2010г., нормата не намира приложение.
Съдът намира още, че за публичните държавни вземания
законодателят е предвидил специален правен режим /чл.164, ал.4 ДОПК, чл.687 ТЗ/,
който изключва приложното поле на чл.685 и чл.688 ТЗ, поради което наведеното
възражение от синдика за пропускане сроковете за предявяване на вземания,
възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, се явява
неоснователно.
Въз основа на изложеното съдът намира първият предявен
от НАП установителен иск по чл.694 ТЗ, за основателен.
Поради това, съобразно заключението, вземанията възникнали преди 12.12.2012г.,
следва да бъдат уважени в размера на заключението с ред на удовлетворяване по
чл.722, т.6 ТЗ, а тези след РОПН – с поредност по т.7 за главниците, и т.9 на
чл.722 ТЗ – за лихвите. Съобразно уточняващата молба на НАП от19.03.2018г.
/преди връчване преписи на ответника/, са претендираните суми преди РОПН в
размери, както следва: главница от 39 216.87 лева и лихви от 6 588.02
лева, а съобразно заключението на в.л.Т. се установяват размери 39 321.25
лева главница и лихви в размер на 6 593.07 лева /л.795/, поради което
искът за главницата следва да бъде уважен изцяло до размера от 39 216.87
лева по чл.722, т.6 ТЗ и лихви преди РОПН – 6 588.02 лева, до предявения с
уточняваща молба размер тъй като не е направено от ищеца увеличение размера на
исковете. За главницата след РОПН се претендират 1 968.97 лева, а съгласно
заключението 1 864.59 лева, до който размер следва да бъде уважен иска и
отхвърлен за разликата до претендираните 1 968.97 лева. Искът за лихвата върху
главницата, след РОПН следва да се уважи в пълен размер от 18 840.62 лева.
По иска за
установяване поредността на удовлетворяване на вземанията, установени с актове
за установяване на публични вземания /АУПВ/, издадени от КЕВР, включени в т.2
от допълнителен списък №18 на приетите вземания:
С молба за предявяване на вземанията по т.1.333 и
т.1.334 /след вземанията по изпълнителните листи/ НАП е предявила вземания по
актове, както следва: УДВ-2/20.03.2015г., издаден от КЕВР и УДВ
-21/10.11.2015г. на КЕВР. Видно от списък №18, в т.2 от същия е включено
вземане на НАП въз основа два акта на КЕВР /цитираните по-горе/ за сумата от
общо 12 708.93 лева, от които 11 000 лева представляват главница, а
1 708.93 лева представляват лихва, с поредност на удовлетворяване по т.7
/за главниците/ и т.9 /за лихвите/. С исковата молба се претендира, че част от
сумата в размер на 6 000 лева е възникнала преди 12.12.2012г. както и лихвата
върху нея в размер на 2 437.36 лева, поради което за тези суми следва да
бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл.722, т.6 ТЗ.
Съдът, разглеждащ възражението по чл.692 ТЗ, е приел,
че доколкото актовете за установяване на вземанията са издадени през 2015г.
/след решение за откриване на производството/, то не е налице основание за
прилагане на предходен ред по т.6, а следва да се удовлетворят ведно с вземания
по т.7 на чл.722 ТЗ.
Разпоредбата на чл.164, ал.4 ДОПК е императивна и
задължава синдика незабавно да включи в списъка на приетите вземания публичните
такива, установени с влязъл в сила акт. В подкрепа на този извод е и въведената
забрана публичното вземане да бъде оспорено по реда на част IV от ТЗ или чрез
обжалване определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с
приетите от синдика вземания ако е установено с влязъл в сила акт. /в този
смисъл и чл.687, ал.2 ТЗ/ Предвид горното, правилото на чл.164, ал.4 ДОПК,
следва да бъде съобразено в производството по чл.694 ТЗ като се зачете
задължителната сила на акта относно установеното с него публично вземане.
Последното следва да бъде прието и включено в списъка на приетите вземания
независимо, че е предявено след сроковете за предявяване на вземанията. В
случая, синдикът е включил вземания по двата акта на КЕВР в списъка на приетите
вземания, но с различна поредност.
Съгласно чл.166 ДОПК, ако в съответния закон не е
предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по
основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в АПК. С оглед на горното, съдът
приема, че вземанията, обективирани в двата АУПДВ от 2015г. /на л.5034 и сл. от
делото с предявените вземания /т.XVII/, са възникнали именно с издаването на
акта от КЕВР, поради което правилно са били включени в списъка с приети
вземания с ред на удовлетворяване по чл.722, т.7 за главниците и т.9 за
лихвите. И двата акта са издадени след решението за откриване на производството
по несъстоятелност. Поради това, установителният иск в тази част следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По
установителния иск за установяване съществуването и поредността на вземания,
възникнали по акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК
№3-1/14.12.2015г., издаден от община Девня:
Видно от списък №18 на приетите вземания, вземания в
размер общо от 854 409.76 лева, от които 738 810.83 лева главници и 115
598.93 лева – лихви, са включени в т.3 от списъка с поредност по чл.722, т.7 и
т.9 ТЗ. Видно от исковата молба се оспорва поредността на част от приетите
вземания като се твърди, че сума в размер на 66 812.47 лева – главница
следва да бъде с поредност по т.6, ведно с лихви в размер на 8 369.90 лева
със същия ред на удовлетворяване по чл.722 ТЗ, тъй като са възникнали преди
решението за откриване на производството на 12.12.2012г. За разликата от
671 998.36 лева, представляващи главници след 12.12.2012г., следва да се
предвиди поредност по т.7, а за лихвите върху тази главница в размер на
111 548.80 лева – поредност по чл.722, т.9 ТЗ. Срещу това вземане на НАП,
синдикът е възразил, че цялата сума по АУДВ, издаден по реда на чл.107, ал.3 ДОПК, е включена в списък №18 на приетите вземания в общ размер от
854 409.76 лева, поради което не е налице интерес относно размера и искът,
вкл. установителния иск, основан на декларации по ЗМДТ, е недопустим тъй като
се предявява два пъти едно и също вземане. /установено с АУДВ и по декларации
по чл.14 ЗМДТ/
Видно от приложения по делото АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК
/л.535 сл./, актът е издаден въз основа
на декларации по чл.14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, всички
дължими за периода 2016г. – 2017г. Представена е разписка за връчване на акта
на ДЗЛ /данъчнозадължено лице/ чрез синдика И.Б.. Не са ангажирани
доказателства и не се твърди актът да е обжалван от задълженото лице.
Съдът намира искът за установяване различна поредност
на предявеното вземане на НАП в тази част, за основателен, поради следното: От изслушаното заключение на вещото
лице Ж.Т. по приобщената експертиза, се установява, че част от общата приета
главница, а именно 66 817.47 лева е дължима за периода от 2010г. – 2012г.,
т.е. възникнала е преди РОПН, а лихвата върху нея също с този ред на
удовлетворяване е в размер на 8 369.68 лева. /л.779 на делото, ССЕ/
За следващия период 13.12.2012г. до 09.06.2017г.,
лихвата възлиза на 30 490.16 лева, или общ размер на лихвата по този АУДВ
е 38 859.84 лева. Видно от акта за установяване на вземането, издаден от
Община Девня, същото произтича от задължения за данъци, такси битови отпадъци в
общ размер по акта от 458 224.97 лева. Съдът констатира, че цялото вземане
в размер на 854 409.76 лева по акт за установяване на задължения по чл.107,
ал.3 ДОПК №3-1/14.12.2015г. на Община Девня, е включено в списъка на приетите
вземания, вкл. за лихви в размер на 115 598.93 лева. Същевременно, от
заключението на в.л.Т. се установява, че общият размер на задълженията
съобразно акта на Общ.Девня възлиза на 854 409.76 лева, колкото е приетото
вземане в т.3 от списък №18 на приетите вземания. Вещото лице също е
констатирало на л.784 от делото /по ССЕ/, че всички вземания по Акт №3-1 от
14.12.2015г. на общ.Девня, по декларации по чл.14 ЗМДТ за периода 2010г. –
2015г. са приети и фигурират като обща сума по т.3 от списък №18 на приетите
вземания като в същата точка от списъка не фигурират никакви вземания по чл.54 ЗМДТ. В този смисъл, възражението на синдика чрез адв.Д. в отговора на исковата
молба за идентичност на част от вземанията, е основателно.
От заключението и справка със списъка се установява, че общо приетата сума
по т.3 на списък №18, е вписана с ред на удовлетворяване по т.7 и т.9 /съответно
за главници и лихви/. Поради това, съдът намира иска за установяване друга
поредност за част от сумите, включени в този ред от списък №18, за основателен.
Съдът отчита общите правила относно пораждане на задълженията и тяхното
събиране, предвиждащи ежегодно облагане с данък върху недвижимите имоти на
притежаваните от задълженото лице обекти. Конкретният размер на данъка за имоти,
които не са новопридобити не се определя изрично (арг. на обратното от чл.23 от ЗМДТ), а се начислява по данъчните партиди на задължените лица въз основа на
данъчна оценка във фиксиран размер, оповестен с наредба на общината (чл.19 от ЗМДТ). За заплащане на текущите задължения са предвидени два падежа (чл.28 от ЗМДТ) в рамките на годината, за която данъкът е начислен. Макар че в
първоначалната декларация за облагаемото имущество собственикът да не посочва
размер на задължението си, те не могат да се считат за неизвестни на
задълженото лице, тъй като методиката за определяне е установена в закона и при
липса на оповестена промяна на данъчната оценка или ставка задължението е
идентично с такова за предходен период. Съответно при начисляване по партидата
на имота администрацията не определя, а само оповестява задължения. В този смисъл, издаването на нарочен акт за
установяване на вече начислени задължения не е винаги необходимо. Доколкото
ЗМДТ не предвижда специален ред за актуване на задълженията, а и реда за текущо
самоизчисляване по чл.105 ДОПК е неприложим при еднократно деклариране, следва
да се приложи общото правило за начисляване и обявяване на размерите в
съобщения до платците по чл.107, ал.3 ДОПК. Съдът отчита, че дори такива
съобщения да не са достигнали до задължения несъстоятелен длъжник в рамките на
текущата година, това обстоятелство не изключва отговорността за внасяне на
изискуемите вноски на задълженията при настъпване на падежите. Издаването на
нарочен акт е предвидено само по искане на задълженото лице или при преценка на
органа, което е аргумент, че в останалите случаи задължението може да бъда
събрано и само въз основа на непораждащо съмнение начисление. Това налага
извод, че актът за установяване на задълженията има само удостоверителен
характер и е предназначен да преодолее (включително чрез съдебен контрол)
евентуално възникнали спорове относно недекларирани обстоятелства, имащи
значение за размера на вече възникнал дълг. Актът е издаден за избягване на
спорове по дължимост на публичните вземания, като изпълнителни основания за
предявените за изпълнение публични вземания, с оглед специалните права на
публичния взискател по чл.164, ал.3 ДОПК. Сами по себе си обаче актовете не са
предвидени като елемент от фактическия състав за възникване на дълга, а само
като предпоставка за принудителното му събиране в универсалното производство. В
този смисъл макар да е вярно, че издаването на акта е необходимо за да се
легитимира публичния взискател, не могат да бъдат споделени съображенията, че
задълженията възникват едва след установяването им. В този смисъл, за целите на
привилегиите по чл.722 ТЗ значение има момента на възникване, а не на
установяване изпълняемостта на задълженията. В този смисъл не могат да се
черпят съображения за установена практика от съдебни актове, постановени по
спорове, касаещи други фактически хипотези, изрично предвиждащи като
предпоставка установяване, а не възникване на задължения (чл.180 ДОПК отм. и чл.216 ДОПК).
Доколкото процесните общински публични вземания за
данъци и такси, начислени за 2010г. и следващите, са възникнали преди откриване
на производството, макар да са установени в актове по-късно, следва да се
удовлетворят в съответен за тях ред, предвиден по чл.722, т.6 ТЗ. Съгласно
заключението на вещото лице Ж.Т., което не се оспорва и се кредитира от съда,
главниците по Акта на Община Девня за периода от 2010г. – 2012г. са в размер на
66 817.47 лева. /приложение №2 и №3 към ССЕ/ Размерът на лихвата,
начислена върху главницата до 12.12.2012г. възлиза на сумата от 8 369.68
лева. В т.8 от заключението вещото лице посочва размер на лихвите съответно до
РОПН и след това до предявяване на вземането през юни 2017г. Съобразно това
заключение, лихвите по Акта за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК
до 12.12.2012г. е 8 369.68лева, а за периода след това до предявяване на
вземането – 30 490.16 лева. /общо лихви в размер на 38 859.84 лева/ С
оглед на горното, за посочените суми, представляващи главница и лихви до
12.12.2012г., следва да бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл.722,
т.6 ТЗ. Предявеният в тази част иск от НАП следва да бъде уважен като основателен за поредността на тези вземания
/т.3 от исковата молба/.
От
заключението се установява, че общо всички задължения на Полимери АД към
общ.Девня, по декларации по чл.14 ЗМДТ, описани в акта от 14.12.2015г. са
главници в размер на 1 285 163.91 лева и лихва в размер на 248 264.32
лева. Цитираните задължения по Акта на общината се отнасят за периода 2010 –
2015г., както следва: 738 810.83 лева и лихва от 115 598.93 лева
както и задължения за периода 2015 – 2017г. в размер на 546 353.08 лева и
лихви в размер на 21 116.59 лева. За периода 2010 – 2012г. главниците по тези
декларации са в размер на 66 812.47 лева. От заключението се установява,
че няма извършени плащания след датата на писмо изх.№2400 -110 от 09.06.2017г.
Този
иск съдът намира, че следва да бъде разгледан парарелно със следващия за
установяване вземане и поредност на удовлетворяване на задължения на длъжника,
установени от декларации по чл.14 и чл.54 от ЗМДТ. Този подход при преценка на
исковете се налага от констатацията, че в Акта за установяване на задължения, издаден
от общ.Девня, фигурират и задължения по декларации по чл.14 от ЗМДТ. От
заключението се установява, че в приетите вземания в списък №18, т.3 от същия,
в общата главница от 738 810.83 лева, са включени и 66 812.47 лева дължими
данъци за недвижими имоти за периода от 2010 – 2012г., на които се следва
поредност по чл.722, т.6 ТЗ, а за разликата от 671 998.36 лева, дължими
главници за данък върху недвижимите имоти, за периода от 2013 – 2015г., се
следва ред по чл.722, т.7 ТЗ. От молбата
на ищеца на л.561, постъпила на 16.03.2018г. по делото, се установява, че
именно поредността на част от приетите вземания по списък №18, е предмет на
предявения иск.
По иска за установяване
съществуването и дължимостта на неприети публични вземания за лихви в размер на
111 548.83 лева, начислени върху главниците, установени с акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №3-1/14.12.2015г., издаден от
общ.Девня както и за установяване поредност по чл.722, т.9 от ТЗ на това
вземане:
С исковата молба се претендира установяване
съществуването и дължимостта на лихви, начислени върху главниците по Акта на
общ.Девня от 14.12.2015г. в размер на 111 548.93
лева, който съдът намира за неоснователен
тъй като видно от списък №18, в т.3 на приетите вземания са включени и лихви
именно в размер на 115 598.93 лева, изчислени върху главниците по акта на
общината с поредност по т.9 на чл.722 ТЗ. /в този акт главниците обхващат
периода от 2010 – 2015г. съгласно заключението/ С исковата молба се търси
едновременно установяване на вземане в този размер както и поредност на същото
по чл.722, т.9 от ТЗ.
Видно
от исковата молба се търси установяване на неприето вземане за лихви по т.2 от
списък №3 на неприетите вземания, а видно от същия списък, в него са посочени
начислени лихви върху главници от 2013 – 2017г., т.е. такива, които частично
попадат в Акт №3-1/14.12.2015г. на общ.Девня. Съгласно заключението, в акта са
определени размери на главници и лихви до датата на издаването му на
14.12.2015г. Вземането не е конкретизирано с период на начисляване на лихвите,
но изрично е посочено, че това са лихвите върху главниците по Акта по чл.107,
ал.3 ДОПК. В списък №18 са включени лихвите, начислени по акта до датата на
издаване на акта на 14.12.2015г. От заключението, т.8 от същото на л.779, се
установява, че дължимият размер на лихвата по акта за установяване на
задължения, както е индивидуализирано вземането в исковата молба, за периода от
12.12.2012г. до предявяване на вземането през юни 2017г., възлиза на
30 490.16 лева, а с лихвите до 12.12.2012г. в размер на 8 369.68
лева, възлиза на 38 859.84 лева. Част от тази сума 30 490.16 лева е
включена в акта в общата сума от 115 598.93 лева тъй като в същия се
обхващат лихвите до 2015г. Или, въз основа изчисленията на ССЕ в приложение №2
към същото, съдът намира иска за основателен за периода след 2015г., т.е. след
издаване на акта на общ.Девня до предявяване на вземането. Същите обаче са
предмет на иска за установяване съществуването и дължимостта на вземания,
основани на декларациите по чл.14 и чл.54 от ЗМДТ, за които съдът е сезиран със
самостоятелен иск. Видно от заключението /съвпадащо с уточняваща молба на НАП
от март 2018г./, лихвите за периода от 2015г. до 2017г. по декларираните от
задълженото лице обекти по ЗМДТ, възлизат на 24 489.00 лева. Ако искът касае
единствено лихвите върху главниците по
акта на общ.Девня, за периода от 2015 – 2017г., то същия е основателен за
сумата от заключението /на л.799, приложение №2/ в размер на 3 958.30 лева, до който размер
следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендираните
111 548.80 лева. Поради това, съдът намира този иск за частично
основателен и недоказан и неоснователен за разликата.
По иска за установяване
на публични вземания – главници и лихви, възникнали по декларации по чл.14 и
чл.54 от ЗМДТ, съдът намира следното: Видно
от исковата молба и допълнителната молба от март 2018г. /л.561/, ищецът НАП
претендира установяване /вкл. поредност по т.7/ на публично вземане по
декларации по чл.14 и чл.54 от ЗМДТ, за периода след 2012г., т.е. включени
вземания по декларации по ЗМДТ за периода от 2013г. до 2017г. в списък №3 на
неприетите вземания. В списъка, в т.2 са включени неприети вземания в общ
размер от 555 413.52 лева, от които главница от 420 375.72 лева и
лихви в размер на 135 037.80 лева. Част от тези суми, за периода 2012г. до
2015г. по декларации по чл.14 ЗМДТ са включени в приетите вземания в списък №18
по акт за установяване на задължения на общ.Девня, в който смисъм е
заключението на вещото лице Т.. Извън приетите вземания следователно остават
вземания, основани на декларации по чл.54 от ЗМДТ както и вземания за местни
данъци и такси и смет, за периода от 2015 – 2017г.
От
заключението се установява, че вземането по декларации по чл.54 от ЗМДТ, по
справката на общ.Девня, за периода от 2011 – 2017г. възлиза на 18 374.38
лева. Вещото лице е изчислило, че данъците за МПС за периода до 12.12.2012г.
възлизат на 5 576.68 лева, а след РОПН – на 12 797.70 лева, която
сума съвпада със задълженията на ответника за периода 2013 - 2017г. за данък
МПС. Или, дължимите главници, заявени в предявяване на вземането, са:
66 812.47 по акта на общ.Девня до РОПН; 671 998.36 лева по акта до
2015г. и за 2016 и 2017г. – 546 353.08 лева. От тези вземания, дължими към
датата на предявяване за 2017г. е половината от сумата 277 525.39 лева /за
2017г./, или 138 762.70 лева. /тъй като към предявяването не е изтекъл
срока за плащане по ЗМДТ/ Съгласно заключението, размерът на главниците,
установени по декларации по чл.14 ЗМДТ за периода 2016 – 2017г. възлиза на 546 353.08
лева, а ако бъде зачетена половината от дължимата сума за 2017г. –
407 590.39 лева. При кумулиране към тази сума на дължимата по декларациите
по чл.54 от ЗМДТ за периода от 2013 – 2017г. /вж.л.782 от заключението на
вещото лице/, налице е дължима сума за главница за периода 2013 – 2017г. /извън
акта за установяване на задължения/ в размер на 420 388.09 лева. Тази сума
има ред на удовлетворяване по чл.722, т.7 ТЗ тъй като е за задължения,
възникнали след РОПН. В тази част съдът намира иска за доказан и основателен изцяло до предявения с
исковата молба размер от 420 375.72 лева.
По отношение на лихвите, съдът намира следното: От
заключението на вещото лице Т. се установява, че дължимият размер на лихвите,
начислени върху главниците по декларации по чл.14 ЗМДТ за периода 2016г. /тъй
като за 2017г. не се дължат лихви/ е 21 116.59 лева, а по декларации по
чл.54 от ЗМДТ за периода от 2013 – 2016г. възлизат на 2 372.41 лева. Въз
основа изчисленията на експертизата, съдът намира, че върху неприетите главници,
се установяват начислени лихви в размер на 23 489.72 лева. За тези суми, съдът
намира иска за основателен, поради
което следва да бъде уважен за съществуване на вземане, основано на декларации
по чл.14 и чл.54 ЗМДТ за периода 2013 – 2017г. в размер на 420 375.72 лева
главници ведно с лихви в размер на 23 489.72 лева.
Процесните
вземания са за незаплатен данък върху недвижими имоти, собственост на длъжника,
такси битови отпадъци и данък МПС. Тези задължения на основание чл.162, ал.2 ДОПК са публични. Същите възникват по силата на ЗМДТ и в размер определен от
закона на база декларации, подадени от данъчно-задълженото лице. Сроковете за
плащане на данъка върху недвижимите имоти са уредени в чл.28 от ЗМДТ –
съответно на две равни вноски до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която
е дължим. Тези задължения възникват с осъществяване на фактическия състав,
предвиден в съответните данъчни материалноправни норми, които елементи в случая
са налице. Както за възникването, така и за дължимостта не е необходимо
издаването на нарочен акт за установяването им. Разпоредбата на чл.23 от ЗМДТ
изрично предвижда, че данъкът по чл.14 от ЗМДТ, а на основание чл.69, ал.2 ЗМДТ
и за таксата битови отпадъци, а така също и данък МПС съгл.чл.60 от ЗМДТ, само
се съобщават на данъчно задълженото лице, което съобщение има само уведомителен
характер. В този смисъл, задълженията са изискуеми на посочените в закона
падежи. Съставените Актове за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК,
имат само декларативно действие, защото с тях не се създава същинско данъчно
задължение, а се признава едно вече съществуващо право на държавата да получи
едно данъчно вземане. В този смисъл са неоснователни доводите на синдика
/съгласно отразяване и в списък №3 на неприетите вземания/, че няма влязъл в
сила акт за установяване на задължението на общ.Девня, което ги прави
неликвидни и неизискуеми.
По иска за установяване
на публични вземания, възникнали по наказателните постановления, включени в
списък №3 на неприетите вземания: Видно
от списък №3 на неприетите вземания, синдикът е включил в т.3 от същия, суми в
размер на 115 521.83 лева, от които главница от 115 300 лева и лихви
в размер на 221.83 лева, основани на наказателно постановление /НП/ №01592 -21
от 24.08.2012г. и НП №01591-78/07.11.2011г. на РИОСВ –Варна както и НП
03-001322/08.08.2013г. С предявения иск се търси не само установяване
съществуването на тези публични вземания, но и поредността им на
удовлетворяване по чл.722, т.6 и т.7 от ТЗ. Видно от делото, на л.517 и сл. са
приложени Наказателно постановление №01592-21 от 24.08.2012г. на РИ на МОСВ
–Варна, с което наложена глоба на ПОЛИМЕРИ АД в размер на 100 000 лева, на
основание чл.164 от ЗООС и чл.53 и чл.58 от ЗАНН. Видно от постановлението, е
налице отбелязване върху същото, че актът е връчен по реда на чл.58 от ЗАНН и е
влязъл в сила на 18.01.2013г. Видно от НП №01591-78/07.11.2011г. на РИ на МОСВ
– Варна, на длъжника е наложена имуществена санкция на посоченото по-горе
основание от ЗООС, в размер на 15 000 лева. Върху постановлението е налице
отбелязване, че същото е връчено на ДЗЛ по чл.58, ал.1 ЗАНН и е влязло в
законна сила на 29.08.2012г. По делото е приложено още едно Наказателно
постановление №03-001322 от 08.08.2013г. на Дирекция „Инспекция по труда” –
гр.Варна, с което е наложена на длъжника имуществена санкция в размер на 300
лева, на основание чл.416 и чл.415в от КТ. Налице е отбелязване за връчване на
ДЗЛ на 27.10.2013г.
В
списъка на приетите вземания №18 е включено друго вземане за глоба в размер на
4000 лева по друго наказателно постановление.
Вземанията,
предмет на този иск, са описани в молбата за предявяване на вземания от
23.06.2017г., в т.389 – т.391 вкл.
С
отговора на исковата молба /на л.583 по делото/ синдикът чрез адв.Д. оспорва
иска като твърди, че наказателните постановления не са връчени по надлежния ред
и не са влезли в сила. Оспорва се връчването на постановлението както на
представляващия дружеството преди РОПН М.Ш., така и на синдика след тази дата.
Твърди се, че НП не е влязло в законна сила. В условие на евентуалност се прави
възражение за погасяване по давност, считано от издаването им на 24.08.2012г.,
съответно за второто поред – от 07.11.2011г. и за третото – от 08.08.2013г. И
за трите възражения са прави възражение за погасяване по давност.
С
допълнителната искова молба ищецът твърди, че НП №№78 и 21 на МОСВ, са връчени
на Полимери АД и последния е обжалвал същите. Твърди се, че с решение
№145/23.11.2012г., постановено по НАХД 337/2012г. РС –Девня е потвърдил НП 21
от 24.08.2012г., а с решение от 24.07.2012г., постановено по НАХД 395/2011г.,
потвърдено НП №78/07.11.2011г. Първото решение е влязло в законна сила на
18.01.2013г., а второто – на 29.08.2012г.
Предявените
вземания по наказателни постановления са публични съгласно разпоредбата на
чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК. Съгласно чл.164, ал.3 ДОПК, публичните вземания се
предявяват от Националната агенция за приходите пред съда по несъстоятелността,
освен ако в закон е предвидено друго. В случая се касае за публично вземане по
наказателно постановление, за което не е предвидено да се включва служебно от
синдика в списъка на приетите вземания. /съдът намира, че нормата на чл.687 ТЗ
не е приложима/ От приложения акт на НАП – разпореждане за присъединяване от
06.10.2016г., за което ищецът твърди, че е прекъсната давността за вземанията,
основани на НП, фигурират само част от сумите, както следва: видно от
приложеното разпореждане на л.639 по делото, в същото е отбелязано НП от
08.08.2013г. на ИТ – Варна и НП от 30.05.2014г. на КФН, което не е предмет на
иска.
/НП/
№01592 -21 от 24.08.2012г. и НП №01591-78/07.11.2011г. на РИОСВ –Варна са
издадени преди откриване на производството по несъстоятелност на 12.12.2012г.,
поради което същите е следвало да бъдат предявени в сроковете по чл.685 и чл.688
от ТЗ. Вместо това, предявяване е извършено едва с молбата от 23.06.2017г.,
т.е. след изтичане на законоустановените преклузивни срокове.
Същевременно,
съдът констатира, че ищецът е приложил решенията по НАХД №337/2012г. на РС
–Девня относно НП № ….21 от 24.08.2012г., с отбелязване влизането му в сила на
18.01.2013г. ведно с писмо до длъжника за постановеното решение, връчено на
31.01.2018г. Това писмо има характера на покана за доброволно изпълнение на
влязлото в сила наказателно постановление. Поради обжалването му, съдът намира,
че не е пропуснат срока за предявяване на възникналите до РОПН вземания по
чл.685 и чл.688 ТЗ. Същевременно, от влизане в сила през януари 2013г., считано
от 01.01.2014г. до предявяване на вземането, не е изтекла погасителната давност
от 5 г. съгласно чл.171 ДОПК.
Аналогично, с решение по НАХД
№395/2011г. на РС - Девня е потвърдено НК №……78 от 07.11.2011г. като покана за
изпълнение на решението, влязло в законна сила на 29.08.2012г. е връчена на
длъжника на 07.12.2012г. Поради това, изложените аргументи по първото
постановление изцяло важат и за това като съдът намира, че не е изтекла
погасителната давност, считано от 01.01.2013г. до предявяването през юни 2017г.
на вземането. В случая се касае за публично вземане по наказателно
постановление, за което не е предвидено да се включва служебно от синдика в
списъка на приетите вземания – чл.687 ТЗ е неприложим. С издаденото наказателно
постановление се налага на нарушителя съответно административно наказание
съгласно чл.53 ЗАНН. Спорно е дали намира приложение разпоредбата на чл.687 ТЗ
или не. Същевременно, съгласно чл.164, ал.4 ДОПК, установените с влязъл в сила
акт публични вземания не могат да бъдат оспорени по реда на част четвърта
от Търговски закон, включително и чрез предявяване на установителен
иск по реда на чл.694 ТЗ. В настоящото производство по чл.694 ТЗ с оглед
правилото, съдържащо се в чл.164, ал.4 ДОПК, както и с оглед разпоредбите на
чл.165 и чл.166 ДОПК, следва да се зачете задължителната сила на наказателните
постановления относно установените с тях публични вземания. Установяването на
публичните вземания се извършва по ред и от орган, определени в съответния
закон, а събирането на им - въз основа на влязъл в сила акт за установяване на
съответното публично вземане, издаден от компетентен орган. Задължителната
сила на наказателните постановления относно установените с тях публични
вземания задължава съда в производството както по чл.692, така и в това по чл.694 ТЗ да ги зачете и включи в списъка на приетите вземания, като единствената
преценка, която може да се прави е дали включването следва да бъде под условие
или безусловно.
Следващо
НП 03-001322/08.08.2013г. на Дирекция „Инспекция по труда” фигурира в
цитираното по-горе разпореждане за присъединяване към изп.дело на публичен
изпълнител от 2016г., с което е прекъсната давността и по отношение на това
вземане. С оглед на изложеното, съдът намира, че нито едно от посочените
вземания не е погасено по давност.
Същевременно,
заключението на допуснатата ССЕ, т.11 от същата както и приложените решения по
обжалване на две от наказателните постановления, установяват съществуването и
размера на тези публични вземания. Поради това, искът за установяване на
вземанията по т.3 от списък №3 на неприетите вземания /съответно т.389 и сл. от
предявените вземания с молба от 23.06.2017г./, следва да бъде уважен за сумите,
както следва: за сумите, представляващи сбор от удостоверените с наказателните
постановления глоби в общ размер от 115 300 лева главници и лихви в размер
на 117.50 лева като искът следва да бъде отхвърлен за разликата до
претендираните лихви от 221.83 лева като недоказан и неоснователен. /вж.т.10 от
заключението/.
Въз
основа на изложеното съдът следва да определи и тежестта за заплащане на
дължимата за производството държавна такса, която не подлежи на внасяне
авансово. Поради основателността на повечето предявени искове, държавната такса
следва да бъде възложена на ответника ПОЛИМЕРИ АД /в н./, изчислена върху
интереса при спазване разпоредбата на чл.694, ал.7 от ТЗ, съгласно която
държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е
предявен установителният иск. При предявяване на иска не се внася предварително
държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца. Тъй
като ищецът е освободен от внасяне на държавни такси с оглед характера на
вземането, дължимата и за отхвърления иск държавна такса се дължи от ответното
дружество по арг.от чл.78, ал.6 и чл.84 ГПК. Държавната такса следва да бъде
определена по исковете, в които се търси както установяване на вземане, така и
поредност на удовлетворяване по чл.722 ТЗ, в един размер с оглед разпоредбата
на чл.72, ал.1 ГПК.
В
полза на ищеца съдът намира, че се дължи и претендирано ю.к.възнаграждение в
размер на 300 лева, вносимо от ответника съгласно чл.78 ГПК. По размера на
таксите: За да определи размерът на дължимата държавна такса съдът взема
предвид освен исковата и уточняващата молба на ищеца от 16.03.2018г. /на
л.561/, съгласно която цената на иска се определя от интереса в размер на 736 267.47
лева, съобразно който държавната такса се определя върху ¼ от общия
размер на предявените искове. Върху този интерес се следва държавна такса в
размер на 7 362.67 лева, вносима от ответника по иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Върху отхвърления размер на иска за сумата от 107 590.50 лева,
държавната такса в размер на 1 075.90 лева също се следва от ответника съгласно
чл.78, ал.6 ГПК. Върху отхвърления иск за сумата от 12 708.93 лева /по
актове на КЕВР/, ответникът следва на идентично основание да заплати държавна
такса в размер на 127.08 лева. Същевременно, съобразно отхвърлените искове,
НАП, която е освободена от заплащане на държавни такси, но не и от разноски, следва
да заплати възнаграждение на процесуалния
представител на насрещната страна съобразно чл.78, ал.3 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО
ПРИХОДИТЕ и ответника ПОЛИМЕРИ АД /в н./, при задължителното участие на синдика
на дружеството в несъстоятелност Полимери АД, И.Б., че ищецът има вземане от
ответното дружество по издадени в полза на държавата изпълнителни листи от РС
–Девня, за следните суми: за сума в размер на 39 216.87 лева, представляващи главници, възникнали до решение
за откриване на производството по несъстоятелност на 12.12.2012г. по т.дело
№1132/2012г. на ВОС, ТО, с поредност на удовлетворяване по чл.722, т.6 от ТЗ
ведно с лихви върху тази главница в размер на 6 588.02 лева, изчислени до 12.12.2012г. с поредност по
чл.722, т.6 от ТЗ както, че сумата от 1
864.59 лева, представляваща главници по изпълнителни листи, издадени от РС
- гр.Девня, възникнали след 12.12.2012г., има ред на удовлетворяване по чл.722,
т.7 от ТЗ, а лихвите върху тези главници, изчислени от 13.12.2012г. до
предявяване на вземането в размер на 18
840.62 лева, са с поредност по чл.722, т.9 ТЗ като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 1 864.59 лева – главници по изпълнителни листи, възникнали
след РОПН до претендирания с исковата молба размер от 1 968.97 лева, на
основание чл.694 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ иск за приемане за установено в
отношенията с ответника ПОЛИМЕРИ АД /в н./, при задължителното участие на синдика
на дружеството в несъстоятелност Полимери АД, И.Б., че приети и включени в
списък №18 на приетите вземания, публични вземания по актове за установяване на
публични вземания, издадени от КЕВР – по УДВ 21/20.03.2015г. и УДВ
21/10.11.2015г., имат различен ред на удовлетворяване от посочения в списъка,
както следва: за главница от 6 000 лева ред по чл.722, т.6 от ТЗ както и
за лихвите върху тази главница в размер на 2 437.36 лева, изчислени до
12.12.2012г. – с ред по чл.722, т.6 от ТЗ, а за остатъка – поредност по чл.722,
т.7 и т.9 от ТЗ – за главница от 5 000 лева и за лихви в размер на
3 006.14 лева, на основание чл.694 ТЗ.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ и ответника
ПОЛИМЕРИ АД /в н./, при задължителното участие на синдика на дружеството в
несъстоятелност Полимери АД, И.Б., че вземанията, възникнали по акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №3-1/14.12.2015г., издаден от
общ.Девня, представляващи главница в размер на 66 812.47 лева, възникнала
до 12.12.2012г. и лихви в размер на 8 369.90 лева, възникнали преди тази
дата, са с ред на удовлетворяване по чл.722, т.6 ТЗ, а главници в размер на
671 998.36 лева, възникнали след 12.12.2012г. са с поредност по чл.722, т.7 ТЗ, а лихвите, изчислени върху тях за периода след откриване на производството
до предявяване на вземането в размер на 111 548.80 лева – с ред на
удовлетворяване по чл.722, т.9 ТЗ, на основание чл.694 ТЗ.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ и
ответника ПОЛИМЕРИ АД /в н./, при задължителното участие на синдика на
дружеството в несъстоятелност Полимери АД, И.Б., че ищецът има вземане от
ответното дружество ПОЛИМЕРИ АД /в н./ представляващо лихви, начислени върху
главниците по Акт за установяване на задължения на общ.Девня №3-1/14.12.2015г.,
за периода след 2015г. до предявяване на вземането в размер на 3 958.30 лева с поредност по
чл.722, т.9 ТЗ като ОТХВЪРЛЯ иска
предявен от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ иск за приемане за установено в
отношенията с ответника ПОЛИМЕРИ АД /в н./, при задължителното участие на
синдика на дружеството в несъстоятелност Полимери АД, И.Б., че в полза на ищеца
съществува вземане за лихви за размера над 3958.30 лева до предявяния размер от
111 548.80 лева, начислени върху главници, установени с Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №3-1/14.12.2015г. на общ.Девня,
на основание чл.694 ТЗ.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ и
ответника ПОЛИМЕРИ АД /в н./, при задължителното участие на синдика на
дружеството в несъстоятелност Полимери АД, И.Б., че ищецът има вземане спрямо
дружеството в несъстоятелност, въз основа на декларации по чл.14 и чл.54 от ЗМДТ, за периода 2013 – 2017г. в размер на 420 375.72 лева с ред на
удовлетворяване по чл.722, т.7 ТЗ, възникнали след РОПН ведно с лихви в размер
на 23 489.72 лева, с ред на удовлетворяване по чл.722, т.9 ТЗ, с общ
размер от 443 864.72 лева.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ и
ответника ПОЛИМЕРИ АД /в н./, при задължителното участие на синдика на
дружеството в несъстоятелност Полимери АД, И.Б., че ищецът има вземане от
ответното дружество в размер на 115 300 лева главници, въз основа на
издадени наказателни постановления, включени в списък №3 на неприетите
вземания, а именно: по НП №01592-21 от 24.08.2012г. с ред на удовлетворяване по
чл.722, т.7 ТЗ, по НП №01591-78 от 07.11.2011г. с ред на удовлетворяване по
чл.722, т.6 ТЗ, двете издадени от РИОСВ –Варна както и по НП 03-001322 от
08.08.2013г. на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Варна с ред на
удовлетворяване по чл.722, т.7 от ТЗ и лихви в размер на 117.50 лева по НП от
08.08.2013г. с ред по чл.722, т.9 ТЗ като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата в лихвите
от 117.50 лева до претендираните 221.83 лева.
ОСЪЖДА ПОЛИМЕРИ
АД / в н./ да заплати следващата се за производството държавна такса върху
уважените искове в размер на 7 362.67
лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, по сметка на ВОС.
ОСЪЖДА
ПОЛИМЕРИ АД / в н./ да заплати следващата се за производството държавна такса
върху отхвърлените искове в размер на 1
202.98 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на ВОС.
ОСЪЖДА ПОЛИМЕРИ
АД / в н./ да заплати на насрещната страна НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ
ю.к.възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ да заплати на ПОЛИМЕРИ АД /в н./, чрез синдика,
адв.възнаграждение в размер на 1462.30 лева, съобразно отхвърлените искове, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД –ВАРНА.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: